№ 19087
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110117010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „********“ ЕАД срещу „***********“ ЕАД, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми за обекти на потребление с рег. № 32Z103000417636C и с рег. № 32Z103000417635Е,
находящи се в гр. *********, с клиентски № ***********066, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74451/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: 17 046.39 лв. – цена на електрическа енергия и мрежови услуги за
периода от 01.11.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г.
до окончателното плащане; 1 208.59 лв. – лихва за забава за периода от 20.12.2023 г. до
26.11.2024 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че притежава лиценз за търговия с електрическа енергия. Излага, че
се намира в облигационно правоотношение с ответното дружество въз основа на сключен
помежду им Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № CES-
53101/21.07.2022 г. /ведно със Споразумение № 1 към него/, по силата на който ответникът
закупувал електрическа енергия на свободно договорени цени по реда и при условията на
ПТЕЕ, издадени на основание чл. 91, ал. 3 ЗЕ и приети от КЕВР с решение по Протокол №
110/18.07.2013 г., и съгласно договорените условия относно обектите, посочени в
Споразумение № 1, на които е предоставена мощност от 630 кВт. Сочи, че за точките на
доставка при ищцовото дружество е регистрирана партида с клиентски № ***********066.
Заявява, че съгласно чл. 6, ал. 2 от комбинирания договор ответникът се задължил да
заплаща договорената цена за електрическа енергия до точките на доставка, вкл. дължимите
1
суми за мрежови услуги, такси и добавки, акциз и ДДС, както и други задължения съгласно
действащото законодателство и/или решение на съответния компетентен орган, независимо
дали електрическата енергия е изразходвана от купувача или от трето лице, свързано с
вътрешната мрежа на купувача след точките на доставка. Твърди, че за исковия период е
изпълнил своето задължение да достави на ответното дружество електрическа енергия и
мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за всеки от двата обекта при
мощност от 630 кВт на посочените места за потребление и за дължимите за всеки месец
суми е издал 12 бр. данъчни фактури по цени за всеки отчетен период, договорени с ищеца
по начина, описан в комбинирания договор и в ПТЕЕ. Сочи, че цената на доставената
електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за процесния период възлиза на 17
046.39 лв. Счита, че на основание чл. 12 от комбинирания договор ответникът му дължи и
лихва за забава върху главницата, тъй като последната е станала изискуема съгласно чл. 11,
ал. 8 от комбинирания договор с изтичане на 10-дневен срок след издаването на всяка
фактура. Претендира лихва за забава в общ размер на 1 208.59 лв. за периода от 20.12.2023 г.
– датата, следваща датата на падежа на най-старата фактура, до 26.11.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не е материалноправно легитимиран да
отговаря за процесните задължения. На първо място, релевира възражение, че сключеният
комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия с твърдяното в исковата
молба съдържание е сключен без представителна власт за клиента. В тази връзка излага
твърдения, че според устава на ответното дружество то се представлява от двама
изпълнителни директори само заедно, а в случая договорът е подписан само от един от тях.
Заявява, че не потвърждава извършените от негово име и за негова сметка действия по
сключване на процесния комбиниран договор. Сочи, че никой от другите изпълнителни
директори не е бил уведомен за сключването му, а те узнали за съществуването му едва с
получаване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На второ място, излага, че
на 04.07.2023 г. с договор за покупко-продажба ответникът е прехвърлил собствеността
върху процесните обекти, представляващи трафопост /самостоятелен обект с идентификатор
68134.4083.6206.8 по КККР/, на „******“ ЕООД, поради което считано от 04.07.2023 г.
