№ 809
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 261396/22.12.2023г, постановено по гр.д.№ 13909/2018г по описа на
СГС, I-12 с-в, е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Я. Г. Н. с ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 6500 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, респ. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК,
приключило с постановление от 31.07.2015 г. по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр.
пр. № 26989/2013 г. на СРП, с което предварителното производство спрямо Я. Г. Н. е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, като е отхвърлена исковата претенция за
разликата над присъдения размер от 6500 лв. до предявения размер от 26 000 лв., част от
вземане в общ размер на 50 000 лв.; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер
на 2500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за заплатени
адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производства /която сума е формирана от
сумите заплатени, както следва: по договор за правна защита и съдействие от 09.08.2013 г.
сума в размер на 500 лв., по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2013 г. сума в
размер на 500 лв. и по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2015 г. сума в размер
на 1500 лв./, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдения размер от
2500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. - за заплатената сума в размер на 500 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 440.69 лв. разноски по делото по съразмерност.
Решението е обжалвано от Софийска градска прокуратура в частта му, с която е
осъдена на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ да заплати на Я. Г. Н. сумата от 6 500лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2 500лв. за обезщетение за имуществени
вреди и сумата от 440.69лв. за разноски по делото, с доводи, че е неправилно. Сочи, че
действията, предприети от Прокуратурата и разследващите органи, са законоустановени, че
1
с оглед тежестта на повдигнатото обвинение е била наложена мярка от съда задържане под
стража, поради което не следва да се ангажира отговорността й. Поддържа, че исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди е недоказана, както и причинно-
следствената връзка между тях и процесното наказателно преследване. При евентуалност
сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Относно
обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 500лв. поддържа, че сумата за
заплатените адвокатски хонорари е несъответна на реално осъществената адвокатска защита
и е завишена. В писмената защита на представителя на АП-София се поддържат доводи, че
не са налице условията за уважаване на исковите претенции, като се сочи, че срещу Я. Г. Н.
е било повдигнато едно обвинение, като впоследствие е била променена само неговата
правна квалификация и същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за същото деяние
по чл.131 НК, поради което не се касае за обвинения в извършване на две умишлени
престъпления от общ характер. При евентуалност поддържа, че ако се приеме, че следва да
се уважат исковите претенции, следва да се намалят размерите на присъдените обезщетения.
Ответникът Я. Г. Н., чрез адв.П.С. от САК, е оспорил въззивната жалба, тъй като са
установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
Решението е обжалвано и от Я. Г. Н., чрез адв.П.С. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 6500лв. до предявения размер от 26 000лв.,
част от вземане в общ размер на 50 000лв, и за разликата от 2 500лв. за обезщетение за
имуществени вреди –заплатени адвокатски възнаграждения до пълния предявен размер от 3
000лв., с доводи, че е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и при
нарушение на процесуалните правила. Сочи, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е занижено по размер, тъй като е установено, че е преживял
изключителни тежки последици в резултат на неправомерно воденото срещу него
наказателно производство, за което се позовава на свидетелските показания на св.В.С.. По
отношение на обезщетението за имуществени вреди поддържа, че съдът не е отчел обема на
предоставената правна защита, като е приел, че ответникът не следва да отговаря за сумата
от 500лв., дадена по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015г.- с предмет жалба
срещу постановление от 31.07.2015г., тъй като обжалването на същото е било необходимо
поради неправилно посочване на основанието за прекратяване.
Обжалвано е от Я. Г. Н. и решение № 260245/22.04.2024г по гр.д.№ 13909/2018г по
описа на СГС, по реда на чл.247 ГПК относно началната дата на дължимост на законната
лихва, която следва да е датата на подаване на жалбата му пред СРС за изменение на
основанието за прекратяване на производството-29.09.2015г до окончателното заплащане.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищецът по делото Я. Г. Н. е посочил в исковата молба срещу Прокуратурата на
РБългария, че е бил привлечен като обвиняеми по ДП ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр.
пр. № 26989/2013 г. на СРП за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.
1 НК на 08.08.2013 г., за това, че на 29.07.2013г., около 19.30ч, в гр.София, жк“Хиподрума“
№ 142, пред вх. А, в съучастие с три лица с неустановена по делото самоличност, като
извършител, отнел чужди движими вещи-сумата от 90лв. от владението на А. Д. В., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-нанесъл удари по
тялото на В. и заплаха-размахал нож и го заплашил да му даде телефона си, защото ще го
убие. Бил задържан под стража за 72 часа с постановление от 08.08.2013 г. На 30.08.2013г.
бил задържан под стража с определение по в. н. ч. д. № 3839/2013 г. по описа на СГС.
Мярката за неотклонение била отменена на 23.09.2013 г. по НОХД № 16323/2013 г. на CPC.
С постановление от 07.07.2015 г. бил привлечен отново като обвиняем по преквалифицирано
деяние - чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК. С Постановление от 31.07.2015 г. е било
прекратено наказателното производство, което продължило близо 2 години. Обжалвал
2
същото относно основанието за прекратяване на наказателното производство, с искане да се
приеме, че деянието не е извършено съгл. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 НПК.
В наказателното производство са му били предявени две обвинения- за тежко
умишлено престъпление против собствеността и за умишлено престъпление против
личността, участвал е два пъти в процесуално-следствено действие „разпознаване“, явил се е
в четири открити съдебни заседания.
Посочил е, че е претърпял множество болки и страдания - стрес, негативни емоции.
Към датата на повдигане на обвинението работил на трудов договор и бил управител на
търговско дружество. Засегнати били доброто му име и авторитет в обществото.
Здравословното му състояние било силно влошено. Не се хранел в ареста, страдал от
безсъние, тежко преживявал раздялата с близките му, не можел да работи и да се грижи за
семейството си. Продължавал и към настоящия момент да има кошмари, безсъние, трудно да
се концентрира.
Претърпял и имуществени вреди за направени разходи за адвокатска защита- 500 лв.
заплатен адвокатски хонорар за защита срещу наложена мярка за неотклонение по договор
за правна защита и съдействие от 09.08.2013 г., 500 лв. за защита по в. н. ч. д. по договор за
правна защита и съдействие от 15.08.2013 г., 1500 лв. адвокатски хонорар по ДП ЗМ №
2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013г. на СРП по договор за правна защита и
съдействие от 17.07.2015 г. и 500 лева за процесуално представителство за обжалване на
постановление от 31.07.2015 г. по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015г.,
които са в резултат от действия и актове на прокуратурата.
Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от
26 000 лв. - представляващ част от общо вземане в размер на 50 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК /преквалифицирано деяние с постановление от 07.07.2015 г. - чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК/, приключило с постановление от 31.07.2015 г. по ДП
ЗМ № 2274/2013 г. на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 26989/2013 г. на СРП, ведно със законната
лихва от датата на влизане на постановлението за прекратяване до окончателното
изплащане, както и сумата в размер по 3000 лв. - представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното
производство, ведно със законната лихва от датата на влизане на постановлението за
прекратяване да окончателното изплащане.
Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила иска за неимуществени
вреди като недоказан, както й е изложила доводи, че е завишен по размер. Посочила е, че не
се касае за две обвинения, а за изменение на обвинението, поради което не е следвало
частично прекратяване на производството. Не са разпространявани сведения за
наказателното производство, поради което не следва да носи отговорност за уронване на
авторитета на ищеца. По отношение на трудовата дейност на ищеца, е изложила твърдения,
че 4 месеца преди повдигане на обвинението, Я. Г. Н. е прехвърлил своите дялове в „Еклипс
Естейт“ ЕООД на трето лице, което е поело управлението на дружеството, от което
следвало, че наказателното производство е без връзка с професионалното развитие на
лицето. Не е доказана промяна в здравословното състояние на ищеца, а отношенията в
семейството му са неотносими към предмета на делото. Изложила е доводи, че
наказателното производство е приключило в разумен срок.
По отношение на иска за имуществени вреди е заявила, че е неоснователен, като го е
оспорила по размер като прекомерен. Възразила е, че посоченият адвокат е представлявал
ищеца само по отношение на мерките за неотклонение, че договорът за правна защита и
съдействие е съставен след приключване на разследването. Посочено е, че ищецът не е
положил дължимата грижа да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение.
Възразено е срещу началния момент, от който е поискана законната лихва, като е
3
посочено, че същата е погасена по давност.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени
вреди, съответно за сумата от 6500лв. и за 2500лв., като ги е отхвърлил до пълните им
предявени размери. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от наказателното
производство, като е съобразил възрастта му към този момент, налагането на мярка за
неотклонение задържане под стража за 28 дни, чистото съдебно минало, продължителния
срок, участието в процесуално-следствени действия, липсата на трайни увреждания,
характера на вредите, които не превишават обичайните за подобни случаи. По отношение на
иска за имуществени вреди е приел, че са извършени разходи за адвокатски възнаграждения,
като го е уважил за сумата от 2500лв. и отхвърлил относно разходите за адвокатско
възнаграждение за обжалване на постановлението от 31.07.2015г. за прекратяване на
наказателното производство. Приел е, че не следва да се намаляват размерите на
адвокатските възнаграждения, тъй като не е налице прекомерност на същите. Приел е, че не
се дължи законна лихва, тъй като ищецът не е изразил воля за присъждането й.
С решение от 22.04.2024г е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като
е посочено, че следва да се чете, че се отхвърля искането за присъждане на законна лихва
върху присъдените главници за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
до окончателното изплащане.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства по делото се
установява се, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.08.2013 година по
досъдебно производство № 2274/13 г. на 06 РУП-СДВР пр. пр. № 26989/2013 г. по описа на
СРП е привлечен като обвиняем Я. Г. Н. за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 29.07.2013 г. около 19:30 ч. в гр. София, ж. к. Хиподрума №
142 пред вх. А, в съучастие с три лица с неустановена по делото самоличност, като
извършител, е отнел чужди движими вещи - сумата от 90 лв. от владението на А. В., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха. Със
същото постановление спрямо Я. Г. Н. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за срок от 72 часа.
С протоколно определение от 30.08.2013 г. по ВНЧД № 3839/2013 г. на СГС е
отменено определение от 11.08.2013 г. по НЧД № 14286/2013 г. на СРС и е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Я. Г. Н., като лицето е задържано в
съдебно заседание.
С протоколно определение от 23.09.2013 г. по НОХД № 16323/2013 г. на СРС е
отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ и не му е налагана друга мярка
за неотклонение.
С постановление за привличане на обвиняем от 07.07.2015 г. Я. Г. Н. е бил привлечен
отново като обвиняем по преквалифицирано деяние - чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1
НК за това, че на 29.07.2013 г. в гр. София, ж. к. Хиподрума № 142 пред вх. А, е нанесъл
удар с ръка в областта на главата през лявото око и носа на А. Д. В., с което му е причинил
лека телесна повреда „счупване на носните кости“, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
С постановление от 31.07.2015 г. по досъдебно производство № 2274/13 г. на 06 РУП-
СДВР пр. пр. № 26989/2013 г. по описа на СРП е прекратено наказателното производство
срещу Я. Г. Н. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и относно повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е
прието, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин авторството на
деянието.
4
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че Я. Г. Н. има две
деца - Р. Я. Г. /роден ******** г./ и Г. Я. Г. /роден ******** г./.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С., който
е дал показания, че знае за наказателното дело за грабеж срещу ищеца, по което е бил
оправдан, и е продължило около 2 години и половина. Бил е задържан за около месец по
време на наказателния процес. По време на процеса се виждали често. След задържането му
под стража Я. Н. отслабнал и се затворил в себе си, не е бил адекватен. Когато покрай тях
минавала полицейска кола ищецът започвал да трепери и е мислел, че идват за него. Дори и
към момента на разпита ищецът изпитвал напрежение и страх. Ищецът му споделил, че
приятелите му спрели да посещават магазина му, тъй като го счели, че е престъпник.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или производството е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление. Следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД,
както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. От значение са действията, които
са предприети по отношение на обвинения за престъпление, тежестта на обвинението,
постановената мярка за неотклонение и дали наказателното производство е приключило в
разумен срок, вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и
създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот
в личен и професионален план.
С ТР №1/2022г от 27.11.2023г по т.д.№ 1/2022г на ОСГК на ВКС се приема, че
обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б
ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично
да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Съдът,
сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието
или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и
може да присъди обезщетение в размер, по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“
ЗСВ, каквото в настоящия случай не е предявявано.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, което е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК с постановление на 31.07.2015г., с посочване,
че не може да се установи по категоричен начин авторството на деянието, като
прекратяването на производството не е обжалвано, а само посоченото основание.
С оглед на установените принципи в чл.52 ЗЗД въззивният съд приема, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по чл.93, т.7 от НК,
била му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период общо от 28
дни, наказателното производство е продължило 2 години, ищецът е участвал в процесуално-
следствени действия относно мярката за неотклонение. Установява се, че ищецът е
претърпял стрес, притеснения, социална изолация от повдигнатото му обвинение.
Възражението във въззивната жалба на Прокуратурата, че същите не са доказани и нямат
причинна връзка с наказателното производство са недоказани, тъй като от ангажираните по
делото свидетелски показания се установяват тези обстоятелства, а и съдебната практика
приема, че по време на наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Не се
5
установяват тези претърпени вреди да са били над обичайните за подобни случаи. Не са
доказани и твърденията относно претърпените вреди относно професионалната реализация
на ищеца, като дадените св. показания в тази насока от В.С., че приятелите му спрели да
посещават магазина са недостатъчни да установят тази промяна, а и от извършени справки в
ТР се установява, че Я. Н. е бил заличен като управител на „Еклипс Ейстет“ ЕООД в ТР на
12.04.2013г и трето лице е поело управлението на дружеството.
При отчитане на изложеното следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6 500лв., съобразно принципа на справедливостта, и исковата претенция
да се отхвърли като неоснователна за разликата до 26 000лв., частично предявена от общата
сума в размер на 50 000лв.
По исковите претенции за имуществени вреди от заплатени суми за адвокатски
възнаграждения за защита в наказателното производство по мярка за неотклонение пред
СРС, като са представени договори за правна защита и съдействие от 9.08.2013г. с уговорено
и заплатено възнаграждение 500лв., от 15.08.2013г за защита и съдействие срещу частен
протест срещу определение от 11.08.2013г, от 17.07.2015г с предмет защита по досъдебно
производство № 2274/2013г на 6 РПУ СДВР пр.пр. 26989/2013г. по описа на СРП и договор
за правна защита и съдействие от 23.09.2015г за сумата от 500лв. с предмет жалба срещу
постановление от 31.07.2015г. От представените съдебни протоколи за наказателните
производства се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат С. в производството
по НЧД № 14286/2013г на СРС, за което е относим протокол от 11.08.2013г по делото и е
представен договор от 9.08.2013г. В протокол от 30.08.2013г по ВНЧД № 3839/2013г на СГС
е отразено участието на процесуалния представител, за което е представен договор от
15.08.2013г. Договорът за правна защита и съдействие от 17.07.2015г касае досъдебно
производство № 2274/2013г на 6 РПУ-СДВР пр.пр. № 26989/2013г във връзка с
преквалифицирането на обвинението на ищеца. Въз основа на това следва да се приеме, че
са установени направените разходи за адвокатски възнаграждения в размер на 2500лв.
Относно сумата от 500лв. за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договора
за правна защита и съдействие от 23.09.2015г с предмет жалба срещу постановление от
31.07.2015г не следва да се приема, че на ответната страна следва да се ангажира
отговорността, тъй като наказателното производство е било прекратено и постановлението е
обжалвано само в частта му относно основанието за прекратяване и последващите
направени разходи за адвокатско възнаграждение не са в причинно-следствена връзка с
наказателното производство, а и производството е приключило с оставяне на жалбата без
уважение срещу посоченото основание за прекратяване.
По направеното възражение относно прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения в наказателния процес, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетение за имуществени вреди в по-нисък размер от заплатения. При
съобразяване на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
отчитане на което се установява, че заплатените суми надвишават минималните размери в
чл.12 вр. с чл.13, ал.1, т.4 и чл.12, вр. с чл.134, ал1, т.9 от Наредбата, се установява, че
уговорените и заплатени по делото надвишават с около два пъти и половина минималните
възнаграждения, но същите не могат да се характеризират като прекомерни.
По въззивната жалба срещу решението от 22.04.2024г относно поправка на очевидна
фактическа грешка –присъждане на лихва за забава върху обезщетенията се установява, че
ищецът е поискал присъждане на законна лихва върху претендираните суми за
неимуществени и имуществени вреди от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумите. От
приложеното по делото определение № 3874/4.10.2024г по НЧД № 11905/2022г по описа на
СРС се установява, че е влязло в сила на 29.10.2024г, поради което следва да се присъди
лихва от посочената дата, а не от подаване на жалбата срещу него, каквито доводи са
6
изложени във въззивната жалба.
Поради това следва да се отмени решение от 22.04.2024г по гр.д.№ 13909/2018г по
описа на СГС, с което е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва, като се
постанови, че се дължи законна лихва от 29.10.2024г до окончателното изплащане на сумата
и се потвърди в частта му, с която е отказано да се присъди законна лихва върху сумите до
тази дата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
Прокуратурата на РБългария да заплати на Я. Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 1500лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261396/22.12.2023г, постановено по гр.д.№ 13909/2018г
по описа на СГС, I-12 с-в.
ОТМЕНЯ решение от 22.04.2024г по гр.д.№ 13909/2018г по описа на СГС, В
ЧАСТТА му, с което е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва от 29.10.2024г.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБългария да заплати на Я. Г. Н. с ЕГН **********
законна лихва от 29.10.2024г до окончателното изплащане на сумите върху присъдените
обезщетения, като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за отказ за присъждане
на законна лихва до 29.10.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ
на Я. Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивна жалба. Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7