Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.03.2020г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 февруари
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело №
3290, по описа за 2019 година
Предявени са искове с правно основание 49,
вр. чл. 45, ал. 1, вр.чл. 52 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата
Н.Т.Е., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 24.09.2018 г.
около 10.00 часа вървяла по ул.”Граф Игнатиев” в гр. Стара Загора покрай двора
на Девето основно училище „Веселин Ханчев”, заедно със сестра си. Изведнъж зад
тях тръгнали три бездомни кучета, като едното от тях средно голямо куче, светло
кафяво на цвят, се приближило до ищцата. Кучето в един момент без да има
някаква видима причина я захапало за дясната подбедрица. Поведението на
животното било неочаквано за тях. Това се е случило до двора на училището.
Ищцата от своя страна е била безкрайно стресната, изненадана и уплашена от
ухапването на кучето. От раната започнало да тече кръв, изпитвала и остра
болка. Уплашила се също и при мисълта, че бездомното куче може да й причини
някакво заболяване. Решили са да се върнат в дома на сестра й, тъй като
маратонката й се напълнила с кръв. Промили раната и я превързали. Не посетили
Спешен център, защото на ищцата й предстояло пътуване, за което имала закупен
билет. На следващия ден сутринта болката била още по-голяма, като мястото около
ухапването и надолу към петата на крака посиняло. Наложило се да посети личния
си лекар, като и е направено противобясна ваксина и за тетанус.
На
25.09.2018 г. посетила кабинета по съдебна медицина при МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД гр. Варна. Издадено й било съдебно медицинско
удостоверение № 987/2018г. от 25.09.2018 г. При прегледа съдебният лекар д-р
Деян Демиров констатирал травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно-контузна
рана и ожулвания в областта на дясната подбедрица. Причинено й било
разстройство на здравето.
Твърди,
че в продължение на около двадесет дни изпитвала осезаема болка в областта на
лявата подбедрица. Болката окончателно изчезнала след изтичането на период от
около три месеца, като и към момента в резултат на разкъсването на крака има
уплътнение, което се напипва. За съжаление обаче и към настоящия момент тя
изпитвала страх при вида на куче, каквато усещане преди това нямала. Останало й
неприятно усещане при вида на всяко едно куче, че то може да я нападне и
нарани.
Още
след инцидента и в продължение на две седмици след инцидента, ищцата звъняла на
горещия телефон към община Стара Загора, но там й казали, че знаят кучето и че
то е маркирано. Нямало как да го приберат и ако има претенции да ги отправи към
надлежните органи.
С
депозираната искова молба ищцата претендира неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ухапване от безстопанствено куче, като търсената отговорност от
сочения ответник е по реда на чл.49 ЗЗД. Счита, че й се дължи и законната лихва
върху обезщетението, считано от деня на увреждането до окончателното плащане на
обезщетението.
Ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора, с адрес:
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 107, с Булстат *********,
представлявана от Кмета на общината Живко Веселинов Тодоров, да й заплати
сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и
стрес от ухапване от бездомно куче на 24.09.2018 г. в гр. Стара Загора,
ул.”Граф Игнатиев” № 51, до двора на
Девето основна училище ЍВеселин
Ханчев, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -
24.09.2018г. до окончателното му изплащане.
Претендира
за заплащане от ответника на всички направени по делото разноски.
Ответникът Община Стара Загора,
чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на иска. Счита, че по делото липсват доказателства,
установяващи изложените обстоятелства. Оспорва твърденията на ищцата относно
времето и мястото на инцидента. Твърди, че Община Стара Загора, чрез своите
служители, изпълнява възложените й задължения по Закона за защита на животните
и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно
деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди за ищеца.
Счита, че Община Стара Загора не следва да носи отговорност за причинената
вреда на ищцата, тъй като служителите на общината не са бездействали
противоправно, за което представя Писмо изх. № 10-11-1688/14.02.2019 г. до ОДБХ
- Стара Загора, ведно със справка към него и Програмата за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, приета с решение № 225 по протокол № 9
от 31.05.2012 г. на Общински съвет - Стара Загора. Общински съвет Стара Загора
приел Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община Стара Загора и за организация работата на Общински приют
за безстопанствени животни Стара Загора. Моли съдът да отхвърли предявения иск,
като на ответника да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява
от пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се
представлява от упълномощения си представител, които претендира за отхвърляне
на иска.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от
представените по делото писмени доказателства – амбулаторен лист от
25.09.2018г., медицинско направление от 25.09.2018г., медицинско направление от
26.10.2018г., се установява, че вследствие ухапване от ку(че на 24.09.2018г. на
ищцата е назначено лечение с медикаменти, както и физиотерапия и рехабилитация.
От медицинско удостоверение № 987/2018г., изготвено от д-р Демиров – началник
Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД гр. Варна, е видно,
че при извършен на 25.09.2018г. преглед на ищцата се установяват травматични
увреждания – травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно – контузна рана и
ожулвания в областта на дясната подбедрица, които са резултат от действието на
твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, и отговарят добре да са получени
при ухапване от куче в посоченото време – 24.09.2018г. Тези констатирани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неоспасно за живота, ако не настъпят усложнения.
