Р Е Ш Е Н И
Е
Номер І-120 Година 2019, 10.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, І-ви въззивен състав
На дванадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Вяра КАМБУРОВА
мл.с.Марина МАВРОДИЕВА
Секретар Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1532 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
от Л.В.Ж. с ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство, предявена
чрез адвокат Солинков с адрес гр.Бургас, пл.“Тройката“№4, ет.2, офис 5, против
решение № 1492/10.07.2018г., постановено по гр.д.№ 475/2018г. по описа на РС-Бургас.
Със същото решение е прието за установено спрямо Ж., че
ищците К.Я.Д., Я.Д.А., В.Д.А., Н.Г. П., П.Д.К.
и Г.Д.П. са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 07079.118.436 по
кадастралната карта на гр.Бургас, находящ се в землището на гр.Бургас,
кв.“Меден рудник“, местността “Каменица“, с площ от 2837 при съседи: ПИ
№07079.118.298; ПИ № 07079.118.216; ПИ № 07079.118.341 и ПИ № 07079.118.227, с
площ от 2837 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, при съседи: който им е възстановен като наследници на Я. Н. М. с решение № 0160П/05.09.1997г. на
ПК-Бургас и заповед № 1272/01.06.2011г. на кмета на Община Бургас по §4к, ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ; осъден е Л.В.Ж. да предаде на ищците владението върху собствения
им поземлен имот, описан по-горе; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт за установяване право на собственост № 6023,д.№***/**.**.20**г.
на Нотариус Николай Ников в частта, с която ответникът Л.Ж. е признат за
собственик по давностно владение на
процесния поземлен имот; присъдени са разноски в полза на ищците в
размер на общо 1801 лева. За да стигне до този правен резултат,
първоинстанционният съд е приел, че макар и да е упражнявал владение върху
процесния имот от 2006 г. давностният
срок следва да се изчислява от момента,
в който е завършила административната процедура по земеделска реституция по
изложени и подробно мотивирани от районния съд правни съображения.
С въззивната
жалба се заявява становище за неправилност на обжалваното решение. Посочва се,
че същото съдържа неправилни изводи от фактическа и правна страна. Заявява, че
възстановяване правото на собственост на ищците като наследници на Я. М. върху
процесния имот, представляващ земя по §4 ЗСПЗЗ , е приключило с влизане в сила
на Решение № 0160П/05.06.1997г. на ПК-Бургас, което се установявало и от
експертното заключение. Обсъдено е заключението на вещото лице, като във връзка
с възстановяване на собствеността на
ищците по ЗСПЗЗ е проследена и анализирана нормативната уредба и е изведен
извода, че с одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2005 година до
предявяване на иска е изтекла предвидената 10-годишна давност в полза на
ответника. Въззивникът изтъква и твърдението, че съдът не се е произнесъл по
заявено оспорване Заповед № 1272/01.06.2011г. на Кмета на Община-Бургас като
нищожна, за което последователно излага съображенията си, основани на липса на
фактическо основание за издаването й, тъй като като основание за нейното
издаване е посочено протоколно решение № 10160/04.05.1993г. на ОСГ, с което
обаче не се признавало право на възстановяване на собственост върху земи по §4,
а тъкмо обратното- отказвало се тяхното възстановяване. Категоричният довод на
въззивника е – че след 2005 година върху процесния терен е могла да тече
давност и установявайки владение за това от 2006 година, въззивникът Ж. преди завеждане на исковата
молба е придобил правото на собственост по давностно владение. Моли се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен;
претендира присъждане на разноските по делото.
От
въззиваемите е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, в който заявяват
подробни аргументи по всеки един от пунктовете на същата; проследени са фактите по спора и са изложени правни доводи
и съображения във връзка с тях; сочи се практика на ВКС. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, както и въззивникът да бъде осъден да заплати
на въззиваемите направените по делото разноски.
Страните не се явяват в с.з.
редовно и своевременно уведомени. Представляват се от надлежно упълномощени
процесуални представители-адвокати, които поддържат подадените въззивна жалба,
респ. отговор на въззивната жалба.
Страните не сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно
същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да бъде уважен иск по чл.108 ЗС е необходимо да се установи съществуването на следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на имота, чиято ревандикация се претендира; ответникът да владее имота; владението да се осъществява без правно основание. Това е иск, с който невладеещият собственик иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.118.436 по кадастралната карта на гр.Бургас, находящ
се в землището на гр.Бургас, кв.“Меден рудник“, местността “Каменица“, с площ
от 2837 при съседи: ПИ №07079.118.298; ПИ № 07079.118.216; ПИ № 07079.118.341 и
ПИ № 07079.118.227, с площ от 2837 кв.м на основание заповед на кмета по
§ 4к, ал.7 ЗСПЗЗ и § 4б, ал.1 ЗСПЗЗ. През декември 2017г. узнали, че са
заличени като собственици на имота в кадастралния регистър, като на тяхно място
за собственик бил вписан ответника на основание представен нотариален акт за
придобиване на терена по давност. Считат, че ответникът не е станал собственик
по давност, тъй като давността за имоти в терени по § 4 започва да тече от
издаването на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Посочват, че тази заповед
е издадена през 2011г. и едва оттогава може да тече придобивна давност в полза
на ответника.
С отговора на исковата молба Ж. оспорва
иска. Заявява,
че по отношение на ищците няма положително решение, с което да се възстановява
правото на собственост върху процесния имот. Тъкмо напротив, с решение си от
1993г. ПК-Бургас е отказала да възстанови на ищците имотите, попадащи в зоната
по § 4 от ЗСПЗЗ. Посочва, че решенията на ПК за възстановяване на собствеността
в терени по § 4 имат конститутивно действие, ако са издадени до 30.07.1999г. а
в случая лписва такова, а издателят на заповедта се е позовал на решението на
ПК-Бургас от 1993г., с което обаче възстановяването на земеделските земи в
полза на ищците е отречено категорично. Посочва, че т.нар. двуфазност на производството е
въведена след 1999г., като първо се издава решение на ПК за признаване на
собствеността, а след това заповед на кмета за възстановяване на собствеността.
Ето защо счита, че в случая производството по възстановяване на собствеността
не е приключило със заповедта на кмета, а много преди това – с решение от
05.09.1997г., с което на ищците е признато и възстановено правото на
собственост върху земята по § 4.от ЗСПЗЗ. Ответникът счита, че е придобил имота
по давност, която е можело да започне да тече от 2005г., когато е одобрен ПНИ.
Той владее имота от началото на 2006г. и до сега, като владението е трайно,
постоянно и несмущавано.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
По делото са представени н.а. за
установяване право на собственост №***, том ***, рег.№6***, дело №***/**.**.20**г.
по описа на нотариус Николай Ников рег.№246 в регистър на НК, заповед
№1272/01.06.2011г. на кмета на Община Бургас, скица на ПИ с идентификатор
070770.118.346, протокол №10160 от 04.05.1993г. на ПК Бургас, решение №0160П от
05.09.1997г. на ПК Бургас, удостоверения за наследници, данъчна оценка,
заключение по СТЕ, ангажирани са гласни доказателства.
Ищците основават правото си на собственост върху проведена в тяхна полза земеделска реституция в качеството им на наследници на Я. Н. М. По повод подадено от тях заявление вх.№210/18.09.1991г. ПК-Бургас е издала протокол №10160 от 04.05.1993г. по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗ, с който е отказано да бъде признато правото на възстановяване на правото на собственост вкл. върху 33 дка попадащи в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне. Т.е. протоколното решение указва начина на възстановяване и отказът не е по отношение на възстановяване правото на собственост, а начинът по който това ще стане. С последващо решение №0160П от 05.09.1997г. на ПК-Бургас е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 21 дка, находяща се в терен по §4 на с.Меден рудник местност Райчова къшла като липсва индивидуализация на обекта на правота на собственост-няма посочени граници. Със заповед № 1272/01.06.2011г. кметът на Община Бургас на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е възстановил правото на собственост на наследниците на М. върху процесния имот. В посочената заповед имотът е с описани граници и съседи. Според изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, за м. Каменица е изработен план на новообразуваните имоти, като имот № 346 е записан на Я. Н. М.. Впоследствие е одобрена КК, в която е изчертан имот 07079.118.346, който е идентичен с имот № 346 по ПНИ. Заповедта е издадена след влизане в сила на плана. Това е така, защото сам по себе си планът няма вещно-правно действие, поради и което с изменението на чл.14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.07.1999г законодателят е предвидил, че органът на земеделската реституция се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на §4-4л с описание на размера и местността, в която са се намирали земеделските земи, а самото възстановяване на правото на собственост върху е новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Предвид продължителността на процеса на правно обособяване на имотите-тези, подлежащи на на възстановяване от тези подлежащи на придобиване на основание §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че издаденото решение на ПК при действие на старата редакция има значение единствено като признаващо правото да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4-§4л, а самото възстановяване на правото настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е причината и поради която издаденото в полза на ищците решение на ПК по отношение на процесния имот, намиращ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с ДВ бр. 68/99 г., няма конститутивно действие. Такова се придава само на тези от тях, в които обектът на собственост е индивидуализиран. В този смисъл всички възражения на ответника относно действието на решението на ПК, одобряването на плана и заповедта на кмета са неоснователно. По изложените съображения е неоснователно и възражението за нищожност на посочената заповед. Ето защо придобивната давност срещу ищците започва да тече от момента на издаване на заповед № 1272/01.06.2011г. кметът на Община Бургас. В конкретния случай към момента на предявяване на иска тя не е дългата 10-годишна, а не кратката 5-годишна давност. Това е така, защото ищецът не се счита за добросъвестен владелец. Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване правото на собственост и това разрешение не е в противоречие с т.1 от ТР№1 по гр.д.№11/1997 на ВКС, ОСГК , съгласно което решенията на ПК по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.
Предвид изложеното изводът, който се налага е, че са установени по категоричен начин трите кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 ЗС- ищците доказват собствеността си върху имота, легитимирайки като собственици на процесния имот в резултат на успешно проведена и приключила реституционна процедура и те са станали собственици, ответникът не е собственик по силата на давностно владение, тъй като не е владял и ползвал необезпокоявано имот в продължение на 10г. считано от 2011г., поради което го държи без правно основание.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевнатните за спора факти е направил съответните правни изводи, които на основание чл.272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
Страните са
заявили своевременно претенциите са разноски. Предвид изхода от делото такива
се дължат от въззивника в полза на въззиваемите. Съгласно представения договор
за правна помощ и списък на разноските сторените от въззиваемите такива са в
размер на 1440 лв., които следва да
бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
1492/10.07.2018г., постановено по гр.д.№ 475/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Л.В.Ж., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“Д.“ ** да заплати на К.Я.Д., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Т.“ **, Я.Д.А., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“К. П. В.“ **, В.Д.А., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“К. П. В.“ **, Н.Г. П., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“П.“ **, П.Д.К., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“П.“ **и Г.Д.П., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“П.“ ** сумата от общо 1440 лева /хиляда четиристотин и
четиридесет лева/ разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: