Р Е Ш Е Н И Е
Номер
17.06.2020 година Град Свиленград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
на трети юни две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Цвета Данаилова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 149/ 2020 година по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството е образувано е по искова
молба от С.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Кооперация „Земеделска производствена кооперация „Тунджа“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Сладун, общ. Свиленград, обл. Хасково,
представлявана от председателя Г.И.М., с която са предявени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1
от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
С.И.Г.
е поискал от съда да признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед
№ 002/12.01.2020 г. на председателя на „Земеделска производствена кооперация
„Тунджа“ /ЗПК „Тунджа“/ и да го отмени; да го възстанови
на заеманата преди уволнението му длъжност „склададжия“
в ЗПК „Тунджа“; да осъди
ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението – периода от 13.01.2020г. до 13.07.2020г., в
размер на 6300 лв., ведно със
законната лихва за забава върху
тази сума, начислена от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Поискал е и присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че полагал труд по
трудово правоотношение при ответника, което било прекратено като със Заповед №
002/12.01.2020г., считано от 13.01.2020г. Към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът заемал длъжността „склададжия“ в ЗПК „Тунджа“ - с. Сладун.
В заповедта било посочено, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда
- поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и
във връзка с чл.326, ал.2 от КТ.
Ищецът счита
посочената заповед за незаконосъобразна. Счита, че не е налице фактическото, а
с оглед на това и правното основание за уволнението му, тъй като притежавал
необходимите качества за ефективно изпълнение на длъжността, която заемал -
„склададжия”. Бил отговорен и лоялен към кооперацията, не бил причинявал щети в
особено големи размери, както невярно било посочено в заповедта. От 2007 г.
година ищецът работил в ответната кооперация, като през цялото време съвестно и
отговорно изпълнявал задълженията си и бил напълно лоялен към кооперацията.
По изложените съображения ищецът моли да
бъдат уважени предявените искове и да му се присъдят направените разноски по
делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на исковите претенции.
Ответникът не спори, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено с оспорваната заповед, като
преди прекратяването му ищецът е заемал длъжността „склададжия“ в ЗПК „Тунджа“ - с.Сладун.
Твърди обаче, че ищецът показвал „нелоялност
към кооперацията и у член кооператорите“, което породило съмнение, че
злоупотребява с възложената му работа, респ. това довело до прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ответникът твърди,
че още през 2017г. на ищеца бил съставен Протокол за установени липси за сметка
на виновно лице № 002/07.03.2017г. по описа на ЗПК „Тунджа“ - за установена
липса на 2287 литра бензин и на 554 литра дизелово гориво. Тогава ищецът
признал вината си и след решение на кооперацията бил оставен на работа, след като
надчетената стойност от 5773,68 лв. му била удържана от заплата.
Ответникът твърди също, че подал в Районна прокуратура - Свиленград жалба срещу ищеца с вх.№
1699/22.11.2019г. - за проверка, относно извършено от последния престъпление,
свързано с липса на продукция – част от слънчогледовата реколта, добита от
кооперацията през стопанската 2018/ 2019г. За прибиране на реколтата и
по-специално - за приема на добитата продукция от слънчоглед, отговорност носил
ищецът, в качеството му на „склададжия“, съгласно длъжностната му характеристика.
В разговор с
председателя на кооперацията ищецът дал обяснение, че количеството продукция
било намаляло вследствие на изпарението, което се получавало при нагряване от
слънцето. Председателят на кооперацията уведомил за това управителния и
контролния съвет, който на свое заседание, проведено на 11.11.2019г., извършил
проверка на добитата и продадената по документи продукция и съставените от
склададжията документи. При проверката било установено, че полученият добив от
слънчоглед бил 493 330 кг., а изнесената
продукция от склада била в размер на 451 740
кг., т.е. липсвала продукция от слънчоглед в размер на 41 590 кг. Според ответника, тази
липса на слънчогледова продукция била
осъществена умишлено от ищеца, от
което последвали значителни вреди за кооперацията, а именно в размер на сумата
22 458.60 лв.
По подадената от
ответника жалба в Районна прокуратура – Свиленград било образувано досъдебно
производство /ДП № 111/2020г. по описа на РУ на МВР- Свиленград, пр. пр. №
1699/2019г. по описа на РП – Свиленград/, за това че на неустановена дата в
периода от месец септември 2018г. до 11.11.2019г. от с. Сладун, общ.
Свиленград, са отнети 41 590 кг. слънчоглед от владението на ЗПК „Тунджа“, без
разрешение с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
Гореизложеното
водило до извода, че у ищеца липсват необходимите качества за ефективно
изпълнение на заеманата от него длъжност „склададжия“, което обосновавало
уволнението му. Затова и оспорваната заповед била издадена след единодушно
решение на член-кооператорите за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца.
По тези съображения ответникът моли да
бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Безспорно е, а и видно от представените
писмени доказателства, страните са били в трудово правоотношение по силата на
договор от 02.04.2007 г., с който са се договорили ищецът – служител да
изпълнява при ответника – работодател, длъжността „склададжия“. Договорът е бил
сключен, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за срок от една година – до
02.04.2008г., а с Допълнително споразумение от 01.04.2007г. срокът на договора
е бил продължен, така че е бил сключен за неопределено време. В личното трудово досие на ищеца се съдържат
доказателства, а и не се спори по това, че трудовото провоотношение между
страните е било прекратено, считано от 10.03.2014г., поради придобиване право
на пенсия поради изслужено време и старост от служителя. С трудов договор от
01.04.2014г. ищецът е бил назначен на същата длъжност за неопределено време. В
личното трудово досие на ищеца не се съдържат данни да му е било налагано дисциплинарно
наказание.
Безспорно е също, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено,
считано от 13.01.2020 г., със Заповед № 002/ 12.01.2020г. на Председателя на ЗПК
„Тунджа“ - с. Сладун, на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда -
поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и във
връзка с чл.326, ал.2 от КТ. В резултат на това ищецът е останал без работа и
до момента на приключване на съдебното дирене в производство не е започнал
работа – обстоятелство, което също е обявено за безспорно между страните.
Видно от
представената Заповед № 002/ 12.01.2020г. на Председателя на ЗПК „Тунджа“ - с.
Сладун, трудовото правоотношение се прекратява с „мотиви“: „Липса на
отговорност и лоялност към кооперацията, довели до щети в особено големи
размери”. Не са посочени в заповедта конкретни факти, сочещи липсата на
качества, относими към възложената на ищеца работа.
В представеното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение също не се съдържат обстоятелства,
относно липсващите качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В
предизвестието е посочено единствено правното основание - чл.328, ал.1 ,т.5 от КТ.
От разпита на свидетелите
К. и С., ангажирани от
ищеца, се установява, че същите са работили заедно с ищеца при ответника през
различни, сравнително продължителни периоди от време. Според тези свидетели,
ищецът е бил отговорен служител – „разбирал си от работата и съвестно си я
гледал“, „отнасял се добре и към работата, и към работниците“, нямало
недоволство към работата му от страна на ръковоството на кооперацията, като сам
ищецът бил в управителния й съвет.
От разпита на
свидетелите С. и А., ангажирани от ответника,
работещи съответно като счетоводител и като председател на Контролния съвет на
кооперацията, са видни обстоятелства, сочещи установена липса на слънчогледова
продукция, свързана с работата на ищеца. Затова и ответната кооперация била
сезирала Прокуратурата. Показанията на тези свидетелите обаче не сочат тази
липса да е резултат от липсващите качества на ищеца за ефективно изпълнение на възложената
му работа. Нито свидетелят С., нито свидетелят А. дават показания за обективна липса на качества на ищеца за изпълнение на
възложената му работа. Напротив, по отношение работата на ищеца докато е била
установена липсата на продукция, свидетелят С. заявява - „До момента се справяше“, а свидетелят А. – „Преди си вършеше работата“.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства, както и основани на преки впечатления, макар ангажираните
от ответника свидетели да се заинтересовани поради наличието на трудово–правна
връзка с последния. От свидетелските показания обаче не се установява обективна
липса на качества, препятстващи възможността на ищеца да изпълнява ефективно
възложената му работа. Соченото обстоятелство, досежно установена липса на
слънчоглед, представлява нарушение на трудовата дисциплина, подлежащо на
санкциониране от работодателя чрез налагане на дисциплинарно наказание, но не и
липса на качества у работника за изпълнение на работата.
Правното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,
ал.1, т.5 КТ е именно липсата
на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Това основание за
уволнение работодателят може да приложи при установена обективна липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т. е. трябва
обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява
резултатно възложената му трудова функция, поради липса на професионални знания,
умения, навици, поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни
дадености (интелигентност, сръчност, умствени, психически или физически
възможности). В случая такава липса на качества у ищеца не бе доказана.
Съдебната практика е
трайна и последователна в насока, че липсващите качества следва да намерят
отражение в заповедта за уволнение, като в противен случай липсват мотиви на
заповедта. В този смисъл са Решение № 163/ 12.07.201 г. по гр. д. № 4494/ 2016
г., ВКС, ІV ГО, Решение № 320/ 07.03.2016г. по гр. д. № 6501/ 2014г., ВКС, ІV
ГО, Решение № 150/ 11.06.2015г. по гр. д. № 5166/ 2014г., ВКС, ІІІ ГО.
Мотивирането на заповедта за уволнение от работодателя всякога е необходимо,
като тези мотиви са нужни, както за уведомяване на работника за причините,
поради които се прекратява трудовото правоотношение, така и с оглед преценка
законо-съобразността на уволнението от съда. Липсващите качества на работника
за ефективно изпълнение на работата трябва да намерят място в предизвестието
или заповедта за уволнение. Знанието на работника не дерогира това задължение
на работодателя, тъй като именно мотивите, залегнали в заповедта, се явяват
релевантни, а съществува житейска възможност работодателят да приема за
липсващи други качества на работника извън тези, които последният смята, че
мотивират работодателя да го уволни. Ето защо, в заповедта за уволнение следва
да се посочат ясно и изчерпателно липсващите на работника качества, които съдът
следва да прецени при проверка за законосъобразност на уволнението на това
правно основание.
В процесната
заповед не са посочени качествата, които липсват на работника за ефективно
изпълнение на трудовите му функции. Изложеното в заповедта като „мотиви“ не
мотивира извод за липса на конкретни качества на служителя за изпълнение на
възложената работа. С оглед липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, същата се явява незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Предвид уважаване
на главния иск, ще се уважи и акцесорната претенция за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок
по чл.225,
ал.1 от КТ работникът има право на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. Безспорно бе
установено по делото, че ищецът не е започнал работа по друго трудово
правоотношение след прекратяване на това, предмет на разглеждане в настоящото
производство, до 03.06.2020 г. Следователно, претенцията следва да бъде уважена
частично - за периода от 13.01.2020г. до 03.06.2020 г. Съгласно представеното
удостоверение за брутния доход на ищеца, брутното му трудово възнаграждение за
месец декември 2018г. възлиза на 1060,57 лв. или за посочения период обезщетението
за оставане без работа възлиза на 4949,33 лв. До посочения размер искът ще се
уважи, наред с обезщетение за забава, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, а до пълния предявен размер – ще се отхвърли
като неоснователен.
Ищецът претендира
заплащане на направените разноски, като предвид изхода на делото на същия ще се
присъди сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 347,97
лв. /по 50 лв. - за уважените неоценяеми искове и … лв. – за уважения оценяем
иск и 5 лв. – държавна такса за евентуално издаване на изпълнителен лист/ -
държавна такса.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № 002/ 12.01.2020 г. на
председателя на Кооперация „Земеделска
производствена кооперация „Тунджа“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Сладун, общ. Свиленград, обл. Хасково, представлявана от председателя Г.И.М., с
която на основание чл.328,
ал.1, т.5 от Кодекса на труда, считано
от 13.01.2020 г., е прекратено трудовото правоотношение с С.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и като такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца С.И.Г., с ЕГН: **********, на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност – „склададжия“.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска производствена кооперация
„Тунджа“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Сладун, общ. Свиленград, обл. Хасково,
представлявана от председателя Г.И.М., да заплати на С.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 4949,33 лв. /четири
хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 33 стотинки/, представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението в периода 13.01.2020 г. - 03.06.2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 04.03.2020
г., до окончателното й изплащане, както и сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ –
разноски по делото, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 6300,00 лв. и за периода
04.06.2020 г. – 13.07.2020 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска производствена кооперация
„Тунджа“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Сладун, общ. Свиленград, обл. Хасково,
представлявана от председателя Г.И.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Свиленград, сумата 347,97 лв. /триста
четиридесет и седем лева и 97 стотинки/ – държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 17.06.2020 г., като препис от същото да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :