Решение по дело №1607/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., [ЕГН], чрез адв.К. Д., против Решение № 6052/12.06.2024г. на Административен съд – Варна, IX-ти състав, постановено по адм.д. № 60/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – София, за присъждане на обезщетение в размер на 11000,00лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие пребиваването му в затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Затвора – Варна в периода 05.08.2022г. – 23.11.2023г. при липса на достъп до медицинско обслужване, несъответствие на режима му с типа на затворническото общежитие и лоши хигиенно – битови условия.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Конкретно сочи, че обжалваното решение не кореспондира със събраните по делото доказателства, в същото липсва анализ и коментар на свидетелските показания и писмените доказателствата, по отношение липсата на постоянен достъп до течаща и чиста питейна вода, и наличието на дървеници в спалното помещение, в което е пребивавал. Твърди, че от показанията на всички свидетели се установява, че в ЗО „Разделна“ към Затвора -Варна е имало режим на водата за процесния период – факт, който е приет за установен от съда, но въпреки това е преценил, че не обосновава наличието на лоши хигиенно-битови условия. Липсата на вода в летния сезон и доставянето й с водоноски – което не е подкрепено с писмени доказателства, води до нарушение и неспазване на хигиенно-битовите задължения на затворническата администрация, което е довело до невъзможност да се къпе всекидневно с топла течаща вода и достъп до годна питейна вода. Не му е давана възможност да ползва тоалетна, в случай на нужда, използване на мивка и др., което е създало затруднения в ежедневието и дискомфорт, свързано с хигиенното самообслужване. Работил е като „кучкар“ в ЗО „Разделна“ и работата му налагала да се къпе всеки ден. Твърди, че липсата на постоянно течаща вода в затвора, не е от обективен характер и не изключва отговорностите на затворническата администрация. Наличието на заповеди, които позволяват на затворника достъп до топла течаща вода, не означава автоматично изпълнение на тези заповеди от страна на администрацията. Съдът се е позовал на практика по сходни дела на ЕСПЧ, но те не са цитирани, което дискредитира мотивите на решението в тази част. Отделно, с водоноските не е било възможно да се организира почистването на спалните помещения с вода – тоалетна, мивка, бръснене, измиване, което не е взето предвид от съда при преценка нарушението на администрацията. Твърди и че от показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно наличието на дървеници. Пръскането срещу насекоми и вредители доказано не е довело като резултат до физическото им отстраняване и неразпространение, а поставянето му в това помещение при наличието на вредители, представлява изтезание по своята същност и нечовешко отношение. Дезинсекцията, която не е довела до дължимия резултат, не следва да се приема като изпълнение на задълженията за осигуряване на спални помещения, които отговарят на хигиенно-битовите условия. След като е бил поставен при тези обективни условия на живот, с наличието на дървеници, следва да бъде надлежно обезщетен. Позовава се на разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС и твърди, че ухапванията от дървеници в спалното помещение не отговаря на изискванията за добри санитарно-хигиенни условия в затвора, поради което същите унижават човешкото му достойнство. Това е довело до причиняването на негативни преживявания във връзка с постоянния дискомфорт и проблеми със съня, поради което е претърпял неимуществени вреди. В обобщение сочи, че липсата на постоянно течаща и питейна вода, в т.ч. топла вода, и наличието на дървеници в килията, които ежедневно не са му позволявали да спи спокойно и са му причинявали болка, са от такъв характер, който установява увреждане, за което не е необходимо наличието на вина или субективно отношение и води до задължение за обезвреда за причинените вреди. По изложените съображения моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк.С. С., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 10445/23.07.2024г. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, т.к. по делото са събрани достатъчно доказателства, от които не се установяват твърденията за незаконосъобразни бездействия на ответника през процесния период, с което да е нарушен чл.3 ЗИНЗС. Не са събрани доказателства, че в резултат на увреждане за ищеца са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, още по-малко последиците да следват закономерно от бездействията на длъжностните лица от ЗО „Разделна“. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства и не са установени факти, обосноваващи извод за нарушение, допуснато от служители на ответника и попадащи в хипотезата на чл.3 ЗИНЗС. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Варненският административен съд, I-ви тричленен състав, като взе предвид доводите на страните и при извършване на проверката по чл.218, ал.1 АПК на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на И. Н. И. срещу ГДИН, с която на основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 11000,00лв. за претърпени в периода 05.08.2022г. – 23.11.2023г. неимуществени вреди, вследствие пребиваването му в ЗООТ „Разделна“ към Затвора – Варна, при липса на достъп до медицинско обслужване, несъответствие на режима му с типа затворническо общежитие и лоши хигиенно-битови условия.

Ищецът е твърдял, че през периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ „Разделна“ към Затвора – Варна е живял при липса на регулярен и постоянен достъп до медицинско обслужване. Не му била предоставена възможност да посещава културни, спортни или религиозни мероприятия, и не е имал право на свободно придвижване, въпреки че се е намирал в ЗООТ. Дюшеците в спалното помещение не били сменяни от години и били пълни с дървеници, от които получавал ухапвания, което му причинявало дискомфорт през цялото време и не можел да си отпочине. Не било извършвано почистване с препарати, а спалните помещения не били дезинфекцирани. В помещенията било пренаселено и същите не отговаряли на стандартите по отношение на квадратура и брой хора. Не му бил осигурен достъп до топла вода, а къпането със студена вода ставало по два пъти в седмицата. През зимата в помещенията било много студено, нямало достатъчно шкафове за всички лишени от свобода, а малкото налични мебели били изпочупени. Имало санитарен възел, но вечерта спирали тока и водата, и липсвало аварийно осветление. В помещенията липсвала и достатъчно естествена светлина. Всичко това нарушавало правата му по чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС, като предизвикало у него усещане за страх, страдание и малоценност, които в своята съвкупност са го унижили и обидили. Не можел да спи спокойно и пълноценно, и да лекува болките си. Бил изолиран от социални контакти, което го направило затворен в себе си и по-раздразнителен към околните, изпитвал чувство на безнадеждност.

От справки рег. № 1137/19.02.2024г. и рег. № 1905/25.03.2024г., съдът е приел за установено, че ищецът е постъпил в Затвора – Варна на 07.12.2018г. за изтърпяване на групирано наказание по НЧД № ***/2020г. на РС – Г., обединяващо НОХД № ***/2018г. на РС – П , НОХД № ***/2014г. на РС – Т и НОХД №***/2017г. на РС – Г , за престъпления по чл.196, чл.346, ал.1 и чл.196 НК, в размер на 5 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Със Заповед № 84/18.11.2020 г. на Началника на Затвора – Варна режимът на изтърпяване на наказанието бил заменен в „общ“. Със Заповед № 692/21.07.2022г. на Началника на Затвора – Варна, И. бил прекатегоризиран от „закрит“ тип в „открит“ тип и на 05.08.2022г. бил разпределен от Затвора – Варна в Затворническо общежитие „Разделна“ за продължаване изпълнение на наказанието му.

За периода от 05.08.2022г. до 23.11.2023г. ищецът бил настанен в следните спални помещения: за периода от 05.08.2022г. до 14.10.2022г. – в с.п. № 101 заедно с л.св. Р. В. В., л.св. А. Ф. П. и л.св. К. М. Е.; за периода от 14.10.2022г. до 10.03.2023г. – в с.п. № 113 заедно с л.св. М. Н. Д. и л.св. З. Р. Х.; за периода от 10.03.2023г. до 06.04.2023г. – в с.п. № 122 заедно с л.св. А. А. Б., л.св. К. С. Д. и л.св. Х. К. Г.; за периода от 06.04.2023г. до 10.04.2023г. – в с.п. № 113 заедно с л.св. З. Р. Х. и л.св. Г. И. Р.; за периода от 10.04.2023г. до 18.04.2023г. – в с.п. № 104 заедно с л.св. Н Н Н , л.св. М. К. М. и л.св. П. Н. П..

Всички спални помещения в ЗО „Разделна“ били с чиста жилищна площ от 16,4кв.м. След извършен през 2016г. ремонт, във всички спални помещения бил изграден самостоятелен санитарен възел с течаща вода и било осигурено необходимото количество приток на свеж въздух и дневна светлина посредством отваряеми прозорци с размер 1м./70см. На новопостъпилите лишени от свобода се предоставяли легло, дюшек, завивки /два броя чаршафи – долен и горен, възглавница и калъфка/, като според опис на личните дрехи и предмети, ищецът И. е получил всички полагащи му се вещи, като било отразено, че не желае да получи шкаф. Къпането ставало въз основа на утвърден график. В сградата на ЗО „Разделна“ имало изградена отоплителна инсталация, която обезпечава нормални условия на климатизация на настанените лишени от свобода по време на отоплителния сезон.

Дезинсекцията в ЗО „Разделна“ се извършвала по силата на сключен договор - по определен график, като според приемо-предавателни протоколи, за периода от 05.08.2022г. до 23.11.2023г. служители на фирма „Фаворит“ посетили общо девет пъти ЗО и са извършили ДДД обработка.

Свижданията на лишените от свобода се извършвали съгласно утвърден график, като изтърпяващите наказание лишаване от свобода от „открит“ тип провеждали свиждания всяка неделя от месеца. Според билет за свиждане № 60/07.08.2022г. ищецът И. И. провел свиждане на 07.08.2022г. с негов познат - Р. С. М..

По желание на ищеца бил назначаван на работа: със Заповед № 321/01.09.2022г. – на външен работен обект на платен труд към фирма ЗСК – Девня, считано от 05.09.2022г.; със Заповед № 390/13.10.2022г. – на длъжност „гледач на служебни кучета“ към домакинския щат на ЗО „Разделна“, считано от 13.10.2022г.; със Заповед № 228/30.03.2023г. – на длъжност „бояджия“ в ЗО „Разделна“, считано от 30.03.2023г.; със Заповед № 272/27.04.2023г. – на длъжност „работник кухня“ в кухненски блок на ЗО „Разделна“, считано от 28.04.2023г. Съгласно сключен граждански договор в ЗО „Разделна“ е назначен доктор А. Б., който периодично посещавал общежитието за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода. През останалото време медицинското осигуряване се обезпечавало от доктор В. П. от Затвора – Варна, а в извънработно време, при възникнала необходимост, дежурен главен надзирател подавал сигнал чрез единен телефонен номер 112. При постъпване в ЗО „Разделна“ на И. бил извършен първоначален медицински преглед, при който е установено, че е клинично здрав и може да полага тежък физически труд.

В производството пред Административен съд – Варна са приети като доказателства заповеди на началника на ЗО „Разделна“, както следва: № 35/03.02.2022г., с която са определени дни и часове за осигуряване на възможност за удовлетворяване на религиозни потребности на лишените от свобода, в т.ч. за лишените от свобода открит тип – вторник от 13:00ч. до 14:00 часа /т.3/; № 34/03.02.2022г., с която са определени дни и часове за осигуряване на достъп до библиотека на лишените от свобода, като по отношение на лишените от свобода открит тип – работещи, времето било определено в неделя от 14:00ч. до 15:00часа /т.4/; № 33/03.02.2022г., с която са определени дни и часове за провеждане на спортни мероприятия на лишените от свобода, в т.ч. за лишените от свобода открит тип – работещи, неделя от 15:00 ч. до 16:00 часа /т.I.5/; № 32/03.02.2022г., с която е изготвен график за задължителна смяна на личното и постелъчно бельо на лишените от свобода - за лишените от свобода открит тип, във вторник от 13:00 ч. до 14:00 часа; № 131/14.03.2022г., с която е отменена Заповед № 32/03.02.2022г. и е определено личното и постелъчно бельо на лишените от свобода открит тип да се сменя в събота; № 335/06.06.2023г., с която са определени дни и часове за провеждане на спортни мероприятия на лишените от свобода, в т.ч. за лишените от свобода открит тип – работещи – неделя от 15:00 ч. до 16:00 часа /т.I.4./; № 336/06.06.2023г., с която са определени дни и часове за осигуряване на възможност за удовлетворяване на религиозни потребности на лишените от свобода, в т.ч. за лишените от свобода открит тип – вторник от 13:00 ч. до 14:00 часа /т.2./; № 338/06.06.2023г., с която са определени дни и часове за осигуряване на достъп до библиотека на лишените от свобода, в т.ч. за лишените от свобода открит тип – работещи – неделя от 14:00ч. до 15:00 часа /т.4./; № 353/13.06.2023г., с която са определени дни и часове за осигуряване на възможност за посещение на параклис на лишените от свобода – за лишените от свобода открит тип – вторник, четвъртък и неделя от 08:00ч. до 09:00ч. и от 16:00ч. до 17:00 часа /т.2./; № 38/03.02.2022г. /т.3/ и № 337/06.06.2022г. /т.2/, според които са определени дни за свиждане с близките на лишените от свобода открит тип - неделните дни в месеца; № 31/03.02.2022г. /т.4/ и № 334/06.06.2022г. /т.4/, според които определените дни за къпане на лишените от свобода открит тип са след приключване на работния ден, по график; № Л-805/14.11.2022г., издадена в изпълнение на разпореждания с писмо рег. № 12290/08.11.2022г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е разпоредено отоплението в Затвора – Варна и в ЗО „Разделна“ да се включва, когато средната денонощна температура на външния въздух в три последователни дни е по-ниска от +12 градуса С, и да се изключва, когато средната денонощна температура на външния въздух в три последователни дни е по-висока от +12 градуса С, като в двата случая се съобразява дългосрочната прогноза за следващите 7-10 дни. Разпоредено е за начало на отоплителния сезон да се счита 15.11.2022 година.

Във връзка с медицинското обслужване на лишените от свобода, като доказателства са приети граждански договори: № **/12.12.2022г. с В. С. Р., за осигуряване на медицински и качествени здравни грижи за лишените от свобода, според утвърден график - два пъти седмично в Затвора – Варна по два часа и един път седмично в ЗО „Разделна“ за четири часа; № **/12.12.2022г. с В. Д. Д., за осигуряване на дентална медицинска помощ на лишените от свобода, извършването на първоначални прегледи, поставяне на диагнози, стоматологично лечение при нужда и планови прегледи по график - в Затвора – Варна: понеделник от 09:30 ч. до 13:30 ч. и петък от 09:30 ч. до 13:30 ч.; в ЗО „Разделна“: сряда от 08:30 ч. до 14:00 часа; № **/05.01.2022г. и № */03.01.2023г. с А. Б., за извършване на консултативна помощ и медицинско обслужване на лишените от свобода, настанени в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна по график - два пъти седмично по четири часа; № **/01.04.2022г. с А. Н. Ч., за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ по дентална медицина за лишените от свобода, в т.ч. осигуряване на дентална медицинска помощ на лишените от свобода, извършване на първоначални прегледи, поставяне на диагнози, стоматологично лечение при нужда и планови прегледи по график, утвърден от Началника на Затвора – Варна - в Затвора – Варна: вторник от 13:30ч. до 17:00ч. и четвъртък от 13:30ч. до 17:00ч.; в ЗО „Разделна“: сряда от 08:30ч. до 16:30 часа.

За периода от 05.08.2022г. до 23.11.2023г. ищецът не е изразявал желание и съответно не се е записвал в книга образец НО 6 за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода, която се съхранява във всяка група при постовите надзиратели. Поради тази причина И. не е посещавал медицински кабинет в ЗО „Разделна“.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Р. В. В., В. К. П., В. Ц. П. и М. Д. М..

За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в ЗО „Разделна“, изразяващи се в неосигуряване на медицинска грижа на ищеца, респ. неспазване на разпоредбите на ЗИЗНС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

От приетите справки и граждански договори, както и от събраните гласни доказателства, е прието за установено осигуряването на лекар и на лекар по дентална медицина в ЗО „Разделна“ веднъж седмично. Не е установено И. да е имал здравословни проблеми, във връзка с които да е заявил желание да бъде прегледан от лекар и затворническата администрация да не му го е осигурила. В тази връзка е ценена водената книга образец НО 6 за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода, съхранявана във всяка група при постовите надзиратели, в която ищецът не е записван. Не са установени данни за възникнала необходимост от оказване на спешна медицинска помощ на ищеца, като от представените по делото справки и от показанията на свидетеля М. е установено, че в такива случаи се предприема обаждане до спешен номер 112 или лишените от свобода се конвоират до Затвора – Варна, където има постоянно присъствие на медик. В подкрепа на извода за липса на необходимост от оказване на медицинска помощ на ищеца са съобразени и показанията на св.П., според които ищецът И. не е бил с влошено здравословно състояние, изискващо такава. Единствено от показанията на свид. В. са установени данни за заболяване на ищеца, но същите не са кредитирани от съда като твърде общи и противоречащи на останалите доказателства по делото. Съобразена е и евентуалната заинтересованост на св.В., който също води дело срещу ГДИН. Твърдения на ищеца за липса на зъболекар са преценени като бланкетни, без конкретни оплаквания и ангажирани доказателства за възникнала нужда И. да ползва такъв специалист, и да му е отказан. Относно твърдяната липса на достъп до психиатър, съдът е приел, че от показанията на св.М. се установява, че такъв специалист посещава ЗО „Разделна“ ежеседмично, като има и постоянно присъствие на психолог.

За недоказано е прието и твърдението в исковата молба, че в спалните помещения е било пренаселено и същите не отговарят на стандартите по отношение на квадратура и брой хора съгласно чл.43, ал.4 ЗИНЗС. От приетата справка рег. № 1137/19.02.2024г. е прието за доказано, че всички спални помещения в ЗО „Разделна“ са с чиста жилищна площ от 16,04 кв.м. От справка рег. № 1905/25.03.2024г. е установено, че в спалните помещения, в които е настаняван ищеца по време на престоя му в ЗО „Разделна“, са пребивавали до 4 лица едновременно, т.е. спазено е изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ /16,04:4=4,01 кв.м. на човек/. Съдът е кредитирал с доверие представените от ответника писмени доказателства, установяващи конкретните и точни размери на спалните помещения, в които ищецът е пребивавал при престоя си в ЗО „Разделна“, както и броят на настанените в тях лица, потвърден и от показанията на св.П. и св.В., и не е кредитирал показанията на св.П., според които в спалното помещение са пребивавали по 5-6 човека, тъй като същите са изолирани, декларативни и лишени от конкретика.

От представените справки и показанията на св.П е прието за безспорно установено, че в спалните помещения, в които е пребивавал ищеца през исковия период, е имало обособен самостоятелен санитарен възел, както и че са оборудвани с отваряеми прозорци с размер на 1м./70см., т.е. изпълнени са изискванията на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. От показанията на св.В. и св.П. е прието за установено и че спалните помещения са добре отоплени, в който смисъл е и Заповед изх. № Л-805/14.11.2022г. на Началника на Затвора – Варна, определяща началото на отоплителния сезон и правилата за включване на отоплението в Затвора – Варна и в ЗО „Разделна“.

За недоказани са приети твърденията за липса на топла вода за къпане, което му било разрешавано само два пъти седмично. Въпреки установените по делото данни за въведен режим на водата на територията на ЗО „Разделна“ през определени части от денонощието, съдът е приел, че не е доказано това да има пряк вредоносен за ищеца резултат, респ. да представлява незаконосъобразно бездействие от служители на администрацията на затвора по неосигуряване на достъп до вода. Прието е, че временното спиране на водоподаването в случая се дължи на външни фактори от обективен характер – намаляване на дебита на собствения водоизточник, захранващ ЗО „Разделна“, а не на виновното поведение на затворническата администрация. От показанията на св.М. е прието за установено и че от страна на затворническата администрация са предприети мерки през летния сезон за ежедневно осигуряване на територията на ЗО „Разделна“ на водоноски, чрез които се обезпечава наличието на вода за времевия период, през който се спира водоподаването от собствения водоизточник. От показанията на същия свидетел, както и от заповеди № 31/03.02.2022г. и № 334/06.06.2022г., е прието за установено, че е предвидено къпането на лишените от свобода открит тип, които работят, да са извършва ежедневно след приключване на работния ден по график. Според св.М., въпреки въведения режим на водата, къпането на работещите лишени от свобода не е било ограничавано. При така събраните писмени и гласни доказателства е прието, че спирането на водоподаването не е било непрекъснато и ищецът не е лишаван за продължителен период от време от течаща вода, на ищеца, както и на останалите лишени от свобода, е осигурявана питейна вода и вода за битови нужди посредством водоноски, както и течаща вода за къпане след края на работния ден.

За неоснователни и недоказани са приети и останалите твърдения в исковата молба. От приетите заповеди на н-ка на ЗО „Разделна“ и показанията на св.П. и св.М. съдът е приел за установено, че на ищеца е осигурена възможност за участие в спортни мероприятия, за удовлетворяване на религиозни потребности, за посещение на параклис и за осигуряване на достъп до библиотека. Въз основа на Заповед № 38/03.02.2022г., Заповед № 337/06.06.2022г. на Началника на ЗО „Разделна“, справка рег. № 1137/19.02.2024г. и билет за свиждане № 60/07.08.2022г. е преценено като неоснователно и твърдението, че на ищеца не е осигурявана възможност да се вижда с посещаващите го лица без заграждения и да има свободен достъп до тях. Събраните писмени доказателства са ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели, според които свижданията в ЗО „Разделна“ се провеждат свободно, без заграждения между лишените от свобода и посетителите, като при подходящи метеорологични условия дори се провеждат на открито.

Относно твърденията за наличие на дървеници в спалните помещения съдът е приел, че от представените от ответника приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка от „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД безспорно се установява, че през процесния период служители на фирмата са посетили общо девет пъти ЗО „Разделна“ и са извършили цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията против хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, плъхове и мишки. Прието е, че представените от ответника писмени доказателства кореспондират с показанията на свидетелите В., П. и М., които потвърждават редовно извършваната дезинсекция, като субективните възприятия и оценка на първия свидетел относно ефективността на предприетите действия са приети за ирелевантни във връзка с преценката за предприемането на такива. Съобразено е и че съществуват и други фактори, които способстват за наличието на насекоми, вредители и гризачи, въпреки усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира всички площи в ЗО „Разделна“ – неполагането на достатъчно грижи за хигиената в спалните помещения, задължение за което е възложено на самите лишени от свобода. Съобразено е и че по делото не са събрани доказателства ищецът да е посещавал медицинския кабинет по време на престоя си в ЗО „Разделна“, вкл. с оплаквания за ухапвания от дървеници.

За недоказано е прието и твърдението за липса на достъп до легло и спални принадлежности, т.к. съгласно опис на личните дрехи и предмети при постъпването му в ЗО „Разделна“, на ищеца са предоставени дюшек, възглавница, одеяло, калъфка и два броя чаршафи, като И. изрично е заявил, че не желае да получи шкаф, което е удостоверено от него чрез полагането на саморъчен подпис. Субективните очаквания на ищеца към състоянието на леглото и спалните принадлежности са несъответни на нормативните изисквания – нормата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС регламентира, че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, но не въвежда изискване същите да са нови и неупотребявани преди това от други лишени от свобода.

В заключение съдът е приел, че събраните доказателства обосновават извод за липса на твърдените в исковата молба незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до жестоко, нечовешко или унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИЗНС, поради което липсва основание за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Противно на оплакванията в касационната жалба, мотивираният в обжалваното решение краен извод за неоснователност на исковата претенция е в съответствие със събраните доказателства и установяващите се от тях факти.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС, въвежда отговорност на държавата към лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ и задържаните с мярка за неотклонение „задържане под стража“, за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл.3 от същия закон - да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията.

По силата на общите принципи, обезпечаващи прилагането на чл.3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. При неизпълнение на това задължение за нея възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

Съгласно чл.3, ал.1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на с.р,. за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.284, ал.2 ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2, съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Установяването на някое от обстоятелствата по чл.3, ал.2 ЗИНЗС води до ангажиране на отговорността на държавата. В тези случаи, съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗД, настъпването на вреди се предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът е този, който следва да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителността с всички допустими доказателства и доказателствени средства.

В случая изнесените от ищеца факти са опровергани изцяло от ангажираните от ответника доказателства.

От приетите по делото справки рег.№ 1137/19.02.2024г. и рег. № 1905/25.03.2024г., заповедите на н-ка на ЗО „Разделна“ и граждански договори, безспорно се установява, че в спалните помещения, в които е настаняван ищеца за исковия период, са отоплявани през зимния период, отговарят на изискванията за площ и не са пренаселени, разполагат със санитарни възли, прозорци, осигуряващи естествен източник на светлина и свеж въздух. Безспорно е доказано спазването на изискванията на чл.20, ал.2 и ал.3 ППЗИНЗС. Безспорно е установено, че на ищеца са предоставени дюшек, възглавница, одеало, калъфка и 2 бр. чаршафи, като И. сам е отказал получаването на шкаф – обстоятелство, удостоверено с подписа му. Св.П. дава показания, че спалните помещения не са пренаселени – колкото са леглата, толкова са затворниците. Отоплението било с нафта, като било много топло през зимата. Свидетелят заявява също, че спалното помещение на ищеца е едно от най-хубавите, доста запазено, боядисано е и не е мръсно.

По делото е безспорно установено и спазването на изискванията на чл.128, ал.2, вр. чл.2, т.3 ЗИНЗС и на Наредба № 2/22.02.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. В ЗО „Разделна“ е създадена нужната организация лишените от свобода да получават медицински грижи, вкл. от специалисти по дентална медицина, като, както правилно е преценил първоинстанционния съд, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е имал нужда от медицинска/дентална помощ, в т.ч. спешна такава, и същата да му е отказвана. При липсата на такива данни правилно не са кредитирани показанията на св.В., за това, че имало случай, при който ищецът боледувал 2-3 дни на легло, но не бил изведен за лечение в медицинско заведение извън общежитието.

Безспорно е установено по делото, че както на ищеца, така и на останалите лишени от свобода, е осигурявана възможност за спорт, достъп до библиотека, посещение на параклис, свиждания без заграждения.

Основните оплаквания в касационната жалба са свързани с неосигуряването на топла течаща и питейна вода, както и с наличието на дървеници, въпреки извършваната дезинсекция.

Както правилно е приел съдът, независимо от въведения режим на водата на територията на ЗО „Разделна“ за определен период и през определени части на денонощието, това не се дължи на виновно поведение на затворническата администрация, а на външни фактори от обективен характер – намаляване на дебита на собствения водоизточник, захранващ общежитието. Отделно, независимо от въведения режим, е осигурявана възможност на лишените от свобода да се къпят, т.к. спирането на водата не е било за продължителен период от време и е съобразено с утвърдения график. В тази връзка в показанията си св.В. посочва, че режимът на водата бил в периода май – септември. Спирали водата сутрин от 9,00 часа, после от 13-16 часа и вечерта в 21,00 часа, като я пускали сутринта. От показанията на св.М. се установява, че през летния сезон ежедневно са осигурявани водоноски, които да обезпечават наличието на вода за периода, в който водоподаването е спирано. Със заповеди № 31/03.02.2022г. и № 334/06.06.2022г. на н-ка на ЗО „Разделна“ е предвидено къпането на лишените от свобода от открит тип, които работят, да се извършва ежедневно след приключване работния ден – по график, като според св.М., въпреки въведения режим на водата, къпането на работещите лишени от свобода не е било ограничавано. От показанията на св.П. се установява, че достъпът до баня за работещите лишени от свобода е всеки ден след 18,00 часа, с гореща вода. През лятото е имало режим на водата, но не било за дълъг период от време, като независимо от въведения режим, са имали вода за да се изкъпят, за храната също. Когато спирали водата, за да ползват тоалетните се пълнели кофи, казанчета, но не било за дълго и нямало нищо фрапиращо.

Правилно съдът е установил и че не се доказват бездействия от страна на затворническата администрация по отношение дезинсекцията и дератизацията на спалните помещения. Представените от ответника приемо-предавателни протоколи установяват, че през исковия период общо девет пъти служители на „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД са посетили ЗО „Разделна“ и са извършили дезинсекция и дератизация на помещенията против хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, плъхове и мишки – факти, които се потвърждават от показанията на св.В., П. и М.. Св.П. посочва в показанията си, че дезинфекцията срещу гризачи и насекоми се е извършвала веднъж в месеца, а всеки ден се пръскало с пръскачка в коридорите. Противно на оплакванията на касатора, така събраните доказателства са достатъчни за да се приеме липсата на виновно бездействие от страна на ответника, както и че същият е предприел активни действия за недопускане на инсекти в помещенията на ЗО „Разделна“. От друга страна, както обосновано е приел и първоинстанционния съд, по делото не са ангажирани доказателства, че по тялото на ищеца към този период е имало ухапвания от дървеници.

Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Съобразявайки установените факти, съдът правилно е приел, че условията в ЗО „Разделна“ не се отличават с такава степен на суровост, че да бъдат характеризирани като израз на жестоко, нечовешко или унизително за достойнството на лишените от свобода отношение.

В първоинстанционно производство не е доказано нито едно от твърденията на ищеца. Напротив, събраните писмени и гласни доказателства обосновават извод, че ищецът не е бил поставен в лоши материални и битови условия, което сочи на отсъствието на незаконни действия или бездействия на администрацията на мястото за лишаване от свобода, които да се характеризират като нарушения по чл.3 ЗИНЗС и които да са довели до настъпването на твърдените морални вреди.

Тъй като елементите на отговорността не са установени по делото, правилно административният съд е отхвърлил исковата молба на И. Н. И..

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6052/12.06.2024г. на Административен съд – Варна, IX-ти състав, постановено по адм.д. № 60/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!