Решение по дело №237/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260087
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201700500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260087

28.09.2020г.   град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.09.2020г., в следния състав :

                                                           Председател : Методи Величков

Членове : Димитър Ковачев 

                                                                     Антония Алексова

При секретар Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 237 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба от Л.Й. срещу Решение № 405 от 17.02.2020г., постановено по гр. д. № 5312/2019г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е осъдена да заплати на М.М. 4064,10 лева - дължимо възнаграждение по договор за изработка-направа на топлоизолация на външни стени на сграда.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с присъждане на всички разноски.

Твърди се неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон; съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства, за непълен доклад по делото, в който не било указано доказване на процесуалната легитимация. Оспорва изводите за предадена и приета работа с довод, че от свидетелските показания се установявало, че не било довършено стълбището.

Твърди липса на приемане, защото възложителя бил поискал довършване на работата. Оспорва изводите за характера на недостатъците, възможността за отстраняването им и известяването на изпълнителя, като противоречащи на доказателствата.

Релевира пълна негодност на изработеното. Прави възражение, че изработеното не отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ.

Постъпил е  отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

ПОС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

По делото не са правени възражения от ответника, че СМР не отговарят на изискванията на ЗУТ по чл. 169 от него и тези възражения са преклудирани. От отговора на исковата молба става ясно, че възраженията касаят не физически (с изключение цвета) и/или химични свойства на материалите, а касаят начина на влагане на материалите-дали правилно от технологична гледна точка са изпълнени СМР.

Не са правени в отговора на иска и възражения за наличието на уговорени и неизпълнени СМР - в частност за стълбището, поради което това оплакване в жалбата няма да се разглежда от ПОС във връзка с въпроса приета ли е или не работата.

Оплакването, касаещо процесуалната легитимация е неоснователно-тя се определя от ищеца с петитума на исковата молба.

Що се касае до материалната легитимация на ответника (за която всъщност се отнася оплакването) ПОС намира, че тя доказана по делото. Този извод се налага от съдържанието на отговора на исковата молба. В него ответницата изрично посочва, че е договаряла с ищеца за извършване на ремонта. На няколко пъти използва единствено число при описание на съдържанието на отношението: „.. не ми беше предоставен за подписване; ….не ми бяха предоставени фактури ; … аз съм я уведомила, че не съм съгласна и не приемам….“. Употребата на първо лице единствено число и изричното признание, че ответницата е договаряла с ищеца сочат на извод, че именно между ищеца и ответника по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка. Това кой е понасял фактически финансовите разходи е без значение и е въпрос на вътрешни отношения между ответницата и нейната дъщеря (св. Ю. Б.).

Никъде в отговора на исковата молба няма изрично оспорване, че ответницата е сключила договор с ищеца. Няма изрично оспорване на материалната легитимация.

Предвид горното оплакването в жалбата за липсата на договор между страните освен преклудирано по чл. 133 ГПК е и неоснователно.

ПОС намира възраженията по чл. 265 ЗЗД за недостатъците за преклудирани по чл. 264, ал. 3. Различната структура на мазилката поставена на една от страните е явен недостатък (ответницата сама заявява в отговора, че е видяла, че мазилката е различна). Следователно е следвало веднага да възрази, което тя твърди да е сторила, но ПОС счита за недоказано. Показанията на св. Ю. Б. –дъщеря на ответницата в тази насока ПОС не кредитира. Освен че е заинтересована, тя е била извън страната в периода на извършване на СМР-тата, което се установява и от отговора на ИМ и от нейните показания. Освен това ПОС намира, че нейните показания не са достоверни и са противоречиви. От една страна свидетелката се стреми да убеди съда, че тя е сключила договора, защото къщата била нейна. От друга страна в края на показанията си изяснява, че не е нейна собственост, а очаква да я получи в наследство, което също не става ясно как ще стане след като от показанията на нейната племенница (св. Г. Б.) става ясно, че в къщата живее и сестрата на св. Ю. П., която също би била наследник. Св. Ю. П.  посочва, че ищецът ѝ бил обяснил за мазилката на стената („…ми обясни“), което е обаче е в противоречие с твърденията на ответницата в отговора на ИМ (ответницата твърди, че ищеца е обяснил на нея, а тя на дъщеря си). Никъде в показанията си не сочи някой да е правил възражения за структурата на мазилката на четвъртата страна на къщата. Показанията на св. се отнасят за мозайката и цвета на цокъла.

В отговора на иска ответницата твърди, че при самото поставяне на мазилката и на мозайката е видяла, че не отговарят на договорките, твърди да е изразила несъгласие, но в същото време не става ясно, защо е допуснала да се продължи работа от ищеца и да се завърши напълно обекта. Щом като го е оставила да продължи работа ПОС счита, че с поведението си я е одобрила. Предвид което и не може да релевира възражения по чл. 265 ЗЗД.

Същото се отнася и за неравностите. И двете вещи лица (по едно във всяка инстанция) са констатирали, че те са видими. Ответницата явно също е имала възможност да ги види още по време на изпълнение на СМР-тата при внимателно преглеждане на работата и да възрази за тях, но това се твърди да е сторено едва след приключване на цялостната работа – при завръщане на дъщеря и от чужбина. Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че след приключване на работата е организирала обяд за ищеца и работниците му (почерпка). Ако не си доволен от извършената работа няма логика да извършваш действия, които могат да се окачествят, като одобряване на тази работа.

Предвид изложеното решението на ПРС следва да се потвърди в обжалваната му част.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивната инстанция.

На въззиваемия ищец се дължи сторения разход за адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева. Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405 от 17.02.2020г., постановено по гр. д. № 5312/2019г. по описа на Пернишки районен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Л.З. Т. да заплати на М.Л.М. 600,00 лева разноски за адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател :                           Членове:  1.                     2.