задълженията за потребената електрическа енергия и за предоставените мрежови услуги са
преминали към новия собственик на обектите, който е реалният потребител на електрическа
енергия за исковия период. Изтъква, че реалният ползвател на електрическата енергия не е
задължително да разполага с качеството на титуляр по сключен договор с доставчика. Сочи,
че поради промяната в собствеността след 04.07.2023 г. ответникът е загубил качеството си
на страна по договора за продажба на електрическа енергия за процесните обекти и не е
имал достъп до тях и до точките за доставка, от което следва обективната невъзможност той
да получи насрещната престация на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ответника „******“ ЕООД не изразява становище по
делото.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74451/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на
пълно и главно доказване на следните факти: наличието между страните през исковия
период на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и предоставяне на мрежови услуги, касаещ процесните обекти;
количеството на реално доставената по договора електрическа енергия и на предоставените
мрежови услуги през процесния период и тяхната цена; изискуемост на вземането;
изпадането на ответника в забава; размера на дължимото обезщетение за забава.
По делото е представен Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа
енергия № CES-53101/21.07.2022 г., сключен между „********“ АД – в качеството на
продавач, и „***********“ ЕАД – в качеството на купувач. Възражението на ответника, че
договорът е сключен без представителна власт за купувача, поради което и доколкото той не
потвърждава действията по неговото сключване, извършени само от един изпълнителен
директор при установено съвместно представителство от двама такива, намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба, когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По това
възражение в тежест на ответника е да докаже, че договорът е сключен от негова страна от
лице, действащо без представителна власт, а в тежест на ищеца е да установи момента на
узнаване от ответника на факта на сключване на договора, след което ответникът следва да
докаже, че се е противопоставил срещу сключването на договора веднага след узнаването му.
В Решение № 18/04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г. на ВКС, I ТО, е прието, че за
разлика от облигационното право, при което сделката, сключена без представителна власт
или извън представителната власт на представителя, се намира във висяща
недействителност и не може да породи действие, докато не бъде потвърдена от лицето, от
името на което е сключен договорът /чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, търговецът, от името на когото е
сключен договор без представителна власт или при превишаването й, следва да се
противопостави изрично след узнаването й. При възникнало търговско правоотношение по
повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при
превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може
да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави веднага след узнаването за
3
сключване на договора. Изложеното е относимо и към представителството, осъществявано
по отношение на акционерното дружество, и свързаните с отношенията на вписаните в
търговския регистър негови органни представители. След като с оглед приложението на чл.
301 ТЗ лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то действията
по сключване на договор на единия от двамата представляващи акционерното дружество
също го обвързват по аргумент от по-голямото основание. Този извод произтича и от това,
че за разлика от потвърждаването, което за да породи правно действие, би изисквало
изричното изявление и на двамата представители, при противопоставянето, каквото
действие съдържа обсъжданата норма на чл. 301 ТЗ, е достатъчно единият от тях да изрази
несъгласие със сделката, от което следва че обща воля за запазване действието на сделката
не може да бъде формирана. В Решение № 103/25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. на ВКС, I
ТО, е прието, че лицата, осъществяващи съвместно органно представителство, изразяват
волята на търговеца чрез наслагване на направените от тях еднакви по съдържание и
насоченост волеизявления, като отсъствието на волеизявление на едно от тези лица води до
липса на валидно изразена воля от името на представлявания. Следователно действие,
предприето от името на търговското дружество само от едно или част от лицата,
представляващи го съвместно /колективно/, доколкото не изразява волята на
представлявания и не го обвързва, е проявна форма на действие без представителна власт,
като ако действието е за сключване на сделка, то води до нейната висяща недействителност.
Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите от фактическия
състав на чл. 301 ТЗ – предприето действие от името на търговеца без представителна власт
и неговото узнаване. Специфика при прилагане на правилото на чл. 301 ТЗ при незавършен
фактически състав на съвместно представителство на търговец е налице единствено относно
начина, по който може да се противопостави търговецът на извършеното от негово име
действие от едно или част от представляващите го заедно лица. Тя намира израз в това, че
веднага след узнаването от търговеца, дори ако само едно от останалите лица,
осъществяващи съвместното /колективното/ му представителство, се противопостави на
извършеното от името на търговеца действие, презумпцията по чл. 301 ТЗ не намира
приложение, тъй като в този случай липсва „мълчаливо съгласие“ на търговеца. Поради това
е даден отговор, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено
правно действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи
колективното /съвместното/ му представителство, като в този случай за противопоставянето
по смисъла на чл. 301 ТЗ е достатъчно наличието на волеизявление за това на едно от
останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца.
В случая съдът въз основа на служебна справка в публично достъпния Търговски
регистър констатира наличие на вписан по партидата на ответното дружество начин на
представляване от двама от изпълнителните директори заедно, за което е взето Решение на
заседание на Съвета на директорите от 21.03.2016 г., представено от ответника. Въпреки
вписаното съвместно представителство на ответното дружество процесният комбиниран
договор е подписан само от единия от изпълнителните му директори – ******.
4
Неоснователно е твърдението на ищеца, че търговецът – ответник е узнал за
сключването на процесния комбиниран договор към момента на подписване на Комбиниран
договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12108777/05.04.2023 г., защото, на
първо място, вторият договор не съдържа изявление за такова знание от страна на ответното
дружество, и на второ място, той е сключен от същия изпълнителен директор – ******.
От друга страна, съдебната практика /например Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
546/08 г. на ВКС, II ТО, Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, и
други/ приема, че извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца за
извършените без представителна власт действия би могъл да бъде направен при наличие на
данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и
др.
В случая по делото е установено въз основа на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране като пълно, обективно, компетентно и обосновано, че издадените от ищеца
процесни данъчни фактури са били осчетоводени от ответното дружество със съответните
счетоводни операции, включени са в неговите дневници за покупки и последното е ползвало
данъчен кредит по тях. При това положение и доколкото по делото не се установява в
момент, предхождащ осчетоводяването на най-старата фактура, търговецът – ответник да е
узнал за сключването от негово име и за негова сметка на процесния комбиниран договор, то
съдът приема, че именно датата на осчетоводяване на тази фактура следва да се приеме като
момент на узнаването от търговеца за договора. Фактът на осчетоводяването на процесните
фактури и ползването на данъчен кредит по тях несъмнено сочи на извод за липсата на
противопоставяне от страна на ответника на извършеното при превишаване на
представителната власт на ****** действие по сключване на процесния комбиниран
договор.
По изложените съображения съдът приема, че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение по силата на Комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия № CES-53101/21.07.2022 г. По него ищецът се е задължил да продава
на ответника активна електрическа енергия в обектите, описани в Споразумение № 1 –
обекти, находящи се в гр. *******, с номера, издадени от оператора на мрежата, както
следва: 32Z103000417636C и 32Z103000417635Е, и с предоставена мощност 630 кВт, за
които обекти с проекта за доклад, обективиран в Определение № 35725/27.08.2025 г. и приет
за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно наличието на открита
партида на ответника при ищеца с клиентски № ***********066. За целта продавачът се е
задължил да осигури електрическата енергия да бъде на разположение на купувача в точките
на доставка. По договора той се е задължил също така да изготвя прогноза за очакваното
потребление на обектите на купувача и да урежда заплащане за своя сметка на разходите за
балансиране, в случай че такива възникнат. Ответникът, от своя страна, се е задължил да
купува количество електрическа енергия, измерено в точките на доставка за обектите, и да
5
заплаща договорната цена за електрическата енергия до точките на доставка /включваща
също разходите за изготвяне на прогноза от страна на продавача и разходите за балансиране
на обектите на купувача/, включително дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки,
акциз и ДДС, независимо дали тази енергия е изразходвана от купувача или от трети лица,
които са свързани към вътрешната му мрежа след точките на доставка. Според чл. 11, ал. 8 от
договора купувачът заплаща количеството измерена електрическа енергия и дължимите
мрежови услуги, такси и добавки, както и каквито и да било други свои задължения
съгласно действащото законодателство и/или решение на компетентен орган, акциз и ДДС,
срещу издадена от продавача данъчна фактура в срок от 10 календарни дни от издаването й,
а съгласно ал. 10 неполучаването на изпратеното съобщение с издадената фактура не
освобождава купувача от задължението да заплати дължимата сума в срок. Срокът на
договора съгласно чл. 3, ал. 1 е 24 месеца, считано от датата на първата доставка на
електрическа енергия до обектите, а според ал. 2, ако до 1 месец преди изтичането на срока
на договора никоя от страните не уведоми другата страна, че ще счита договора за прекратен
с изтичането на срока му, той продължава автоматично за неопределен срок, като всяка от
страните може да го прекрати едностранно с 1-месечно писмено предизвестие. Съгласно чл.
18 освен на основанията, посочени другаде в договора, той може да бъде прекратен и в
следните случаи: по взаимно съгласие на страните; едностранно от всяка от страните с
писмено предизвестие до другата страна, като прекратяването настъпва на 1-во число на
календарния месец, следващ непосредствено месеца, в който изтича 1 месец от получаването
на предизвестието, но не по-рано от 12 месеца, считано от датата на първата доставка по
договора; едностранно от купувача с писмено предизвестие до продавача, в случаите когато
продавачът е упражнил правото си да променя цената по чл. 11, ал. 4 от договора, като
предизвестието за прекратяване от купувача следва да се изпрати на продавача не по-късно
от 14 календарни дни от изпращането на уведомлението от продавача по чл. 11, ал. 5 от
договора, а прекратяването настъпва в момента, от който би била приложима новата цена;
автоматично при отстраняване от пазара на балансираща енергия на някоя от страните;
автоматично при спиране или прекратяване на действието на лицензията на продавача като
търговец на електрическа енергия независимо от причината за такова спиране или
прекратяване.
С оглед специфичния си предмет сделката се подчинява на разпоредбите на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.
Съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ /редакция – изм. и доп. с ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от
08.05.2018 г./ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия, като сделките с електрическа енергия се
извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа
енергия. Процесният договор представлява такъв за доставка на електрическа енергия по
свободно договорени цени, уреден в чл. 100, ал. 1 ЗЕ. Според чл. 100, ал. 1 ЗЕ /редакция –
изм. и доп. с ДВ, бр. 21/2021 г./ сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени
6
могат да сключват производителите, включително производителите на енергия от
възобновяеми източници за количествата по чл. 31, ал. 5, т. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна
инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия, координатори на
балансиращи групи, крайните клиенти и операторите на електропреносната,
електроразпределителните и затворените електроразпределителни мрежи за компенсиране
на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение. Съгласно чл. 96 ЗЕ
търговците на електрическа енергия са лицензирани за дейността си лица, които отговарят
на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа
енергия, определени в правилата по чл. 24, ал. 3. В случая от писмените доказателства на л.
7 – 9 се установява, че ищцовото дружество има качеството на търговец на електрическа
енергия. Според легалната дефиниция на § 1, т. 27г ДР ЗЕ краен клиент е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, какъвто несъмнено е
ответникът предвид дефиницията на „купувач“, дадена в Раздел І, ал. 2, т. 1 от договора.
Съгласно чл. 95, ал. 1 – 3 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа
енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото последният
спазва правилата по чл. 91, ал. 2, като смяната на доставчика се извършва от оператора на
мрежата съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 до 3 седмици след получаване на писменото
искане на клиента и тази смяна не се съпровожда с допълнителни задължения за клиента.
В чл. 11 ПТЕЕ са регламентирани договорите на пазара на електрическа енергия,
между които е и договорът за комбинирани услуги /т. 10/, какъвто е процесният договор,
сключен между страните. Съгласно чл. 20, ал. 1 ПТТЕ предмет на договорите по чл. 11, т. 10
са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния
клиент услуги: „достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа“,
„пренос на електрическа енергия през електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа“ и „отговорност за балансиране“, в случаите когато доставчикът на електрическа
енергия и координаторът на балансираща група са едно и също лице. В договорите се
уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за
съответния ценови период. Според чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ПТЕЕ тези договори се сключват
между търговец на електрическа енергия и краен клиент, за който се прилага стандартизиран
товаров профил, както и между краен клиент, за който не се прилага стандартизиран товаров
профил, и търговец на електрическа енергия, който е и негов координатор на балансираща
група. В чл. 31 ПТЕЕ /редакция – изм. с ДВ, бр. 40/2020 г., в сила от 05.05.2020 г./ е
предвидено в ал. 1, че клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени, които
сключат договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10, заплащат дължимите суми за
мрежови услуги на съответния търговец или доставчик от последна инстанция, а в ал. 2 – че
търговците и доставчиците от последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежови
услуги на съответния мрежови оператор независимо дали са получили плащане от
клиента.
По делото не се твърди и не се установява договорът между страните да е прекратен
7
на някое от установените в него основания за прекратяване, сред които изгубването от
купувача на собствеността върху обектите не фигурира, както и не се твърди и не се доказва
преди или по време на исковия период между ищеца и трето за спора лице да е бил сключен
договор за продажба на електрическа енергия за процесните обекти. При това положение
съдът приема, че през целия исков период именно ответното дружество е било страна –
купувач по договорното правоотношение с ищеца за доставка на електрическа енергия в
обектите, който извод не се влияе от обстоятелството дали в по-ранен момент то е
прехвърлило собствеността върху тях на трето лице. Този факт би могъл да има значение
единствено в отношенията между ответника и третото лице на плоскостта на
неоснователното обогатяване, но не може да се противопостави успешно на продавача по
договора, който претендира цената на доставената в обектите електрическа енергия именно
въз основа на този договор, а не на база извъндоговорен източник.
В случая с доклада е обявена за безспорна реалната доставка от ищеца през исковия
период за процесните обекти на електрическа енергия и мрежови услуги на обща цена от 17
046.39 лв., за която са издадени описаните в исковата молба фактури. Горното се подкрепя и
от извънсъдебното признание на ответника – купувач, намерило израз в осчетоводяването на
процесните фактури, включването им в дневниците за покупко-продажби и ползването на
данъчен кредит по тях. Безспорна е по делото и липсата на плащане на главницата от страна
на ответника.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор
на ответника с главно вземане в претендирания размер, върху което се дължи и законната
лихва, считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая, имайки предвид клаузите на чл. 11, ал. 8 и чл. 12, ал. 1 от
договора. Според чл. 11, ал. 8 купувачът заплаща количеството измерена електрическа
енергия и дължимите мрежови услуги, такси и добавки, както и каквито и да било други
свои задължения съгласно действащото законодателство и/или решение на компетентен
орган, акциз и ДДС, срещу издадена от продавача данъчна фактура в срок от 10 календарни
дни от издаването й, а съгласно чл. 12, ал. 1 купувачът изпада в забава, ако не извърши в
пълен размер плащанията до датата на падеж на съответната фактура. Ето защо съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главното задължение, началото
на която е денят, следващ изтичането на 10-дневния срок за плащане по всяка от фактурите,
като за най-старата фактура това е 20.12.2023 г. Размера на обезщетението за забава за
периода от 20.12.2023 г. до 26.11.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на претендираната сума.
Следователно акцесорният иск е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
се присъдят всички сторени от него разноски, както следва: разноски за заповедното
8
производство в общ размер на 415.10 лв., включващи: 365.10 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; разноски за исковото производство в общ размер на 866.76
лв., включващи: 366.76 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, и 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
„***********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
дължи на „********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, сграда „******“, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми за обекти на потребление с рег. № 32Z103000417636C и с рег. №
32Z103000417635Е, находящи се в гр. *********, с клиентски № ***********066, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
74451/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 17 046.39 лв. – цена на електрическа
енергия и мрежови услуги за периода от 01.11.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.12.2024 г. до окончателното плащане; 1 208.59 лв. – лихва за забава за
периода от 20.12.2023 г. до 26.11.2024 г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, сграда „******“, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
415.10 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 866.76 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „******“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9