О П Р Е
Д ***,19.12.2019г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 449 по описа за 2019
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по молба на „ОСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Велико Търново“№ 14, чрез адв. Р.С., съдебен адрес: ***
срещу „Благоустройствени строежи“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 20, с която се иска ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
част от общата сума от 283 748 лв., направени разходи по изпълнени строително-
монтажни работи, извършени по силата на договор за наем от 20.06.2006г. в
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 07079.618.3.16 в
Приморски парк гр.Бургас с търговско наименование бистро „Воденицата“, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до
настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са
налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Твърди
се в исковата молба, че между страните е сключен договор за наем на „сграда за
подслон на работници и склад“, понастоящем находяща се в имот с идентификатор №
07079.618.3.16. По време на действие на посочения договор ищеца, в качеството
си на наемател бил извършил за своя сметка и разноски реконструкция и вътрешно
преустройство на дадения под наем обект, с цел привеждането му в състояние да
се ползва като заведение за обществено хранене. Строително- монтажните работи
били извършени в съответствие с одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж от 09.05.2006
г., като в последствие обекта бил приет от комисия и приведен в експлоатация. Преустройството
на обекта в сегашния му вид било осъществено със знанието и съгласието на
собственика- ответник. В резултат на реконструкцията били изградени- търговска
зала, кухненски блок, складови площи, мокър бюфет и санитарни помещения, като
обекта бил отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект- сграда с
идентификатор № 07079.618.3.16. По
отношение на процесния имот бил сключен и последващ договор за наем от
30.12.2008 г.
Във връзка с изтичане на
срока на договора за наем, ответникът открил тръжна процедура за отдаване под
наем на преустроения обект. В тази връзка, ищецът поискал извършването на
съдебно- техническа експертиза по реда на чл. 207 ГПК, за което било образувано
ч.гр.д. № 2738/2015 г. по описа на БРС.
С изслушаната и приета в съдебно заседание на 09.07.2015 г. експертиза,
била извършена оценка на извършените строителни работи, като бил определен и
размера, с който се увеличила стойността на имота. Съгласно заключението на
вещото лице, средната пазарна стойност на извършените от ищеца разходи за
процесния обект през 2006 г., възлизат в размер на 283 748 лева, като в
резултат на извършените СМР стойността на сградата без терена се е увеличила с
407 203 лева. Твърди се от ищеца, че ежегодно извършвал текущ ремонт за
поддръжка на вида на обекта, който бил
оценен от вещото лице средно на по 22 000 лева. Заявява се, че
установените по експертизата стойности не били заплатени от ответното
дружество. Посочва се също така, че със заявление вх. № 158/27.07.2015 г. била
отправена изрична покана за заплащане на подобренията, по която нямало отговор.
Впоследствие, страните отново сключили наемен договор за процесния обект, чийто
срок изтичал и той отново бил обявен за отдаване под наем на търг.
Ищецът заявява, че извършеното
от него преустройство и строителство, на основание чл. 231 ал. 2 ЗЗД е в тежест
на ответника – наемодател, тъй като е такова извън дребните поправки и текущи
ремонти, които са за сметка на наемателя, както било предвидено в договори за
наем от 30.12.2008 г. и от 12.07.2016 г. Извършените строително- монтажни
работи увеличават стойността на имота, имат траен характер и представляват
подобрения за привеждане на имота във вид, годен за ползване по предназначение.
Посочва се, че за ищеца съществува възможност при евентуално прекратяване на
наемния договор да претендира стойността на извършените от него разходи по реда
на неоснователното обогатяване.
Сочи се още, че за имота е съставен акт за
частна общинска собственост № 8064/27.11.2014 г., с който е актуван
самостоятелен обект- сграда за обществено хранене с площ от 472 кв. м.,
представляваща обект с идентификатор №
07079.618.3.16, който имот неправомерно е заведен в активите на ответника, тъй
като цялата инвестиция за изграждане на обекта е направена от ищеца.
Представени са писмени
доказателства.
Ответникът в постъпилия
отговор на исковата молба оспорва всички изложени от ищеца фактически и правни
твърдения. Потвърждава обстоятелството, че е собственик на процесния имот, но
оспорва твърдението, че ищеца е извършил подобрения в него, съответно правото
да получи обезщетение за това. Заявява, че между страните е
сключен договор за наем от 12.07.2016 г., с който на ищеца е предоставено
ползването на обект, представляващ сграда за обществено хранене, а не „сграда
за подслон на работници и склад“ както се твърди в исковата молба. Сочи, че
ищецът ползва имота на валидно облигационно основание, поради което за него не
съществува интерес да предяви иск за заплащане на обезщетение, което е
предпоставено от прекратяване на наемното правоотношение. Позовава се и на
разпоредбата на чл. 5 от действащия наемен договор, съгласно която наемодателят
не дължи обезщетение за извършени подобрения, както и на изтекла в негова полза
погасителна давност за претендираното вземане.
Представени
са доказателства. Направени са доказателствени искания.
Ищецът в
допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника
отговор. Заявява, че дружеството ползва имота по силата на наемен договор от
20.02.2006г., впоследствие е сключен наемен договор от 30.12.2008г., а
понастоящем дружеството ползва имота по договор за наем от 12.07.2016 г., срока
на който е изтекъл на 01.08.2019 г., поради което за него до настоящия момент
не е бил налице правен интерес да претендира заплащане на направените
подобрения, които са предмет на приетата експертизата по ч.гр.д. № 2738/2015 г. по описа на БРС.
В
допълнителния отговор на исковата молба ответника поддържа направените
възражения и оспорвания.
Във
връзка с дадени указания за отстраняване на нередовност на исковата молба,
ищецът уточнява, че претенцията му се отнася за строително- монтажни работи,
извършени в процесния имот през месец май – юли 2006 г., на основание поети от
него задължения, по силата на договор за наем, сключен на 20.02.2006 г.
Извършените разходи за СМР са в размер на 283 748 лева, от които
претендира като частичен иск сумата от 26 000 лева. Посочени са и видовете
СМР, предмет на претенцията, за които твърди, че е извършено плащане от негова
страна. Заявява, че към момента на извършване на разходите ищцовото дружество е
имало качеството на държател, по отношение на процесния имот. Уточнява, че договорът
за наем от 20.02.2006 г. е прекратен поради изтичане на срока, за който е бил
сключен. След него бил сключен нов наемен договор от 20.12.2008 г., продължен с
анекси до 01.05.2016 г. Последният наемен договор е сключен на 12.07.2016 г.,
със срок до 01.08.2019 г., поради което към настоящия момент срока на този
договор също е изтекъл. Потвърждава, че и понастоящем дружеството ползва имота,
като взаимоотношенията му с наемодателя се уреждат посредством сключването на
ежемесечни споразумения.
Претенцията има правното си основание в чл.79
ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от страните писмени
доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях се заявява установяване наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Неоснователно е искането на ищеца
за прилагане като доказателство към настоящото дело на ч.гр.д. № 2738/2015 г.
по описа на БРС, тъй като приетата по него експертиза, от която ищеца иска да
се ползва е представена в настоящото производство и ще бъде приобщена към
доказателствения материал по делото.
Ответникът и ищецът са поискали
да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, като са посочил въпросите, на
които вещото лице следва да даде отговор. Съдът намира, че същите са относими
към предмета на спора, поради което искането следва да бъде уважено.
Допустимо и относимо е искането
на ищеца за допускане до разпит на свидетели, за установяване на посочените от
него обстоятелства в допълнителната искова молба.
Следва да се укаже на ищеца да
посочи какви спорни факти и обстоятелства ще установява с документите, находящи
се в преписката по издаването на констативен акт от 28.06.2006 г., с оглед на
направено искане за прилагане на цялата преписка.
По
доказателствената тежест:
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че е между страните е била налице валидна облигационна връзка- договор за наем от 20.02.2006г., по силата на която за него е възникнало
задължение да извърши процесните СМР; че той е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задълженията си във връзка с възникналите
между страните облигационни отношения, размера на търсеното възнаграждение,
както и че облигационната връзка е била прекратена.
В тази връзка на ищеца следва да
се укаже, че не сочи доказателства за наличието на твърдяната облигационна връзка
по договор за наем от 20.02.2006 г.
Ответникът следва да докаже
възраженията си.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 22.01.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА представените от
страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието
на облигационна връзка по договор за наем от 20.02.2006г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване и прилагане
на ч.гр.д. № 2738/2015 г. по описа на БРС.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ответника и ищеца в
отговора на искова молба и допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева., платими
по равно от ответника и ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен съд.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна за установяване на
посочените от нея в допълнителната искова молба обстоятелства. За изпълнение на
горното ищецът да води двамата си свидетели
в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение, да уточни в писмена молба с
препис за другата страна, какви спорни факти и обстоятелства ще установява с
документите, находящи се в преписката по издаването на констативен акт от
28.06.2006 г. УКАЗВА на ищеца, че по това искане, съдът ще се произнесе в
съдебно заседание, след като бъде направено от негова страна посоченото уточнение.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните
преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор
на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: