Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260145 19.11.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На пети ноември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 594 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл. 64,ал.2 от ЗОбС.
Ищците М.Ц.А. и К.Ц.С., двете действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С.П.-ТАК твърдят в исковата молба(и след уточнение), че са собственици въз основа на наследствено правоприемство от своите родители Т. Г.ева А. и на 1/6 ид.ч.(по 1/12 ид.ч. за всяка ищца) от дворно място, цялото с площ от 420кв.м., за който имот е отреден пл.н. VII-2177 в кв. 122 по плана на гр.Търговище, отредено за кооперативно и жилищно строителство, който имот по КК на гр.Търговище е отразен като имот с идентификатор 73626.507.521.Излагат, че във връзка със снабдяване със скица на имота за издаване на нотариален акт за собственост въз основа на наследство, ищците установили, че имотът е актуван като общинска собственост.Ищецът С.Т.К., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.И.И.-ТАК, също твърди, че по силата на дарствен акт от своите баба и дядо А и С.Х., придобил 1/6 ид.ч. от същото дворно място, като също установил, че имотът е актуван като частна общинска собственост.Като твърдят, че винаги са владели имота и никой не им е оспорвал собствеността, а ответната Община не е придобила собствеността върху него, ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск против Община Търговище с искане да бъде установено, че ответникът не е собственик на посочените общо 2/6 ид.ч. от този имот, претендират разноски. В съдебно заседание процесуалните представители на ищците поддържат предявения иск, като пледират за уважаването му, претендират разноски, като адв.С.П. претендира присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.1,т.3 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се излага становище за допустимост на иска; по основателността му представителят на общината е пожелал да вземе становище след събиране на доказателствата.Излага, че е съставен АЧОС № 1104/25.01.2012г. за процесния имот на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС след отписване на имота от актовите книги за имоти, държавна собственост.Посочва се още, че имотът е бил одържавен с акт за държавна собственост № 1025/21.09.1971г. за жилищно строителство. В съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт В.К.(валидно упълномощена) поддържа становището в писмения отговор, като с оглед събраните доказателства по делото, излага становище за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото НА № 75, том 1,дело № 127/1960г. на РСТ се установява, че дядото на първите две ищци Г. К. дарява на дъщеря си-тяхната майка Т. А.(видно от удостоверение за наследници № 13267/02.20.3029г., изд. от Община Търговище), процесното дворно място цялото с площ от 420кв.м., за който имот е отреден пл.н. VII-2177 в кв. 122 по плана на гр.Търговище, отредено за кооперативно и жилищно строителство. С НА № 104, том II,дело № 448/1960г. на РСТ, Т. А. продава на съпруга си Ц.А. 1/8 ид.ч. от дворното място, а и на още три лица- А.Х., С. И. и С.С. - по ¼ ид.ч. от същото. А.Х., от своя страна, заедно със съпругата си, с НА № 181,т.IV, дело № 1780/1997г. на РСТ, даряват на третия ищец-техен внук, жилище и 1/6 ид.ч. от процесния имот.Между страните не е спорно обстоятелството, че в това дворно място е построена жилищна сграда, в която ищците, заедно с други лица, притежават и собствени жилища. Процесното дворно място с адм. адрес *********************, е отразено в Скица № 15-1036579/14.11.2019г., изд. от СГКК гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.507.521 с площ от 429кв.м., при съседи: 73626.507.502; 73626.507.501 и е отразен като частна общинска собственост.От удостоверение за данъчна оценка на имота № **********/23.06.2020г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка в размер на 13 513,50лв. От Акт за държавна собственост № 1025/21.09.1971г. се установява, че имотът е одържавен и е посочен бивш собственик-Т. Г.ева А..В този акт липсва отразяване на правното основание, на което е одържавен имотът, както и датата, от която се счита одържавен.От Заповед № ДС-102/27.05.2005г. на Областния управител на Област Търговище се установява, че имотът е отписан от актовите книги за недвижимите имоти, държавна собственост, като от АЧОС № 131/25.01.2012г. се установява, че имотът е актуван като частна общинска собственост на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС и посочената Заповед № ДС-102/27.05.2005г. на Областния управител на Област Търговище.От разпита на св.М.Г.И. и св.В.Ц.Г.-двете без родство с ищците се установява, че познават първите две ищци от малки, познават и техните баба и дядо, които са били първите собственици на дворното място, като и двете свидетелки заявяват, че винаги живущите в построената сграда са се грижили и са ползвали дворното място, а св. Г. уточнява, че не знае някой да им е оспорвал собствеността върху имота.Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, като дадени от незаинтересовани лица, които живеят в същото населено място и имат продължителни наблюдения върху владението на имота, както и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенцията на ищците е обоснована с
обстоятелството, че са съсобственици на общо 2/6 ид.ч.
от ПИ с ид. 73626.507.521 по КК на гр.Търговище(
първите двама по силата на наследяване, а третият по силата на дарствен акт), за който имот и във връзка с опити да
получат скица, получили отказ и установили, че имотът е актуван от Община
Търговище, а ответникът е отказал деактуването му,
поради което ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване
на настоящия отрицателен установителен иск.В ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни права върху един и същ обект. По принцип за наличието на правен интерес
се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателно решение е прието още,
че ищецът по отрицателен установителен иск за
собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен
интерес. (в този см. Решение №
36/18.04.2016г. по гр.д.№ 3678/ 2015 г. на ВКС, I г.о.).В случая такъв правен интерес за
ищците е налице, доколкото ответната община е актувала имота и претендира
правото на собственост върху него. От събраните доказателства по делото съдът
приема за установено, че първите две ищци се легитимират като собственици на по
1/12 ид.ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство от своите родители, а третият ищец се
легитимира като собственик на 1/6ид.ч. от същия имот въз основа на извършен дарствен акт.Ответникът, от своя страна, е установил
единствено, че с АЧОС № 1104/25.01.2012г. е актувал процесния
имот като частна общинска собственост на осн. § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОбС след отписване на имота от
актовите книги за имоти, държавна собственост, съобр.
заповед на Областния управител на Област Търговище. Действително на това
основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели
и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост, обаче, не е в състояние да удостовери наличието на конкретно
фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за
да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса
на каквито и да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата
чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за държавна
собственост не е в състояние да легитимира държавата, а оттам- и ответната
община като собственик на процесния имот ( в този
см.Решение № 15/19.02.2016г. по гр.с. № 4705/2015г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 271 от
30.10.2012 г. по гр.д.№ 477/12 г. на ВКС,
ІІ г.о. и др.). Вярно е, че по силата на чл.5 ЗОС актът за общинска
собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да
има правопораждащо действие, констатира собствеността
на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва
да се признае легитимиращо действие, като актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното, а в случая такова конкретно придобивно основание ответникът не е доказал. В обобщение
съдът приема, че простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на
обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни
имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод
за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено
пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал
държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба (в случая- §42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./), а такива
доказателства, независимо от разпределената от съда доказателствена
тежест и дадените указания в съдебно заседание, не са представени по делото от
страна на Общината.Поради това са останали недоказани както конкретното придобивно основание за актуване на имота като частна
общинска собственост, така и конкретното правно основание, въз основа на което
имотът изначално е актуван като държавен, липсват данни дали е проведена отчуждителна процедура и на какво основание.С оглед на
изложените доводи, съдът приема, че доколкото ответникът не е доказал наличието
на придобивно основание, въз основа на което е
придобил собствеността върху процесния имот, актуван
като частна общинска собственост, то предявения от ищците отрицатален
установителен иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, на осн.
чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл. 64,ал.2
от ЗОбС.
По разноските: Процесуалният представител на ищците адв.С.П.-ТАК
е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38,ал.1,т.3 от ЗАдв., което основание е посочено
и в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020г.
Доколкото в същия е посочено общо процесуално представителство и на двете ищци,
следва да се приеме, че на адв.П. се дължи едно
възнаграждение, което се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2
в рамките на предвидения в НМРАВ размер (в този см. Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о.). В този смисъл, съдът приема, че
следва да определи на адв.С.П.-ТАК адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., на осн. чл.38,ал.2
от ЗАдв.във вр. с чл.7,
ал.2 т.1 от НМРАВ и което ответникът следва да й заплати, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. С оглед изхода от спора, ищците също имат
право на разноски, като такива е направил ищецът С.Т.К. и същите са в размер на 67,57лв. внесена
държавна такса и 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение, или общо 72,57лв.,
които ответникът следва да му заплати, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от М.Ц.А. с ЕГН ********** ***,
К.Ц.С. с ЕГН ********** ***, ****************** и С.Т.К. с ЕГН ********** от *********************************,
отрицателен установителен иск, че Община Търговище,
представлявана от Кмета д-р Д.Д., не е собственик на
2/6 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с адм. адрес *********************, представляващо ПИ с площ
от 429кв.м., отразен в Скица № 15-1036579/14.11.2019г., изд. от СГКК
гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.507.521, при съседи: 73626.507.502;
73626.507.501, на осн.
чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 64,ал.2
от ЗОбС.
ОСЪЖДА Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., да
заплати на адв. С.П.П. с
ЕГН **********-ТАК, адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д.,
да заплати на С.Т.К. с ЕГН ********** от
*********************************, разноските по делото в размер на 72,57лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: