РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 07.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 01 ноември Две хиляди и тринадесета год., в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Г.Ц.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1270 по описа за 2013 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е във връзка с подадено
възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5296/2012г. на ВРС иск от
”ПРО ЛЕГО” АД, гр.София против М.В.М. и Д.П.Л. за признаване за установено, че
ответниците дължат в условията на солидарност сумата от общо 24937.83 лв.,
представляваща главница и договорна лихва за периода 23.01.2007г. до
01.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане по договор за кредит от 23.01.2007г. с
„ДЗИ БАНК” АД. Ищецът твърди, че с договор за цесия от 30.03.2009г. е придобил
възмездно вземането на банката и се е суброгирал в правата й срещу длъжниците,
с което обосновава правния си интерес и процесуалнвата си легитимация за водене
на настоящото дело. Желае привличане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД като трето лице
негов помагач, чиито права е придобил по договора за цесия, което искане е
уважено.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмени отговори по реда на
чл.131 ГПК двамата ответници оспорва исковете. Твърдят, че не са уведомявани за
настъпилата цесия от кредитора-цедент. Първият поддържа становище за изтекла
погасителна давност за вземанията за главница и лихви на осн. чл.111, б.”в” ЗЗД, а втората, в качеството й на поръчител по договора за кредит се позовава
на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, според която отговорността на поръчителя отпада
при непредявяване на иск срещу длъжника в рамките на шест месеца от настъпване
изискуемостта на вземането.
Конституираното в процеса
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София като трето лице помагач на ищеца, редовно
призовано не се представлява и не изразява становище по исковете.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело №5296/2012г. на ВРС. Назначена и изслушана е
специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от
съда.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление на ”ПРО ЛЕГО” АД,
гр.София е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №5296/2012г. по описа на ВРС, с която е разпоредено
длъжниците М.В.М. и Д.П.Л. да заплатят солидарно на заявителя сумата 13789.43 лева представляваща
главница по Договор за потребителски кредит 23.01.2007г., договорена лихва за
периода от 23.01.2007г. до 01.10.2012г. в размер на 11148.40 лева ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -
14.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по издаване
на заповедта за изпълнение в размер на 498.76 лв. заплатена държвана такса и сумата
1398.76
лева – юрисконсултско възнаграждение.
По повод постъпило от ответниците
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с
разпореждане по същото ч. гр. дело съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
С договор за кредит, сключен на 23.01.2007г. „ДЗИ Банк” АД е предоставил на
ответника М.М. сумата от 15000 лв., която последният е следвало да погаси на 96
месечни равни/анюитетни/ вноски с размер на всяка от 250.02 лв. Крайният срок
за погасяване на кредита е 23.01.2015г. Задълженията на кредитополучателя са
обезпечени с поръчителството на втория ответник Д.Л..
Безспорно е, че ДЗИ Банк АДд се е вляло в БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД, което дружество е променило наименованието си
на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, с последна промяна от 11.01.2013г. на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД.
На 30.03.2009г. е сключен договор за
цесия между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД и настоящия ищец ПРО ЛЕГО АД, по
силата на който банката е прехвърлила възмездно свои права на вземания, заедно
с обезпеченията, обективирани в Приложение №1 към договора. В същото е включен
и договор за кредит от 23.01.2007г. с кредитополучател М.М. с общ размер на
задължението 15542.13 лв., в т.ч. 13789.43 лв. главница и 1752.70 лв. лихви,
при просрочие към датата на договора от 397 дни.
До ответниците предвид просрочване на плащанията по кредита са изпратени
уведомления за както за обявяване предсрочната му изискуемост, така и за
извършеното прехвърляне на вземането в полза на ищеца ПРО ЛЕГО АД.
Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, според която размера на неизплатеното
задължение към датата на цесията е 13789.43 лв. главница, договорна лихва от
1530.80 лв. и лихва за просрочие от 221.90 лв. Констатирано е, че след цедиране
на вземането М.М. е извършил плащания по дълга към цесионера ПРО Лего АД в
размер на общо 2500 лв., които са отразени като плащания по неустойки и след
приспадането им задължението за лихви и неустойки възлиза към 14.12.2012г. на
9294.65 лв. Експертът е посочил, че неизплатените задължения по цедирания кредитен
договор към цитираната дата 14.12.12г. са в размер на : главница от 13789.43
лв., лихви и просрочия към към 30.03.2009г. от 1752.70 лв., лихви, просрочия и
нейстойки след 30.03.2009г. до датата на подаване на заявлението – 14.12.2012г. от 9294.65 лв., или общо сумата от 24836.78
лв. Вещото лице е отговорило и на поставените от ответниците М. и Л. въпроси за
размера на задължението за лихва в периода 23.01.2007г.-14.12.12г., който
възлиза на 4991.45 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковете за доказани по основание.
Налице е валидно облигационно
правоотношение по сключен кредитен договор, по който ответникът М. е получил
сумата от 15000 лв. със задължение да погаси кредита със следващите се лихви до
м.01.2015г. Освен неговата отговорност е налице и такава на ответницата Л., в
качеството й на поръчител за изпълнение на дълга. Що се отнася до материалната
легитимация на ищеца съдът намира същата за доказана. Установи се, че правото
да претендира плащане на паричното задължение от ответниците ищцовото дружество
черпи от договор за цесия, сключен на 30.03.2009г. Спазена е законовата
процедура за уведомяване по см. чл.99 ЗЗД на длъжниците на известните им от
кредитния договор адреси, като в случая е неоснователно възражението им
качеството на субекта, извършил това уведомяване. По силата на чл.5.9 вр. чл.5.8 от договора за
цесия Цедентът се е съгласил и е упълномощил Цесионера, настоящ ищец да извърши
уведомяване от негово име на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД в съответната
писмена форма. Такова е направено и е достигнало до знанието им, доказателство
за което са както представените обратни разписки за доставянето му, така и
извършеното от длъжника М. частично погасяване на задължението, чрез плащания в
общ размер на 2500 лв. в полза на цесиенера ПРО ЛЕГО АД в периода 29.01.2010г.
до 01.11.2010г., според заключението на експертизата.
По отношение предсрочната
изискуемост на кредита, такава е настъпила с неплащането на една погасителна
вноска по см. на чл.8, ал.1, т.1 от кредитния договор и съгласно заключението
на ССчЕ, основало извода си на предоставена информация от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
това е станало на 21.05.2008г. Предсрочната изискуемост обаче не настъпва
автоматично, а е предоставена на преценката на банката, която може да упражни
субективното си право като кредитор да направи волеизявление до длъжника, с
което да го уведоми, че отнема преимуществото на срока, т.е. прави кредита
изцяло предсрочно изискуем. Такова уведомление е изпратено на двамата ответници
от ищеца-цесионер, като носител на непогасеното вземане и е получено от М.М. на
01.12.2012г., а обратната разписка до ответницата Л. се е върнала невръчена.
След тази дата задължението за връщане на кредита е станало изцяло предсрочно
изискуемо. В това му битие договора за кредит, в частност задължението на
кредитополучателя не се счита за периодично задължение, разсрочено на анюитетни
вноски, а за дължимо изцяло, ведно с главница и договорна лихва. В този случай
съгласно задължителната практика на ВКС в производство по чл.290 ГПК /реш.
№ 261 от 12.07.2011г. по гр.дело № 795/2010г. на ВКС/ е налице неделимо
задължение и макар да са уговорени погасителни вноски, това не превръща тези
вноски в периодични плащания, нито договора в такъв за периодични платежи. В
този случай е приложима общата пет годишна погасителна давност, която считано
от момента на последното плащане по кредита – 21.05.2008г. до момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.12.2012г. не е изтекла.
В тази връзка е неоснователното и
възражението на ответниците за приложимост на нормата на чл.111, б.”В” ЗЗД
относно погасителната давност за претендираните лихви по изложените
съображения, свързани с неделимостта на задължението на кредитополучателя.
По отношение позоваването от
втората ответница, в качеството й на поръчител на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, приложимостта й е обусловена от изискуемостта на задължението. Както се
посочи кредитора е упражнил правото да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем с изпращането на уведомления до ответниците, едното получено на
01.12.12г., а другото неполучено. Съгласно друга задължителна практика,
обективирана в решение № 92/16.06.2009г. по гр.дело № 467/2008г. на ВКС,
началния момент на шест месечния срок по чл.147 ЗЗД съвпада с момента, в който
това правомощие на кредитора е реализирано. Заявлението по чл.410 ГПК, с което
е претендирано вземането срещу главния длъжник и поръчителя е подадено на
14.12.2012г., поради което считано от падежа на задължението /обявяването на
кредита за предсрочно изискуем/, не е изтекъл цитирания шест месечен срок и
поръчителевата отговорност не е отпаднала, респ. кредиторът е запазил правата си
и спрямо поръчителя.
С оглед изложеното исковете са
основателни и следва да се уважат, като в полза на ищеца бъдат признати
претендираните права. При този изход на делото в тежест на ответниците следва да се възложат направените по делото
разноски в общ размер от 1697.52 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.М.,*** и Д.П.Л.,*** ДЪЛЖАТ в
условията на солидарност на „ПРО ЛЕГО” АД гр.София, ЕИК *********, при участие
на трето лице помагач „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София, сумата от 13789.43 лева представляваща
главница по Договор за потребителски кредит сключен на 23.01.2007г., договорна лихва
за периода от 23.01.2007г. до 01.10.2012г. в размер на 11148.40 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 14.12.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5296/2012г.
на РС Враца.
ОСЪЖДА М.В.М.,*** и Д.П.Л.,*** да
заплатят на „ПРО ЛЕГО” АД гр.София, ЕИК ********* направените деловодни
разноски в размер на 1697.52 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........