По делото е
изслушано заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, което
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. Вещото лице
посочва, че на 24.09.2018г. /съдът приема, че в изписаната година е допусната
техническа грешка, тъй като в обстоятелствената част на заключението вещото
лице изброява документи, приложени към исковата молба и приети като
доказателства, с посочена година на издаването им - 2019г., вместо правилното
2018г./ищцата е получила травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно – контузна
рана и охлузвания в областта на дясната подбедрица. Установените травматични
увреждания напълно отговарят да са получени от ухапване от куче, като е
причинено разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
По поделото е изслушана
в качеството на свидетел Кирилка Т. Андреева – Михайлова, чиито показания,
преценени съобр. разп. на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира с доверие – същите са
последователни, непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката е придружавала ищцата на
24.09.2018г., когато вървейки по ул. Граф Игнатиев в гр. Стара Загора, чули
лай на кучета. Кучетата били три, всяко с марка на ухото, без каишки и без
стопани. Едно от кучетата захапало ищцата за прасеца на десния крак, което й
причинило силна болка. Впоследствие прасеца придобил синьо – черен цвят, което
наложило да поставят на ищцата противобясна ваксина. До месец се получило
одебеляване. Болките на ищцата продължили около месец, като дълго време след
това ищцата изпитвала страх от бездомни кучета.
Ответникът
обосновава защитата си, като твърди, че служителите на общината не са
бездействали противоправно. В тази връзка, представя Писмо изх. № 10 -11 –
1688/14.02.2019г. на ОДБХ – Стара Загора, Програма за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета, приета с Решение № 225 по Протокол №
9/31.05.2012г. на ОбС – Стара Загора, и Наредба за реда и условията на
отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за
организация работата на Общински приют за безстопанствени животни Стара Загора,
приета с Решение № 1195 по Протокол № 26/25.10.2017г. на Общински съвет – Стара
Загора.
Като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление
предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на
ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че
вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа,
при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45
от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице,
натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на
извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото
увреждане.Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на ВКС
при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и
в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за
всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В случая, Община Стара Загора не доказа изпълнение на
нормативно предвидените й задължения за ограничаване и контрол над
безстопанствените кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на
животните, обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., за
общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона, са предвидени редица
задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно
състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората.
В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1
ЗЗЖ) Съгласно § 5 от ПЗР на
ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (който е бил
продължен с § 17 от
ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен Дв,
бр.34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват
настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1
ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал.
3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2
от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на
общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези
мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е
задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ.
Изпълнението на това задължение обаче нито възниква, нито е обвързано със срока
по §17 .
|
|
|
|
|
От представените от ответника доказателства не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40,
41,
47
и 48 ЗЗЖ,
нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките и извършването на действия по установяване и
контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. По делото не се
установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване
живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата грижа в
изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи
кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени надлежно. Макар
общината да е приела Наредба за реда и условията на отглеждане на животни
компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в
общински приют за безстопанствени животни Стара Загора, както и Програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, то липсват данни
адекватно да са приложени нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на
града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над
граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в
неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от
агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав,
обуславящ възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
|
|
|
|
|
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране
отговорността на Община Стара Загора: а/ налице е противоправно поведение
/бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване
на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на бездомните
кучета към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в
приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2,
вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за
защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания
заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно ухапване на
дясната подбедрица; в/ налице е причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от
Закона за защита на животните.
В хода на
делото се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат от
причинените оток, кръвонасядане, разкъсно контузна рана и охлузвания от
ухапването от куче в областта на дясната подбедрица. Оздравителният период при
посочените травматични увреждания е в рамките на около три седмици. Настъпилият
инцидент е дал отражение и на психическото състояние на ищцата – изживяла е
силна физическа болка, все още изпитва страх от бездомни кучета.
|
|
|
|
|
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.
Понятието "справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно
понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога
е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства,
както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства.
Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Предвид
степента на търпените негативни емоции, техния интензитет, както и периода на
възстановяване и обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от
преживяното у ищцата и все още актуален страх, свързан със случилото се, съдът
намира за справедлив спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на
обезщетение в размер на 2000лв. В останалата част, до претендирания размер от
3000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи
наличието на главен дълг, а на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи
отговорност - 24.09.2018 г.
Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора, следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска – сумата от 467.73 лв./за адв.
възнаграждение, за внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице/.
На ответника се следват на основание чл. 78, ал.3
от ГПК разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е бил
защитаван в процеса от юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което в случая се равнява на 440 лв. Съразмерно с
отхърлената част от иска, дължимите разноски възлизат на 146.67 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107, представляван от Кмета на Общината Живко
Тодоров, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Е., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Х.
***, офис 9, сумата от 2000/две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки, страдания и стрес от ухапване от безстопанствено куче на 24.09.2018г. в гр. Стара Загора, ул.
Граф Игнатиев № 51, по дясната подбедрица, което е предизвикало травматичен
оток, кръвонасядане, разкъсно контузно рана и охлузвания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2018г.
до окончателното й изплащане, както и 467.73 лв. /четиристотин шестдесет и
седем лева и 73 стотинки/, представляваща направените разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
главница над сумата от 2000 лв. до претендираните 3000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Т.Е.,*** ЗАГОРА, ЕИК
*********, гр.Стара Загора, сумата от
146.67 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: