Определение по дело №202/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20227220700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

                                 05.08.2022 година

 

                     В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд Сливен, в закрито заседание на пети август две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

При секретаря………като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 202 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх.№ СД-01-01-1882/11.05.2022г. от Изпълнителна агенция по горите, представлявана от и.д. и. д. и. Ф. К., подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт В. К. против виза за проектиране, издадена на 14.02.2022г. от Гл. архитект на Община Сливен. С оспорената виза, издадена на основание чл. 140 ал. 3 от ЗУТ и при условията на чл. 12 ал. 3 и чл. 56 ал. 2 от ЗУТ и Наредба на ОбС - Сливен, съгласувано с ПП „Сините камъни“, е предвидено поставяне на указаното място в ПИ 67338.302.128 по КК в м. „Даула“ с НТП „широколистна гора“ – публична държавна собственост на преместваем обект – фургон с размери 7/2.6м., свързан с временна връзка с електропреносната мрежа за нуждите на БЧК – Планинска спасителна служба, при спазване на действащите норми и нормативи и съгласуване на скицата по реда на ЗУТ при необходимост.

В жалбата се твърди, че към датата на издаване на визата липсва изрично съгласие или писмен договор за наем между заявителя и Министерство на земеделието или „ЮИДП“ ДП – Сливен, в която връзка се позовава на чл. 163 ал. 1 от Закона за горите. Моли съда да счете визата за незаконосъобразна и я отмени.

Съдът, с оглед твърденията на жалбоподателя, приложените по делото писмени доказателства и относимите материалноправни разпоредби, намира жалбата на ИАГ за процесуално недопустима, при следните съображения:

По делото няма спор, че процесната виза е издадена за поставяне на преместваем обект – фургон за нуждите на БЧК – Планинска спасителна служба в ПИ 67338.302.128 по КК в м. „Даула“ с НТП „широколистна гора“ – публична държавна собственост. Видно от Скица № 15-563107/25.05.2022 г., поземленият имот е в територия с трайно предназначение „Горска“, с НТП „Широколистна гора“ и собственик ДГФ - ДАГ.

Съгласно разпоредбите на чл. 156 ал. 1 т. 11 и т. 14 от Закона за горите, ИАГ контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него, координира и контролира опазването на горите, като според чл. 56 ал. 5 от ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

В настоящото съдебно производство обаче, правомощията на ИАГ, предоставени с горецитираните норми са ирелевантни, доколкото правомощие за съдебно оспорване срещу издадената на 14.02.2022г. виза от Главния архитект на Община Сливен има Министърът на земеделието. Изпълнителният директор на ИАГ не разполага със самостоятелни права да оспори заповедта, тъй като не е в кръга на визираните от нормата на чл. 131 от ЗУТ лица – собственици или носители на други вещни права върху недвижимия имот, чиито права се засягат от издадената виза. По делото няма данни за делегиране на такива правомощия на изпълнителния директор на ИАГ от министъра на земеделието. От обстоятелствената част на жалбата се установява, че ИАГ не действа от името на министъра на земеделието, а обжалва визата от 14.02.2022г. от свое име като субект, на който са предоставени права за надзор и ръководство на горските територии - държавна собственост.

Компетентността на ИАГ не включва възможността за обжалване пред съд на актове по ЗУТ, касаещи горски имоти - държавна собственост. Основание за този извод дава нормата на чл. 27 ал.6 от Закона за горите, в която е предвидено изрично, че по дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото се установява, че имот с идентификатор 67338.302.128 по КК на гр. Сливен е записан в скица № 15-563107-25.05.2022г. на СГКК Сливен (л. 24) като собственост на държавата (държавен горски фонд) чрез ДАГ, с начин на трайно ползване "широколистна гора”, поради което компетентен да упражни правата на държавата в производството е министърът на земеделието, който съгласно чл. 154 ал. 1 от ЗГ осъществява държавната политика в областта на горското стопанство.

Ето защо, активно легитимиран да обжалва процесната виза, издадена на основание чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, е Министърът на земеделието, а не ИАГ, независимо, че актът е съобщен на агенцията.

Основен принцип в съдебното административно производство е принципът на диспозитивното начало. Съдебното производство, съгласно чл. 126 от АПК, започва по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от АПК или друг закон (чл. 27 ал. 6 от ЗГ) случаи. Съдът е длъжен да разгледа подадената до него жалба, но не може служебно да замени оспорващия. Единствената възможност е да прекрати съдебното производство, ако прецени, че оспорващият е неправосубектен и няма правен интерес от оспорването.

Гореизложеното налага извода, че жалбата на ИАГ е подадена от ненадлежна страна. Правата на жалбоподателя не са засегнати с оспорения пред съда индивидуален административен акт и следователно за него липсва правен интерес от оспорването й. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост на производството, поради което жалбата на ИАГ следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Във връзка с изложеното, следва да се отбележи, че възможността за Министъра на земеделието да обжалва посочената виза не е преклудирана, доколкото няма данни административният акт до момента да му е съобщен.

Водим от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ свое разпореждане, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.07.2022 г., респ. пренасрочено за 04.10.2022 г. от 9.30 ч.  

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Изпълнителна агенция по горите, представлявана от и.д. и. д. и. Ф. К., подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт В. К. срещу виза, издадена на 14.02.2022г. от Главния архитект на Община Сливен, като недопустима.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 202/2022 г. по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                      

Административен съдия: