Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 01.08.2018г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 983 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу решение №1047/14.03.2018г. по гр.д.
№1414/17г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в, с което е отхвърлен иска на въззивниците
за осъждане на „Енерго-Про Мрежи” АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.Владислав
Варненчик №258, Варна Тауърс-Е, да преустанови противоправните си действия,
изразяващи се в поставяне под напрежение на кабелна линия с приблизителна
дължина 50 линейни метра-тяхна собственост, намираща се в собствения им имот в
град Варна с идентификатор 10135.2723.783, която започва от изходящите клеми на
прекъсване след електромер с аб.№**********, на основание чл. 109 от ЗС. В
жалбата се излага, че съдът не е обсъдил всички доводи на ищеца и ангажираните
доказателства. Сочи, че решението е немотивирано, доколкото не липсва даден
отговор на направените възражения. Моли се за отмяна на решението и уважаване
на иска.
В срока за отговор по
чл.263 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД е депозирал
отговор, с който оспорва жалбата.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.109 ЗС се
излагат следните твърдения от страните:
Ищците Т. твърдят, че са собственици на имот с
идентификатор 10135.2723.783, находящ се в град Варна, местност Траката.
Закупили са имота от продавачите Красимир Бисеров Йовев и Десислава Валериева
Йовева с нот.акт №107, том ІХ, рег.№11911, дело №1570/2006год., вписан в СВ с
вх.рег.№37456/21.12.2006год., акт №178, том CXXІІІ. Имотът е придобит от
праводателите им заедно с направените подобрения, в това число и съществуващото
електрозахранване от табло ТЕМО и електромер с аб.№**********. Сочат, че по
силата на нот.акт ищците са собственици на земята, постройките и насажденията
върху нея, освен ако не е установено друго. В конкретния случай по приращение са придобили и кабелната линия,
по която се осъществява съществуващото електрозахранване от табло ТЕМО и
електромери с аб.№№********** и **********. Двата абоната на ответното
дружество са захранени с електрическа енергия по една единствена кабелна линия,
представляваща един единствен четирижилен кабел със сечение 4кв.мм.-по две жила
за всеки абонат, свързани към двата електромера, намиращи се върху табло ТЕМО.
Доколкото в конкретния случай изключение, досежно подобрението
„електрозахранване” от табло ТЕМО и електромери с аб.№№********** и **********,
представляващо подземна кабелна линия /един четирижилен кабел със сечение
4кв.мм./, която по см. на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с пар.5, т.31 от ДР
на ЗУТ, представлява „строеж”, не е налице, не би могло да се приеме друго,
освен, че собственикът на земята е собственик на подобренията и на всичко,
построено в нея, включително и на четирижилния кабел, свързан към двата измервателни
уреда. (Съгласно посочените норми строежи са и мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура - пар. 5, т. 38 от ДР ЗУТ. По смисъла на пар. 5, т.
31 от ЗУТ това е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на
транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност.) В периода 21.09.2011г. -
25.03.2013г. в имота им са изградени и
завършени до степен на „груб строеж" еднофамилна вилна сграда и лятна
кухня. Във връзка с постъпило тяхно искане за проучване с вх. №
159541/09.04.2008г. за присъединяване на обекта към електро¬разпределителната
мрежа им е дадено становище с изх. №
В08Н-1515-СТ/22.04.2008г., че „присъединяването може да се осъществи от
съществуващото електрозахранване от табло ТЕМО и електромер с аб. №
**********." До завършване на сградата в груб строеж съществуващата
кабелна линия, представляваща четирижилен кабел, е използвана за външно
електрозахранване на обекта „еднофамилна вилна сграда и лятна кухня"
съобразно даденото от електроразпределителното дружество становище, като за
захранване на обекта са използвани две от жилата на кабела, свързани към
измервателния уред, отчитащ консумацията на аб. № **********. Останалите две
жила са свързани към измервателния уред, отчитащ консумацията на аб. №
**********. След изграждането на сградата на етап „груб строеж" външното й
електрозахранване е изградено съобразно одобрените инвестиционни проекти, а
изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб. № ********** са свързани с
новоизграденото външно електрозахранване, като двете жила на стария кабел
са откачени от измервателния уред. В
нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че елементите на техническата
инфраструктура се предвижда с устройствени схеми и планове, като съгласно чл.
66 от ЗУТ, недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, въз основа на издадени строителни
книжа, а проектирането и строителството на обектите на техническата
инфраструктура се извършва по общия ред, определен в ЗУТ. Разпоредбата на чл.
137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Доколкото
„предметният обхват на подробния устройствен план за имот XXII-1745"
(захранен с електрическа енергия чрез процесната кабелна линия, започваща от
изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб. № **********), одобрен със
Заповед № Г-788/15.06.2004г. на кмета на р-н „Приморски" - Община Варна,
„включва единствено урегулираните с плана УПИ XIV-1745 и УПИ XXII-1745, като
регулационните линии на урегулираните с този план УПИ XIV-1745 и УПИ XXII-1745
съвпадат напълно с кадастралните граници на изходния отпреди урегулирането ПИ
1745, собственият на жалбоподателите УПИ XVIII-3246 - с идентификатор
10135.2723.783 (ищци по настоящото дело), ситуиран западно от XXII-1745 остава
изцяло извън предмета на устройствената разработка на процесния ПУП-ПРЗ/2004г.
(...), въпреки че урегулираният с него УПИ ХХII-1745 остава необслужен. (...)
След като тупикът, западно от УПИ ХXII-1745 не представлява част от устройствената
разработка на процесния ПУП-ПРЗ/2004г., не може да се приеме, че собственият на
жалбоподателите УПИ XVIII-3246, през който преминава тупикът, попада в сервитут
по този план. Позовават се, че съгласно
определение №4264/30.12.2015г. на АС-Варна по адм.дело №2529/2015г. и
Решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС на РБ по адм.дело №2173/2014г., които се
ползват със силата на пресъдено нещо, собственият им имот не попада в сервитут
по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-788/15.06.2004г. на кмета на р-н „Приморски"
- Община Варна, който не предвижда улица-тупик през собствения им имот до УПИ
ХXII-1745, „въпреки че урегулираният с него УПИ ХХII-1745 остава
необслужен", а планът за улична регулация - ПУП-ПУР на СО „Ваялар",
одобрен с решение №551-6/26-27.07.2012г. на ОбС-Варна, е отменен от съда с
влязло в законна сила решение, досежно собствения им имот, като с влязлото в
законна сила Решение на ВАС на РБ са отменени „и схеми: схема за електронни и
съобщителни мрежи, схема за електроснабдяване" и т.н., предвидени до
намиращия се източно от имота им недвижим имот с идентификатор 10135.2723.601,
нанесен впоследствие в КККР като имоти 1149 и 1150 (идентични с УПИ ХХII-1745 и
УПИ XIV-1745). Следователно съгласно подробните устройствени планове - ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № Г¬788/15.06.2004г. на кмета на р-н „Приморски" -
Община Варна, и ПУП-ПУР на СО „Ваялар", влязъл в сила досежно техния имот с влизане в сила на Решение
№14507/03.12.2014г. на ВАС на РБ по адм.дело №2173/2014г., собственият им имот
нито попада в сервитут, обслужващ съседния му от изток имот, нито до този имот
се предвижда улица-тупик включително и схеми за електроснабдяване през
собствения им имот, съгласно влязлата в сила досежно собствения ни имот улична
регулация. Съгласно nap. 1, т. 21 от ДР на Закона за енергетиката
електропроводите са определени като въздушни или кабелни съоръжения за
свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или
разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни
мрежи на електроснабдяването" по смисъла на ЗУТ. В тази връзка кабелната
линия, представляваща външно електрозахранване на строителен обект от пета
категория, представлява елемент на техническата инфраструктура по см. на чл.
64, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с пар. 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, което съоръжение е
строеж по см. на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този строеж съгласно чл. 13, ал. 2
от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи: „отклоненията за
присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура са
от категорията на съответния строеж", представлява строеж от пета
категория, който по силата на принципа на приращението по чл.92 ЗС е
собственост на собственика на земята, върху която е изграден, доколкото не е
установено друго. Молят да бъде осъден ответника да преустанови противоправните
си действия, изразяващи се в поставяне под напрежение на кабелна линия с
приблизителна дължина 50 линейни метра-тяхна собственост, намираща се в
собствения им имот с идентификатор 10135.2723.783, която започва от изходящите
клеми на прекъсване след електромер с аб.№**********, монтиран на уличен стълб.
Пред настоящата инстанция след оставяне на исковата молба без движение ищците
Тодорови са посочили, че поставения под напрежение в собствения им имот техен
кабел пречи да се ползва по предназначение дворното място- извършване на
изкопни работи, полагане на основи за масивни огради и т.н. Независимо че
съоръжението е тяхна собственост, ищците не могат да го премахнат, тъй като е
под напрежение. Преченето от страна на ответника се изразява и във
възпрепятстване на ищците да ползват собственото си техническо съоръжение за
свои нужди отново поради причина, че същото е захранено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. С писмения отговор
изразява становище за нередовност, недопустимост, неоснователност и
недоказаност на исковете, които според ответника са два. По същество не
оспорва, че правото на собственост върху процесната електрическа кабелна линия
принадлежи на ищеца, който е и клиент за услугата достъп и пренос на еленергия,
както и че последният осъществява захранването си по собствена електрическа
въздушна мрежа. Излагат, че от монтираното на общ стълб табло се намират две
СТИ- едното, измерващо доставяната на ищците енергия, а другото за съседен на
ищците имот, собственост на Антоанета Цунева. Твърди, че не може да преустанови
присъединяването и преноса на енергия до имота на Цунева, тъй като процесният
кабел, по който се осъществява захранването не е собственост на
електроразпределителното дружество, доколкото се намира след границата на
собственост на ел.съоръженията. Сочи, че изпълнява задълженията си по закон да
доставя ел.енергия под напрежение до границата на собственост, т.е. до СТИ,
като след това не може да се разпорежда с техническото съоръжение. Моли искът
да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетия по делото нот.акт N73, том I, рег.№1130,дело №71/2007год. на нотариус Ю.К.-К.
с район на действие ВРС се установява,
че на 30.03.2007год. Е.П.Т. е закупила
следния недвижим имот: Място в град Варна, община Варна, местност „Траката“,
представляващо поземлен имот №3246 по плана на „Траката“, целият имот с площ от
600кв.м., при граници : път, ПИ №1725, ПИ
№1726, ПИ №1745, ПИ №3245, ПИ №3341 , а по плана на новообразуваните имоти,
представляващ имот №783 в град Варна, ЕКНМ:10135, м. „Ваялар“, кад.район №523,
идентификатор: 10135 5230783, целият с площ от 561кв.м. при граници: имот №597,
имот №600, имот №601, имот №595, имот №596.
По
делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ- Л. Б.
Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено. От
заключението на Вл се установява следното:
Съгласно
приложен към делото снимков материал на снимка 1 се вижда електоромерното табло
на обект с абонатен №**********, обект с абонатен №********** и обект с
абонатен №*********. На снимка 2 се вижда монтираният електромер , тип NP06
ADDAX с фабричен №1125010900793905, който измерва консумираната ел.енергия в процесния
обект с абонатен №**********, находящ се в местност „Траката“ №3246 с
идентификатор на ПИ 10135.2723.783. На снимка 3 се вижда РК,2 от която са
изведени кабели, чрез които се захранва процесния обект. Трасето на кабелите,
които захранват къщата в обекта минават подземно покрай бетонната стена, която
се вижда на см.4. На снимка 4 се вижда и старото ел.табло, тип ТЕМО. На снимка
5 се вижда ел.табло ТЕМО, от което са свалени електромерите, отчитащи
консумираната ел.енергия в обект с аб.№********** и в съседния имот с
идентификатор 10135.2723.1149. В таблото са оставени предпазителите, които са в
изключено положение. На снимка 8 се вижда РК“8“, от която е захранен процесния
обект с електроенергия. В процесния обект с идентификатор 10135.2723.783 не се
е наложило изграждане на т.н. „времянка“, тъй като обектът е имал захранване,
преди закупуването му от Е.Т.. Имот с идентификатор №10135.2723.783 и абонатен
№ ********** е бил електрозахранен от табло, тип ТЕМО,Четири жилния, изходящ
проводник след електромера, захранващ обектите с абонатни №№********** и
********** е бил положен подземно по северната граница на имот с идентификатор
№10135.2723.597, собственост на М. П. Т. След изнасяне на електромерите от
табло ТЕМО в табла ТЕПО,монтирани на
бетонен ел.стълб НН, трасето на изходящия кабел след клемите на електромера е
следното:От електрическият стълб НН с електромерните табла, проводника на
скицата обозначен с червено, достига до метална стойка по ВЛ/въздушна линия/,
от която стойка, проводника влиза в РК „3“ от сн.3. От РК „3“ до РК „8“ от
снимка 8, проводника е положен подземно покрай бетонната стена и е включен в РК
„8“. От тази РК влиза в имот с идентификатор №10135.2723.783/на ищците/. От
електрическият стълб НН с електромерните табла,проводника на скицата обозначен със зелено, подземно е
включен в една от двете РК,закрепени на първия ел.стълб, който се намира в имот
с идентификационен № 10135.2723.597. От РК подземно продължава към старото
ел.табло ТЕМО и от него също подземно минавайки по северната граница на имот с
идентификатор №10135.2723.597 и след това на имот с идентификатор
№10135.2723.783 влиза в имот с идентификатор №10135.2723.1149, собственост на А.В.
Ц. Захранващите проводници, които са след изходящите клеми на електромера са
собственост на абоната. Всички захранващи кабели са обезопасени. В местата,
където се намират на височината на човешки бой са положени в изолираща гофра. Краищата на
кабелите, които са останали в старото електромерно табло, тип ТЕМО са
обезопасени с изолирбанд. Проводникът, който излиза от РК „8“ на сн.8 не е
защитен с изолирбанд, краят му е отрязан до общата изолация на кабела, което не
е най-безопасния начин такъв проводник да се остави в тревата. От стълб НН, на
който е закрепена въздушната кабелна линия, изграждаща мрежа ниско напрежение е
захранена РК“3“ от снимка 3, от която с
кабели разположени подземно се захранва процесния обект с идентификационен
№10135.2723.783. От стълб НН подземно се захранват 2РК, монтирани на дървен
ел.стълб , който се намира вътре в двора на съседния имот с идентификационен №
10135.2723.597-остоящ от оградата на около 1.5-2м. В т.4.2 подробно са описани
трасетата на захранващите кабели на трите имота. Трасето на захранващия кабел
след изходящите клеми на електромера, измерващ консумацията в обект с
аб.№********** и идентификационен №10135.2723.1149, собственост на Антоанета
Василева Цунева е оцветен със зелено върху скицата на посочените поземлени
имоти. Процесната електрическа кабелна линия, разположена след изходящите клеми
на електромера, отчитащ потреблението в обект с аб.№********** и
идентификационен №10135.2723.1149 е собственост на А. В. Ц.
Съгласно
чл.29 от Наредба №6/24.02.2014год. ал. 1 процесната ел.кабелна линия, която е
след изходящите клеми на СТИ, измерващ и отчитащ потреблението на ел.енергия в
обект с аб.№********** се намира след
„границата на собственост на съоръженията“ по смисъла на чл.29 от
Наредба №6/24.02.2014год.за присъединяване на производители и клиенти на
ел.енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи , приета с Решение на
ДКЕВР по протокол №30 от 24.02.2014год.
Видно
от влязло в сила решение №14507/03.12.2014г. по адм. Д. №2173/14г. по описа на
ВАС е отменено като незаконосъобразно решение на Общински съвет Варна за
одобряване на ПУП за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти
публична собственост, план за улична регулация на с.о. „Ваялар“, с.о. „Траката“
и с.о. „Горна трака“, в това число и и схеми: схема за електронни и съобщителни
мрежи, схема за електроснабдяване" и т.н., предвидени до намиращия се
източно от имота им недвижим имот с идентификатор 10135.2723.601, нанесен
впоследствие в КККР като имоти 1149 и 1150 (идентични с УПИ ХХII-1745 и УПИ
XIV-1745).
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира
правното си основание в нормата на чл.109 ЗС.
В тежест на ищеца в
производството е да установи, че същият е собственик на недвижимия имот и
кабелната линия, положена в него, както и че ответникът неправомерно извършва
действия, изразяващи се в поставяне на линията под напрежение, което пречи на
ищеца да упражнява правата си върху имота, както и върху кабелната линия.
Безспорно от приложените в
производството писмени доказателства – НА, се установява, че ищците са
собственици на недвижимия имот, в който е положена процесната кабелна линия.
Досежно собствеността върху кабелната линия също няма спор между страните.
Кабелът безспорно се намира в имота на ищците. Няма ангажирани по делото
доказателства, а и липсват твърдения в отговора на исковата молба, че
ответникът има учреден по законов ред сервитут. Няма ангажирани доказателства,
че сервитутно право е възникнало преди 1999г. по силата на закона и доколкото е
заварено по силата на §26 от ПЗР на ЗЕ се е запазило в полза на съществуващите
енергийни обекти. Затова и съставът приема, че няма доказателства, че е налице
сервитутно право, съществуващо в полза на ответното предприятие. Спор, че
кабелната линия е под напрежение, не е налице. Възраженията на ответното
дружество, че действията на същото по захранване на кабелната линия се разпростират само до границата на собственост
на съоръженията по смисъла на чл.29 от Наредба №6/24.02.2014год.за
присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи , приета с Решение на ДКЕВР по протокол №30 от
24.02.2014год., която граница е след изходящите клеми на СТИ, измерващ и
отчитащ потреблението на ел.енергия в обект с аб.№**********, съдът намира за
неоснователни. Това е така, тъй като с поставянето под напрежение съоръжение,
свързано само и единствено с процесната кабелна линия, на практика се осигурява
поставянето под напрежение и съоръжения, които са след границата на собственост
на ответното дружество и собственост са на трето лице. И този факт не е спорен
между страните, като е установен и от вещото лице по изготвената експертиза.
Възражението, че това действие е законово вменено задължение на ответника по
силата на чл.120 ЗЕ, по силата на който ответникът, като лицензирано дружество
за разпределение на еленергия се задължава да достави еленергия под напрежение
до границата на собственост, е неоснователно, тъй като липсата на
противоправност в действията на ответника не е основание да се приеме, че с
действията си същият не може да пречи на упражняване правото на собственост на
ищците. Не е основание и възражението, че е налице договор с трето лице, по
изпълнението на който се дължи доставяне на енергия под напрежение.
Възникналите облигационни отношения с трети лица не могат да ограничават
правната сфера на третите за договора лица, в случая ищците. Следва да се има
предвид, че нормата на чл. 117 ал.1 ЗЕ, която предвижда, условията за
присъединяване на отделен обект на клиент. Изрично е посочено, че клиентът
следва да има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи
на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, както и че е изпълнил
условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа.
Ал.6 на цитираната разпоредба предвижда, че електрическите съоръжения ниско
напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след
границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са
тяхна собственост. Следователно и ответникът, позовавайки се на законово
вмененото му задължение да достави ел. енергия под напрежение до границата на
собственост на ел.съоръженията, следва да установи, че сключения договор за
присъединяване с клиента, чиято енергия доставя е сключен съобразно
изискванията в закона. В настоящия случай това не се установява. Захранването
на съседния имот е в изпълнение на договора за присъединяване, сключен между Ц.
и ответното дружество, но по този договор ответникът не осигурява доставката на
енергия под напрежение до границата на собственост на ел.съоръженията на
третото лице, а до границата на собственост на съоръженията на ищците,
респективно еленергията протича по съоръжения, тяхна собственост, находящи се в
собствения им имот. С тези действия обективно се препятства ползването както на
имота, така и на находящата се в него кабелна линия. Установеното от вещото
лице, че кабелната линия минава близо до оградата в имота на ищците, дава
основание да се приеме, че същата би представлявала опасност при извършване на
изкопни работи, а също така е и пречка кабелната линия да бъде ползвана по
предназначение от ищците. Безспорно нито обективно е възможно, нито е
задължение на ищците да преустановят сами това действие на ответника, каквито
възражения са развити в жалбата. Това е така, тъй като се иска преустановяване
на поставянето на кабелната линия под напрежение, а не премахването на
кабелната линия въобще. Поставянето под напрежение е действие, извършено от
ответното дружество, поради което и задължено да го преустанови може да бъде
единствено то.
По всички изложени по-горе
съображения настоящият състав приема, че се установи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да преустанови действията си по
поставяне под напрежение на кабелната линия, находяща се в имота на ищците.
Решението на на ВРС в обратния смисъл следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
и предвид направеното искане въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника направените в производствата разноски в размер на 1071
лв., от които 25 лв.- заплатена пред настоящата инстанция държавна такса и 1046
лв. – разноски пред ВРС съобразно приложения на л.107 от делото списък.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№1047/14.03.2018г. по гр.д. №1414/17г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в, КАТО ВМЕСТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, Варна Тауърс-Е, /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/,
да преустанови противоправните си
действия, изразяващи се в поставяне под напрежение на кабелна линия с
приблизителна дължина 50 линейни метра, собственост на Е.П.Т., ЕГН **********,
и И.А.Т., ЕГН **********, която кабелна линия се намира в собствения на
Тодорови имот в град Варна, м-ст „Траката“, представляващо имот с идентификатор
10135.2723.783, и която кабелна линия започва от изходящите клеми на прекъсване
след електромер с аб.№**********, по предявения от Е.П.Т., ЕГН **********, и И.А.Т.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258,
Варна Тауърс-Е, /със старо наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/, да заплати на Е.П.Т.,
ЕГН **********, и И.А.Т., ЕГН **********, сума
в размер на 1 071 /хиляда и
седемдесет и един лева/, представляваща направените в производството
разноски, 25 лв., от които разноски за държавна такса пред ВОС и 1 046
лв.- разноски пред ВРС, включващи адвокатско възнаграждение, пътни, държавна
такса, зепозит за вещо лице, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, който тече от
връчването му на страните, но не по-рано от 01.09.2018г., предвид нормата на
чл. 61 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.