Номер 45617.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно частно търговско дело №
20202001000149 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по повод частна жалба от “П.Б.
(България)” ЕАД против определение № 258 от 02.03.2020 г., постановено по
т. д. № 543/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е върната
исковата молба и е прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК производството по
иска на частния жалбоподател против А. Д. Н.в поради това, че не е било
изпълнено в срок указанието на съда ищецът да внесе депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника на осн. чл. 47, ал. 6
ГПК.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.
Срокът за внасяне на депозита бил пропуснат поради това, че страната не
получила съобщение за указанието на съда. Положеният под съобщението
подпис не бил на представител на страната. Наред с това се сочи, че по време
на изтичането на срока било “годишното приключване” на търговеца, което
допълнително затруднило и забавило внасянето на депозита. На последно
място се поддържа, че невнасянето на депозита не било основание за връщане
на исковата молба, защото нарушението не било съществено и било лесно да
бъде поправено.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на
представените доказателства приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество тя е неоснователна.
Исковата молба, по повод на която е било образувано т.д. № 543/2019 г.
на БОС, е била оставена без движение с разпореждане на съда от 24.01.2020 г.
Съдът констатирал, че ответникът не може да бъде намерен на известния
негов адрес, което налага да му се назначи особен представител на разноски
на ищеца на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК. На ищцовата страна са били дадени
указания в едноседмичен срок да внесе по сметка на съда депозит за
възнаграждението на особения представител в размер на 1404 лв. Указано
било на ищеца, че при неизпълнение на това указание ще последва
прекратяване на делото.
Съобщението за това разпореждане е било изпратено на посочения от
ищеца в исковата молба съдебен адрес: гр. София, ул. Денкоглу № 15А, ет. 3,
ап. 5, който е адрес на кантората на процесуалния представител на ищеца адв.
А.К.Б.д.-Д.. На този адрес по делото са връчени общо четири съобщения до
страна и всички са били получавани от адв. Б.Г.. Съобщението с указание за
внасяне на депозит за особения представител е получено на съдебния адрес на
14.02.2020 г. отново от адв. Б.Г., обозначен в съобщението като “колега”.
С обжалваното определение от 02.03.2020 г. съдът, след като
констатирал, че депозитът не е внесен, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК върнал
исковата молба и прекратил производството по делото.
Това определение е правилно.
Съгласно чл. 129, ал. 2 вр. чл. чл. 128, т. 2 и чл. 47, ал. 6 ГПК, когато
ищецът е длъжен да обезпечи разноски с цел движението на съдебното
производство, исковата молба се оставя без движение със съответните
указания. В случай на неизпълнение на указанието въъзниква пречка за
движението на производството и то следва да се прекрати на осн. чл. 129, ал.
3 ГПК. В този ред на мисли е неоснователно оплакването на частния
жалбоподател, че невнасянето на депозита не е основание на връщане на
исковата молба, а “несъществено нарушение”.
В случая съобщението на съда е връчено на посочения от самия ищец
съдебен адрес и е получено от конкретен получател, който вече е получавал
съобщение по делото и е продължил да получава съобщения след това, което
прави оплакванията на частния жалбоподател по повод връчването
неоснователни. Връчването е редовно, поради което срокът за изпълнение на
указанието за внасяне на разноски е започнал да тече на 14.02.2020 г. и е
изтекъл на 21.02.2020 г. До изтичането на срока нередовността на исковата
молба не е била отстранена, поради което в съответствие с разпоредбата на
чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е прекратил производството. Доводите на
жалбоподателят за “годишното приключване” нямат отношение към
производството по чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, а хипотетично биха имали значение
в производство по възстановяване на срока.
По тези съображения обжалваното прекратително определение е
правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 258 от 02.03.2020 г., постановено по
т. д. № 543/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________