Р Е Ш Е Н И Е
№
град Варна, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав в публичното
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. д. N 3522 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „Органикал“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Д.Ц., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/04/1/0/02474/2/02/04/01
от 25.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
град София. Жалбоподателят поддържа, че акта е постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в противоречие с целите на закона. Счита, че
за да бъде издаден АУПДВ, разплащателната агенция следва да установи по
безспорен начин, че е налице факта на недължимо платени или надплатени суми по
проекти, които са финансирани от европейските фондове или държавния бюджет. С
процесния акт е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане –
получено междинно плащане по договор от 4.02.2016 г. Съгласно чл. 165 от ДОПК,
събирането на държавните вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт
за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган. В случая не
е налице такъв акт влязъл в сила, който да обективира публично държавно вземане
и същото да е изискуемо и ликвидно и да подлежи на събиране посредством
оспорения АУПДВ. За да има основание за събиране на сумата, трябва да е
отпаднало основанието за плащане, следва да е налице влязла в сила заповед
издадена от административния орган, съобразно правомощията му по реда на чл.
20а от ЗПЗП и с нея да е обективиран отказ за изплащане на финансова помощ.
Недопустимо е да се разширява визираната в чл. 166 от ДОПК процедура, като на
АУПДВ се придава значение на акт за установяване на нередност, по смисъла на
чл. 14 ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на
нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, каквото се
явява волеизявлението на органа, обективирано в последната страница на оспорения
акт. С него органът постановява, да се регистрира нередност и да се впише в
регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер. Съгласно
чл. 27 ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме действия за
събиране на недължимо платени суми. По аргумент на чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК,
дава възможност за събиране на недължимо платени и надплатени суми, но тези
задължения следва да са установени по основание и размер с влязъл в сила
административен акт. Съгласно чл. 56 от Регламент № 885/2006 г. на Комисията
без да накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена от
националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени
задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното
законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да
бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с
възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Следователно,
задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за
разплащателната агенция. Приложимостта на тази норма се извежда и от чл. 58 от
Регламент №1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на
санкцията е посочен в чл. 56 на Регламент №885/2006 на Комисията. Тези
разпоредби определят общия ред за събиране на санкции за минали периоди, но за
конкретни мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. В
случая липсва влязъл в сила акт за установяване на задължения. Поддържа, че са
налице и допуснати нарушения на процесуалните правила - нарушена е нормата на
чл. 26 ал.1 от АПК, липсва съобщение до жалбоподателя за започване на
производството по издаване на оспорения акт. Това ограничава правото на защита
на жалбоподателя. Поддържа, че дори да е налице неизпълнение на задължения по
договор от 4.02.2016 г. то същите се дължат на виновни действия на Държавен
фонд „Земеделие“, които са възпрепятствали възможността на дружеството да
изпълни в срок договорените отношения, като неоснователно са създали пречки и
не са оказали съдействия. По изложените
съображения моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото
разноски. В с.з. процесуалния представител на дружеството поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответната страна Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез
процесуалния си представител в депозирано писмено становище оспорва жалбата.
Сочи, че оспорения акт е издаден поради неподадена в срок заявка за окончателно
плащане, срокът е изтекъл на 4.03.2019 г.
Между страните по делото има сключен административен договор, чиито
клаузи са действащи задължителни за страните
по него.. Депозираното искане от жалбоподателя от 15.05.2018 г. не
задължава органа да сключи анекс към договора. Нито в нормативната уредба, нито
в сключения между страните договор има клауза, съгласно която отказа да бъде
сключен анекс, поради извършени проверки по сигнал за нередност, води до
спиране на сроковете за изпълнение на одобрения проект, респективно за подаване
на заявка за окончателно плащане. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
На 4.02.2016 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014
-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Предмет на договора е безвъзмездна финансова помощ, за изпълнение на
одобрен проект № 03/04/1/0/02474
„Закупуване на земеделска техника и създаване на 400 дка насаждения от
лавандула“ в размера и при условията съгласно договора. Одобрената финансова помощ представлява 60%
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на
проекта. Съгласно договора крайния срок за изпълнение на одобрения проект е
4.02.2019 г. , т.е. срокът за подаване на заявка за окончателно плащане по
договора е до 4.03.2019 г.
По проект № 03/04/1/0/02474 е
направена заявка за плащане на 3.10.2017 г. от „Органикал“ ООД, за финансова
помощ в размер на 151 963,66 лв., извършено е плащане на 9.11.2017 г. на
посочената сума, този факт не се оспорва от страните по делото.
От „Органикал“ ООД е депозирана молба от 15.05.2018 г. с която е направено
искане да се промени банковата сметка на дружеството от „Експресбанк“ в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, като ДФ „Земеделие“ е уведомен, че не е възможно
да бъде доставен надробител Липа, от позиция 2 от таблица №1 за одобрени
разходи за проекта, като е направено искане същия да бъде заменен с друг надробител със идентични параметри на същата
цена, направено е и искане за корекция в позиция № 9, на таблица 1 за одобрени
разходи по проекта, относно името на фреза многоредова, поради допусната
грешка. Ответника е уведомен, че
отпускането на средства по кредита от банката зависи от представяне на анекс
към договор между „Органикал“ ООД и фонда, за промяна на банковата сметка.
На 27.06.2018 г. е депозирана молба от „Органикал“ ООД за промяна на
банковата сметка на дружеството, като същата да е в „Интернешънъл Асет Банк“
АД. Молбата е с идентично съдържание, като тази от 15.05.2018 г.
На 23.10.2018 г. е изготвена докладна записка от Директор на дирекция
ДПМРСР до директора на дирекция „ПИ“ за становище дали е необходимо спирането
от обработка на молбата за изготвяне на анекс за промяна на банковата сметка и
смяна на марка и модел на два актива земеделска техника или същата може да бъде
продължена. На 16.11.2018 г. е изготвена нова докладна записка от Директор на
дирекция ДПМРСР до директора на дирекция
„ПИ“ за становище дали е необходимо спирането от обработка на молбата за
изготвяне на анекс за промяна на банковата сметка и смяна на марка и модел на
два актива земеделска техника или същата може да бъде продължена. Констатирано
е, че след проверка в регистър „Сигнали за нередности“ е установено, че срещу
дружеството има регистриран сигнал от 19.03.2018 г.
От приложена докладна записка от директор на дирекция „ПИ“ се установява,
че срещу „Органикал“ ООД има образувана
проверка, която към 21.11.2018 г. не е приключила. Приложена е и докладна
записка изготвена на А. П. о19.07.2018 г., в която е посочено, че „Органикал“
ЕООД има сключен договор за подпомагане от 2016 г., налице е заявка за авансово
плащане, към същата са приложени и договори за поръчителство с две дружества,
които не отговарят на изискванията. В последствие на 2.08.2017 г. е подадена
нова заявка за междинно плащане, но е оттеглена. На 3.10.2017 г. е подадена
заявка за междинно плащане, като е изплатена субсидия от 151 963.66 лв.
Представените заявки за авансово плащане от „Органикал“ ЕООД и ГФО за 2014 и
2015 г. на поръчителите „ЕА-08“ ЕООД, „Алмус инвест“ ЕООД са различават в
голяма степен от тези представени от ЕООД „Зелено стопанство 2015“ ЕООД.
Установено е, че за 2014 и 2015 г. „ЕА-08“ ЕООД, „Алмус инвест“ ЕООД нямат публикувани ГФО в Търговския регистър.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 12.11.2018 г.
„Органикал“ ООД е депозирал жалба от Министъра на ЗХГ, в която е посочил, че на
15.05.2018 г. е депозирал молба с искане за анекс към договора относно смяна на
банкова сметка ***, но 5 месеца липсва отговор. По изложените доводи моли да се
изрази становище от ДФ „Земеделие“, поради изтичане на срока на договора.
На 23.11.2018 г. е изготвено писмо от Зам. Министъра на земеделието,
храните и горите до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е
изпратена по компетентност получената жалба, с искане за проверка .
На 30.11.2018 г. е изготвено съобщение до „Органикал“ ООД, дружеството е
уведомено, че е регистриран сигнал за нередности, проверката не е приключила,
като органът ще се произнесе след приключване на проверката.
На 27.12.2018 г. е изготвено уведомително писмо от ДФ „Земеделие“, с което
„Органикал“ ООД е уведомен, че във връзка с депозирано искане за изготвяне на
анекс от 15.05.2018 г. и направена справка в Регистър Сигнали за нередности е
установен текущ сигнал със съмнение за нередност, поради което не се допуска
изменение на договора. На осн. чл. 52 ал.4 от Наредба № –, ДФ „Земеделие“ е
оставил без уважение искането за сключване на анекс. За отказа жалбоподателя е
уведомен с известие за доставяне на 17.01.2019
г.
На 1.04.2019 г. е изготвено уведомително писмо предизвестие от ДФ „Земеделие“ до жалбоподателя, в което е
посочено, че е извършена административна проверка за спазване на срока за
подаване на заявка за окончателно плащане и е установено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 6 ал.4, чл. 14 ал.1 т.5 от договора, вр. чл. 45 ал.2, чл.
50 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Крайния срок за подаване на заявката е
4.03.2019 г., като в този срок заявка не е подадена. Дадена е възможност на „Органикал“ ООД да
представи доказателства, за наличие на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективната невъзможност за
подаване на заявката. Посочено е, че ако дружеството не представи в срок
исканите доказателства, ДФ „Земеделие“ ще престъпи към издаване на АУПДВ за
сумата от 151 963.66 лв., както и че на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл. 34 ал.3
от АПК с писмото се открива производство по издаване на АУПДВ. Писмото е
получено от дружеството на 3.04.2019
г. с известие за доставяне.
На 15.04.2019 г. „Органикал“ ООД е
депозирал жалба до Министъра на земеделието, храните и горите, в която е
посочил, че на 15.05.2018 г. е депозирал молба за промяна на банковата сметка
пред ДФ „Земеделие“, в последствие е депозирал и жалба в Министерството, в
която отново се сочи, че фонда на спазва нормативно установените срокове за
произнасяне по жалбата. Макар и да са налице съмнения за нередност проекта не е
спрян, като прави искане за спиране обработката на проекта, както и дружеството
да бъде уведомено след приключване на проверките по сигнал за нередност, за
подписване на анекс за удължаване срока на договора. Жалбата е изпратена по
компетентност на ДФ „Земеделие“.
На 21.05.2019 г. е изготвена докладна записка от Директор на дирекция
„ДПМРСР“ относно постъпилата жалба от 15.04.2019 г. в МЗХГ, в която е посочено, че жалбата касае искане
за изготвяне на анекс към договор за отпускане на финансова помощ. Извършена е
проверка относно допустимостта за искане на анекс, постановен е отказ за
сключване на анекс от 27.12.2018 г.
Изготвено е писмо от 1.08.2019 г. до „Органикал“ ООД относно постъпили
жалби от дружеството, като последното е уведомено, че срокът за обработка на
заявките за плащане може да бъде удължаван при определени условия, към
настоящия момент няма подадена заявка за плащане, поради което не може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 47 ал.3 от Наредбата, по изложените доводи е
счетено, че жалбите са неоснователни. По делото липсват данни дружеството да е
уведомено за изготвеното писмо.
На 25.10.2019 г. е издаден Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на осн. чл. 27, ал. 3, 5 ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от ДОПК.
В мотивите си административния орган е приел, че при извършване на
административна проверка за спазване на срока за подаване на заявка за
окончателно плащане, е установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 6 ал.1,
ал.4, чл. 14 ал.1, т.5 от договор № 03/04/1/0/02474, във вр. чл. 45 ал.2 и чл. 50 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015
г. за условията и преда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от ПРСР /2014-2020/, ползвателя на помощта следва да подаде
заявка за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но не
по-късно от един месец от изтичане на срока за извършване на инвестицията,
посочен в договора. Крайния срок за изпълнение на проекта е до 4.02.2019 г.,
т.е. срокът по договора е изтекъл на 4.03.2019 г., като заявка за окончателно
плащане не е подадена. При тези установявания е прието, че ползвателя дължи обезщетение
в размер на цялата получена финансова помощ, ведно с неустойка в размер на
законната лихва върху сумата, като е определено дружеството да заплати сумата
от 151 963,66 лв. и съответната лихва.
На 30.10.2019 г. е изготвен доклад за нередност № 03/04/01/0/02474/2/17/1 ,
в който е отразено, нередност от страна на бенефициента, изразяваща се в
неподаване на заявка за окончателно плащане до крайния срок 4.03.2019 г.,
посочено е, че е съставен АУПДВ, като вземането е изискуемо в пълен размер.
При тези фактически установявания съдът прецени следното:
При проверката по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът констатира, че
актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от
Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал. 2 от ДОПК
ако в съответен закон не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Ръководител на администрацията е изпълнителния директор на РА,
който по силата на чл. 20 а ал. 1 от
ЗПЗП е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". По
изложените доводи оспорения акт е издаден от компетентен орган.
В настоящия случай, с АУПДВ административния орган при извършена
административна проверка е констатирал, че жалбоподателя не е подал заявка за
окончателно плащане до крайния срок -
т.е. 4.03.2019 г. , т.е. административния орган е констатирал неизпълнение на
нормативно определено задължение, в резултат на което постановил възстановяване
на предоставената финансова помощ.
Съгласно чл. 6 ал.1 и ал.4 от договора за отпускане на финансова помощ –
дружеството се е задължило да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок
от 24 месеца, а за проекти с включени СМР или създаване на трайни насаждения –
36 месеца, поел е и задължение да подаде заявка за окончателно плащане по чл. 4
ал.1 не по-късно от един месец след изтичане на срока по ал.1. Видно от
договора крайния срок за изпълнение на проекта е 4.02.2019 г., т.е. срокът за
подаване на заявка за окончателно плащане по договора е изтекъл на 4.03.2019 г.
По делото не се събраха доказателства в този срок „Органикал“ ООД да е
депозирал заявка за окончателно плащане, не се и твърди, че е налице депозирана
такава. Съгласно чл. 9 от договора
фондът може да откаже изплащане на финансова помощ, или да изиска
възстановяване на помощта, ако ползвателя на изпълни свое задължение уговорено
с договора-
Съгласно нормата на чл. 45 ал.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. заявка за окончателно плащане се
подава лично от ползвателя или от упълномощено от него лице с изрично и
нотариално заверено пълномощно в срок не по-късно от един месец след изтичане
на срока за извършване на инвестицията, посочен в договора за предоставяне на
финансова помощ.
Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило като
основание за административния орган да започне производство по издаване на
АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се
приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК. Съгласно този текст публични са държавните и общински
вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген, и
Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени от националното законодателство и
в правото на Европейски съюз. Съгласно чл. 27 ал.7 от ЗПЗП - дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Оспорения акт е издаден в предвидената писмена форма, налице са
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са посочени фактически и правни основания за
издаването му. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В случая жалбоподателят е уведомен за
започване на производството по издаване на акта, същия е депозирал жалби, в
които по същество за направени възражения, които в последствие са обсъдени от
ответника.
От съществено значение относно развилата се процедура по издаване на
оспорения акт е факта, че жалбоподателят е сключил договор по реда на Наредба №
9 от 21.03.2015 г.
Съдът приема, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон.
Административния орган е приел, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите
на чл. чл. 6 ал.1, ал.4, чл. 14 ал.1, т.5 от договор № 03/04/1/0/02474, във вр.
чл. 45 ал.2 и чл. 50 ал.1 от Наредба №
9/21.03.2015 г. за условията и преда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от ПРСР /2014-2020/. По делото не се събраха
доказателства за депозирана заявка за окончателно плащане, не е и твърди
наличието на такава.
Доводите на жалбоподателя, че неколкократно е поискал сключване на анекс
към договора, с предмет удължаване на срока на същия, като не е налице
своевременен отговор от страна на ответника не може да се приеме, като
обективна причина за неподаване на заявката. Действително съдът констатира, че
неколкократно „Органикал“ ООД е депозирал молби и жалби в които е отпрал искане
за сключване на анекс, относно срока на договора. Макар и със закъснение
ответника е постановил отказ за сключване на анекс, обективиран в уведомително
писмо изх. № 02-2600/2499 от 27.12.2018 г., за този отказ жалбоподателят е
уведомен на 17.01.2019 т., т.е. още преди изтичане на срока на договора.
Жалбоподателя е имал процесуална възможност да обжалва както постановените
мълчаливи откази, така и изричния отказ от 27.12.2018 г. за сключване на анекс.
По делото не са представени доказателства и не се твърди, че това е сторено.
Уведомителното писмо от 27.12.2018 г. представлява индивидуален административен
акт, който е влязъл в сила, пререшаване на този въпрос и то в настоящото
производство е недопустимо. По изложените доводи съдът приема, че не са налице
обективни причини за неподаване на заявката за окончателно плащане в срок.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
оспорващия не е изпълнил задължението си да подаде заявление за окончателно
плащане, което е бил длъжен да стори по силата на приложимия закон и сключения
договор, поради което ответника е постановил възстановяване на заплатената до
момента субсидия.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая не е следвало да се
издава АУПДВ. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК
изрично предвижда, че публични държавни вземания са за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 ДОПК определя,
че и лихвите по тези суми също са публични държавни вземания, тоест в случая
следа като сумите са отпуснати под формата на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции
в земеделски стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., следва да се приеме, че има публичен характер,
респективно спазен е реда за установяването му.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсва административен акт,
в който да е обективирано публично държавно вземане. Съгласно нормата на чл.
165 от ДОПК събирането на държавни и общински публични вземания се извършва въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. В
случая изпълнителното основание за събиране на сумата би бил самия АУПДВ.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсва издаден акт по реда
на чл. 20 а от ЗПЗП, с който е обективиран отказ за изплащане на финансова
помощ. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“
издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Следва
да се посочи, че съгласно § 4, ал. 3
ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от
2018 г./, предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този
закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.),
в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден
друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП
и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“
търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от
страна на дружеството на задължението му по чл. 6 ал.1, ал.4, чл. 14 ал.1, т.5 от договор №
03/04/1/0/02474, във вр. чл. 45 ал.2 и
чл. 50 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР /2014-2020/. То не попада в
основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70
ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство. Това неизпълнение
не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се
провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно
вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания - по реда на ДОПК -
чл. 166, както е процедирано от издателя на акта След като правното основание
за възстановяване на финансовата помощ не се основава на ЗУСУСИФ, а на друго
нарушение в секторното законодателство в областта на селското стопанство, то не
е и основание за финансова корекция по реда на този закон, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Предвид установеното нарушение с оспорения административен акт е постигната
и целта на закона, която е обоснована от необходимостта да се коригират
последиците от неправомерни действия свързани с управление на безвъзмездни
средства предоставени по програми на общността. В случая липсва основание да се
приеме, че оспорващия е пропуснал срока за подаване на окончателно плащане
поради обективни причини, които да обуславят липсата на виновно неизпълнение на
задължение, което е имал по силата на закона и сключения от него договор, тоест
целта на закона е постигната с издаването на оспорения административен акт, с
който е отказано финансиране, прекратен е сключения договор и е установено
дължимото публично вземане.
При цялостната проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е
издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административно производствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане разноски, оспорващия следва да бъде
осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ гр.София
разноски в размер на
100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр.с чл.144 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от Органикал“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Д.Ц.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от 25.10.2019 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" град София.
ОСЪЖДА „Органикал“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, представлявано от управителя Д.Ц.,
да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: