№ 240
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалевд
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601152 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Протоколно определение № 2834/19.04.2022 г., постановено по ЧНД
№ 2307/2021 г., Пловдивският районен съд, XVII-ти н.с., на основание чл. 25,
вр. чл. 23 от НК, е групирал наложените на осъдения И. Х. А. наказания по
НОХД № 1800/2015 г. по описа на РС – Пловдив, по НОХД № 597/2015 г. по
описа на РС – Смолян и по НОХД № 757/2015 г. по описа на РС – Карлово,
като е определил едно общо най-тежко наказание една година и четири
месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“
режим и от което е приспаднато времето, през което осъденият А. е търпял
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, са групирани наказанията по
НОХД № 8079/2018 г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 211/2021 г. по
описа на РС – Пловдив. Определено е едно общо най-тежко наказание в
размер шест месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим и от което е приспаднато времето, през което
осъденото лице е било задържано и е търпяло наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила частна жалба от адв.
Б. – защитник на осъдения А. с твърдения за неправилност,
1
незаконосъобразност, недопустимост и постановяване на Определението при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
първостепенният съд, без да притежава необходимата компетентност, се е
произнесъл наново по вече групирани наказания, за които е налице влязъл в
сила съдебен акт. Излагат се аргументи за поправяне на осъденото лице и
социализацията му в обществото към днешна дата, като се акцентира, че
осъденият е трудово ангажиран. С тези аргументи, се иска обжалваното
Определение да бъде отменено.
В съдебно заседание на 20.09.2022 г. представителят на ОП – Пловдив
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и за
правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като пледира
същият да бъде потвърден.
Адв. Б. и осъденият А. поддържат депозираната жалба по изложените в
нея съображения, като се моли съда да не прилага разпоредбата на чл. 24 от
НК.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото
доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл.
313 и 314 от НПК, намира следното:
С Протоколно определение № 1824/16.04.2021 г., постановено по ЧНД
№ 2307/2021 г., РС – Пловдив, XVII-ти н.с., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, е групирал наложените на осъдения А. наказания по НОХД №
8079/2018 г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 211/2021 г. по описа на
РС – Пловдив, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на
шест месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
Така постановеното Определение не е било обжалвано в
законоустановения за това срок и е влязло в законна сила на 06.05.2021 г.
С Решение № 45/17.03.2022 г., постановено по наказателно дело за
възобновяване № 23/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, II-ри
н.с./образувано по искане на Главния прокурор на Република България/,
производството по ЧНД № 2307/2021 г. по описа на РС – Пловдив е
възобновено, Протоколно определение № 1824/16.04.2021 г. е отменено, а
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив. В
Решението е прието, че при постановяване на Определението, съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не е обсъдил
всички осъждания на А. и е отчел само една от налични две съвкупности.
Посочено е, че в случая са налице основанията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за
групиране и на санкциите, наложени на осъдения по: НОХД № 1800/2015г. по
описа на РС – Пловдив; НОХД № 597/2015 г. по описа на РС – Смолян и
НОХД № 757/2015 г. по описа на РС – Карлово.
С Определението, предмет на настоящата съдебна проверка,
първостепенният съд, в изпълнение на указанията на Апелативен съд –
Пловдив, правилно е преценил, че най-благоприятно за осъдения А. би било
да се формират две кумулативни вериги. Законосъобразно, според въззивния
2
съд, първата от тях обхваща наложените наказания по: НОХД № 1800/2015 г.
по описа на РС – Пловдив, НОХД № 597/2015 г. по описа на РС – Смолян и
НОХД № 757/2015 г. по описа на РС – Карлово, като от тези три осъждания е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири
месеца „лишаване от свобода“. Правилно втората кумулативна верига
обхваща наказанията, наложени на осъдения по: НОХД № 8079/2018 г. по
описа на РС – Пловдив и НОХД № 211/2021 г. на РС – Пловдив, като от тези
осъждания е определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест
месеца „лишаване от свобода“.
След извършеното групиране, районният съд е достигнал до
аргументиран извод, че осъденият А. следва да изтърпи още четири месеца
наказание „лишаване от свобода“ – неизтърпяната част от наложеното му
общо най-тежко наказание по първата кумулативна верига, а именно – една
година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Що се касае до направените от защитата възражения относно новото
произнасяне на първостепенния съд по групиране на наказания, които вече
един път са били предмет на кумулация, настоящият съдебен състав намира
същите за неоснователни. Разрешението на този въпрос е дадено в
Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно мотивната
част на което, в случаите, в които съдът е разполагал по делото с всички
данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е
приложил правилата за съвкупността, въпреки че са били налице основания
за това, е допуснал съществено нарушение на закона, чието отстраняване, ако
съдебният акт е влязъл в сила, следва да бъде извършено именно по реда на
извънредния способ на Глава тридесет и трета от НПК – „възобновяване на
наказателни дела“, както е сторено в конкретния казус.
Неотносими за направените твърдения за „поправка“ и социализация в
обществото на осъденото лице. Същите не са част от предмета на настоящото
производство и не могат да доведат до промяна на извода на настоящия
съдебен състав за правилност на атакувания съдебен акт.
Законосъобразно първоинстанционният съд е постановил, че така
определените общи най-тежки наказания, следва да се изтърпяват при
първоначален „общ“ режим и е приспаднал времето, през което осъденият е
бил задържан и е търпял наказание „лишаване от свобода“.
След обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивски окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Протоколно определение №
2834/19.04.2022 г., постановено по ЧНД № 2307/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XVII-ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – на
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4