Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 20.06.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4030 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.Д.А., С.Н.Н. и Д.Н.А., с която са предявени срещу З.Б.И. АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 130000 лв. (от общ размер на претенцията 200000 лв.) за първия ищец и по 120000 лв. (от общ размер на претенцията 200000 лв.) за втория и третия ищец, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 04.06.2012 г., при което починал Н.Ф. А. – съпруг и баща на ищците. Претендират законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 04.06.2012 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починала техния съпруг и баща, от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на близък човек.

            Ответникът оспорва иска относно размера на претендираното обезщетение.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 18.06.2013 г. на ОС – П. по НОХД №275/2013 г. Б.Г.Б. е признат за виновен в това, че на 04.06.2012 г. при управление на товарен автомобил „ДАФ” с рег. № *******, по на кръстовището на бул. Б. и бул. ****** Обединител в гр. П. нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2, чл.25, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.4 ЗДвП – извършил маневра „завой надясно“ без да се убеди, че не създава опасност за участниците в движението и не пропуснал движещия се по пътното платно като пешеходец Н.Ф. А., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта му. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение за наследници от 27.03.2013 г. (л.29) се установява, че починалият е съпруг на ищцата В.А. и баща на ищците С.Н. и Д.А..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищците са съпруг и деца на починалия, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на родственика на ищците. Семейната връзка между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „ДАФ” с рег. № *******, валидна към 04.06.2012 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетелите К. и К. се установява, че ищците и починалия имали са изключително близки отношения – били са задружно семейство, събирали са се заедно да посрещат празниците си, грижили са се един за друг, починалият е помагал в отглеждането на внуците си. Починалият е бил в отлично здравословно състояние, енергичен и работлив човек, изключително грижовен съпруг и баща. Ищците са преживели изключително тежко загубата на своя съпруг и баща.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (60 г.), личността на починалия (енергичен, работлив и всеотдаен човек, отдаден на семейството си), изключително близките семейни връзки между ищците и починалия, възрастта на ищците и обстоятелството, че децата му са в зряла възраст и имат свои семейства. Съдът отчита и тежките емоционални и психически страдания, които ищците са понесли от загубата на своя близък. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв. за ищцата В.А. и по 100000 лв. за С.Н. и Д.А.. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. за съпругата на починалия и по 100000 лв. за децата му в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване. Съобразно установения от наказателния съд механизъм на настъпване на произшествието и изводите на приетата в настоящото производство авто-техническа експертиза, ударът е настъпил в платното за движение на кръгово кръстовище, след като товарния автомобил е преминал пешеходната пътека и се е подготвял за маневра „завой надясно“, изчаквайки и пропускайки автомобилите, движещи се в кръговото кръстовище. Пострадалият пешеходец с цел да пресече улицата, не е изчакал приключване на маневрата на товарния автомобил, за да използва пешеходната пътека, а е предприел заобикаляне на автомобила, при което е навлязъл в пътното платно на кръговото движение и е преминал непосредствено под кабината на товарния автомобил, в зона в която водачът няма видимост поради височината на кабината. Съдът намира, че поведението на пешеходеца е неправомерно – в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП – не спазил задължението си да премине по пешеходната пътека и преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и в нарушение на чл.114 ЗДвП е нарушил забраната да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Поради това съдът приема, че обезщетенията следва да се намалят поради съпричиняване с 1/3-та от размерите им.

Отделно от това съобразно т. 1 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Видно от представената присъда, наказателният съд е разгледал искове от ищците срещу делинквента за неимуществените вреди от произшествието и ги е уважил частично, като в полза на ищцата В.А. е присъдил сумата от 50000 лв., а в полза на ищците С.Н. и Д.А. – по 40000 лв. Съобразно задължителните указания в т.1 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС застрахователят не може да отговаря по-тежко от делинквента за същите вреди, т.е. обемът и размерът на гражданската отговорност на застрахования са определящи за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Поради това исковете срещу застрахователя не могат да се уважат в размер, по-висок от този срещу прекия причинител и предявените в настоящото производство искове следва да се уважат до сумите от 50000 лв. за В.А., и до 40000 лв. за С.Н. и Д.А. и да се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 4903,46 лв., която включва и 20% ДДС.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно - делото не се характеризира с висока правна или фактическа сложност, приключило е в едно съдебно заседание, процесуалните действия по събиране на доказателства се изчерпват с писмени доказателства, техническа експертиза и разпит на двама свидетели. Поради това възнаграждението следва да се намали до минимума съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На ответника следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 9052,54 лв., която включва и 20% ДДС и разноски за експертиза в размер на 194,59 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 5200 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ сумите както следва:

на В.Д.А., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Н.Ф. А. при произшествие, осъществено на 04.06.2012 г., заедно със законната лихва от 04.06.2012 г. до окончателното плащане,

на С.Н.Н., ЕГН:**********, и Д.Н.А., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, сумата от по 40000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Н.Ф. А. при произшествие, осъществено на 04.06.2012 г., заедно със законната лихва от 04.06.2012 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до предявения размер от 130000 лв. за първия ищец и по 120000 лв. за втория и третия ищец.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, офис 10, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4903,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН:**********, С.Н.Н., ЕГН:**********, и Д.Н.А., ЕГН:**********, тримата с адрес: ***, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 9247,13 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 5200 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: