Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 08.12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в открито
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева,
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №216 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 131, ал.
2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Образувано е по жалба на Б.Н.И. с
ЕГН **********, чрез адвокат Д.Д. от Адвокатска колегия – София, срещу
Предписание №10/24.06.2021 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ – Шумен,
изготвено по реда на чл. 131 от ЗВМД.
Оспорващият изразява недоволство
от предписанието, възприемайки го за издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и за незаконосъобразен поради несъответствието
му с материалния закон. В представената жалба инициаторът на настоящото
производство излага конкретни доводи за незаконосъобразност на предписанието в
частта му по пункт първи и трети. Обективира претенция за цялостната отмяна на
акта и за присъждане на разноски. В представеното становище от 20.09.2021 г. и
в проведеното съдебно заседание от 21.09.2021 г. жалбоподателят посредством
адвокат Д. заявява, че оспорва предписанието в неговата му цялост.
Ответната страна Главен инспектор
при ОДБХ – Шумен, той и официален ветеринарен лекар д-р С.М., редовно призован,
за него се явява ст. юрисконсулт В. Й., редовно упълномощена, която изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Б.Н.И. е инициирал производство
пред ОДБХ – Шумен със заявление от 25.09.2020 г. за регистриране на
животновъден обект, намиращ се в с. Каменяк, община Хитрино, област Шумен,
стопански двор, парцел №272, сграда с идентификатор 35969.46.272.1, категория
ферма, предназначена за отглеждане на говеда с капацитет 50 броя говеда и 50
броя телета, начин на отглеждане на животните – оборно пасищно.
Към заявлението си Б.И. е
приложил съответните документи, сред които копие от Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 20.02.2020 г., по силата на който Н.Б.Н. е закупил ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор 35969.46.272 по кадастралната карта и регистри,
находящ се в местността „Под линията“ на с. Каменяк, община Хитрино и ½
ид.ч. от сграда с идентификатор 35969.46.272.1 по кадастралната карта и
регистри по плана на с. Каменяк, както и Договор за наем на недвижим имот, кравеферма,
находяща се в гр. Шумен, стопански двор, от 21.02.2020 г., сключен между Н..Н.
и Б.И.Н..
В хода на образуваното
административно производство е постановен Отказ на директора на ОДБХ – Шумен, с
№РД27-5181/05.10.2020 г., който при осъществен съдебен контрол е отменен с
влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Шумен от 13.05.2021 г.,
като преписката е върната на административния орган с указания.
Съобразявайки се с тях,
директорът на ОДБХ – Шумен е издал Заповед №РД12-595/16.06.2021 г., с която е
определена комисия, овластена да извърши проверка в обекта на Б.И. с оглед
преценка за съответстието му с изискванията на ЗВМД.
В хода на проверката от
24.06.2021 г. длъжностните лица при ОДБХ, в пирсъствието на Б.И., са установили
редица несъответствия с относимите нормативни изисквания, при което
констатациите на проверяващите са обективирани в Констативен протокол от същата
дата, връчен на И. на 28.06.2021 г.
С оглед установеното и на
основание чл. 137, ал. 4 от ЗВМД е изготвено Предписание №10/24.06.2021 г., в
което в четиринадесет точки са описани констатираните несъответствия на обекта,
като са дадени и предписания за отстраняването им в срок до 31.08.2021 г. от
страна на Б.И.. Екземпляр от предписанието му е връчен на 28.06.2021 г.
Недоволен от съдържанието му, И.
го е оспорил пред Административен съд – Шумен на 05.07.2021 г., по повод на
което е образувано и настоящото административно дело.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от
разпита на свидетеля Н.П.Б., от приобщените писмени доказателства, в т.ч. и от
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-ветеринарномедицинска
експертиза /СВМЕ/.
От заключението на вещото лице по
назначената СВМЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от
страните, по категоричен начин се установи, че и към настоящия момент обектът-оборът
няма обособен самостоятелен вход, съгласно изискването на чл.4 ал.1 т.4 от
Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните обекти. Влизането в обора е през съществуващи две идентични
успоредни метални врати, разположени на една стена и всеки
ползвател/съсобственик си влиза в неговата част от неговата врата. Налице е
устано договорка с другия съсобственик на имота за ползваната част. От
заключението на вещото лице и от обясненията, дадени в открито съдебно
заседание на 23.11.2021 г. също се установи, че обектът не е ограден, част от
съоръженията – дезинфекционна площадка, санитарен възел и торова площадка са
разположени в друг имот. Вещото лице сочи, че в обекта е осигурено помещение за
съхранение на конценриран фураж, но няма място за съхранение на грубия фураж.
Установи се също, че при посещението на вещото лице в обекта, жалбоподателят е
изпълнил част от дадените му предписания, а именно осигурено е свобода на
движение на животните и непрекъснат достъп до питейна вода.
Вещото лице
обаче сочи, че е дала отговор на поставените задачи въз основа на
обстоятелството какви животни се отглеждат в момента в обора, а именно говеда
от различни възрастови и полови групи: общо 63 и 19 теленца, докато заявлението
на жалбоподателя е искане за регистрация на животновъден обект, категория
ферма, предназначена за отглеждане на говеда с капацитет 50 броя говеда и 50
броя телета. Съобразно това искане също не са изпълнени изцяло изискванията за
регистрация на животновъдния обект.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу
предписание, разкриващо белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. С обжалвания акт се
създават задължения за адресата му, неизпълението на които е скрепено и с
възможността от ангажиране на административнонаказателната му отговорност по
реда на чл.469, ал. 1 от ЗВМД.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок. Доколкото в оспорения акт липсва посочване пред кой орган и в
какъв срок подлежи на оспорване, приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, предвиждаща 2-месечен срок. Видно от оспореното предписание, същото
връчено на оспорващия на 28.06.2021 г., а жалбата е входирана в деловодството
на съда на 05.07.2021 г. и е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт, при което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Оспореното предписание е издадено
от компетентен орган, главен инспектор и официален ветеринарен лекар д-р С.М.,
член на комисията, назначена със Заповед №РД12-595/16.06.2021 г. на директора
на ОДБХ – Шумен.
Обжалваният административен акт е
издаден в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и същият съдържа
фактическите и правните основания за издаването му, при което органът надлежно
е мотивирал своите констатации.
Актът е издаден и при
съблюдаването на специфичните административнопроизводствени правила,
регламентирани в ЗВМД. Това е така, тъй като с оглед депозираното от
жалбоподателя заявление служители на ОДБХ – Шумен са извършили проверка на
обекта, чиято регистрация се цели, в хода на която са установени несъответствия
с нормативни изисквания. Това е наложило даването на конкретни предписания на
собственика на обекта по реда на чл. 137, ал. 4 от ЗВМД.
Съдът намира, че предписанието е
издадено в съответствие и с материалния закон и неговата цел, и в този смисъл
не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В хода на проверката на
съответствието на заявлението на Б.И. е констатирано, че лицето не е приложило
надлежен документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, чиято
регистрация се иска, доколкото се установява непрецизност в описанието на
обекта в приложения от И. договор за наем от 21.02.2020 г., предмет на който е
отдаването на наем на НИ, кравеферма, находяща се в гр. Шумен, стопански двор.
Именно поради констатираното разминаване между отразената от заявиктеля
информация и данните от договора органите на ОДБХ са дали указание за
предоставяне на относим документ, доказващ правото на ползване/ владение на
обект с идентификатор 35969.46.272.1 по кадастралната карта и регистри по плана
на с. Каменяк, община Хитрино. В хода на съдебното производство не се установи
жалбоподателят да има право на ползване върху целия обект с идентификатор
35969.46.272.1 по кадастралната карта и регистри по плана на с. Каменяк, община
Хитрино, съгласно изискването на чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД, поради което
предписанието в тази част е законосъобразно.
Законосъобразно е предписанието и
в частта му, с която на лицето е предписано към животновъдния обект обособяването
на самостоятелен вход и подходяща дезинфекционна площадка с устойчиво покритие,
в унисон с изискването на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти. Цитираното
правило изрично изисква животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански
животни да разполагат със самостоятелен обособен вход. „Животновъден обект“ по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД е всяко място,
където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение
на ветеринарни клиники или амбулатории. В конкретиката на казуса се установява,
че обектът на жалбоподателя не разполага със самостоятелно обособен вход, а с наличния
вход се дава достъп и до животновъдния обект на другия съсобственик. В този
смисъл е и заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза. Това
се потвърждава и от показанията на Н.Б., която сочи, че входът на сградата дава
достъп и до другия обект.
Надлежно мотивирано е и
предписанието, визирано в т. 3 от обжалвания акт. При извършената проверка
органите на ОДБХ са установили, че животновъдният обект на жалбоподателя е
разположен в ПИ, в който има и друг животновъден обект, собственвост на С.В.,
при което между двата обекта няма физичека ограда, а сграда и прилежащият двор
са условно разделени и са със свободен достъп една в друга, което противоречи
на императивното изискване на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 44,
регламентираща наличието на ограждения на животновъдния обект, осигуряващо
безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не
позволява свободен достъп на хора и други животни.
Констатирано е и неизпълнение на
чл. 4, ал. 1, т. 7 от посочената Наредба № 44, изискваща наличие на
самостоятелен санитарен възел за животновъдния обект. Такъв не е бил налице към
момента на издаване на предписанието, а се установява, че е ползван санитарен
възел съвместно с другия ЖО. Едва към момента на изготвяне на експертизата е
установено наличието на разположена химическа тоалетна в прилежащата към обекта
външна площ, но в парцел №270, който парцел не е собственост на жалбоподателя,
нито се ползва от него.
От прочита на приобщените писмени
и гласни доказателства се установява и несъответствието на обекта към датата на
издаване на предписанията с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 6, 8, 9 от Наредба
№ 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските
изисквания към животновъдните обекти. Проверяващите са констатирали, че обектът
не разполага с обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове
от умрели животни, които да са оградени по начин, непозволяващ достъпа на други
животни или хора, че наличният в обекта съд за събиране на специфично рискови
материали преставлява открит метален цилиндричен съд, който е ненадписан и е
достъпен за хора и животни, както и че в границите на ЖО има обособено място за
съхранение на концентрирани фураж за изхранване на животните, но условията в
помещението предполага възможност за контаминиране на фуража и неправилното му
съхранение, като за грубия фураж и постелята не е осигурено обособено място в
обекта. Тези си констатации органите са обосновали с оглед установените тесни
канали в помещението за съхранение на концентриран фураж, чрез които преминават
отпадни води от помещението за съхранение на мляко в другия ЖО. По отношение на
режима за съхранение на грубия фураж, видно от от приложения по делото КП,
служителите на ОДБХ не са отразили наличие на обособено място или съорежение за
съхранението му, както и за съхранение на постелята, като балите люцерна са
струпани в единия край на обора. Данни за отстраняване на описаните несъответствия,
в период след издаването на предписанията, могат да бъдат извлечени от
заключението на вещото лице, съгласно което са осигурени помещение за
съхранение на конценриран фураж, но няма място за съхранение на грубия фураж.
Следва да се приеме също, че към
момента на проверката, съответно към издаване на предписанията е било налице
несъответствие и с изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 44. Не
са представени доказателства от страна на жалбоподателя за наличие към този
момент на съоръжения за добив на мляко в ЖО, както и за помещение за измиване,
дезинфекция и съхранение на инвентара за доене, както и за наличие на помещение
със съоръжение /хладилна вана или друго/ за съхранение на млякото до
предаването му за преработка – наличието им е било резонно с оглед
представената към заявлението за регистрация на ЖО от собственика на обекта
технология за отглеждане на животните – ЕПЖ с млечно направление. Независимо от
това, контролните органи са установили липсата им. В обекта не са били обособени
и родилни боксове или помещения, в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 5 от Наредба №
44, както и отделни помещения или боксове за животни от различни технологични
групи или обособени зони, които да отговарят на приложение № 2 от наредбата.
Налице са били основанията за
даване на предписания за отстраняване на несъответствията с изискванията на чл.
5, ал. 1 от Наредба № 16/2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и
използване на селскостопанските животни, доколкото е установено, че на
животните не е осигурена свобода на движение и до дворческа разходка, доколкото
по този начин биха преминали през пространството на другия ЖО.
Отразено е и несъответствие с
режима на отглеждане на телета, уреден с чл. 5, т. 1 от Наредба № 14 от
3.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при
отглеждане на телета, доколкото на място органите на ОДБХ са установили, че
телета над осем седмици се отглеждат вързано, а 9 броя са в импровиризани
заграждения, неотговарящи на нормативните изисквания по Наредба № 14.
Закономерно на собственика са
дадени и предписанията, обективирани в т. 13 от обжалвания акт, доколкото
длъжностните лица са възприели, че на част от намиращите се в обекта животни не
е осигурен постоянен достъп до питейна вода, каквото нормативно изискване е
въведено с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от Наредба № 16 от 3.02.2006 г. за
защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански
животни. Тези неточности биват отстранени в последващ момент, за което
свидетелства и отразеното от вещото лице.
Органите на ОДБХ са констатирали
и несъответствие и с изискването на чл. 9, ал. 1, т. 7 от Наредба № 44, което
изрично въвежда условие към животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ да
разполагат с обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване,
съобразено с капацитета и технологията на отглеждане. Това е така, защото
наличната торова площадка е била ползвана едновременно от двата животновъдни
обекта, като ползването ѝ според заключението на вещото лице е уредено
условно между двамата съсобственици и към момента на изготвяне на заключението
по назначената експертиза.
В случая събраните доказателства
несъмнено установяват наличието на посочения юридически факт, правопораждащ
издаването на обжалваните предписания, които съдът намира за напълно съобразени
с относимите материалноправни разпоредби. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че дадените предписания са съобразени и с целта на закона.
Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че Предписание №10/24.06.2021 г., издадено от главен
инспектор при ОДБХ – Шумен, изготвено по реда на чл. 131 от ЗВМД се явява
правилен и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора,
разноски в полза на ответната страна не следва да бъдат присъждани. Искането за
присъждането на такива не е направено своевременно, т.е. до приключване на
съдебното заседание по делото, а едва с представянето на писмена защита, като в
случая дори не е даван на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК срок за това от съда
/в този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Н.И. с ЕГН **********,
депозирана чрез адвокат Д.Д. от Адвокатска колегия – София, срещу Предписание №10/24.06.2021
г., издадено от главен инспектор при ОДБХ – Шумен, той и официален ветеринарен
лекар, изготвено по реда на чл.131 от ЗВМД.
Разноски
не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: