Р Е Ш
Е Н И Е № 539
гр.Бургас, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 1102 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на адв.М.М. АК-Бургас в качеството на пълномощник на С.И.Ч. с
ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, офис 8 срещу Наказателно постановление № 22-0000057/28.02.2020 г., издадено от и.д. Директор на РД ”АА”–Бургас,
с което за нарушение по чл. 7 изречение първо от Регламент 561/06г.вр.чл.78
ал.1 т.1 от ЗАвПр и на основание чл.93б ал.4 т.3 от ЗАвПр на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че неправилно е отразена фактическата обстановка и в акта, и в
наказателното постановление. Сочи се, че трудовата дейност на жалбоподателя
като шофьор на камион е такава, че непрекъснатото шофиране не надвишава 4 часа
и 30 минути, тъй като е бил в престой поради характера на дейността му.
Навеждат се доводи и за наличието на маловажен случай, което е посочено
алтернативно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. М.М. АК-Бургас, която поддържа
жалбата. В заключение пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Моли се за потвърждаване на НП-то, като се прави доказателствено искане за разпит и на свидетеля по акта.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.11 – НП е връчено на
жалбоподателя на 04.03.2020г., а жалбата е депозирана на 11.03.2020г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.02.2020г.,
около 11,55 часа свидетелите И.С. и Ц.П. – инспектори при РД „АА”– Б., на КПП4,
по посока гр.С. извършили проверка на водача на товарен автомобил марка ДАФ АД
85ХЦ 430Е 31 категория №3 с рег. № ..., собственост на „Г. Т.“ ООД, извършващ
обществен превоз на товари – фракция 0,4-24800 кг от Г. Е. до А. б. „Щ.“. Свидетелите
констатирали, че водачът е извършил превоз попадащ в обхвата на Регламент № 561/2006
на ЕО и не е направил прекъсване за почивки от поне 45 минути след период на
управление от 4 часа и 30 минути, като е надвишил времето за управление с 2
часа и 44 минути. Видно от разпечатката на дигиталния тахограф водачът е започнал
управление на автомобила в 08,00 часа на 21.02.2020 г. и е приключил в 16,46
часа на 21.02.2020 г. с продължителност от 7 часа и 14 минути. Свидетелят С. квалифицирал горното, като
нарушение на чл. 7
изречение първо от Регламент №561/2006 на ЕО във вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр,
поради което и съставил АУАН № 248719/24.02.2020г. срещу водача Ч. с ЕГН **********
***. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля П. и на водача, който го подписал без
възражения и получил препис от него. В
законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 28.02.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. чл. 7 изречение първо от Регламент №561/2006 на ЕО във вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, поради което и на основание чл.93б ал.4 т.3 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят
не оспорва фактите по преписката, но оспорва приложимостта на цитираните
материално-правни норми.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ЗАвПр, оправомощен по надлежния ред, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-01-44/23.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съгласно чл. 288 от ДФЕС – Регламентът е общо приложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим акт от вторичното законодателство на Съюза. Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение. Той се прилага пряко и директно в държавите-членки, което означава, че не е необходимо приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата (такива, които да го транспонират в съществуващото вътрешно законодателство, което е и съществената разлика между Регламента и Директивата, доколкото нормите на последната следва да се транспонират във вътрешното право, за да породят действието си, освен с някои изключения). Всяка една държа-членка е длъжна да прилага Регламента в неговата цялост, като срещаните обективни или субективни вътрешни трудности не са основание за неприлагане. Република България е член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007г., с влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и следователно Регламентът е част от нормативната уредба на страната. Твърдението, че нормите на Общностното право с пряко приложение (каквито както стана ясно са Регламентите) следва да се прилагат само при празнина във вътрешното право или при необходимост от дерогиране на съществуващи, но противоречащи им национални норми, противоречи на основните принципи на законодателството на ЕС и е превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ, поради което и не се споделя от настоящия състав. Регламентът цели осигуряване на еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави-членки точно поради което се прилага директно, без да е необходимо последващо транспониране от всяка една от страните.
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета е влязъл в сила на 11.04.2007 г. с изключение на чл.10, пар.5, чл.26, пар.3 и 4 и чл.27, които влизат в сила на 1 май 2006г. Същият е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави – членки, съгласно чл. 29 от него. Изрично в чл. 2, т.2, б”А” е предвидено, че Регламентът се прилага, независимо от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван изцяло в Общността.
Няма спор, че процесният автомобилен превоз е извършен на територията на страната. Доколкото обаче територията на Република България е част от Общността, то по силата на горепосочената разпоредба – за същите е приложим режимът на Регламент № 561/2006г., поради което и правилно АНО се е позовал на него.
Разпоредбата на чл.93б ал.4 т.3 от ЗАвПр ангажира отговорността на водач, който не спазва изискванията относно дневното време за управление, определено в Регламент (ЕО) №561/2006 се наказва с глоба от 1500 лева за над 90 минути превишение.
Съобразно цитираната разпоредбата чл.7 изречение първо от Регламент ЕО № 561/2006 – при управление с продължителност от 4 часа и 30 минути водачът следва да направи почивка от поне 45 минути. Данните за продължителността от 7 часа и 14 минути управление на товарния автомибил свидетелите извлекли от разпечатката на дигиталния тахограф.
Съгласно отразеното в него водачът-жалбоподател направил няколко престоя, при които автомобилът бил с включен двигател поради спецификата на дейността –времето за товарене и разтоварване. Престоят обаче не може да се счита на почивка съгласно Регламента, тъй като водачът следва да я направи при изключен двигател.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият
състав намира, че в случая правилно е било установено извършването на
административно нарушение, правилно е бил приложен материалният закон и санкционната
норма, ангажираща административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакувано наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0000057/28.02.2020г., издадено от и.д. Директор на РД”АА”-Бургас,
с което за нарушение по чл. чл. 7 изречение първо от Регламент 561/06г.вр.
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр и на основание чл.93б ал.4 т.3 от ЗАвПр на С.И.Ч. с ЕГН
********** *** и съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.М.М. АК-Бургас е наложена глоба
в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.