№ 157
гр. Разград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20253300100176 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.48 ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД
Депозирана е искова молба от С. М. В., ЕГН **********, от гр. Разград, ул. „***, чрез адв.
Д. С. Д. срещу М. К. С. и А. С., двамата от гр.Разград, ул.***, в качеството им на родители и
законни представители на малолетното дете А. А. С. с ЕГН **********за сумата от 32
758,60 лева обезщетение за вреди т непозволено увреждане, от които: 30 000 лева за
причинени неимуществени вреди и 2 758,60 лева за причинени имуществени вреди.
Претендира и разноските по делото.
Твърди,че на 26.02.2024г. малолетният А. я блъснал с колелото си като й причинил
фрактура на проксимален хумерус, фрактура на големия туберкулум. Костни крепитации,
патологична подвижност, спонтанна и палпаторна болка в дясна раменна става, ограничени
активни и пасивни движения в същата. Причина за това било безразсъдното поведение и
неизправния велосипед на детето, за което отговорност носят неговите родители, тъй като не
са упражнили необходимия надзор и не са положили достатъчно грижи за възпитанието му.
Ищцата твърди, че живее в блок ** на улица ***. На 26.02.2024 г. около 19:10 ч.а излязла да
разходи кучето си. Срещу блока има детска площадка. Пресякла улицата и тръгнала по
тротоара, който е в съседство с нея.Докато се разхождала с кучето чула свистене зад гърба
си. Била с гръб към входа на площадката, когато усетила силен удар отзад, който я изхвърлил
на улицата и на асфалта. Изпитала силна болка в дясното рамо и в десния крак. Когато се
огледала видяла, че близо до нея на земята лежи едно колело, а до него дете, което в
последствие разбрала, че се казва А. и е на 7 години. Друго дете казало „изчезвай“. Въпреки,
че помолила да й помогнат, нито едно от двете деца не го сторило. А. й казвал „извинявам
се, извинявам се“. След като се опомнила се изправила на крака и седнала на най-близката
1
пейка, която се намирала на детската площадка. Пак помолила децата за съдействие и тогава
едно от тях й подало кученцето, след което те си тръгнали. След това на ищцата отново й
прилошало, като една приятелка дошла да й помогне и да я заведе до болницата. При
прегледа се установили горепосочените увреждания. След прегледа била изписана и се
прибрала у дома. На следващия ден - 27.02.2024 г., посетила съдебен лекар в гр.Русе, който
установил: „фрактура в горната част на дясната мишница /раменна кост/; охлузвания и
кръвонасядания на двете длани; контузия и охлузвания на дясното коляно. Тези травматични
увреждания се дължат в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито
характеристики могат да имат компоненти от велосипед, елементи от терена и други
предмети. Уврежданията могат да бъдат получени в резултат на блъскане от велосипед с
последващо падане на терена и опит за опора върху горните крайници, по време и начин,
както се съобщава в предварителните сведения. Фрактурата на дясната раменна кост е
причинила трайно затруднение на движенията на дясната ръка. Мекотъканните увреждания
сами по себе си в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. “
След инцидента състоянието й не се подобрило. Наложило се да посещава лекар всеки
месец, а понякога и по няколко пъти в месеца, за периода от м.02.2024 г. до м.07.2024 г. и
след това отново през месец Февруари 2025 г., общо 13 пъти. Всички специалисти
констатирали продължаваща болка в раменната става и движения, които са силно
ограничени и болезнени, както и наличие на „клик“ при пасивни движения в дясното рамо.
При последния преглед - от 05.02.2025 г., лекарят ортопед констатирал наличие на сраснало
в порочна позиция счупване на големия туберкул на хумеруса. За да й се постави
безпротиворечива диагноза се наложило да се подложи на три рентгенографии в ДКЦ
„Токуда“ към „Аджибадем Сити Клиник“, които установили: и двукомпартментна фрактура
на хумеруса, ангажираща колум хирургикум и туберкулум майор. Третата установила и
начално калосообразуване.
Уврежданията, които претърпяла, и последвалите ги усложнения я направили временно
нетрудоспособна за периода от 27.02.2024г. до 09.07.2024г., за което й били издадени
описаните в исковата молба болнични листове и протоколи от ЛКК. Непосредственият
сблъсък с колелото й причинил остра, рязка и силна болка в областта на дясното рамо. По
време на цялото лечение, а и сега още усещала болка в рамото. Не може свободно да движа
ръката си, нито да я ползва пълноценно. Може да вдига дребни и много леки вещи. Заради
кривото зА.тване на костите в рамото е възможно болките никога да не отшумят.
Разходите й за диагностика и лечение, възлизат на 2758,60лева., както следва: 60 лева
платени за преглед при съдебен лекар в гр. Русе, за което има издадена квитанция № 68 от
27.02.2024 г.; 87,60 лева платени за лекарства, за което има издадена Фактура № **********
от дата 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;95 лева платени за ортеза за
обездвижване на рамо, за което има издадена Фактура № ********** от дата 27.02.2024 г.,
ведно с фискален бон към нея;145 лева платени за първичен преглед при лекар, за което има
издадена Фактура № ********** от дата 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;75 лева
2
платени за вторичен преглед при лекар, за което има издадена Фактура № ********** от
дата 05.03.2024 г., ведно с фискален бон към нея;150 лева платени за лекарства, за което има
издадена Фактура **00007044 от дата 07.03.2024 г., ведно с фискален бон към нея;84 лева
платени за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура №
********** от дата 13.03.2024 г. ведно с фискален бон към нея;25 лева платени за
допълнителни услуги във връзка с извършено изследване, за което има издадена Фактура №
********** от дата 09.04.2024 г., ведно с фискален бон към нея;84 лева платени за
медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура №
********** от дата 17.04.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 25 лева платени за
допълнителни услуги във връзка с извършено изследване, за което има издадена Фактура №
********** от дата 14.05.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 84 лева платени за
медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура №
********** от дата 15.05.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 84 лева платени
за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура №
********** от дата 12.06.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 700 лева платени за
нощувки и балнеолечение и рехабилитация, за което има издадена фактура №
********** от дата 23.07.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 180 лева платени за
балнеолечение и рехабилитация, за което има издадено авизо от банка „ОББ“ с референция
FT24142873183919 от дата 21.05.2024 г.; 180 лева платени за балнеолечение и
рехабилитация, за което има издадена Фактура № ********** от дата 26.08.2024 г., ведно с
фискален бон към нея.
За инцидента било образувано ДП №2 1873ЗМ - 110/2024 г. по описа на РУ - Разград. В хода
на разследването било снето сведение от детето А., в присъствието на майка му, разпитани
свидетели , назначени експертизи /СМЕ и СТЕ на камерите за наблюдение/.
Родителите са позволили детето им да управлява велосипед без изправни спирачки. По този
начин се е създала реална опасност както за него самия, така и за останалите участници в
движението по пътищата. Неговите родители са били длъжни да проверят изправността на
велосипеда и едва тогава да го дадат на своя син. Същото е било оставено без надзор и
грижа. Освен липсата на адекватен надзор, родителите не са положили необходимите усилия
да възпитат добре детето си, да му обяснят,че на територията на детска площадка не следва
да се карат велосипеди; да се преминава с несъобразена скорост и с неизправни спирачки
през детски площадки и тротоари, по които се движат хора.
Ответниците М. К. С. и А. Н. С. са отговорили в срок. Считат исковете за процесуално
допустими, но неоснователни. Не са налице елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, поради което поведението на детето А. не е съставомерно по посочения текст от закона.
Не е налице неправомерно поведение на детето, което да се намира в пряка причинно-
следствена връзка е настъпилите увреждания за ищцата, поради което и ние като негови
родители не следва да отговаряме при условията на чл.48 от ЗЗД. Детската площадка е една
от най- големите на територията на гр.Разград, оградена е от всички страни и има поставени
големи указателни табели от всички. Площадката е осветена и на нейна територия има
3
поставени видеокамери за наблюдение.
Телесните увреждания и търпените в резултат от тях болки и страдания от ищцата се дължат
на нейно противоправно и виновно поведение, което изключва отговорността на родителите
на малолетното дете. Същата е пълнолетно лице /на 61 години/, което има богат житейски
опит. Ищцата живее на около 50м. от оградата на детската площадка, поради което има
ежедневни наблюдения и впечатления от обстановката в района на детската площадка.
Добре следва да е запозната е наличието на оградена и обозначена детска площадка,
наличните указателни табели от четирите страни на детската площадка, съдържащи
указания, че площадката е предназначена за игра на деца от 3 до 12 години, както и, че е
забранена разходка на домашни любимци на територията на площадката, с изключение на
кучета-водачи на хора с увреждания. По делото няма никакви данни ищцата да има
увреждания и в деня на инцидента тя да е била с куче-водач на територията на детската
площадка.
Твърденията на ищцата ги оставят с впечатление, че обичайно ищцата е разхождала кучето
си на територията на посочената детска площадка. Оспорват твърденията на ищцата, че
била на входа на детската площадка, когато се случил инцидента с нея. Видно от
представените от самата ищца доказателства по делото, включително и Протокол
№058/26.04.2024г. за видео техническа експертиза изготвен от С.Й. С., се установява, че
инцидента с ищцата е настъпил на територията на детската площадка, а не извън нея, като се
установява, че вина за инцидента има ищцата, тъй като същата е пуснала на земята куче от
неустановена порода, с отпуснат повод, без възможност за контрол от нейна страна при
възникване на извънредна ситуация и не на последно място инцидента е възникнал в
резултат не от поведението на детето, а от поведението на ищцата и от поведението на
воденото от нея куче, което се е дръпнало рязко, издърпало е ищцата, която загубила
равновесие, направила рязко движение встрани и по този начин се е стигнало до
съприкосновение между управлявания от детето велосипед и нея. Не неизправни спирачки
на велосипеда, а неправомерно поведение на ищцата е довело до настъпване на инцидента,
при който тя е получила травматични увреждания.
В разрез с твърденията й за лошо възпитание на А., именно той е взел от земята кучето и го
е подал на пострадалата, като след инцидента всеки от участниците в него и свидетелите-
очевидци са престояли на мястото му не повече от 1 минута, след което всеки е напуснал
мястото на инцидента-района на детската площадка, видно от видеозаписа от същата дата.
Необосновани са твърденията на ищцата, че и било прилошало и останала на място на
инцидента неизвестен период от време, след което дошла нейна приятелка, която я завела до
болницата.
Описаните факти от ищцата противоречат на установени по ДП факти относно механизма
на инцидента. Ищцата е предприела действия по сезиране на Прокуратурата на Република
България с ясното съзнание, че отсъства състав на престъпление поради очевидната липса на
възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо малолетни лица по
действащото наказателно законодателство на Република България, но въпреки това и с цел
4
„улесняване на доказването” в бъдещия граждански процес ползва услугите на странно
услужливата в случая Прокуратура на Република България. Поведението на ищцата не е
съобразено с възрастта на детето А. и с трайните психически последици, които ще има
воденото досъдебно производство спрямо него.
Ищцата избирателно сочи и представя доказателства от ДП №1873 ЗМ-110/2024г., като
отсъства крайния прокурорски акт, не се сочат данни за преписката на Районна прокуратура,
няма огледен протокол, не са приложени евентуалните документи за статута на детската
площадка, в случай, че са събрани в досъдебното производство. Не е ясно и защо ищцата е
изчакала период от почти една година след прекратяване на наказателното производство, за
да сезира гражданския съд с настоящите искове.
Ищцата като възрастен и опитен индивид е възприела наличието на деца с велосипеди на
детската площадка, но се е съгласила с тяхното пребиваване там и е продължила движението
си навътре към площадката, въпреки наличните императивни забрани за разходка на кучета
на територията на процесната детска площадка. С това си поведение същата има
изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат. Тя е следвало да спре и да не
навлиза на територията на детската площадка заедно с домашния си любимец, като по този
начин нямаше да се стигне до инцидент и тя да претърпи увреждания. Налице е активно
поведение на кучето, което е дръпнало същата и тя загубила равновесие, сменяйки рязко
посоката си на движение, което прави обективно невъзможно детето да предприеме каквито
и да било действия, още повече, че предното колело на управлявания от него велосипед се е
оплело в каишката на кучето и поради това се е стигнало до контакт между велосипеда и
ищцата, след което същата е паднала, т.е. допира на управлявания от детето А. велосипед до
ищцата не е единствената причина за загубата на равновесие и падане от собствен ръст от
страна на С. М. В., в резултат от което са получени травматични увреждания от ищцата.
В условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на вредите, както
неимуществени, така и имуществени, от страна на ищцата, като считат, че нейния принос е
в размер на 95%, тъй като същата е нарушила законови забрани на ЗВМД и Наредба №1,
предприела е разходка на куче, за което остава неясно дали е било надлежно регистрирано и
чипирано по правилата на ЗВМД, на забранено място, не е обезопасила движението на
кучето, допуснала е рязка смяна на посоката си на движение, поради издърпване от кучето,
загубила е равновесие, което е довело до настъпване на инцидента на 26.02.2024г. с
малолетното дете А. А. С..
Оспорват и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
прекомерно завишено. Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на
детето А. и настъпилите неимуществени вреди за ищцата, тъй като е налице неправилно
проведено лечение, което обстоятелството прекъсва връзката между инцидента на
26.02.2024г. и настъпилите в последствие усложнения при ищцата.
В заключение молят съда да отхвърли исковете за вреди, като им се присъдят сторените
разноски.
5
В с.з. страните поддържат доводите си.
Въз основа на събраните по делото главни и писмени доказателства, изготвените експертизи,
извършения оглед, съдът установи следните факти: На 26.02.2024г. в 19:11:07ч. ищцата
пресякла пътното платно на улица „Св.Климент“ ,като в дясната си ръка държала повод с
куче, порода „Чихуахуа“, а в лявата си ръка телефон, по който говорела с фактическия
съжителник на св.К. относно продажба на техен имот. След като пресякла пътното платно
ищцата завила надясно и продължила по тротоара, който бил по продължение оградата на
детската площадка. Спряла на изхода на обособеното пространство, заключено между
улиците „Св.Климент“ и „Бачо Киро“, наричано „площадно пространство“. В края на
тротоара ищцата се спряла, продължавайки да говори по телефона. От записа на камерата от
видеонаблюдение се установява,че ищцата стои на едно място, като се върти вляво и дясно,
с гръб към изхода на площадката, в самия край на пешеходната алея за излизане от
площадката. Кучето й е на дълъг повод. Същото прави опити да се отдалечи от ищцата, но
тя го възпира. През това време А. се опитва да излезе от площадката по пешеходната алея,
карайки плътно вдясно с цел да избегне съприкосновение с ищцата. Алеята е достатъчно
широка за да се разминат двамата без допир. Детето се опитва да заобиколи ищцата отдясно.
В момента, непосредствено преди детето да се размине с ищцата, кучето рязко се дръпва, а
ищцата залита в неговата посока, след което следва удар с велосипедиста. Това става в
19:12:20ч. и се установява от файл ch08_20240226191150. Двамата падат на тротоара, а не на
пътното платно, както твърди ищцата. След няколко секунди ищцата се изправя и тръгва към
най-близката пейка. Не се установява трудно придвижване, но дясната й ръка е спусната
плътно до тялото. В 19:13:14ч. А. й носи кученцето и малко след това напуска площадката.
В 19:14:35ч. ищцата сама напуснала площадката и обсега на камерата.
Разпитаната свидетелка Св.К. твърди,че двамата със съжителника й чули как С. извикала и
как нещо се катурва и търкаля. Веднага отишли на мястото е автомобил, за да я видях в
какво състояние е. Намерили я на тротоара пред детската площадка. Ищцата била права,
като си придържала ръката. Обяснила им, че едно дете я е блъснало. Придружили я дома й
да се преоблече, тъй като се била „оповръщала“, след което я закарали в Бърза помощ,
където я изчакали. Ищцата се обадила на сина си, който дошъл да я вземе в София. Св.Т. М.,
син на ищцата, твърди,че майка му се обадила по телефона и му съобщила за инцидента.
Свидетелят тръгнал за Разград, обадил се на тел. 112. При пристигането взел майка си от
адреса на който живее. Тя изпитвала болка в рамото, в ръката, в кръста, в десния крак. Не
можела да си движи свободно ръцете. Дясната ръка била фиксирана, обездвижена. Майка му
обяснила, че дете на колело я блъснало, докато разхожда кучето на тротоара. В София й
били направени изследвания /рентгенови снимки, скенер/ в болница „Токуда”. Установено
било счупвате в раменната област. Ищцата останала в дома на свидетеля повече от три
месеца. Докато тя била там той се грижел за нея, като й помагал в обличането, приготвянето
на храна. В продължение на около два месеца майка му имала проблем със съня. Налагало се
да спи седнала на пригоден за това диван. След първоначалния престой се прибрала в
Разград за рехабилитация. При повторното идване в София имала леко подобрение. След
6
лечението не можела да вдига тежко е контузената ръка, не можела да се възстанови
функцията на тази ръка. В момента избягва да използва дясната си ръка. Св.Н. Г.,близка на
ищцата по настоянавене на майка си ,отишла в Бърза помощ да види ищцата.Свидетелката е
лекар в болницата, но не била на работа. С. била в тежко състояние, много притеснена. Била
блъсната от колело, но лицето, което я блъснало избягало. Дошла в Спешна помощ е нейни
комшии. Ищцата била прегледана от дежурен лекар, специализант по ортопедия. Направена
била рентгенова снимка. Дежурният лекар предложил стандартно лечение на пострадалата-
оперативно лечение на фрактура, но поради съпътстващи заболявания- сърдечни,
белодробни и още куп неща, ищцата била насочена към по- високо ниво болнично
заведение. Следващата среща на свидетелката с ищцата била след пет-шест месеца. Била
възстановила ръката си и я движела, но при натоварване имала болки, иначе при покой
нямало болки. Разпитан св.Т. Б. А., младши разузнавач в сектор Криминална полиция при РУ
Разград на ОДМВР. Не е посещавал местопроизшествието, но му било възложено да издири
извършителя. Чрез видеозаписи установили непълнолетно дете, което впоследствие
поканили за сведения заедно с майката. Свидетелят не си спомня подробности от разговора.
В края на кадъра от прегледания видеозапис се виждало съприкосновение между колелото,
карано от детето и ищцата. Свидетелят бил разпитван от разследващ полицай Т. А., но
твърди че не си спомня нищо по-конкретно.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р М. Г. за
извършен на 27.02.2024г. в 16.30ч. физически преглед на ищцата и представената му
медицинска документация /образни изследвания/. Същият установил травматични
увреждания: „фрактура в горната част на дясната мишница /раменна кост/; охлузвания и
кръвонасядания на двете длани; контузия и охлузвания на дясното коляно. Посочените
увреждания е възможно да бъдат получени по описания от ищцата начин.
Представени са множество амбулаторни листи, първият от които е от 27.02.2024г. в
Аджибадем Сити Клиник, извършен от д-р Евгени Влаев, който е препоръчалоперативно
лечение-остеосинтеза с филус плака, което ищцата е отказала и е избрала консервативно
лечение поради коморбидност /едновременно наличие на едно или повече заболявания в
допълнение/.Препоръчано е носенето на ортеза на дясно рамо за 5 седмици. Ищцата е
посещавала лечебното заведение няколко пъти месечно до 12.07.2024г. Насочена към ЛКК и
рехабилитация. Била в болнични. Представя доказателства за платени 60 лв. за преглед при
съдебен лекар-квитанция № 68; фактура № 3182/27.02.2024г. с фискален бон за 87,60лв. за
Репарил Н гел и фраксипарин, сумата 95лв. платени за ортеза за обездвижване на рамо по
Фактура № **********/27.02.2024 г. и фискален бон към нея;145 лева платени за първичен
преглед при лекар- Фактура № ********** от 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;
сумата от 75лв. за вторичен преглед - Фактура № ********** от 05.03.2024г. и фискален бон
към нея;сумата 150лв. за фраксипарин- Фактура **00007044 от 07.03.2024г. и фискален бон
към нея; сумата 84лв. за медицинска експертиза на работоспособността-Фактура №
********** от 13.03.2024г. и фискален бон към нея; сумата 25лв. за допълнителни услуги
във връзка с извършено изследване,допълнителен центраж от конв.рентг.изследване-Фактура
7
№ ********** от 09.04.2024г. и фискален бон към нея;сумата 84 лева платени за медицинска
експертиза на работоспособността-Фактура № ********** от 17.04.2024г. и фискален бон
към нея; сумата 25 лева платени за допълнителни услуги във връзка с извършено изследване,
допълнителен центраж от конв.рентг.изследване-Фактура № ********** от 14.05.2024 г. и
фискален бон към нея; сумата 84лв. за медицинска експертиза на работоспособността-
Фактура № ********** от 15.05.2024г. и фискален бон към нея; сумата 84лв. за медицинска
експертиза на работоспособността-Фактура № ********** от 12.06.2024г. и фискален бон
към нея; сумата 700лв. за нощувки, балнеолечение и рехабилитация- фактура №
********** от 23.07.2024г. и фискален бон към нея; сумата 180лв. за балнеолечение и
рехабилитация-по авизо от банка „ОББ“ с референция FT24142873183919 от 21.05.2024г.;
сумата от 180лв. за балнеолечение и рехабилитация-Фактура № ********** от 26.08.2024г. и
фискален бон към нея.
По делото е назначена СМЕ, според заключението на която ищцата е получила счупване в
горната част на дясната раменна кост с лека дислокация на костните фрагменти. Охлузвания
и кръвонасядания по двете длани. Контузия и охлузвания по дясното коляно. Тези
травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени от блъскане с велосипед, с последващо падане върху терена и опит за опора
върху горните крайници на 26.02.2024г. На пострадалата е препоръчано оперативно лечение,
но поради придружаващо най- вероятно сърдечно заболяване, същата е отказала такова. На
пострадалата е проведено консервативно (медикаментозно лечение), закрито наместване на
счупването на раменната кост и физиотерапевтични процедури. Лечението е било адекватно
и своевременно. Пострадалата е търпяла силни болки и страдания в началния период на
травмите, като в последствие след медикаментозната терапия болките са намалели, като
същите могат да останат до два три месеца след травмата.
Счупването на дясната раменна кост е довело до значителни неудобства за пострадалата в
бита, най- вече в домакинската и работа. При пострадалата е установено не добро зА.тване
на раменната кост в областта на големия туберкул, което води до ограничение на
движенията на десен горен крайник в пълен обем. Ще има и периодични болки при студено
и влажно време и при по- тежък физически труд. Това неправилно зА.тване в порочна
позиция на раменната кост може да се отстрани по оперативен път. Счупването на дясната
раменна кост е довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, със
среден срок за възстановяване 5-7 месеца. Охлузванията и кръвонасяданията по двете длани
и в областта на дясна коленна става са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Направените от пострадалата разноски за прегледи,
рехабилитация и медикаменти са били необходими за лечението от претърпените
увреждания.Лечението е било проведено правилно и адекватно, като срастването в порочна
позиция на раменната кост на десния горен крайник е можело да бъде избегнато, ако е било
приложено оперативно лечение.
Вещото лице ортопед е установило получаването на същите увреждания и локален статус:
Дясна рамнена става, състояние след счупване на горния край на дясна раменна кост.
8
Болезнени и ограничени движения в посочената става. От представена рентгенография се
устнановява състояние след фрактура на горния край на дясна раменна кост с данни за
консолидация в порочна позиция, остеопортични промени в зоната на T.Majus humeri dextra.
Остеосклеро в зоната на Cavitas Glenojdale dextra. Проксимализация на раменна става в
дясно.
Извежда като извод,че у ищцата са натъпили трайни промени в анатомичната структура на
дясна раменна става, както и трайни промени по отношение на функционално състояние на
посочената става. Движенията на горния крайник в областта на раменна става са съвкупност
от дейността на мускулите в посочената зона и състонието на костно-ставния апрат. В
случая на посочената травма при пациента се установява увреда в анатомичната струрктура
на раменна кост, нарушена функция на мускулите в областта на раменна става, както и
промени в областта на раменна става като структура. Следователно провеждането на
оперативно лечение би било със задача да възстанови анатомичната структура на раменна
кост в областта на фрактурата, да възстанови фунцията на увредените мускули, както и да
промени състоянието на раменната става като структура (установените проксимализация на
раменна става и остеслероза в областта на cavitas glenoidale). Чрез способите на
съвременната ортопедична хирургия и импланти е възможно да бъде проведено оперативно
лечение и да коригира порочната позиция на консолидиралото счупване на горния край на
раменна кост. По отношение на останалите два компонента: Състояние на мускулатурата на
раменна става - възможно е подобрение в състоянието без пълно възстановяване (Увеличен
обем на движения и повишена сила на горен крайник); Състояние на ставен елемент - не е
възможно повлияване на същата (проксимализаиця на раменна става и остеслероза в
областта на cavitas glenoidale).
Посочени рискове от оперативно лечение са: Постоперативна инфекция в областта на
оперативнтата рана; Циркулаторни нарушения в зоната фрактурата и емболичен риск;
Фунционален дефицит в зоната на фрактурата - раменна става; Други свързани с
проведената анестезия количествени и качествени промени в съзнанието; Други свързани с
индивидуалните особености и заболявания на пациента.
Провеждането на оперативното лечение би могло да промени консолидиралото в порочна
позиция счупване на горния край на раменна кост, да настъпи подобрение във функцията -
респективно обема на движения в областта на дясна раменна става, но не може да се
гарантира пълно възстановяване. При настъпване от постоперативни усложнения е
възможно влошаване на състоянието на раменна става както във структурно, така и във
функционално състояние. В с.з. вещото лице заявява,че не е възможно повлияване на
ставния елемент, тъй като има остеслероза в областта на cavitas glenoidale, което състояние
не е в резултат на инцидента на 26.02.2024г., а е предхождащо същия. Провеждането на
оперативно лечение при съпътстващи заболявания следва след консулт с лекари с придобита
специалност в областта на кардиологията и анестезията, но повлияването и резултатите от
оперативно лечение теоретично биха били по-добри при предприемане на такъв вид лечение
непосредствено след инцидента, а не продължителен период след това.
9
Съгласно заключението по назначената СТЕ пространството наричано от страните детска
площадка, представлява площадно пространство, ограничено от север от ул. „Пирин“, от
изток от ул. „Бачо Киро“, от юг от ул. „Св. Климент“ и от от запад ул. „Дамян Груев“. През
80-те години на миналия век в озеленена среда е организирана детска площадка. На
територията на гореописания площад /площадно пространство/ са изградени три алеи:
югозападна започваща от кръстовището ул. „Св. Климент“ - ул. „Дамян Груев“;
североизточна ,започваща от кръстовището ул. „Пирин“ - ул. „Бачо Киро“ и югоизточна,
започваща от кръстовището ул. „Св. Климент“ - ул. „Бачо Киро“
Трите пешеходни алеи свързващи тротоарите на прилежащите улици се събират в центъра
на площада където са поставени детски съоръжения. По алеите са поставени пейки.
Детската площадка е проектирана като част от благоустрояването на ж.к. ***. В проекта за
реконструкция на площада са запазени направленията на традиционните пешеходни,
пътникопотоци и връзките на вътрешното пространство с прилежащите тротоари на
ограждащите го улици. На територията на обекта са разположени детски съоръжения върху
ударопоглъщаща настилка, изградени са перголи с места за сядане, монтирани са маси и
пейки, маса за тенис, гимнастически лостове, направена е чешма, положено е алейно
осветление. По протежението на северния край на тротоара към ул. „Св.Климент“ (от
южната страна на площадката) е изграден предпазен парапет с вратичка за вход-изход.
Поставени са табели съгласно изискванията на чл.10 от Наредба № 1 от 12.01.2009г. След
приключване на строителството всички подобекти по разрешение за строеж № 434 от
23.12.2008г. са приети, за което е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-Рз-
10/20.06.2012г. от Дирекция за национален строителен контрол.
По случая е образувано ДП №1873 ЗМ-110/27.02.2024г., което е прекратено с постановление
на прокурора от 16.05.2024г.,поради липса на състав на престъпление.
Въз основа на установените по делото факти,съдът направи следните правни изводи:
Ответниците по делото са родители на мололетното дете А. А. С., роден на 18.04.2016г.
Двамата ответници не са лишени от родителски права живеят съвместно и упражняват
ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето си,поради което носят
отговорност за вредите, причинени от тяхното ненавършилото пълнолетие дете. За да се
ангажира родителската отговорност по чл.48 ЗЗД ищцата следва да докаже наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Деянието на малолетния ответник в случая се изразява в активно действие, изразяващо се в
система от телодвижения, с които привежда в движение и управлява велосипед.
Противоправноста на деянието се изразява в това, че инцидента е настъпил на място, в
който е забранено управлението на велосипед с нормативен акт на Община Разград.
Съгласно чл.26 от Наредба №12 за организация на движението по общинските пътища и
улици на община Разград в редакцията й към 26.02.2024г. "Велосипедисти могат да се
движат по уличните платна, а по тротоари и в пешеходни зони - само при наличие на
велосипедни алеи или ленти, означени по съответния начин“. От доказателствата по делото
10
се установява, че ответника А. А. С. е управлявал велосипед в противоречие с нормата на
чл. 26 от Наредба №12, в забранена на велосипедисти обособена пешеходна зона. Нещо
повече в оградена зона за отдих и развлечение зона, включваща и детска площадка е
поставена табела, забраняваща карането на велосипеди. Ударът между ищцата е детето
велосипедист е станал на изхода на пешеходната алея, вливащ се в тротоара, на който е
стояла ищцата. По делото липсват доказателства мястото на инцидента да е велосипедна
алея или пътното платно. В този смисъл деянието на малолетния велосипедист е
противоправно. Неговите родители са били длъжни да му разяснят къде може и къде не
трябва да кара велосипед, но не са сторили това.
Твърдението на ищцата,че детето е било с неизправен велосипед не се доказа по делото.
Същевременно от заключението по видеотехническата експертиза се установява,че ищцата
стои на изхода на пешеходната алея, в гръб. Алеята е достатъчно широка за да могат
ползващите я свободно да се разминават. Детето се е опитало да заобиколи ищцата, която
внезапно и рязко се е дръпнала в неговата посока, като ударът е последвал в същия момент,
т.е. детето не е имало възможност да ползва спирачката на велосипеда.
Не се установява и твърдяната липса на адекватен родителски надзор. Съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗЗДетето родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да
го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст. По делото е безспорно установено,че деянието е извършено в 19:12:19ч.,като не
може да се приеме, че детето е оставено без родителски надзор. Не може да се приеме
също,че детето не е възпитано добре. Самата ищца признава,че детето се е извинило, че е
донесло кученцето й, все действия които говорят, че детето е правилно възпитано,
проявяващо съчувствие.
В заключение установеното противоправно поведение на детето се състои в това,че същото
е карало велосипеда си на забранено за това място.
С деянието си А. е причинил вреда /телесно увреждане/ на ищцата, изразяващо се в
счупване в горната част на дясната раменна кост с лека дислокация на костните фрагменти.
Охлузвания и кръвонасядания по двете длани. Контузия и охлузвания по дясното коляно,
които в своята съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.
Причинената вреда и деянието са в пряка причинно следствена връзка, тъй като от деянието
на ответника е настъпила вредата на ищцата. В изложения смисъл от обективна страна е
осъществен състава на чл.45 ЗЗД. Родителската отговорност по чл.48 ЗЗД е презумтивна и
представлява една гражданско правна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по
възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие деца.
Спорен за страните е въпроса за размера на дължимото от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, обезщетение на
неимуществените вреди се определя от съда на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие - то е свързано с
11
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат в
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценката за справедливост
е винаги свързана с вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретните болки и страдания. В случая увреждането се изразява в счупване на дясната
раменна кост е довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, със
среден срок за възстановяване 5-7 месеца. Охлузванията и кръвонасяданията по двете длани
и в областта на дясна коленна става са отшумели в рамките на две седмици. Установено е
неправилно зА.тване в порочна позиция на раменната кост, което може да се отстрани по
оперативен път, като резултатът не е сигурен.Ищцата е била насочена за оперативно
лечение, но е отказала поради наличието на твърдени съпътстващи заболявания
/коморбидност/:установена беродробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце
и постфлебитен синдром. Същата обаче самоволно е отказала оперативно лечение, като по
делото липсват доказателства да е направила информиран избор след проведен консулт със
специалист/специалисти. Както обясни и вещото лице при съпътстващи заболявания следва
да се прави комплексна оценка от кардиолог, анестезиолог, реаниматор и ортопед за
наличието на риск от оперативно лечение.
Съдът отчете съществуващата в страна икономическата обстановка в началото на 2024г.,
установената годишна инфлация от 3,3%, както и установената съдебна практика относно
размерите на присъжданите обезщетения за аналогичен вид неимуществени вреди.
С оглед на това, след като взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като прецени
конкретно характера и степента на полученото телесно увреждане, продължителността и
интензитета на претърпените болки, страдания, физически и психически неудобства, съдът
намира, че сумата от 30000 лева в най-пълна степен ще репарира причинените на ищеца
неимуществени вреди, поради което претенция следва да уважи в пълния размер.
Ответниците са направили възражение за съпричиняване в размер на 95% от страна на
ищцата, което съдът следва да прецени. Според тях ищцата е нарушила ЗВМД и Наредба №1
като е разхождала кучето на забранено място, като не е обезопасила движението на кучето и
е допуснала рязка промяна в посоката на движение в резултат, на което е загубила
равновесие и паднала. Не е провела адекватно лечение.
Първото възражение е неоснователно. Ищцата е разхождала куче-домашен любимец на
разрешено място- тротоар, с повод, което не е забранено от закона. Същата обаче е нарушила
разпоредбата на чл.19 ал.1 т.2 от Наредба №9 за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и котки на територията на Община Разград, тъй като не е
осигурила постоянен и непосредствен контрол върху поведението на кучето-домашен
любимец. Предвид на това,че е била разсеяна и не е осъществила контрол върху
поведението на кучето, то рязко е променило посоката си на движение, което от своя страна
е довело до промяна в посоката на нейното движение, а оттам и настъпилият сблъсък между
нея и велосипедиста. Ако ищцата не бе стояла с гръб към изхода на обособената зона за
отдих, не бе разговаряла по телефона щеше да възприеме детето, а ако бе осъществила
контрол върху поведението на домашния си любимец, щеше да има възможност да избегне
12
евентуален контакт.
В този смисъл възражението за съпричиняване е основателено. Съдът не споделя посочения
от ответниците размер на съпричиняването. И двамата участници в инцидента имат еднаква
вина, неспазвайки установени правила, поради което съпричиняването следва да бъде в
размер на 50%. Процентът съпричиняване от страна на ищцата включва 45% за
противоправното поведение и 5% за самоволният отказ от предложено оперативно лечение.
И двете страни претендират за разноски по списък. Ищцата е направила разноски за
3656.34лв., от които следва да се приспаднат внесените, но неплатени 450лв. за заличената
експертиза или общо разноски от 3206.34лв. Съобразно уважената част от иска й се следват
разноски в размер на 1738.17лв.
Ответниците са сторили разноски в размер на 3150лв., като им се следват разноски за
отхвърлителната част от иска или 1442.37лв.
Сумата от 450лв. следва да се преведе от специалната сметка на съда за вещи лица обратно
по сметка на ищцата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН ********** и А. Н. С.,, ЕГН **********, двамата от гр.Разград, в
качеството им на родители и законни представители на малолетното си дете А. А. С., ЕГН
********** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на С. М. В., ЕГН ********** от гр.Разград сумата от
15000лв./петнадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неправомерните действия на малолетното им дете от 26.02.2024г., сумата 2758.60лв./две
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат от неправомерното поведение на малотелното им дете от
26.02.2024г., двете суми, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2025г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за размера над 15000лв. до първоначално предявения
размер от 30000лв.
ОСЪЖДА М. К. С. и А. Н. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. М. В. сумата от 1738.17лв./хиляда
седемстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. М. В. да заплати на М. К. С. и А. Н. С. сумата от 1442.37лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ съдебни разноски.
Сумата от 450лв., везнаглаждение за вещо лице по заличена експертиза да се възстанови по
посочена банкова сметка на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
13
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
14