Р Е
Ш Е Н
И Е
N 23
гр.Русе, 27.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА търговско
дело N238
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
В производството са
обективно евентуално съединени е иск за заплащане на обезщетение за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.82 от с.з. във вр.чл.288
от ТЗ и иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК ********* твърди, че по
силата на договор за факторинг, сключен с „Виател“ ЕООД- гр.Русе като доставчик, всички настоящи и
бъдещи вземания на „Виател“ ЕООД от „Фактор- П“ ЕООД,
ЕИК *********, „Омега Груп интернешинъл 7“ ООД, ЕИК
*********, „Феникс Петролиум“ ООД, ЕИК *********,
„МТМ Петрол“ ЕООД, ЕИК *********, „Строител“ ООД, ЕИК ********* и „Картел-85“
ООД, ЕИК201217395, за които имало издадени фактури след дата 13.07.2017 г. за
извършени/ предоставени стоки и услуги, им били прехвърлени- чл.2 от договора
във вр.чл.1.17 и 2.01 от ОУ. Предоставянето на факторинг услуги от тяхна страна на доставчика, ставало по
реда договора и Общите условия на банката. Съгласно чл.2.01 от ОУ за времето на
валидност на договора за факторинг, доставчикът-
първият ответник, се задължавал да им предлага за прехвърляне всички свои вземания
срещу длъжници, описани в списъка на длъжниците по т.2 от договора. Одобрените от тях в
качеството им на фактор вземания се прехвърляли срещу възнаграждение, изчислено
въз основа на действителната административна работа и поетите рискове.
Договорът бил обезпечен с поръчителството на втория ответник- М.Е.М., който
съгласно чл.2.02. от ОУ се задължавал да отговора спрямо фактора за дълга на
доставчика при условията, посочени в чл.10 от ОУ, в уверение на което същият
подписал и Общите условия. Съгласно чл.10.1 от тях вторият ответникът отговарял
до пълното и окончателно изплащане на дълга, вкл. прехвърлените вземания,
лихвите, таксите, комисионните, разходите, в т.ч. и тези, направени във връзка
със съдебни действия събиране на дължимите суми, предприети срещу доставчика и
поръчителя. Доставчикът „Виател“ ЕООД прехвърлил в
полза на банката вземания от „Фактор- П“- гр.Добрич. Съгласно представените от
ответното дружество данни и копия от документи „Фактор- П“ ЕООД- гр.Добрич било
изрично уведомено с уведомително писмо- вх.№1-125/11.08.2017 г., в което
изрично било посочено, че всички банкови преводи за плащане на фактури,
издадени след 13.07.2017 г. следвало да се извърша директно по посочената
сметка на банката, като в издадените от ответното дружество фактури следвало да
се съдържа изрично указание за това., което било с оглед задължението на
ответното дружество по чл.3.08 от ОУ да съобщи на длъжника за всяко прехвърлено
вземане и да осигури плащанията по тях. Доставчикът се задължавал да предаде на
длъжника писмено уведомление по образец, одобрен от фактора като предаването
следвало да се извърши по начин, от която да било ясно получаването му.
Доставчикът се задължавал и върху издадените фактури към длъжниците,
да нанесе четливо със съдържание и форма данните на новия кредитор, на който
следвало да се извърши плащането на задължението. Ответното дружество се
задължило да предостави заверени от него копия на уведомлението и фактурите. Ответното
дружество предоставило фактури относно вземания от длъжника „Фактор-П“ ЕООД-
гр.Добрич за доставка на дизелово гориво, както следва: фактура № ********* с
дата на плащане – 13.10.2017 г., дата на потвърждаване от длъжника- 13.10.2017
г. на стойност 44 179.20 лв. и остатъчно задължение- 13179.20 лв.; ф-ра №********* с дата на плащане 17.10.2017 г., дата на
потвърждаване от длъжника- 17.10.2017 г.на стойност 50 338.80 лв. и
остатъчно задължение 50 338.80 лв.; ф-ра
********* с дата на плащане 19.102017 г., потвърдена от длъжника на същата
дата, на стойност 29 275.80 лв. и остатъчно задължение- 29 275.80
лв.; ф-ра № ********* с дата на плащане- 23.10.2017
г., дата на потвърждаване- 23.10.17 г. на стойност 29 240.40 лв.,
остатъчно задължение- 29240.40 лв.;; ф-ра № *********
с дата на плащане и потвърждаване- 14.12.2017 г., на стойност 11 540. 40
лв. и същия размер остатъчно задължение и ф-ра №
********* с дата на плащане и потвърждаване- 01.01.2018
г. на стойност 34 515.00 лв. и същия размер остатъчно задължение. Всяка от
фактурите била подписана и подпечатана и съдържала изрична забележка, че
задължението е прехвърлено на банката, към която следвало да бъде извършено
плащането на посочената сметка. Въз основа на подадени от ответното дружество
формуляри за плащане превели на ответника сума в размер на 100 % от номиналната
стойност на прехвърлените вземания по горепосочените шест броя фактури или общо
сумата в размер на 168 089.60 лв. На 07.03.2018 г. получили уведомление от
ОДМВР- Добрич относно образувана проверка по жалба на „Фактор-П“ ЕООД- Добрич, в
която се твърдяло, че нямали търговски отношения с „Виател“
ЕООД-Русе като им били поискани документи и информация. С изрично писмо от
04.06.2018 г. уведомили „Фактор-П“ ЕООД-Добрич за размера на прехвърлените и
непогасени вземания, както и за твърденията на доставчика за възникнал
търговски спор като предоставили
петдневен срок да потвърдят взаимоотношенията си с доставчика, автентичността и
получаването на уведомлението и на горепосочените фактури. От „Фактор-П“
ЕООД-Добрич изрично заявили, че нямат и не са имали търговски отношения с
ответното дружество, оспорили са подписите и печата под представените
документи, че такива сделки не са сключвани и такива доставки не били
получавани от тях. В потвърждение на недобросъвестното поведение на ответниците
при сключване на договора за факторинг и срока на
неговото действие, с писмо, получено на 16.02.2018 г. ответниците признали
задължението си по договора за факторинг и се
задължили в срок до 30.04.2018 г. да им платят сумата на авансово плащане в общ
размер на 359 545.19 лв. по предложен от ответника погасителен план. До
момента задълженията не били погасени.
Ответното дружество не изпълнило поетите с договора задължения, нарушило
уговореното в чл.6.02. от Общите условия и не изпълнило задълженията си по
договора. С оглед на неизпълнението и
чл.6.04 от ОУ ответниците дължали връщане на получените от тях суми,
което съставлявало вреда от неизпълнение на задълженията им.. Ответното
дружество признало това свое задължение, но не погасило задълженията си. Същите
не били платени и до момента, което поражда правният им интерес от иска.
Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят сумата в размер на 168 089.60 лв., представляваща вреда в
резултат на платена главница по прехвърлени несъществуващи вземания, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното плащане, евентуално да осъди ответниците
върнат посочената сума като получена без основание.
Ответното дружество „Виател“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Русе не е
подало отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.
Ответникът М.Е.М.
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че обстоятелствата,
на които са основава претенцията, не били коректно представени. В разменена
кореспонденция ищецът претендирал различна сума, но не представил подробна справка
относно начина на формиране на дълга, имало превеждани суми, но не било сочено
основанието за извършения превод.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2017 г. „Юробанк България“ АД- гр.София в качеството на фактор от
една страна и от друга- „Виател“ ЕООД-Русе в
качеството му на доставчик и М.Е.М. като поръчител сключват в писмена форма
договор за факторинг № 299/17.07.2017 г., по силата
на който се споразумяват за предоставяне на факторинг
услуги от „Юробанк България“ АД на доставчика,
съгласно определеното в чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ и Общите условия на банката за
този вид договори. В чл.2 от договора са посочени длъжниците,
кредитния лимит, максималната номинална стойност, процента на авансовото
плащане и максималния размер, както и продължителността на вземането и
дължимата комисионна. Съгласно уговореното в чл.5 авансовото плащане следва да
се осъществява след потвърждаване от страна на длъжниците
на прехвърлените вземания и при условие, че всички активни кредити на
доставчика и длъжниците са редовни. В договора
страните са уговорили дължимите такси и комисионни, както и правата и
задълженията на всяка от тях.
Съгласно чл.2 от ОУ
предмет на договора е задължението на доставчика да предлага на фактора всички
свои вземания срещу длъжници, описани в списък като
одобрените от банката вземания се прехвърлят срещу възнаграждение, изчислено
въз основа на действителната административна работа и поетите рискове. В чл.4
от ОУ е посочено, че доставчика има правото да иска писмено изплащане на сумата
на авансовото плащане за съответното вземане като попълни и предаде на фактора
за тази дел одобрен от фактора формуляр- молба за авансово като конкретния
размер на сумата на авансово плащане, която ще се преведе по отношение на
съответното вземане се определя по преценка на фактора в рамките на максималния
процент, посочен в договора. В чл.6 от ОУ са регламентирани основанията за
отговорност на фактора и на доставчика. В чл.6-04 от ОУ е регламентирано, че
във всички случаи на неплащане от длъжника на прехвърлено вземане, за което
съществува право на регрес на фактора срещу доставчика, поради несъществуване
или поради неизискуемия характер на прехвърленото вземане или поради
неточността на декларациите на доставчика по чл.3.06 или ако те се окажат с
невярно съдържание, или поради несъгласие/ възражения от страна на длъжника или
поради първоначалното прехвърляне на съответното вземане с пълно право на
регрес съгласно чл.6.02, б.б, тогава доставчикът се задължава да плати /
възстанови/ на фактура сумата на авансово плащане, която му е била изплатена,
заедно с лихвите върху номиналната стойност на това вземане от датата на падежа,
както и дължимите възнаграждения.
Въз основа на
представено уведомително писмо до длъжника „Фактор-П“ ЕООД- гр.Добрич и
представени фактури за доставено дизелово гориво с изрично отбелязване, че
вземането по фактурата е прехвърлено на банката, както и с посочване на
сметката, по която следва да се плати, „Виател“ ЕООД
прехвърля на банката свои вземания от „Фактор-П“ ЕООД- Добрич по следните
фактури: ф-ра № *********/13.10.2017 г. на стойност
44 179.20 лв., ф-ра №*********/17.10.2017 г. на
стойност 50 338.80 лв.; ф-ра *********/19.10.2017
г. на стойност 29 275.80 лв.; ф-ра №
**********/23.10.2017 г. на стойност 29 240.40 лв.; ф-ра
№ *********/14.12.2017 г. на стойност 11 540. 40 лв. и и ф-ра № *********/08.01.2017 г. на стойност 34 515.00
лв. Банката извършва авансови плащания
като превежда на ответното дружество съответен
процент от номиналната стойност на всяка от фактурите, както следва: на
13.10.2017 г.- платени на доставчика 37 552.32 лв., на 17.10.2017 г. са
платени от банката на доставчика 42 787.98 лв., на 19.10.2017 г.-
24 884.43 лв., на 23.10.2017 г.- 22 275.27 лв., на 14.12.2017 г.- 2
57907 лв., на 14.12.1670.93 лв. и на 28.12.2017 г. или общо сумата в размер на
136 850 лв. По ф-ра № 345/08.01.2018 г. няма
извършено авансово плащане поради надвишен кредитен лимит.
По първата фактура има
извършени плащания с платец „Фактор-П“ ЕООД- Добрич- на 14.12.2017 г.- 5000
лв., на 28.12.207 г.- 6 000 лв. и на 11.01.2018 г.- 20 000 лв. След
приспадане на тези плащания размерът на дължимите суми възлиза на 110 257.37
лв.- главница , а размерът на наказателната лихва съгласно клаузата на чл.9 от
договора възлиза на 3 043.10 лв.
В кореспонденция, водена
между ищцовата банка и длъжникът „Фактор- П“
ЕООД-Добрич, последния е оспорил автентичността на подписа на представляващия
дружеството и на печата и е оспорил наличието на търговски взаимоотношения с
доставчика, както и наличие на задължения по процесните фактури.
С писмо- вх.№ 5300/0712
от 16.02.2018 г. до банката „Виател“ ЕООД-Русе признава
задължението си по договора за факторинг, получило се
в резултат на търговски спор с длъжниците и се
задължава в срок до 30.04.2018 г. да
плати авансово получената сума от 359 545.19 лв. по предложен от него
погасителен план.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства, носещи подписите на страните по делото и ползващи се с доказателствената сила на чл.181 от ГПК, както и въз основа
на приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно дадена и като неоспорена от страните.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, която на основание чл.288 от ТЗ намира приложения и в
отношенията между търговци, при неизпълнение на договорно задължение, за
кредиторът възниква субективното право да претендира реално изпълнение на
задълженията, заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнението.
Цитираната правна норма
сочи, че за бъде ангажирана отговорността на ответното дружество на заявеното
основание, както и отговорността на солидарния длъжник- поръчителят, в процеса
следва да се установи наличие на договорна връзка между страните, изпълнение на
задълженията от страна на ищеца, за да има същият качеството на кредитор и
неизпълнение на задълженията от ответника.
В процеса в
доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договора и
изпълнението на задълженията си, породени от него.
По делото се установи по
категоричен, че на 17.07.2017 г. „Юробанк България“
АД- гр.София в качеството на фактор от една страна и от друга- „Виател“ ЕООД-Русе в качеството му на доставчик и М.Е.М.
като поръчител сключват в писмена форма, двустранно подписан договор за факторинг № 299/17.07.2017 г., по силата на който се
споразумяват за предоставяне на факторинг услуги от „Юробанк България“ АД на доставчика, съгласно определеното в
чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ и Общите условия на банката за този вид договори. В
чл.2 от договора са посочени длъжниците, кредитния
лимит, максималната номинална стойност, процента на авансовото плащане и
максималния размер, както и продължителността на вземането и дължимата
комисионна. Съгласно уговореното в чл.5 авансовото плащане следва да се
осъществява след потвърждаване от страна на длъжниците
на прехвърлените вземания и при условие, че всички активни кредити на
доставчика и длъжниците са редовни. В договора
страните са уговорили дължимите такси и комисионни, както и правата и
задълженията на всяка от тях.
Договорът за факторинг е сключен при общи условия/ ОУ/ и е обезпечен с
поръчителството на втория ответник, който отговаря за дълга на доставчика-
чл.2.2 от ОУ.
Сключването на договора
е юридически факт, от който възниква договорна връзка между страните по делото-
права и задължения за всяка една от тях, които законът изисква да се изпълняват
точно и то с грижата на добрия търговец.
По делото се установи,
че въз основа на представено уведомително писмо до длъжника „Фактор-П“ ЕООД-
гр.Добрич и представени шест броя
фактури за доставено дизелово гориво с изрично отбелязване, че вземането по
фактурата е прехвърлено на банката, както и с посочване на сметката, по която
следва да се плати, „Виател“ ЕООД прехвърля на
банката свои вземания от „Фактор-П“ ЕООД- Добрич по следните фактури: ф-ра № *********/13.10.2017 г. на стойност 44 179.20
лв., ф-ра №*********/17.10.2017 г. на стойност
50 338.80 лв.; ф-ра *********/19.10.2017 г. на
стойност 29 275.80 лв.; ф-ра № **********/23.10.2017
г. на стойност 29 240.40 лв.; ф-ра №
*********/14.12.2017 г. на стойност 11 540. 40 лв. и и ф-ра
№ *********/08.01.2017 г. на стойност 34 515.00 лв. Банката извършва авансови плащания като
превежда на ответното дружество
съответен процент от номиналната стойност на всяка от фактурите, както следва:
на 13.10.2017 г.- платени на доставчика 37 552.32 лв., на 17.10.2017 г. са
платени от банката на доставчика 42 787.98 лв., на 19.10.2017 г.-
24 884.43 лв., на 23.10.2017 г.- 22 275.27 лв., на 14.12.2017 г.- 2
57907 лв., на 14.12.1670.93 лв. и на 28.12.2017 г. или общо сумата в размер на
136 850 лв. По ф-ра № 345/08.01.2018 г. няма
извършено авансово плащане поради надвишен кредитен лимит.
Това обстоятелство дава
основание да се приеме, че ищцовата банка е изправна
страна по договора и има качеството но кредитор.
Установено е също, че
само по първата фактура има извършени плащания с платец- длъжника
„Фактор-П“ЕООД- Добрич общо в размер на
31 000 лв. като по останалите фактури няма плащания.
По делото се установи,
че длъжникът „ Фактор-П“ЕООД- Добрич е оспорил както автентичността на
представените на банката документи, така и наличието на търговски отношения с
ответното дружество и във връзка с това е подало жалба в РП-Добрич.
Фактът, че е налице спор
между доставчика и длъжника, както и признание за неистонността
на документите се съдържа в изходящи от ответното дружества писма до „Фактор-П“
ЕООД-Добрич и до банката като същото признава задължението си към фактора.
Тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че ответното дружество е неизправна страна по договора,
тъй като е налице неизпълнение на поетите с него задължения- да прехвърли на
банката действителни съществуващи вземания, както и да представи документи с
вярно съдържание.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, който поражда нови правни последици.
За ищеца е възникнало
субективното право да претендира обезщетение за неизпълнение на договорното
задължение от страна на ответника.
Обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението- чл.82 от ЗЗД.
В случая
претърпяната загуба за ищеца е размера
на авансово платените и непогаси суми по представените фактури в общ размер на
110 257.37 лв. съгласно заключението на приетата по делото експертиза. Върху
тази сума е уговорена наказателна лихва, чийто общ размер възлиза на
3 043.10 лв. или сумата в общ размер на 113 300.47 лв. е дължимия
размер на обезщетението от ответниците.
До този
размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Над тази сума
искът е недоказан и неосновател и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ответниците. Същият следва да заплати на
ищеца действително направените разноски в общ размер на 6 923.58 лв., вкл.
платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. По делото няма представен
договор за правна помощ, поради което липсва доказателства за уговорено и
платено адв. възнаграждение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИАТЕЛ“ ЕООД- гр.Русе, ЕИК ********* и М.Е.М., ЕГН **********
*** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр.София, ЕИК ********* сумата в
размер на 113 300.47 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на договорни задължения по договор за факторинг
№299/ 17.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 6 923.58 лв.- разноски
за производството.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 113 300.47
лв. до размер на 168 089.60 лв. като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: