№ 104
гр. Велико Търново, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от Диана Василева Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600170 по описа за 2023 година
Осъденото лице Й. П. Б. от гр.Плевен е направило искане за
възобновяване на наказателното производство по нохд № 265/22г. по описа на
РС- Плевен и по внохд № 585/22г. по описа на Плевенски окръжен съд, на
основание чл.422 ,ал.1, т. 1и т.5 във вр.с чл.348 т.2 от НПК.
С разпореждане от 23.05.2023г. на Ръководителя на НО към ВТАС е
било отказано образуване на производство за възобновяване и искането е
изпратено по компетентност на ВКС, с оглед наведеното в него основание по
чл.422, ал.1, т.1 от НПК.
С разпореждане от 29.05.2023г. на ВКС е отказано образуване на
производство пред съда по подаденото на основание чл.422, ал.1, т.1 от НПК
искане за възобновяване, поради процесуална недопустимост. Делото е
върнато на ВТАС за произнасяне по искането на осъдения на основание
чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Настоящото производство е образувано именно въз основа на искането
на осъденото лице Й. П. Б. за възобновяване на наказателното производство
1
по нохд № 265/22г. на ПлРС и по внохд № 585/22г. на ПлОС, на основание
чл.422, ал.1, т.5 във вр.с чл.348 т.1 и т.2 от НПК..
В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото в инстанционните
съдилища и за нарушено право на защита. Сочи се, че съдът се е позовал на
показанията на св. В. К., които не били верни, като са развити и доводи в тази
насока. Неправилно съдът се е позовал и на показанията на св. И. И.. Наред с
това се сочи и, че както в обвинителния акт, така и в присъдата липсвали
точното място и часът на извършване на престъплението.
На следващо място се сочи, че при обжалване на постановената присъда
въззивният съд е отказал да уважи направено доказателствено искане, а
именно за допускане и разпит като свидетел майка му- Н. Б., с което били
ограничени процесуалните му права. Неправомерно била назначена и
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по делото.
Направено е искане за възобновяване на наказателното производство,
да се отмени постановената присъда и да бъде оправдан по предявеното му
обвинение.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура оспорва искането. Счита, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като не са налице основания за възобновяване на
делото. Предлага да се остави без уважение искането на осъденото лице.
Осъденото лице Й. Б. не се явява в съдебното заседание, като не
изразява становище по направеното искане.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на осъденото лице, взе предвид становището на
страните и след проверка на данните по внохд № 585/2022г. на Плевенски
окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъда по нохд № 265/2022г.
на РС- Плевен, в рамките на правомощията си, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице Й. Б. е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по чл.421,
ал.3 от НПК.
2
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
С присъда № 74 от 01.06.2022г. по нохд № 265/22г. на РС-Плевен Й. П.
Б. е признат за виновен в това, че в периода 23.12.2020г.- 14.01.2021г., в
гр.Плевен, кв.Сторгозия, при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, противозаконно унищожил, чрез запалване, чужди движими вещи-
2бр. пластмасови контейнери тип „Бобър“, на обща стойност 350лв.,
собственост на „Уест солюшънс България“ ЕООД-София, като на основание
чл.216, ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден на
„пробация“, при следните пробационни мерки:ЗРНА за срок от шест месеца и
периодичност два пъти седмично и ЗСПС за срок от шест месеца. Осъден е да
заплати направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия Й. Б., чрез защитника му- адв. Данов, срещу
постановената присъда е образувано Внохд №585/22г. по описа на ПлОС. С
решение №180/05.10.2022г. по същото въззивният съд е потвърдил присъдата
428/22г. по описа на Ловешки окръжен съд.
От изложеното в направеното искане е видно, че същото се основава на
чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявено
касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е предвидено в
закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5
от НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
посочени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При преценка за наличието на това основание следва да се отчете, че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на
влязла в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта
на производството е да установи наличието на предвидените в закона
основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт. Такива основания, с оглед на направеното оплакване, биха били
допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила
във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, които да са се
отразили съществено на процесуалните права на страните и които пороци да
поставят под съмнение законосъобразността на постановения съдебен акт.
Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се
3
констатират по настоящото дело.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила е развито във връзка с оценката на доказателствата, направена от
решаващите съдилища. Следва да бъде отбелязано, че в производството по
възобновяване на наказателно дело за съда по възобновяване не съществува
възможност нито да контролира, нито да подменя вътрешното убеждение на
инстанционните съдилища, а може да провери само дали то е
законосъобразно формирано. Не е допустимо също да се проверява
обосноваността на съдебния акт, защото фактическата необоснованост не е
самостоятелно касационно основание. Проверката в това производство, при
наведените в искането оплаквания във връзка с доказателствената дейност на
съдилищата, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране
и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и
изпълнението на задължението за обективно, пълно и всестранно изясняване
обстоятелствата по делото.
Извършвайки тази преценка, настоящият съдебен състав намира, че не
могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания във връзка с
кредитирането на доказателствата и тяхната оценка. Доказателствената
дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране,
проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Първоинстанционния съд е събрал относимите и допустими доказателства,
като анализа им е позволил формирането на правилни изводи по фактите.
Инстанционните съдилища не са игнорирали или превратно тълкували
доказателствените източници. В искането се сочи, че съдът се е позовал на
показанията на свидетеля Владимир Кръстев, които били противоречиви и
неверни, както и на показанията на св.И. И.. Действително показанията на
тези свидетели са обсъдени от инстанционните съдилища, като са приети за
достоверни и са част от доказателства, от които е установено безспорно
авторството на осъдения. Фактическите изводи по делото обаче не са
изведени само и единствено на показанията на тези свидетели. Оценъчната
дейност на съда не е сторена произволно. Ясно е проследим процеса на
формиране на вътрешното убеждение на съдилищата и изводът за
кредитиране показанията на свидетелите. Това е така понеже техните
показания са проверени чрез съпоставянето им с други доказателства и
доказателствени средства, каквито с останалите гласни и писмени
4
доказателства и заключението на съдебните експертизи.
Неоснователно е и възражението, че като не е допусната като
свидетелка по делото майката на осъдения, е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Не всеки отказ на съда за допускане на доказателства
може да се приеме, че е нарушение на процесуалните права. Съдът е дал
мотивиран отговор на направеното искане, като е приел, че сочените
обстоятелства за разпит на поисканата свидетелска са неотносими към спора
по същество. Действително с показанията на тази свидетелка не би се
стигнало до доизясняване на фактическата обстановка.
Настоящият съдебен състав намира, че възприетите от инстанционните
съдилища фактически положения, очертаващи съставомерността на
извършеното от подсъдимия Б. престъпно деяние по чл.216, ал.1 във вр.с
чл.26, ал.1 от НК са изведени в резултат на правилна логическа деятелност,
при пълно и комплексно обсъждане съдържанието на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
В искането е посочено, че в обвинителния акт и присъдата липсвали
точното място и часа на извършените престъпни деяния, като явно се навежда
довод за допуснато нарушение на процесуалните правила още при
изготвянето на ОА, с което да е нарушено правото му да разбере в какво
точно е обвинен и да реализира защитата си. Това възражение по принцип е
процесуално недопустимо. Видно от протокола от проведеното пред първата
инстанция разпоредително заседание е, че подсъдимия и защитника му са
изрично заявили, че на досъдебното производство/ вкл. и изготвения ОА/ не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което да води до връщане
на делото на прокурора. Съгласно нормата на чл.248,ал.3 НПК в съдебно
заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да
се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по
ал.1, т.3 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в
разпоредителното заседание. Още по- малко такова възражение е допустимо
да се прави в производство по искане за възобновяване на наказателното
производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
искането за възобновяване на наказателното производство по делото за
неоснователно, поради което и на основание чл.426 във вр.с чл.354, ал.1, т.1
5
от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. П. Б. с ЕГН
********** от гр.Плевен за възобновяване на ВНОХД №585/2022г. на
Плевенски окръжен съд и нохд № 265/2022г. на Плевенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6