Р Е Ш Е Н И Е
Номер261175
01.11.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
тринадесети октомври
Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1066 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „ЕВН България Електроснабдяване” АД против М.С.С. искова молба,
с която се моли да бъде установено съществуването на вземания на ищеца към
ответника за следните суми: 220,28 лв. - стойност на консумирана в обект на
ответника ел. енергия през периода 23.11.2019 г. - 22.07.2020 г., 16,45 лв. –
обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 11.02.2020 г. - 10.12.2020
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8055/2020 г. по описа на
БРС. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца направените
разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди,
че ищецът е снабдявал с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***********,
находящ се в гр. Б*****, ул. *******, като за ответника е открит клиентски
номер ******** и той е бил длъжен да заплаща консумираната ел. енергия в
сроковете, определени в общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия. Твърди се също така, че през периода 23.11.2019 г. - 22.07.2020
г. в обекта на ответника е била доставена ел. енергия на обща стойност 220,28
лв., която сума до момента не е платена, поради което се дължат и
претендираните лихви. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и
недоказан и се моли същият да бъде отхвърлен. Оспорени са твърденията на ищеца
за наличие на облигационно отношение между страните и качеството „потребител“
на ответника към процесния отчетен период. Твърди се, че обектът с ИТН *********
е описан в заявлението за смяна на клиент като хладилна камера, намираща се на
ул. ***********, а не жилищна сграда, като липсват доказателства кой е
собственик на хладилната камера. На следващо място се твърди, че ищецът не е
единствен собственик на жилищната сграда, като ищецът не е изискал
декларации-съгласие от останалите съсобственици за разкриване на партида. Особеният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание, но с писмена молба е
заявил, че поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8055/2020
г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 261280/15.12.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М.С.С. да заплати на кредитора „ЕВН
България Електроснабдяване” АД сумата
от 220,28 лв. - главница, представляваща стойността
на доставена ел. енергия през периода 23.11.2019 г. - 22.07.2020 г. за обект на
потребление в гр. Б*****, ул. ********* с ИТН ************, 16,45 лв. –
обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 11.02.2020 г. - 10.12.2020
г., законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото. С
разпореждане от 07.01.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице условията на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е
образувано настоящото исково производство.
По делото е приложено копие на
нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***** от 29.11.2017 г. на нотариус И. К., с
който И. М. С. е дарил на баща си М.С.С. 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***********
по КККР на гр. Б****, находяща се на адрес гр. Б****, ул. **********.
Видно
от представеното по делото копие на заявление за услуга – смяна на клиент за
обект на регулиран пазар, същото е подадено от ответника М.С. на 09.10.2019 г.
и с него е поискано да бъде сменено името на обект „хладилна камера” с ИТН *********,
находящ се в гр. Б****, ул. ***********, като е посочено, че къщата е на ъгъл и
по нотариален акт е на ул. ***************, както и че ел. захранването там е
прекъснато.
Представени
са и декларация за достъп до електро-разпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, както и заявление-декларация за започване на
продажба на ел. енергия, подадени от ответника, с които същият е поискал да
получи достъп до електроразпределителната мрежа за гореописания обект с ИТН ********,
както и да получава ел. енергия за стопански нужди за този обект чрез постоянно
захранване.
Като
доказателство по делото е представена спогодба от 09.10.2019 г., сключена между
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и клиента М.С.С., съгласно която
последният реално ще ползва и управлява обект с ИТН **********, респективно ще
консумира доставената там ел. енергия, независимо от обстоятелството, че не е
представен документ, от който да е видно съгласието на останалите съсобственици
за това; клиентът ще се ползва от всички права и ще е обвързан от всички задължения,
произтичащи от договора при общи условия за доставка на ел. енергия; клиентът
се е съгласил да заплаща цялото количество ел. енергия, доставяна в обекта.
Този документ е подписан от ответника, като автентичността на подписа му не е
оспорена.
Представени
са копия на осем фактури, издадени от ищцовото дружество на името на М.С.С.,
съгласно които през отчетния период 23.11.2019 г. - 22.07.2020 г. в
процесния обект е била доставена ел. енергия на обща стойност 220,28 лв.
По
делото са назначени и изготвени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява че през процесния
период обектът, намиращ се на ул. ******, е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа и в него е била предоставяна мрежова услуга,
като доставените количества ел. енергия съвпадат с отчетените такива. Посочено
е също така, че електромерът за обекта е бил монтиран през 2016 г. и е имал
необходимите знаци за преминала проверка и срок на годност, като следващата
проверка следва да бъде извършена през 2022 г.
От
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че процесните фактури са осчетоводени
при ищеца редовно по сметка 411 „Клиенти” по партидата по клиентския номер на
ответника. Според вещото лице цената на консумираната ел. енергия и достъп до
мрежата по процесните фактури са изчислени правилно, съгласно решенията на КЕВР
за всеки отделен ценови период. Вещото лице също така е изчислило, че дължимото
обезщетение за забава за процесния период е в общ размер от 18,70 лв.
При така ангажираните от страните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по
следните съображения:
По делото се установи, че през
процесния период ответникът е бил съсобственик на обект, в който е била
доставяна ел. енергия от ищеца.
Установи се също така, че по силата
на сключена между страните спогодба ответникът се е задължил да заплаща цената
на доставените от ищеца в процесния обект мрежови услуги и ел. енергия, с оглед
на което съдът намира за неоснователно направеното в отговора на исковата молба
възражение в тази насока.
Съдът
намира за доказано от изготвените по делото експертизи, че отчетените количества
ел. енергия за имота на ответника действително са били доставени, както и че същите
са на обща стойност 220,28 лв.
С
оглед на гореизложеното съдът намира за доказано по делото, че ответникът дължи
процесната главница в размер на 220,28 лв. Поради това и при липсата на
твърдения и доказателства той да е платил тази сума на ищцовото дружество,
съдът намира, че предявеният иск в частта относно главницата е основателен и
доказан.
Предвид дължимостта на главницата и
липсата на извършено от ответника доброволно плащане, съдът намира, че той
дължи и лихва за забава върху отделните вземания за процесния период. От
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че тази лихва е в размер на 18,70 лв.
и тъй като по делото се претендира лихва в по-малък размер, то и в тази му част
искът е основателен и доказан.
На осн. чл. 86 от ГПК ответникът
дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 825
лв., както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 75 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.С., ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. П****, ул. ***************, сумата от 220,28 лв. (двеста и двадесет лв. и двадесет и
осем ст.) - главница,
представляваща стойността
на доставена ел. енергия през периода 23.11.2019 г. - 22.07.2020 г. за обект на
потребление в гр. Б****, ул. *********** с ИТН **********, сумата от 16,45 лв. (шестнадесет
лв. и четиридесет и пет ст.) – обезщетение за забавено плащане, дължимо за
периода 11.02.2020 г. - 10.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 261280/15.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8055/2020 г. по описа на
РС - Бургас.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
гр. П*******, ул. **************, сумата от 825,00 лв. (осемстотин двадесет и пет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и
сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