Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31.03.2021
г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 31.03. 2021 година
В закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
изслуша докладваното от съдия
КАРАДЖОВА
търговско дело № 102 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на адв. П.К. като пълномощник на „К.О.“ ЕООД
/в ликвидация/ против отказ № 20210310120006 – 6/16.03.2021 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ, с който е отказано заличаване на „К.О.“
ЕООД.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е
неправилен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да
постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени
задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по
вписване е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна,
а постановения отказ е законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе
предвид направените оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление вх. № 20210310120006 – 6/16.03.2021 г. е
постъпило искане от адв. П.К., в качеството й на пълномощник на „К.О.“ ЕООД /в
ликвидация/ за заличаване на дружеството. По това заявление е постановен
обжалваният отказ, с мотивите, че е налице вписан запор върху дяловете на Желязко
Ангелов Танев, за който не са представени доказателства, че е вдигнат или ,че е
погасено задължението по посоченото изпълнително дело.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
В случая ликвидаторът е публикувал покана по чл. 267
от ТЗ на 20.09.2020 г. Към момента на заявлението за вписване е изтекъл
шестмесечния срок на ликвидация, считано от тази дата. Съставени са и са
представени всички документи за проведено и приключило ликвидационно
производство съгласно изискванията на чл. 21 ал. 3 т.12 от Наредба № 1/
04.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до
регистъра на ЮЛНЦ. Представен е заключителен /нулев/ баланс - нулев към
05.03.2021 г. удостоверение от НОИ по чл.5 ал.10 от КСО, покана по чл.267 от ТЗ
до кредиторите на дружеството и декларация по чл. 273 ал. 1 от ТЗ. Видно от
същите дружеството няма неудовлетворени кредитори, както и имущество за
разпределяне, като и към откриването на ликвидационното производство не е
притежавало имущество и не е имало кредитори.
Съдът не споделя доводите изложени в отговора на
жалбата от Агенцията по вписване, че в
случая е налице хипотезата на чл. 73в от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 73в
от ТЗ, плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в
търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако
кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след
писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за
обезпечение на кредитора. Безспорно процедурата по чл.73в от ТЗ е приложима и в
ликвидационното производство – в случаите, когато след проведено осребряване на
имуществото на дружеството, се разпределя и изплаща ликвидационен дял.
Разпоредбата
изисква писмено уведомление до кредитора, наложил запор на дружествените дялове
да се отправи само при плащане на ликвидационен дял, каквото плащане в случая
не може да бъде осъществено, поради липсата на имущество за разпределяне, т. е.
за получаване на ликвидационен дял от съответния съдружник. Следователно,
изпълнение на предвидената в чл.73в от ТЗ процедура на уведомяване на
кредитора, наложил запор върху дружествените дялове в случая не се дължи от
ликвидатора, съответно не е налице така посоченото основание за отказ да се
впише исканото заличаване след ликвидация (в този смисъл е Решение № 219 от
18.07.2018 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 364/2018 г.)
Така, след като е установено, че към 05.03.2021 г. „К.О.“
ЕООД /в ликвидация/ не притежава никакви имуществени права, с които да може да
бъде погасено каквото и да е задължение, което дружеството би имало към своите
кредитори, то следва да се приеме, че в производството по ликвидация не могат
да бъдат извършени каквито и да било повече действия за удовлетворяване на
кредиторите, поради което и то е изчерпало целта си и следва да се приеме за
приключило на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ. Като резултат от това ликвидаторът е
длъжен да поиска заличаване на дружеството в търговския регистър, каквото
искане е направено със заявлението, по което е постановен обжалваният отказ.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнение изискванията
на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, поради което „К.О. „/в ликвидация/ следва да бъде заличено.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че отказ №
20210310120006 – 6/16.03.2021 г. на Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и РЮЛНЦ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като на Агенция
по вписванията се дадат указания да извърши поисканото със заявление вх. № 20210310120006/16.03.2021 г. заличаване
на „К.О.“ ЕООД /в ликвидация/.
Водим от горното и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТР,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ № 20210310120006 – 6/16.03.2021 г. на Агенцията
по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ като незаконосъобразен.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и
РЮЛНЦ да извърши поисканото със заявление
вх. № 20210310120006/16.03.2021 г.
заличаване на „К.О.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в 7-дневен срок от съобщаването на жалбоподателя и на
Агенция по вписванията пред Апелативен съд-Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: