РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
гр. Пловдив, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХV с., в закрито заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Любомира Несторова
като разгледа ЧАД № 1541
по описа за 2021 г., за да се произнесе, установи следното:
Производство по чл. 34 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Германо-Български
център за срещи“ Фондация с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Г.Т., против Решение № Р-16001620008182-104-001 от 21.05.2021 г. на началник сектор в ТД на
НАП Пловдив, с което е отказано спирането на производството по издаване на
актове от органите по приходите, свързани с извършвана ревизия, възложена със
заповед №Р-16001620008182-020-004 от 21.05.2021 г.
Според управителя на „Германо-Български
център за срещи" Фондация, Решение за отказ за спиране на производство №
Р-16001620008182-104-001 от 21.05.2021
г. на началник сектор в ТД на НАП Пловдив е незаконосъобразно поради нарушение
на закона и се иска отмяната му и връщане на делото за постановяване на ново
решение, с което да се уважи подадената молба за спиране.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Посочва, че в
случая не е представено удостоверение за образувано административно-наказателно
производство или друго съдебно производство, което е от значение за изхода на
ревизионното производство. Твърди се, че съдебното обжалване на издадени
наказателни постановления по чл. 180, ал.2 от ЗДДС, не е от значение за изхода
на ревизионното производство. Относно възражението на жалбоподателя, че
извършваните от лицето доставки са освободени, то същото няма отношение към
оспореното решение за отказ за спиране на ревизионното производство.
Претендира се отхвърляне на жалбата и разноски
по делото. Представя списък на разноските и пълномощно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, имаща право и
интерес от обжалването и предвид нормата на
чл. 34, ал. 5 ДОПК, която изрично предвижда съдебен контрол на заповедта
и на отказа за спиране. Жалбата е подадена в срока по чл. 34, ал. 5 ДОПК (удостоверение за
извършено връчване по електронен път – л. 10). Изложеното налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
Искането (л. 13) за спиране, наименовано
уведомление, е направено от жалбоподателя „Германо-Български център за
срещи" Фондация на 14.05.2021г. Със същото е подадено уведомление относно
издадени наказателни постановления на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл. 180, ал.1 от ЗДДС. Посочено е, че в наказателните постановления е
констатирано че "Германо - Български център за срещи" Фондация
извършва обучения по немски език, което са облагаеми доставки, вследствие на
което фондацията е реализирала облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС, но не е подала заявление за регистрация по ЗДДС. В депозираното
Уведомление № 70-00-5249/14.05.2021 г. са изложени мотиви за несъгласие с така
направените констатации във връзка с прилагането на чл.96,ал.1 от ЗДДС.В
жалбата дори се твърди, че ревизията възложена със Заповед от 21.052021г. е
безпредметна, ззащото обученията по немски език, които се предоставят, не
представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 41, т.2 от ЗДДС, поради
което ревизионното производство следва да бъде спряно/прекратено.
За да откаже спирането началникът на сектор
"Ревизии" в ТД Пловдив на НАП е приел, че от ревизираното лице не са
представени доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 1-6
и ал.2 от ДОПК. Изрично е посочено, че не е представено удостоверение от органа,
пред когото има образувано производство.
Съдът намира решението за правилно. Основанията
за спиране на производствата по ДОПК, в т. ч. ревизионните, са определени в чл.
34, ал. 1, т. 1 - 6 и ал. 2 ДОПК. Всяко едно от тези основания се състои в
изрично нормативно предвидени условия за приложимостта му. Посоченият в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 изр. 1 ДОПК израз "преценката се прави
от" граматически е свързан с определяне на съответния компетентен орган и
не насочва към оперативна самостоятелност при решаване на въпроса дали да
постанови или не спиране при наличие на обстоятелствата по ал. 1 или ал. 2.
Самата преценка по чл. 34, ал. З от ДОПК налице ли е основание за спиране в
рамките на предпоставките по чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК не оправомощава органа да
дописва хипотезата и диспозицията на тази норма.
Следва да се подчертае, че визираната в чл.
34, ал. З изр. 1 ДОПК преценка на органа е ограничена единствено и само до
проверка за това налице ли са или не законовите предпоставки за прилагане по
съответното основание за спиране. Констатира ли наличието им, органът по чл.
34, ал. З изр. 1 ДОПК е длъжен, в условията на обвързана компетентност, да
постанови спиране, без да може, въз основа на оперативна самостоятелност, да
откаже спиране и така да разреши продължаване на производството, въпреки
съществуването на процесуална пречка по чл. 34, ал. 1, т. 1 - 6 и ал. 2 ДОПК.
Следователно в хипотезата по чл. 34, ал. 1,
т. 2 от ДОПК, във връзка с която е направено искането за спиране на
ревизионното производство единственото, което трябва да се провери е: а)
подадена ли е молба за спиране от субект - страна в неприключило ревизионно
производство; б) отговаря ли подадената молба на общите изисквания за валидност
и редовност; в) образуваното административно-наказателно дело, за което е
представено съдебно удостоверение има ли значение за изхода на ревизионното
производство. Законът не свързва прилагането на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК с
допълнителни условия извън законовоопределените.
Нито в искането /уведомлението/, нито с
жалбата до съда, е представено от жалбоподателя такова удостоверение за образувано
административно, наказателно или друго съдебно производство. Следователно
правилен е изводът на административния орган за недоказаност на предпоставките
на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК за спиране на ревизионното производство.
Относно това дали извършените от жалбоподателя
доставки са освободени доставки или не, то това е въпрос по съществото на
развилото се ревизионно производство, приключило с издаването на Ревизионен
акт.
Въз основа на всички изложено съдът намира,
че жалбата следва да бъда отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника, същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
НАП сумата 100лв. /сто лева/ на основание § 2 ДР ДОПК, във връзка с чл. 143,
ал. 3 АПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горепосоченото и на основание чл.
34, ал. 6 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХV състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Германо-Български център за срещи“ Фондация, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Л.Г.Т., против Решение №
Р-16001620008182-104-001 от 21.05.2021
г. на началник сектор в ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА
„Германо-Български
център за срещи“ Фондация, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Л.Г.Т., да заплати на Националната агенция за приходите
сумата 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/