Р Е Ш Е Н И Е
№ 203/18.7.2016г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: УЛЯНА
САВАКОВА
ДИМО ДИМОВ
при
секретар: Н.Й.
и с
участието на прокурор: Г.Минчева
Като
разгледа докладваното от съдия Димов
ВНОХД №
639 по описа
за 2016 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на ВРП
против решението на ВРС, ХХХVІ състав, постановено на 18.04.2016 год. по НОХД №
1522/2016 год.
С
атакувания съдебен акт подсъдимият В.Ж.Ж. е признат
за невинен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 НК, като е прието, че е налице разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК.
Недоволен
от решението е останал прокурор от ВРП, който я протестира. Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се твърди, че е неправилен
и несъответстващ на събраните по делото доказателства, и, че неправилно е
прието, че деянието не е престъпно, като е приложена разпоредбата на чл.9 НК.
Прави се искане решението на ВРС да бъде отменено и подсъдимият да бъде признат
за виновен по първоначално възведеното му обвинение, като го освободи от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание пред състав на ВОС подсъдимият редовно призован, явява се
лично и с упълномощения си защитник - адв. А.А.. Изразяват становище, решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно, постановено съобразно събраните доказателства да бъде
потвърдено.
При
даване на последна дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се,
осъзнава грешката си, която е допуснал и заявява, че се е отдал изцяло на
семейството и отглеждането на детето си, като заявява, че налагането макар и на
минимално наказание глоба ще го затрудни.
В
съдебно заседание представителят на ВОП поддържа протеста на наведените в него
основания.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ на прокурор от ВРП е
процесуално допустим, тъй като е подаден в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледан по същество се преценява като
неоснователен, поради следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по внесен обвинителен акт срещу обвиняемия за това, че в периода от 25.04.2015 г. до 07.01.2016
г. в гр. Варна, действайки в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества:
На 25.04.2015 г. държал метамфетамин 33.5 % на
стойност 0.4439 лева; метамфетамин с нетно тегло
0.062 грама и процентно съдържание на метамфетамин
70.5 % на стойност 1.0928 лева; метамфетамин с нетно
тегло 0.014 грама с процентно съдържание на метамфетамин
63.3 % на стойност 0.2216 лева; марихуана с нетно тегло 0.43 грама и съдържание
на активен наркотично действащ компотент тетрахидроканабинол 9.18 % на стойност 2.58 лева – на обща
стойност 4.34 лева. На 07.01.2016 г. държал марихуана с нетно тегло 0.20 грама
и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
2.49 % на стойност 1.20 лева, всичко на обща стойност 5.54 лева, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр ал.3 пр.2
т.1 пр.1 вр чл.26 ал.1 от НК.
На досъдебното и
съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановената
присъда на това основание.
В съответствие с всички
събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е
приел за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия състав на въззивния съд:
Подс. В.Ж.Ж. е
роден на ***г. в гр. Силистра, живущ ***, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, неженен, работещ.
Същият
употребявал марихуана от няколко години, няколко пъти годишно, употребявал и амфетамини /кристали/.
В
периода от 25.04.2015г. до 07.01.2016г. на два пъти подс. Ж. при извършена му
полицейска проверка било констатирано, че държал без надлежно разрешително
наркотични вещества, както следва:
На
25.04.2015г. подс. В.Ж.Ж. се снабдил с наркотици от
неустановено по делото лице. Около 21,00 ч. той отишъл с лекия автомобил на
майка си до работното място на приятелката си - св. Н. Д.. Двамата се
придвижили до заведение „П. К.", където Д. имала работа. Свидетелката
слязла от автомобила, като оставила раницата си на задната седалка. Влязла в
заведението, а през това време подс. Ж. я чакал в автомобила. Около 21,30 ч.
покрай него минали с патрулен автомобил св. П. Д. и А. Т. - полицейски
служители при Първо РУ-Варна. Направило им впечатление, че Ж. се стреснал от
появата им, поради което решили да му извършат проверка. Проверили
самоличността му, след което го поканили да предаде ако има намиращи се в него
забранени от закона вещи. Св. Ж. признал, че държи в себе си две полиетиленови пликчета с наркотично вещество на кристали,
извадил ги от джоба на дрехата си и ги показал на полицаите. Служителите решили
да извършат проверка и на самия автомобил. В същия момент се приближила и св. Д..
Служителите й поискали документ за самоличност. Свидетелката посегнала към
раницата, за да извади личната си карта, при което от там се усетила остра
специфична миризма на марихуана. Св. Д. и Т. проверили раницата и видели в
предния джоб на същата полиетиленово пликче,
съдържащо суха тревиста маса и друго пликче, съдържащо кристали. Св. Д. знаела,
че приятелят й В. употребява марихуана и заявила, че тревната маса е негова, а
за кристалите заявила, че не са нейни и не знае как са се озовали в раницата й.
Подс. Ж. заявил пред полицейските служители, че е
поставил в раницата й двете пликчета без нейно знание, тъй като не искал да ги
намерят в него. Двете лица били отведени в сградата на полицията, където
предали с протоколи намерените в тях пликчета.
Видно
от заключението по назначената физикохимична експертиза, се установява, че
иззетите с протоколи от 25.04.2015г. обекти - обект 1 - прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо кристално вещество, съдържа
метамфетамин, с нетно тегло 0,053гр. и процентно
съдържание на метамфетамин 33,5 %.; обект 2 -
прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо кристално
вещество, съдържа метамфетамин, с нетно тегло
0,062гр. и процентно съдържание на метамфетамин 70,5
%.; обект 3 -прозрачно полиетиленово пликче,
съдържащо кристално вещество, съдържа метамфетамин, с
нетно тегло 0,014 гр. и процентно съдържание на метамфетамин
63,3 %. Веществото в обект № 3 е изразходвано при анализите. Обект - прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо една глава суха зелена тревиста
маса с остра миризма, представлява части от растението Херба
Канабис Индика Сатива -
Марихуана, с нетно тегло 0,43 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,18%.
Съгласно
изготвената по делото оценка на наркотичното вещество, държано от подс. Ж. на
25.04.2015 г., общата му стойност е 4,34 лв.
На
07.01.2016г. св. Г. К. и Д. И. - служители в ОД на МВР-Варна, сектор
„ППВОО", група „Наркотици", получили информация, че подс. В.Ж. се
занимава с разпространение на наркотични вещества. На същата дата двамата
служители посетили магазин за цигари и алкохол в гр. Варна, намиращ се в
Търговски комплекс „Я.", тъй като имали информация, че лицето работи там.
На място установили подс. Ж., който бил заедно с две момичета, едното от които
св. Н. Д.. В действителност последната работела в горепосочения магазин, а
подсъдимият често я посещавал, тъй като съжителствали заедно. Полицейските
служители поканили подсъдимият да излезе извън магазина и го попитали дали носи
забранени от закона вещества. Той отрекъл, но при проверка служителите
установили, че държи в дрехата си самозалепващо полиетиленово
пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса. Тогава подс. Ж. заявил, че ще
предаде доброволно пликчето, поради което бил отведен в сградата на Трето
РУ-Варна. Там бил съставен протокол за доброволно предаване, съгласно който Ж.
предал на св. К. полиетиленово пликче с размери 5x5
см. със самозалепваща лента, съдържащо зелена тревна маса. В жилището, в което
живеел подс. Ж., било извършено претърсване, но не били намерени наркотични
вещества.
Съгласно
изготвена по делото физикохимична експертиза, сухата зелена растителна маса,
съдържаща се в 1 бр. прозрачно самозалепващо се полиетиленово
пликче, предадено на 07.01.2016г. с протокол от подс. Ж., представлява части от
растението Херба Канабис Индика
Сатива - Марихуана/индийски коноп, канабис/, с нетно
тегло на растителната маса 0,20 грама и съдържание на активен компонент в
марихуаната - тетрахидроканабинол 2,49 %.
Съобразно
приложения по делото протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на
наркотичното вещество - марихуана с нетно тегло 0,20 грама и съдържание на тетрахидроканабинол 2,49 % възлиза на 1,20 лв.
Общата
стойност на всички наркотични вещества, държани от подс. Ж. в инкриминирания
период, е 5,54 лв.
Метамфетаминът и марихуаната са включени в Приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Съгласно последният
закон метамфетаминът и марихуаната са сред
високорисковите наркотични вещества.
В
хода на досъдебното производство са били назначени съдебно-психиатрични
експертизи по отношение на подсъдимия, видно от заключението по които, Ж. не
страда от психично разстройство. Налице е вредна употреба на канабиноиди и амфетамини. Към
момента на извършване на деянието/25.04.2015 г. и 07.01.2016 г./ Ж. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психичното му състояние му позволяват да дава
достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство.
Посочената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен
и задълбочен анализ на доказателствата по делото.
Мотивите
на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират, поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на
съда приема и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка.
За
да възприеме горната фактическа установка правилно ВРС е кредитирал гласните
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д., К.,
Д. Д., Т., П. Д., писмените
доказателства по делото, заключенията по назначените физико-химични и
психиатрични експертизи, протокол за оценка. Всички те в своята съвкупност
очертават фактическата обстановка, описана по-горе, която не се оспорва от
подсъдимия и неговия защитник.
Обосновано
съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Д., К., Д. Д., Т., П. Д., тъй
като са обективни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Правилно
ВРС е кредитирал обясненията на подсъдимия, който не отрича извършеното деяние,
като заявява, че е държал намерено у него наркотично вещество, което е било
предназначено за лична употреба, като тези обяснения са подкрепени от другите
гласни, както и писмени доказателства по делото.
Съдът
приема заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, не са оспорени от страните по делото.
Варненският
окръжен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка правилно е установено,
и то по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил вмененото му деяние от
обективна и субективна страна, но предвид явната незначителност на същото
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
По
делото са събрани всички необходими доказателства, които водят до неговото
изясняване от фактическа страна. Безспорно е установено, че Ж. е държал у себе
си метамфетамин и марихуана. Също така безспорно е,
че тези вещества са под особен контрол и подсъдимият не разполага с разрешение
за легалната им употреба.
Единствения
спор по делото е по отношение на квалификацията на деянието и специално да
приложението на чл.9, ал.2 НК.
В
протеста на прокурора се излагат доводи, че деянието следва да бъде
квалифицирано по чл.354а, ал.5, вр. ал. 3 НК, а
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е неприложима основно поради факта, че Ж. и друг
път е употребявал наркотични вещества, като в случая се касае за държане на
различни по вид наркотични вещества и то в такова количество, което не сочи на
еднократна употреба, както и обстоятелството, че срещу подсъдимия било водено и
друго наказателно производство за такова деяние.
Възраженията
на прокуратурата не се споделят от настоящия състав на въззивния съд, поради
следните съображения:
Маловажността
на случая се определя от няколко различни фактора - начина на извършване на деянието,
личността на подсъдимия, вредните последици, т.е., от обществената опасност на
деянието и дееца.
В
практиката не са налице абсолютни критерии за квалифициране
на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки
конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В случая
смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдено минало на подсъдимия,
положителната личностна характеристика, ниската степен на риск от рецидив,
видно от изготвения предсъдебен доклад от инспектор в
пробационната служба при ОС „ИН“, гр. Варна, това, че
е студент задочно обучение във ВИНС - гр. Варна, обстоятелството, че е създал
семейство в началото на 2016 год. и му се родило дете, за отглеждането на което
полага грижи, а освен това и утежненото материално положение, декларираното
съжаление за извършеното и младата възраст на лицето. Към смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да се отнесе и ниската стойност на намерено
у него количество наркотично вещество.
Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото липсват.
При
тези данни за личността и за обективните характеристики на деянието му,
действително извършеното е на границата между квалификацията по чл. 354а, ал.5,
вр.ал.3 от НК.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че настоящото деяние разкрива
много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от
същия вид, въпреки, че се касае за продължавано престъпление, а не за
еднократен акт.
В
мотивите на първоинстанционния съд много правилно е отчетена, ниската обща
стойност на наркотичните вещества и вида им, както и данните за личността на подсъдимия
- липсата на предишни осъждания и противообществени прояви на лицето, положителни
характеристични данни, утежнено материално положение, както посоченото по- горе
декларирано съжаление за извършеното деяние.
Всички
тези обстоятелства мотивираха и настоящия състав на съда да приеме, че
отговарят на критериите на чл. 9, ал. 2 НК, при наличието на които макар и
формално да са осъществени признаците на предвиденото в чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК престъпление, то е с явно
незначителна обществена опасност, поради което и не е престъпно.
Правилно
от първоинстанционният съд е направено разграничение в двете хипотези на
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. При първата от тях законодателят изрично е
посочил, че едно деяние, макар и формално да осъществява признаците на дадено
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно и при втората - неговата обществена
опасност е явно незначителна. Като критерий, който обуславя малозначителността
на едно деяние, е визиран един от обективните признаци на престъплението, а
именно - обществената му опасност, като в първия случай – тя изобщо липсва, а
във втория – същата е явно незначителна - обществените отношения се засягат в
такава степен, при която използването на наказателна репресия е неоправдано.
Съвсем
правилно в настоящия казус е прието, че макар и в наказателният кодекс да
съществува разпоредбата на чл.354а, ал.5, то това не изключва приложението на
чл.9, ал.2 от НК. Това е така, тъй като по принцип рапоредбата на
чл.9, ал.2 от НК е обща и може да се приложи за всички текстове от НК,
независимо дали техния предмет има или няма парична равностойност. Единственото
условие е обществената опасност на деянието, която в случая е явно
незначителна.
При
това положение и въззивният състав намира, че доколкото престъплението поради явната
незначителност на обществената си опасност не покрива изискванията за наличие
на определена заплаха за обществото, за да се постави в действие наказателната
репресия, то следва да се приеме, че извършеното от Ж. не съставлява
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 НК, нито по
който и да било текст на наказателния закон, което води до единствения
закономерен резултат, а именно да бъде признат за невинен и оправдан.
Представителят
на прокуратурата сочи,че предвид обстоятелството, че подсъдимият употребява
марихуана от преди това, то не може да се приеме, че случаят е с явна
незначителност на засягане на обществените отношения.
Това
възражение не се споделя от настоящия състав на въззивния съд, който приема, че
става въпрос за инцидентна употреба от негова страна, която е веднъж на няколко
месеца, а именно за периода от 25.04.2015 год. до 07.01.2016 год. Изложеното,
както и обстоятелството, че са касае за лице в млада възраст, мотивираха съда
да приеме, че следва да приеме тази противообществена проява, като такава не
водеща до някакви вредни последици за обществото. Противното би означавало да
не се даде възможност на един млад човек да се развива без обременености
в житейския си път, като в същото време не са предприети мерки за преследване
на тези негови членове, които разпространяват наркотичните вещества на
младежите.
Представителят
на прокуратурата сочи, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК и поради това, че в случая се касае за държане на различни по вид
наркотични вещества и то в такова количество, което не сочи на еднократна
употреба.
Това
възражение също не се споделя от състава на ВОС, тъй като липсват доказателства
подсъдимият да е държал наркотичните вещества с цел разпространение. Такова
обвинение не му е повдигнато и не са събрани доказателства в тази насока.
Напротив от доказателствата по делото може да се приеме единствено, че
подсъдимият ги е държал за лична употреба в каквато насока са обясненията му.
Поради
тези съображения настоящият състав на въззивния съд приема, че правилно и
законосъобразно е прието от ВРС, че осъщественото от подс. Ж. деяние, макар
формално да осъществява признаците на престъпния състав, за който му е
повдигнато обвинение, то неговата обществена опасност е явно незначителна,
поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК е признат за невинен и оправдан.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл относно веществените доказателства. Правилно е постановил
те да бъдат унищожени, а остатъка от наркотичните вещества да бъдат отнети в
полза на Държавата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати
от първоинстанционният съд, които да водят до отмяна на атакувания съдебен акт.
С
оглед изложеното ВОС намира атакуваното решение за обосновано и съответно на
събраните по делото доказателства.
Не
са налице основания за неговата отмяна и изменение, поради което трябва да се
потвърди. Протеста срещу него, като неоснователен следва да се остави без
уважение.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция и на осн.чл.338 НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС, ХХХVІ състав, постановено на 18.04.2016 год. по НОХД №
1522/2016 год.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./