№ 277
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Г. М. против Решение № 260401/30.09.2022 г.
по гр.д. № 12362/2020 г. по описа на ВРС, Х състав в частта, с която е отхвърлен иска му с
правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба на апартамент № 18 с идентификатор
№ 10135.2556.51.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл.
35, вх. Б, ет. 4 с площ от 79.89 кв.м., при граници: обекти с №№ 10135.2556.51.1.11,
10135.2556.51.1.9, 10135.2556.51.1.15, ведно с изба № 8 с площ от 5.94 кв.м. и 0.3826 % от
общите части на сградата, изградена в ПИ № 10135.2556.51 по КК на гр. Варна.
Във въззивната жалба се твърди неправилност на решението. Претендира се неговата
отмяна и постановяване ново такова, с което да бъде допусната делбата на гореописания
имот, при квоти: 1/12 ид.ч. за А. Г. М.; 1/12 ид. ч. за В. А. М.; 2/12 ид.ч. за А. И. Д. и 8/12
ид.ч. за Р. А. И..
Въззиваемата Р. А. И. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който излага искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите А. И. Д. и Д. С. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор
по така подадената жалба, с който излага искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
1
Въззиваемият В. А. М., чрез особения си представител, в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който излага становище за основателност
на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
/без малолетния М./ претендира присъждане на разноски, като въззивникът и въззиваемата
Р. А. И., чрез процесуалните им представители правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на А. Г. М. и малолетния В. А. М.,
чрез особения му представител с правно основание чл. 34 от ЗС против А. И. Д., Д. С. Д. и
Р. А. И. за делба на апартамент № 18 с идентификатор № 10135.2556.51.1.12 по КК на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4 с площ от 79.89 кв.м.,
при граници: обекти с №№ 10135.2556.51.1.11, 10135.2556.51.1.9, 10135.2556.51.1.15, ведно
с изба № 8 с площ от 5.94 кв.м. и 0.3826 % от общите части на сградата, изградена в ПИ №
10135.2556.51 по КК на гр. Варна, основан на твърдения за придобИ.е на собствеността
върху 1/12 ид.ч. за всеки от ищците по наследствено правоприемство от Д. И. М.а, б.ж. на
гр. Варна, поч. на 10.02.2019 г., а от нея по наследствено правоприемство от И. Т. И., б.ж. на
гр. Варна, поч. на 28.06.2012 г., а от наследодателя по силата на реализирано право на
строеж, учредено с протоколно решение на ИК на ГОНС – Варна № 81/27 от 25.06.1969 г. в
режим на СИО с Р. А. И., за което е съставен КНА № 149, том VI, дело № 2631/1976 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците А. И. Д. и Д.
С. Д., с който се оспорва иска за делба по отношение на процесния апартамент. Твърди се,
че последният не е част от наследството останало след смъртта на И. И., тъй като съпрузите
са го придобили по давност, чрез владение упражнявано в периода от 2000 г. до смъртта на
наследодателя на 28.06.2012 г., както и до 2020 г. Излага се, че И. и Р. И.и доброволно
предават владението върху апартамента на Д.и през 2000 г., като уговорката е била Д. М.а –
сестра на ответницата Д. и съпругът й - ищецът да живеят самостоятелно в закупено от
родителите на М.а жилище, а Д.и да владеят и ползват като собствен процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Р. А. И., с
който оспорва иска за делба на ап. 18 като неоснователен.
С Решение № 260401/30.09.2022 г. по гр.д. № 12362/2020 г. по описа на ВРС, Х
състав се отхвърля иска на М.и с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба на
апартамент № 18 с идентификатор № 10135.2556.51.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, поради изтекла в полза на А. И. Д. и Д. С.
Д. в режим на СИО придобивна давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Производството е за делба във фазата по допускане. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от
ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица
и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ.
съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е
насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител,
за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните
от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на
блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез
ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически
права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху
обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този
смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната
делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон,
който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при
законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на
участниците в общността.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че И. Т. И., б.ж. на гр. Варна, поч. на 28.06.2012 г. придобива собствеността
върху апартамент № 18 в режим на СИО с Р. А. И.и по силата на реализирано право на
строеж, учредено с протоколно решение на ИК на ГОНС – Варна № 81/27 от 25.06.1969 г., за
което е съставен КНА № 149, том VI, дело № 2631/1976 г. Не се оспорва автентичността на
горната сделка, поради което същата е валидна и годна да породи вещноправните си
последици. Не се оспорва, а и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
съпрузите И.и в периода преди 2000 г. трайно се преместват да живеят в собствен имот в с.
Припек, като за целта напускат апартамента, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“,
бл. 35, вх. Б, ет. 4, който до тогава са обитавали заедно с двете си дъщери Д. и А.М..
3
Ответниците А. И. Д. и Д. С. Д. правят възражение за придобИ.е на имота по силата
на оригинерен способ, а именно: изтекла придобивна давност, чрез владение упражнявано в
периода от 2000 г. до смъртта на наследодателя И. на 28.06.2012 г., както и след този период
до 2020 г. Излага се, че И. и Р. И.и доброволно предават владението върху апартамента на
Д.и през 2000 г., като уговорката е била Д. М.а – сестра на ответницата Д. и съпругът й -
ищецът да живеят самостоятелно в закупено от родителите на М.а жилище, а Д.и да владеят
и ползват като собствен процесния имот.
Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост върху чужда
вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок. При придобИ.е на едно вещно право по давност, се прекратява правото на досегашния
му носител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче не се установява
твърдяния начален момент на давностно владение, упражнявано от съпрузите Д.и върху
апартамент № 18, а именно от 2000 г. От писмените изявления на ответницата Р. И. и
показанията на свидетелите И.ка С., В.Х.Н. и Я.В.Я. е видно, че първоначално в процесния
имот са живели двете сестри М.а и Д. със семействата си и техните родители И. и Р. И.и,
като последните след завършване строителството на къщата им в с. Припек, в периода 1997
г. – 2000 г. отиват да живеят за постоянно в нея и предоставят процесния имот на младите
семейства. Намерението на разширеното семейство е да се закупи апартамент за Д. и А. М.и,
където те да се изнесат, за да могат двете семейства да заживеят самостоятелно всяко в
собствено жилище. Това обаче се случва едва на 19.11.2002 г., видно от нот. акт № 20, том
V, рег. № № 7675, дело № 790/2002 г. До този момент семействата М.и и Д.и обитават
съвместно имота, предоставен им от родителите на съпругите, поради което и не може да се
говори за начало на своене на имота от страна на Д.и. Най-ранния такъв момент е от датата
на покупката на апартамента на М.и в кв. „Младост“ – 19.11.2002 г., когато са създадени
предпоставки за последните да напуснат жилището, находящо се в гр. Варна, ул. „Братя
Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4.
В периода от 19.11.2002 г. до датата на смъртта на И. И. - 28.06.2012 г. обаче не е
изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишен давностен период, за да могат
ответниците Д.и да придобият собствеността върху апартамента по силата на оригинерен
способ. Т.е. след смъртта на наследодателя И., притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесния
имот по силата на реализирано право на строеж, учредено с протоколно решение на ИК на
ГОНС – Варна № 81/27 от 25.06.1969 г. в режим на СИО с Р. А. И., за което е съставен КНА
№ 149, том VI, дело № 2631/1976 г. влиза в наследствената маса и се наследява от
наследниците му по закон, а именно: Р. А. И. – съпруга, Д. И. М.а – дъщеря и А. И. Д. –
дъщеря. Последните по силата на наследственото правоприемство получават по 1/6 ид.ч. от
жилището.
След смъртта на Д. И. М.а, бж. на гр. Варна, поч. на 10.02.2019 г. нейните
наследници по закон, а именно: А. Г. М. – съпруг и В. А. М. – син придобиват по наследство
от нея по 1/12 ид.ч. от горния обект.
4
В периода от смъртта на И. И. - 28.06.2012 г. до датата на депозиране на настоящата
искова молба пред ВРС – 02.10.2020 г. не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет
годишен давностен период, за да могат ответниците Д.и да придобият собствеността върху
наследствената от наследодателя И. 1/2 ид.ч. от жилището по силата на оригинерен способ
чрез своене спрямо останалите сънаследници, при което да се прекрати правото на
собственост на последните.
По отношение на другата 1/2 ид.ч. от апартамент № 18, собственост на Р. А. И.,
придобита от нея по силата на реализирано право на строеж, учредено с протоколно
решение на ИК на ГОНС – Варна № 81/27 от 25.06.1969 г. в режим на СИО с И. Т. И., за
което е съставен КНА № 149, том VI, дело № 2631/1976 г.: От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че началния момент на давностно владение,
упражнявано от съпрузите Д.и върху горния имот, е установено в периода след 19.11.2002 г.
/датата на закупуване на апартамент за по-голямата сестра и съпруга й/ като продължава до
депозиране на иска за делба пред ВРС - 02.10.2020 г. От показанията на разпитаните пред
първата инстанция свидетели се установява, че съпрузите И.и предават владението на
процесното жилище на дъщерите си и техните семейства, като уговорката е след закупуване
на отделно такова за М.и, двете семейства да заживеят самостоятелно, всяко в собствено
жилище – М.и в новозакупеното в кв. „Младост“, а Д.и в това на ул. „Братя Бъкстон“. Дали
своенето от страна на Д.и на собствената на И. 1/2 ид.ч. от апартамента започва в края на
2002 г. или в края на 2004 г., каквито твърдения се изнасят от доведените от ищцовата
страна свидетели, е без значение, тъй като по отношение на тази 1/2 ид.ч. /собственост на Р.
И./ е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишен давностен период най-късно в
края на 2014 г., поради което и ответниците Д.и придобиват собствеността върху нея по
силата на оригинерен способ в режим на СИО.
С оглед изложеното страните са съсобственици върху процесния имот при следните
квоти: 6/12 ид.ч. за А. И. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, А. И. Д. – 2/12 ид.ч., Р. А. И. – 2/12
ид.ч., А. Г. М. – 1/12 ид.ч. и В. А. М. – 1/12 ид.ч.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
в обжалваната му част следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с
което да бъде допусната делба на апартамент № 18 с идентификатор № 10135.2556.51.1.12
по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4 с площ от
79.89 кв.м., при граници: обекти с №№ 10135.2556.51.1.11, 10135.2556.51.1.9,
10135.2556.51.1.15, ведно с изба № 8 с площ от 5.94 кв.м. и 0.3826 % от общите части на
сградата, изградена в ПИ № 10135.2556.51 по КК на гр. Варна при следните квоти: 6/12 ид.ч.
за А. И. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, А. И. Д. – 2/12 ид.ч., Р. А. И. – 2/12 ид.ч., А. Г. М. –
1/12 ид.ч. и В. А. М. – 1/12 ид.ч. Решението в останалата му част не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
С оглед изхода на спора въззивникът е отправил искане с правно основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да му се
присъдят, поради което въззиваемите А. И. Д., Д. С. Д. и Р. А. И. следва да бъдат осъдени да
5
заплатят сумата в общ размер на 460 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение – 400 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 13/ и държавна такса за въззивно обжалване и преводна такса – 60 лева, както следва:
за А. И. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО сумата от 230 лева, за А. И. Д. сумата от 115 лева и за
Р. А. И. сумата от 115 лева. Възражението на въззиваемата Р. И. с правно основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /действала към момента
на заплащане на възнаграждението/ за тази фаза на делбата е в размер на 600 лева, а
заплатеното такова е в размер на 400 лева, т.е. под минимално установения размер.
По отношение на въззиваемия В. А. М., чрез особения му представител, са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорност за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260401/30.09.2022 г. по гр.д. № 12362/2020 г. по описа на
ВРС, Х състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на А. Г. М., ЕГН ********** с правно
основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба на апартамент № 18 с идентификатор №
10135.2556.51.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35,
вх. Б, ет. 4 с площ от 79.89 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, коридор, баня,
тоалет и дрешник, при граници: обекти с №№ 10135.2556.51.1.11, 10135.2556.51.1.9,
10135.2556.51.1.15, ведно с изба № 8 с площ от 5.94 кв.м. и 0.3826 % от общите части на
сградата, изградена в ПИ № 10135.2556.51 по КК на гр. Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на апартамент № 18 с идентификатор
№ 10135.2556.51.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл.
35, вх. Б, ет. 4 с площ от 79.89 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, коридор, баня,
тоалет и дрешник, при граници: обекти с №№ 10135.2556.51.1.11, 10135.2556.51.1.9,
10135.2556.51.1.15, ведно с изба № 8 с площ от 5.94 кв.м. и 0.3826 % от общите части на
сградата, изградена в ПИ № 10135.2556.51 по КК на гр. Варна между съсобствениците при
следните квоти: 6/12 ид.ч. за А. И. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 18 в режим на СИО, 2/12 ид.ч.
за А. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап.
18, 2/12 ид.ч. за Р. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Припек, община Аксаково, 1/12 ид.ч.
за А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 139, вх. 2, ет. 5, ап. 37 и
1/12 ид.ч. за В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 139, вх. 2, ет. 5,
ап. 37, на основание чл. 34 от ЗС.
6
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 18 в режим на СИО ДА ЗАПЛАТЯТ
на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 139, вх. 2, ет. 5, ап. 37
сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, бл. 35,
вх. Б, ет. 4, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“ № 139, вх. 2, ет. 5, ап. 37 сумата от 115 /сто и петнадесет/ лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Припек, община Аксаково ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 139, вх. 2, ет.
5, ап. 37 сумата от 115 /сто и петнадесет/ лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7