Решение по дело №677/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 786
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20191100900677
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 04.06.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 677/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът К.И.П. твърди, че е кредитор на ответника Т. 5 ООД, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност. Сочи, че по силата на запис на заповед от 20.07.2016 г. в негова полза е възникнало вземане за главница в размер на 1 000 000 лв. и за лихва за забава за периода 20.07.2017 г. – 27.07.2018 г. в размер на 101 870 лв., а в резултат от образуване на заповедно производство за присъждане на тези суми твърди да е направил и разноски за адвокат и държавна такса в общ размер от 43 567,40 лв., които също следвало да бъдат възстановени от длъжника. Ищецът счита, че съществуването на вземанията се установява от наличието на редовен от външна страна запис на заповед, чийто падеж е настъпил. Поддържа, че предявил тези вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, но те не били приети от синдика, а с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ възражението срещу неприемането им било оставено без уважение. Ето защо ищецът предявява установителни искове за установяване съществуването на вземанията, неприети в производството по несъстоятелност. Претендира разноски.

Ответникът Т. 5 ООД (н.) не взема становище по иска.

Синдикът, конституиран на основание чл. 694, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, счита иска за неоснователен, като твърди, че записът на заповед е издаден симулативно, без наличие на каузални отношения.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта:

С решение от 26.07.2018 г. е открито производство по несъстоятелност за Т. 5 ООД (н.). С молба от 11.10.2018 г. ищецът е предявил в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ процесните вземания, като те са включени от синдика в списъка с неприетите вземания. С определение от 25.03.2019 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, е оставено без уважение възражението на ищеца срещу неприемането им. Определението е обявено в Търговския регистър на 29.03.2019 г., поради което искът се явява предявен в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

По основателността:

Установява се, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от 20.07.2016 г. за сумата от 1 000 000 лв., платима от Т. 5 ООД на определен ден - на 20.07.2017 г. Ценната книга съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ и е редовна от външна страна. Ето защо формално тя легитимира поемателя като кредитор на издателя за сумата, посочена в нея, а при настъпване на падежа й и след предявяване – и за акцесорното вземане за лихва.

Съгласно т. 17 ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.“ Общо е това оспорване, при което длъжникът заявява твърдение за недължимост, но не сочи факти или не релевира възражения, с които да обясни твърдението си. В тези случаи съществуването на валидна абстрактна сделка е достатъчно, за да се присъди посочената в нея сума.

Когато обаче в процеса надлежно се релевират (независимо от кого) възражения срещу менителничния дълг и ако те произтичат от каузално отношение (или от липсата на такова), наличието на абстрактна сделка не е всякога ще е достатъчно за материалната легитимация на кредитора. В тези случаи съгласно мотивите на т. 17 от цит. ТР „се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга“ и „на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед“.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение или при пълно доказване на връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, тежестта на доказване относно вземането се разпределя като тежест по каузалния дълг и с оглед релевираните правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения (поемателят доказва валидното възникване на дълга и неговия размер, а издателят – насрещните си възражения срещу действителността, както и възраженията за разваляне/погасяване). Ако пък страните сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос и решава спора според дължимостта на този каузален дълг, за който счете за доказана връзката му със записа на заповед.

В настоящия случай от страна на синдика надлежно (и в защита на кредиторите на масата на несъстоятелността) е въведено възражение за симулативност на ценната книга, обосновано с твърдението, че зад издаването й не стои никакво каузално отношение. Това оспорване не е общо, а е обосновано с конкретни, макар и отрицателни факти. От своя страна поемателят сочи, че ценната книга е издадена във връзка „с търговски отношения с дружеството“, които кредиторът твърди да е имал „в качеството си на съдружник“. Налице са следователно противоречиви твърдения относно причината за издаване на ценната книга и съдът дължи разглеждане на двете твърдения.

Тъй като кредиторът твърди конкретна кауза за издаване на записа на заповед, то в негова тежест е доказване на валидното й възникване, а едва тогава в тежест на длъжника ще е да докаже правоунищожаващи или правопогасяващи каузалния дълг факти. Въпреки така разпределената тежест и дадените указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът не доказа твърдението си за съществуване на търговски отношения, които да са източник на обезпечения с ценната книга дълг. Членственото правоотношение, което поемателят е имал с издателя, не е самостоятелно основание за възникване на вземане, а други отношения, включително сочените „търговски“, не се установиха. Не са представени нито първични документи за възникване на дълг в размер на 1 000 000 лв. към К.П., нито пък има вторични счетоводни записвания, които да послужат за установяването му.

Ето защо съдът приема за основателно възражението на синдика за липса на каузално отношение. Това води и до липса на вземане по абстрактната сделка, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Следователно искът за установяване съществуването на главното вземане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради липса на главен дълг не съществуват и предявените акцесорни вземания. Допълнително основание за недължимост на вземането за разноски за заповедното производство е обстоятелството, че заявлението е подадено след откриване на производството по несъстоятелност и заповедното производство е прекратено на основание чл. 637, ал. 6 ТЗ с определение от 26.04.2019 г. Направените разноски за образуване на недопустим процес са изцяло на риск и за сметка на заявителя и не биха могли да бъдат възложени другиму.

По изложените съображения всички установителни искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 45 817,50 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.П., ЕГН **********, срещу Т. 5 ООД (н.), ЕИК********, искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ, чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за главница в размер на 1 000 000 лв., дължима по запис на заповед от 20.07.2016 г., за лихва за забава в размер на 101 870 лв. за периода 20.07.2017 г. – 27.07.2018 г. и за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 43 567,40 лв., направени във връзка с подаване на заявление по чл. 417 ГПК.  

ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на съда на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 45 817,50 лв. държавна такса.

Решението е постановено при участието на синдика на Т. 5 ООД (н.) на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

.

                                                       СЪДИЯ: