№ 137
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 25.10.2021 г. на Кюстендилският окръжен съд по НОХД № 604/20 год.подс.М.
Й. Г. е признат за виновен в това,че на 23.08.2019 год. в гр.Дупница,на ул.“Георги
Икономов“,след кръъстовището между ул.“Георги Икономов“ и ул.“Антон Страшимиров“ в
посока ЖП-гарата,при управление на МПС-л.а. „Мерцедес С 220 СDI“ с рег.№
*******,нарушил правилата за движение по пътищата по чл.8,ал.1,чл.15,ал.1 и чл.20,ал.1 от
ЗДвП,като по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Ц. и средни телесни повреди на
Р. П. Ч.,изразили се със фрактури на три леви и пет десни ребра,довели до трайно
затруднение на движението на снагата,контузии на бял дроб-двустранно,довели до
разстройство на здравето,временно опасно за живота и на М. Й. С.,изразила се във фрактура
на големия пищял на дясна подбедрица,довела до трайно затрудняване на движението на
десен долен крайник,поради което и на основание чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“ във вр. с
ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и във вр. с чл.36,чл.37,ал.1,т.1а и т.7 и чл.54 и чл.343 г
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което е
отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години,като през изпитателния срок
,на основание чл.67,ал.3 е постановена пробационна мярка по чл.42а,ал.2 ,т.2 от НК
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и е постановено лекият
1
автомобил да бъде върнат на собственика му.
Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав относно
приложението на чл.66,ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Р.Ч.
и М.С.,чрез повереникът им, с твърдения,че е неправилна поради противоречие със
закона,при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явно
несправедлива по отношение на размера на наложеното наказание.Изложени са доводи,че
неправилно съдът е индивидуализирал наказанието на подсъдимия,като не са взети предвид
всички обстоятелства,обуславящи налагането на по-голям размер наказание лишаване от
свобода и неправилно е приложил института на условното осъждане,като не са изследвани
всички законови предпоставки в тази насока.Повереникът поддържа,че правилно
производството е протекло по общия ред,тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание не се подкрепя от доказателствата по делото предвид цялостното му
процесуално поведение в хода на наказателното производство. Въпреки наличието на
множество отегчаващи отговорността обстоятелства,обуславящи превес на същите,е
определено наказание в минималния размер на санкцията,в която насока счита,че съдебният
състав не е изследвал подобаващо и не е придал необходимото значение на онези
обстоятелства,които определят налагането на по-голямо по размер наказание.Намира от
значение,че не само са причинени телесни повреди на две лица и смърт на едно лице,но и че
са причинени повече от една средна телесна повреда на Р.Ч.,както и леки такива,които
следва да бъдат взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства,а М.С. също е
претърпял множество леки телесни повреди,довели до временно разстройство на
здравето,неопасно за живота ,които също е необходимо да бъдат ценени при определяне на
наказанието.
Изтъква,че са нарушени три разпоредби на ЗДвП,както и че подсъдимият е професионален
водач на товарен автомобил,с немалък опит зад волана и следва да отговаря на по-високи
изисквания не само поради професионалния си опит,но и поради отговорността ,която носи
като професионалист към останалите участници в движението,в който смисъл се позовава и
на практика на ВКС.Отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и броя на
допуснатите предходни нарушения на правилата за движение по пътищата,за които е
санкциониран по административен ред.Оценява като отегчаващо отговорността
обстоятелство и това,че с действията си е застрашил безопасността и на всички останали
участници в движението,защото произшествието е настъпило на обществено място,на път в
населено място,където обикновено има активно движение и единствено поради късния час и
петъчния ден в злополучната вечер е нямало и други автомобили.
На следващо място поддържа,че решаващият съд не е изследвал по подобаващ начин
обществената опасност на деянието и на дееца.Счита,че деянието се отличава с висока
степен на обществена опасност,която надхвърля обичайната за съответния вид престъпление
предвид причинения резултат,както и времето,мястото на настъпване на произшествието и
другите обстоятелства,при които то е настъпило.Излага,че подсъдимият е имал видимост
2
към стоящите на площадка на тротоара пострадали и въпреки това,изнервен от личните му
проблеми,е форсирал автомобила и го е привел в неконтролируемо движение,при което не е
реагирал със спирачки в първия възможен момент,а се е врязал в пешеходците,намиращи се
на десния тротоар,по посока на движението му.Акцентира,че ударът е настъпил върху
тротоара,т.е. на място,за което се предполага,че е безопасно за пешеходци и деянието е
осъществено през нощта и в населено място,при работещо улично осветление.
Относно обществената опасност на дееца сочи,че подсъдимия не е осъждан и е трудово
ангажиран,но е управлявал след употреба на алкохол,макар и в малко количество-0.32
промила и в нервно състояние.С оглед на това приема,че е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства и неправилно наказанието е определено в минимален
размер,както и неправилно е приложен чл.66,ал.1 от НК,тъй като е осъществен
квалифициран състав на престъпление по транспорта и деянието е настъпило изцяло поради
виновното и противоправно поведение на подсъдимия.В този смисъл счита,че е налице
очевидно несъответствие между извършеното престъпление,изключително тежкия резултат
от деянието и проявената необоснована снизходителност към подсъъдимия,което е довело
до явна несправедливост на наложеното наказание и пренебрегване на специалната и
генералната превенция.
Прави искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода над средния размер,което
да бъде изтърпяно ефективно.Алтернативно моли да бъде отменено условното осъждане и
да бъде увеличен срока на лишаване от правоуправление,като се има предвид,че
свидетелството за правоуправление на подсъдимия не е било отнето.
В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът оспорва жалбата,като счита,че съдът детайлно е обсъдил смекчаващите
отговорността обстоятелства,както и едно отегчаващо,изразяващо се в емоционалното
състояние,в което се е намирал подсъдимия преди и към момента на деянието,което е
залегнало и в основата на въззивната жалба.Според него обаче това представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство и определеното наказание е правилно отмерено и
справедливо.
Защитникът на подсъдимия също оспорва жалбата,като намира присъдата за правилна и
законосъобразна.Изтъква,че подсъдимият се е признал за виновен,изразил е съжаление за
случилото се,признал е фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт,макар и да
не е уважено искането му за провеждане на съкратено съдебно следствие,не е осъждан,не е
управлявал автомобила след употреба на алкохол или упойващи вещества.Пледира
присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият поддържа казаното от защитникът си и изказва съжаление и извинение за
случилото се.
В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от
страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда
3
счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения и те се изразяват в следното:
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НК,като в него се установяват
противоречия в обвинителната теза,които пряко рефлектират върху правото на защита на
подс.Г..
В принципен план е необходимо да се посочи,че безусловното спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.246 от НПК,освен че се определя от императивния й характер и
изчерпателно изброените в нея обстоятелства,които следва да съдържа обвинителния
акт,има важно значение и поради това,че внасянето на последния в съда определя
фактическите рамки,в които се развива съдебното производство.Съдът е длъжен да разгледа
делото само по отношение на посочен в него обвиняем,за престъпления,които са
инкриминирани чрез описване на признаците им и във връзка с отразените фактически
обстоятелства,възприети от държавното обвинение.Обстоятелствата,които задължително
следва да бъдат описани ясно и категорично в обвинителния акт,са фактически данни
относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление,за което подсъдимия е
привлечен да отговаря,начинът и механизма на осъществяване на престъплението,както и
доказателствата и доказателствените средства в общия им обем,от които горните
обстоятелства и фактически данни се установяват.Изрично е посочено в ТР №2/02 год. на
ОСНК на ВКС,че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението,че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.Изтъкнато е освен
това,че в обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото
осъществяване.
С внесения обвинителен акт срещу подс.Г. прокурорът по противоречив начин е изложил
тезата си за осъщественото от него престъпление,като на стр.2 е посочил,че поради
значителна разлика в сцеплението с настилката,задната лява гума на автомобила започнала
да се върти много по-бързо от задната дясна гума,което довело до частична загуба на
устойчивост на автомобила поради презавиване на МПС и вследствие от това действие
страницата на предната дясна гума достигнала до бордюра към насрещната
лента,автомобилът продължил движението си с лява крива пред пешеходната пътека по
ул.“Антон Страшимиров“,след което по тротоара пред заведението в посока седящите на
масата,които фактически твърдения са отнесени след това към нарушение на чл.20,ал.1 от
ЗДвП.
Едновременно с това,на стр.6 се е позовал на автотехническата експертиза,според която от
техническа гледна точка за водача е съществувала техническа възможност за ефективно
спиране както при потегляне от начално положение към мястото на охлузване на предната
дясна гума в бордюра към насрещната лента,така и при своевременно предприети действия
за спиране с максимално спирачно закъснение на МПС след мястото на охлузване в бордюра
до мястото на удара на седящите пред заведението при наличие на техническа възможност
4
за това и пряка видимост към тях.Изложил е в тази връзка,че причината за ПТП от
техническа гледна точка е липсата на реално предприети действия от страна на водача Г. за
спиране при наличие на техническа възможност за пряка и непрекъсната видимост към
седящите пред заведението.
Пак на същата страница представителят на държавното обвинение е приел,че след
приближаването и контакта на предната дясна гума в бордюра и форсиран двигател,за
водача Г.,като професионален водач,е съществувала техническа възможност да възприеме
създаването на предпоставка за възможна загуба на контрол над управлявания от него
автомобил.
С диспозитива на обвинителния акт подс.М.Г. е предаден на съд за това,че на 23.08.2019
год. в гр.Дупница,на ул.“Георги Икономов“ ,след кръстовището между ул.“Георги
Икономов“ и ул.“Антон Страшимиров“ в посока ЖП-гарата при управление на л.а.
„Мерцедес“ е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.8 от ЗДвП“Водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението
си,освен в случаите,когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо
друга“,чл.15,ал.1 от с.з. „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение,а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка,използва най-дясната свободна лента-напуснал е дясната лента на платното за
движение на автомобила и се е качил на десния по посока на движението тротоар, и по
чл.20,ал.1 от ЗДвП“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства,които управляват“-не е контролирал непрекъснато МПС,което управлявал и е
загубил контрол върху него,автомобила се качил на тротоара,като не е предприел реални
действия за ефективно спиране при наличие на техническа възможност за пряка и
непрекъсната видимост към седящите пред заведението и се е ударил в тях,като по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Ц. и средни телесни повреди на Р.Ч. и М.С.-
престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от
НК.
Така цитирани твърденията на прокурора съдържат съществено вътрешно противоречие
какво именно нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил подс.Г..От една
страна изложените факти съдържат в себе си твърдение за частична загуба на контрол върху
превозното средство,без да се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт,че това
е причината за настъпилото транспортно произшествие, от друга страна се възпроизвежда
експертното заключение,според което водачът не е спрял,въпреки че е имал техническата
възможност за това и причината за настъпване на произшествието е именно липсата на
реално предприети действия за спиране,т.е.тезата на прокурора съдържа взаимно
изключващи се твърдения за извършено от страна на водача нарушение-такова по чл.20,ал.1
от ЗДвП-загуба на контрол върху превозното средство от една страна и от друга -за
нарушение по чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП,в който смисъл също са налице изложени факти и
обстоятелства в обвинителния акт,но липсва обвинение за такова
нарушение.Противоречието във фактите и обстоятелствата е довела до неяснота на
5
обвинението,която е от естество да препятства правото на защита на предаденото на съд
лице,а и възможността на съда и останалите страни в процеса да разберат по ясен и
недвусмислен начин каква е тезата на обвинението,какво именно нарушение се твърди да е
извършил подсъдимия,подплатено с изчерпателност на обстоятелствата,при които е
извършено.
Това противоречие в обвинителния акт не е констатирано от първоинстанционния съд и от
своя страна е довело и до противоречие в мотивите.Посочено е на стр.4,че управляваният от
подсъдимия автомобил се „…охлузил в бордюра със страничната част на предната дясна
гума и продължил движението си към тротоара,на който била масата на
пострадалите….Променил траекторията си и избегнал удара в хидранта,като продължил
движението си към тротоара и масата на пострадалите….“,а след това също се е позовал на
автотехническата експертиза,според която причината за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е липсата на реално предприети действия за спиране….“,т.е.не става ясно как
именно така предприетото движение от страна на водача се съотнася към нарушението на
чл.20,ал.1 от ЗДвП на фона на приетата от съда причина за настъпване на
произшествието,изводима от АТЕ и изразяваща се в липсата на реално предприети действия
за спиране,която обаче предполага нарушение на правилото на чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП,
обвинение за каквото нарушение не е повдигнато и респ. не е обсъждано.
Освен това САС счита,че е налице и липса на мотиви в проверявания съдебен
акт.Константната практика на ВКС е в насока,че липса на мотиви на съдебния акт се
констатира не само когато такива липсват изобщо,но и когато те са толкова формални и
незадълбочени,че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано
вътрешното убеждение на съда.
В разглеждания случай доказателствената дейност на съда се е ограничила до схематичен и
изолиран анализ на част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия,без те да
са обсъдени в тяхната пълнота и в съвкупност с установеното от останалите доказателствени
източници.Извън анализа на съда е останала автотехническата експертиза и направените с
нея изводи най-вече относно причината за настъпилото произшествие и как тя се съотнася
към повдигнатото обвинение за нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,изразяващо се в загубата
на контрол върху превозното средство.
Правните съображения са напълно формални,като съдът е посочил единствено,че
подсъдимият е нарушил разпоредбите на ЗДвП,запълващи състава на престъплението,за
което е признат за виновен, като не е имал правно основание за това и не е контролирал
непрекъснато автомобила си,в резултат на което е допуснал движението му на тротоара и
блъскането на намиращите се на него пешеходци.Приел е наличие на пряка и
непосредствена причинна връзка между нарушените правила и настъпилия вредоносен
резултат,а относно субективната страна на деянието е намерил,че деянието е извършено при
условията на непредпазливост по смисъла на чл.11,ал.3 от НК.
Липсват същински правни мотиви за взетото решение ,от кои именно доказателствени
източници съдът е извел загубата на контрол върху превозното средство,за което нарушение
6
е приел,че е в причинна връзка с настъпилия резултат,липсва отговор на поставените от
защитата на подсъдимия въпроси относно преквалификация на деянието по чл.343а от
НК,не става ясно при каква форма на непредпазливост е извършено
престъплението,доколкото приетото от съда,че подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,
предполага едновременното наличие както на небрежност,така и на самонадеяност,което е
недопустимо.
Допуснатите съществени процесуални нарушения препятстват възможността за обсъждане
на доводите на въззивните жалбоподатели за явна несправедливост на наложеното
наказание и атакуваната присъда следва да бъде отменена само на това основание и делото
се върне за ново разглеждане на първостепенния съд от друг състав,от фазата на
разпоредителното заседание.
РЕШИ:
По изложените съображения и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.348,ал.3 от НПК,
Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда,постановена на 25.10.2021 год. от Окръжен съд-Кюстендил по
НОХД № 604/20 год.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кюстендил за ново разглеждане от друг състав на съда,от
фазата на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7