.                                                                                                                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  242

 

гр.Свищов,  03.12.2009  година

 

 

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 04.11.2009 г. в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 240, по описа на съда за **** г.,  за да се произнесе, взема предвид:

 

                        Иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

 

                        Ищецът Г.А.К. ***, чрез процесуалния си представител адв. Ст. Т. от ВТАК твърди, че на 21.12.2007 година ответникът предоставил на ищцата сумата от 3000,00 лева, която тя трябвало да му върне на 20.06.****г. при 4 % месечна лихва- т.е да му върне сума в размер на 3720,00 лева. Заявява, че с цел да бъде обезпечено вземането на ответника, ищцата била задължена от него да  издаде в негова полза запис на заповед за сума в размер на 3720,00 лева с падеж 20.06.****г.. Твърди, че като допълнително обезпечение по този заем за потребление, ищцата била принудена и издала в полза на ответника нотариално заверено пълномощно рег. № 11992/20.12.2007г. , в което подробно описала собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свищов, като упълномощила отвеника да прехвърля собствеността на този недвижим имот при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, като договаря сам със себе си, но без правото да прехвърля имота на трети лица, като тя остава да живее, обитава и ползва този недвижим имот, тъй като не било уговаряно освобождаването му или прехвърляне на собствеността преди крайния срок за погасяване на заема – 20.06.****г. . По този заем за текущо потребление Г.К. превела на ответника сума в размер на 120,00 лева и в телефонни разговори с него е поискала да погаси изцяло задължението си преди договорената крайна дата, но ответникът отказал.  Сочи, че недвижимия имот на Г.К. като длъжник по заема е било възможно да бъде ипотекиран, но ответникът като кредитор предприел друг начин за гарантиране на своето вземане, непредвиден в закона. Така преди да е изтекъл крайния срок за издължаване на заема – 20.06.****г., с Договор за покупко-продажба от 20.12.2007г. , оформен в нот.акт № 51/2007г. ,  на Нотариус Г.-нотариус в района на СвРС, ответникът прехвърлил собствеността на недвижимия имот, находящ се в гр. Свищов, на ул. К.А.Цанков № 113, при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, като договарял сам със себе си. С нотариално заверена покана – рег. № 2816/27.03.****г., ищцата поискала извънсъдебно решаване на спора, връщане на пълния размер на дължимата сума и прехвърляне на собствеността на недвижимия имот, предишна нейна собственост, чрез договор за покупко-продажба, като всички разноски се поемат от нея, но на датата на поканата ответникът не се явил в канцеларията на посочения нотариус, за което бил съставен констативен протокол.  Твърди, че с нотариална покана рег. № 2858/07.04.****г. ответникът определил срок на ищцата до 20.04.****г. да освободи същия недвижим имот. Счита, че извършените действия противоречат и заобикалят императивни норми на чл. 152 от ЗЗД, както и на чл. 209 от ЗЗД.  

Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба, с който Д.Д.К., като пълномощник на Г.А.К.  е прехвърлил при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД на Д.Д.К. собствеността върху поземлен имот № 2613 с площ от 190 кв.м., който участва в УПИ VII-2613, 2612, целия с площ от 405 кв.м. в кв. 19 по ПУП на гр. Свищов, на ул. К.Цанков № 113, заедно с построените в поземления имот стара къща, състояща се от три стаи и коридор; гараж, барака и пристроената към старата къща нова къща, състояща се от жилищен етаж, включващ три стаи, коридор и тоалетна, без приземния етаж, който остава собственост на А. А. И. и А.Х. И., извършен с нотариален акт № 51, том IX, рег. № 9397, дело № 1414/2007г. на Нотариус Г.-нотариус в района на СвРС,  поради  противоречието му и заобикалянето на   чл. 152 от ЗЗД, забраняващ уговарянето на начин на удовлетворяване на кредитора различен от този, предвиден в закона и  противоречие и заобикаляне на чл. 209 от ЗЗД.  Претендира разноски.

 

                        Ответникът Д.Д.К. *** оспорва предявения иск. В становище по исковата молба заявява, че изложената в исковата молба фактическа обстановка между договора за прехвърляне на собствеността върху имота и записа на заповед не била налице. Записът на заловед обективирал друга и различна от процесната договорна връзка между страните.  В хода на делото представя нотариален акт № **/****г. на Нотариус Г. – нотариус в района на СвРС с оглед твърдението си, че имотът е прехвърлен на трето лице.  В хода на устните състезания не се представлява. Не претендира разноски.

 

                        Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:            

                        Вложено в настоящото дело е нотариално дело № 1414/2007г. на Нотариус Н.Г. – Нотариус в района на СвРС. По това нотариално дело е издаден  нотариален акт № 51, том IX, рег. № 9397, дело № 1414  на нотариус Н.Г., вписана под № 349 в нотариалната камара, съгласно който  на 20.12.2007 година ищцата, действаща чрез пълномощника си Д.Д.К.- ответника по делото  е прехвърлила на ответника чрез покупко-продажба, правото на собственост върху поземлен имот № 2613 с площ от 190 кв.м., който участва в УПИ VII-2613, 2612, целият с площ от 405 кв.м. в кв. 19 по ПУП на гр. Свищов, на ул. Кириак Цанков № 113, като уличната регулация не е приложена и регулационните отношения не са уредени на ПИ № 2613, при граници на поземления имот : на изток – А. Ш. М., на север, запад и юг – улица Кириак Цанков и при граници на УПИ: на север, запад и юг – ул. Кириак Цанков и на изток  - И.Ш., заедно с построените в поземления имот стара къща, състояща се от три стаи и коридор; гараж; барака и пристроената към старата къща нова къща/на запад от старата/, състояща се от жилищен етаж, включващ три стаи, коридор и тоалетна, без приземния етаж, който остава собственост на А. А. И. и А.Х.И..

                        В акта е посочено, че цената на продажбата е 6 308,60 лева, като пълномощникът на продавача  декларирал, че е получил сумата.

                        В същото нотариално дело - № 1414/2007г. на Нотариус Н.Г. – нотариус в района на СвРС се съдържа и нотариално заверено пълномощно рег. № 11992/20.12.2007г. на Нотариус Ив. А., рег. № 295 на Нотариалната камара.  С това пълномощно Г.А.К. – ищцата по делото на 20.12.2007г. е упълномощила Д.Д.К. – ответник по делото, във връзка с недвижим имот, нейна собственост, находящ се в гр. Свищов, на ул. К. Цанков № 113, подробно описан, да прехвърля собствеността на този имот  като договаря сам със себе си на основание чл. 38 ал. 1 от ЗЗД чрез продажба на цена по данъчна оценка, но не и да прехвърля собствеността върху имота на  трети лица.

                        В писмо изх. № 19/13.10.****г. на Нотариус И. А. –нотариус в района на СвРС, същата посочва, че под неин рег. № 11992/20.12.2007г. в общия регистър е заведена заверка на пълномощно, като е удостоверен подписа на упълномощителя Г.А.К. под пълномощното, с което Д.Д.К. е упълномощен да я представлява във връзка с подробно описания в пълномощното недвижим имот, като не прехвърля имота на трети лица и прехвърля имота договаряйки сам със себе си на основание чл. 38 от ЗЗД, чрез продажба на цена по данъчна оценка. Отразено е в писмото, че след тази заверка следват заверки на декларации, подписани от същото лице – Декларация по чл. 264 ал. 1 ДОПК и Декларация по чл. 215 ал. 7 ЗННД. Посочено е още, че в ксерокопирания от нотариуса екземпляр от този документ – пълномощно, упълномощителката положила втори път подписа си, лично пред нотариуса.

                        Данъчната оценка на този имот се установява от приложеното Удостоверение за данъчна оценка № 1469/18.04.****г. на Община Свищов и е в размер на 7454,60 лева. Местоположение на имота се установява от скица № 947/2007г. на Община Свищов, вложена в нотариално дело № 1414/2007г. на Нотариус Н.Г. – нотариус в района на СвРС. 

                        В приложената по делото нотариална покана рег. № 2816/27.03.****г. на Нотариус Л.Аджарска – нотариус в района на СвРС, адресирана до ответника, ищцата отправя покана до ответника да се яви на 09.04.****г. в канцеларията на нотариус А. в гр. Свищов, за да отговори на поставените в молбата въпроси: Признава ли, че на 20.12.2007г. е сключен договор за заем в размер на 3000,00 лева, с месечна лихва в размер на 4% и срок на погасяване 20.06.****г.; признава ли, че за обезпечаване на това вземане е издала в негова полза запис на заповед за сума в размер на 3720,00 лева и падеж 20.06.****г.; признава ли, че за обезпечаване на вземането по този договор , при неизпълнение от нейна страна, го е упълномощила да прехвъри собствеността включително с права по чл. 38 ал. 1 от ЗЗД на притежавания от нея недвижим имот, като е взела нотариалния акт за собственост на този имот; признава ли, че е получил от нея сума в размер на 120,00 лева по този договор за заем за текущо потребление; признава ли, че съгласно договора за покупко продажба – нотариален акт № 51/2007г. , не й е заплатил сума в размер на 6308,60 лева; има ли желание преди датата 20.06.****г. да получи от нея дължимата сума по запис на заповед в размер на 3600,00 лева и при пълно изпълнение от нейна страна на задълженията по договора за заем, ще й прехвърли ли собствеността на недвижимия имот, описан в нот.акт № 51/2007г., като разноските бъдат поети от нея. В същата нотариална покана ищцата е посочила и твърденията си, във връзка с които са и поставените въпроси в поканата към ответника.

                        Представен от ищцата е и констативен протокол от 09.04.****г. , съставен от нотариус Л.А. – нотариус рег. № 294 в нотариалната камара, в който е удостоверено, че адресата на поканата не се е явил на обявената му среща на тази дата в 14,30 часа в кантората на нотариуса в гр. Свищов, на ул. Екз.Йосиф 5.

                        Ответникът в съдебно заседание на 03.10.****г. е задължен да представи оригинала на запис на заповед от 20.12.2007г., издаден от Г.А.К.. Указани са му последиците на основание чл. 190 ал. 2 от ГПК, че  непредставянето на този документ, ще се преценява съгласно чл. 161 от ГПК, като с оглед на обстоятелствата по делото, съдъ може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Оригиналът на този запис на заповед не е представен от ответника до приключване на съдебното дирене по делото.

                        Съгласно представената от ищцата разписка от 12.05.2009г.  ищцата е превела с пощенски запис на ответника сума в размер на 2000,00 лева.

                        Ответникът представя препис от нотариален акт № **, том III, рег. № **** дело № *** от ****г. на нотариус Н.Г. – нотариус в района на СвРС, според който на 09.05.****г. ответникът е прехвърлил собствеността на процесния имот  на Н. Ж. Н. за сумата от 7455,00 лева.   

 

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

            По заведените основания за нищожност на сделката  поради заобикаляне на закона  и поради противоречие на закона – симулативност на сделката.

            Съдът счита този иск за неоснователен и недоказан. Не се представиха и доказателства между страните да е имало налице уговорка за обратно изкупуване – чл. 209 от ЗЗД. По тази причина не е налице твърдяното основание  за прогласяване на нищожността на сделката поради  заобикаляне на закона. Ищцата твърди, че продажбата на процесния недвижим имот прикрива обезпечаването на заем в размер на 3720,00 лева. Не представя обратно писмо, от което да се установят действителните уговорки между страните. Ищцата твърди, че на 21.12.2007г. по договор за заем,  ответникът й е предоставил сумата от 3000,00 лева, която тя трябвало да му върне на 20.06.****г. при 4 % месечна лихва – или да му върне сума в размер на 3720,00 лева. Твърди още, че за обезпечаване на това вземане на ответника, ищцата издала в негова полза запис на заповед за сума в размер на 3720,00 лева с падеж 20.06.****г. . По делото не се доказа от ищцовата страна, която носи доказателствената тежест, че на 21.12.2007г. е сключен твърдяния договор за заем. В представената по делото от ищцата нотариална покана до ответника, се съдържат нейните твърдения, и тя не може да се приеме като доказателство за тези факти. Ответникът беше задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи оригинала на записа на заповед издаден от Г.А.К. на 20.12.2007г., копие от която ищцата представя с исковата молба. На ответника бяха указани последиците от непредставянето на оригинала на този документ, и поради непредставянето му от ответника, съдът с оглед на обстоятелствата по делото приема за доказан факта, че на датата 20.12.2007г. ищцата е издала в полза на ответника запис на заповед за сумата от 3720,00 лева с падеж 20.06.****г. . Не се доказа по делото твърдяната връзка между прехвърлителната сделка с процесния имот и този запис на заповед. Ответникът в становище по делото признава, че такъв запис на заповед е издаден от ищцата, но той обективира друга и различна от прехвърлителната сделка.   Действително се установи, че ищцата е издала този запис на заповед за сочената сума от 3720,00 лева, но по никакъв начин не се доказа, че прехвърлителната сделка с процесния имот прикрива обезпечаването на заема. Напротив, по делото се представи нотариално заверено пълномощно от ищцата, с което същата на 20.12.2007г. е упълномощила Д.Д.К. – ответник по делото, във връзка с недвижим имот, нейна собственост, находящ се в гр. Свищов, на ул. К. Цанков № 113, подробно описан, да прехвърля собствеността на този имот  като договаря сам със себе си на основание чл. 38 ал. 1 от ЗЗД чрез продажба на цена по данъчна оценка, но не и да прехвърля собствеността върху имота на  трети лица. Това пълномощно е представено от ответника при изповядване на прехвърлителната сделка, видно от цитираното нотариално дело на Нотарус Г..  Записът на заповед може да се разглежда като сделка, тъй като той  е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена форма, с посочено в чл. 535 от ТЗ съдържание. Записът на заповед е абстрактна сделка и в случая се установи, че същия обективира различна от прехвърлителната сделка. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за връзката между тези две отделни сделки, поради което съдът приема, че не  са налице доказателства, които доказват симулативността на процесната покупко-продажба. Ищцата е упълномощила ответника с посочените в пълномощното права, съобразно които същия е извършил покупко-продажбата на имота. Той е договарял сам със себе си, като имота е прехвърлен на цена, равна на данъчната оценка – сумата 6 308,60 лева, което също отговаря на упълномощаването от ищцата. В нотариалното дело се съдържат и две декларации, подписани от ищцата, което кореспондира и с изнесеното от Нотариус Ангелова в писмото, приложено по делото.  В цитирания нотариален акт № 51/2007г. на Нотариус Г.  е уговорено, че ще  бъде предадено владението върху имота от продавача на купувача до 21.01.****г.. Това не кореспондира с ищцовото твърдение, че имота не е следвало да бъде освобождаван или прехвърлян преди крайния срок за погасяване на заема – 20.06.****г. В представеното по делото нотариално заверено пълномощно от ищцата е извършено упълномощаване на ответника, при посочените в него условия-да не прехвърля процесния имот на трето лице и възможност да договоряне сам със себе си, но без обвързване със срок, в който да не може да бъде извършена прехвърлителна сделка.  

            По изложените съображения съдът приема, че действителната воля на страните  е била да се прехвърли собствеността, а не да се обезпечи друга сделка, която в случая се явява твърдяния от ищцовата стана договор за заем, за което бил  издадена запис на заповед от 20.12.2007г. от ищцата. Процесният договор не се явява привиден и като такъв не  е нищожен на това основание. Не се доказа ищцовото твърдение, че кредиторът е имал възможността да обезпечи вземането си, чрез учредяване на ипотека от страна на длъжника, но вместо това е предпочел да постигне целения резултат със забранени средства. Установи се, че с запис на заповед от 20.12.2007г. ищцата се е задължила да заплати на ответника на падежа 20.06.2007г. сумата от 3720 , 00 лева. Не се доказа по делото твърдението на ищеца за каузалните отношения между страните, свързани с издаване на този запис на заповед. Не се доказа от ищеца и твърдението му , че цитираното пълномощно е издадено от ищцата във връзка с посочения запис на заповед. Действително упълномощаването и записа на заповед са от една и съща дата – 20.12.2007г., но това не е достатъчно да се приеме, че между тях е налице твърдяната от ищеца връзка между сделките, още повече, че записа на заповед е за сумата от 3720,00 лева, а цената, на която е осъществена продажбата на процесния имот е по данъчна оценка – 6308,60 лева.   Извършената с атакувания нотариален акт  продажба не е в противоречие с чл. 152 от ЗЗД, защото не се доказа, че  страните  са постигнали съглашение, с което се цели удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидените в закона.  Сключеният договор за продажбата на процесния недвижим имот не се явява нищожен,  поради противоречие със закона – чл. 152 от ЗЗД. Предвид на това иска за прогласяване на нищожността на процесния имот на сочените основания, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че не се установиха по делото други основания, които да правят този договор нищожен.

           

        При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на ищцата за заплащане на направените по делото разноски и такива не следва да се присъждат.

 

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст. Т. от ВТАК против Д.Д.К. с ЕГН ********** ***  ИСК по чл. 26 от ЗЗД за ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ НА сключения с нотариален акт № 51, том IX, рег. № 9397, дело № 1414 от 2007г. на Нотариус Н.Г. , нотариус в района на действие на СвРС, вписана под № 349 в регистъра на Нотариалната камара, с който на 20.12.2007г.  Г.А.К., действаща чрез пълномощника си Д.Д.К. е прехвърлила на Д.Д.К., чрез покупко-продажба, правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот № 2613 с площ от 190 кв.м., който участва в УПИ VII-2613, 2612, целият с площ от 405 кв.м. в кв. 19 по ПУП на гр. Свищов, на ул. Кириак Цанков № 113, като уличната регулация не е приложена и регулационните отношения не са уредени на ПИ № 2613, при граници на поземления имот : на изток – А. Ш. М., на север, запад и юг – улица Кириак Цанков и при граници на УПИ: на север, запад и юг – ул. Кириак Цанков и на изток  - И. Ш., заедно с построените в поземления имот стара къща, състояща се от три стаи и коридор; гараж; барака и пристроената към старата къща нова къща/на запад от старата/, състояща се от жилищен етаж, включващ три стаи, коридор и тоалетна, без приземния етаж, който остава собственост на А. А. И.и А. Х.И., на основания  заобикаляне на закона – чл. 209 от ЗЗД и като привиден и противоречащ на чл. 152 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. 

                       

                        Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването на страните.

     

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: