№ 888
гр. Варна, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Д.
Съдия:Румяна П. П.а
СъдебниТатяна К. З.а
заседатели:Елка Г. Г.а
Румянка Н. Драгнева Й.а
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
Д. С. Д. – води се от ОД „Охрана” и с адв. С. И., редовно упълномощен и приет от
съда отпреди.
Гражданските ищци и частни обвинители:
Ш. Н. П. - редовно призована, явява се лично и с адв. Е. В. и адв. В. И. – от АК-
Добрич, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Ш. А. С. – редовно призована, явява се лично и с адв. Е. В. и адв. В. И. – от АК-
Добрич, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРИЗОВАНИ ЗА 10:00ч:
Ж. С. А. – редовно призована, явява се лично.
Р. Н. Д. – редовно призована, явява се лично.
С. Д. Д. – редовно призован, явява се лично.
Д. К. М. – редовно призован, явява се лично.
Д. Н. В. – редовно призован, явява се лично.
Г. Р. Х. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Адв. В.: Не са нА.це пречки, моля да се даде ход на делото.
1
Адв. В. И.: Не са нА.це пречки, моля да се даде ход на делото.
Адв. С. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ
Ж. С. А. - на 39 г., с висше образование, омъжена, неосъждана, български гражданин,
сестра на подсъдимия.
Р. Н. Д. – на 57 г., с основно образование, омъжена, неосъждана, български
гражданин, майка на подсъдимия.
С. Д. Д. – на 67 г., с основно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
баща на подсъдимия.
Д. К. М. – на 41 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия.
Д. Н. В. – на 49 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия.
Г. Р. Х. – на 46 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите СЕ ОТСТРАНИХА от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
Адв. В.: Нямам искания за отвод.
Адв. В. И.: Нямам искания за отвод.
2
Адв. С. И.: Нямам искания за отвод.
Подс. Д.: Нямам искания за отвод.
СЪДЪТ на основание чл.274 ал.2 от НПК разясни правата на гр.ищци и частни
обвинители и подсъдимия в настоящото производство.
Гр.ищец и ч. обв. П.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
Гр. ищец и ч.обв. С.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
Подс. Д.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
Адв. С. И.: Нека свидетелите, които са полицаи и бързат за работа да бъдат
разпитани първи.
Прокурорът: Не се противопоставям.
Адв. В. И.: И аз не се противопоставям.
Адв. Е. В.: Нямам против те да бъдат разпитани първи.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора/гражданските
ищци да изложи обстоятелствата, включени в обвинението/предявените искове.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, предвид на
изложеното в обстоятелствената част на ОА и на основание чл. 246 от НПК повдигам
обвинение на Д. С. Д. със снети данни за самоличност в това, че на 17.05.2020 год. в село
Горен Чифлик, обл. Варна по особено мъчителен начин, с особена жестокост умишлено
умъртвил А. А. А., което съставлява престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр чл. 115
от НК.
3
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме гражданските искове спрямо
подсъдимия, така както са предявени. Считаме, че същите са допустими, подадени от лица с
процесуална легитимация, желаем да бъдем конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в настоящия процес за сумите посочени в нашите молби.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДС. Д.: Разбирам какво е обвинението. Накрая ще дам обяснения, след
изслушване на свидетелите и вещите лица.
Свид. Д. М., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свид. Д. М.: Не помня точно ден, получихме сигнал за лице в безпомощно съС.ие и
този, който подава сигнал, ще ни чака на центъра на селото. Отидохме на место, нямаше
никого.
Направихме връзка с дежурния и той ни каза да се насочим към бившите овчарници
на село Горен Чифлик. Качихме се горе и там беше Д., „Бърза помощ“ и имаше едно лице в
нещо като изкуствена вада за изтичане на водата, лежеше там безпомощен. „Бърза помощ“
вече беше установила смъртта на лицето и това е. Останахме да запазим
местопроизшествието, докладвахме на дежурния и останахме на место. Осветление имаше
крушки, но бяха слаби и със служебния автомобил осветявахме трупа.
На въпроси на прокурора
Свид. Д. М.: Сутринта, когато дойде групата като му вдигнаха дрехите на лицето се
видяха синини по тялото. Д. обясни, че е бил техен овчар и вечерта е искал цигари ли,
инсулин ли, нещо несвързано е говорел и това е. Не съм го питал от какво е умрял.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д. М.: Мисля, че беше към 24:00 часа като получихме сигнал. От центъра до
овчарниците се придвижихме в порядъка от 7 до 10 минути. Освен Д. и лицето беше екипът
на „Бърза помощ“. Поведението на Д. беше нормално, не беше притеснен, после като
разбра, че лицето е починало стана нервен, пушеше цигара след цигара. Д. беше облечен с
маскировъчна шуба и кафяви панталони. Не съм забелязал да говори по телефона с някого.
Водачът, доктора и сестра. Екипът на бърза помощ те останаха още няколко минути,
докторът каза: „няма да издам съобщение за смърт“, тъй като му се стори насилствено. По
устата имаше кръв.
Д. не е разговарял е лекарите. Ние не сме разследващи, за да правим оглед, само
4
запазихме местопроизшествието. Сутринта на разсъмване дойдоха разследващите, може би
към 5:00 часа.
Разговаряхме общи приказки как е работата, върви ли, общи приказки. Имаше едно
помещение, в което Д. влизаше, излизаше, не мога да кажа колко време е останал вътре,
но…
Не съм виждал да се е преобличал. Освен нас, към 7:00 ч. дойдоха баща му, после
майка му дойде. Трупът не е мърдан. Бяхме на място с колегата В. и Л.С.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. Д. М.: Д. в началото, после го усетих. Влизаше излизаше, после го усетих да
мирише на алкохол. Като разговаряхме не го усетих, на един метър може би стояхме един от
друг.
На въпроси на съда
Свид. Д. М.: С Д. в едно училище сме учили, на „здравей - здрасти“ сме. Нямам
впечатления от него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. Д. Н. В., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свид. В.: Получихме сигнал за пострадало лице от село Горен Чифлик. Отидохме на
адреса, на адреса беше екип на „Бърза помощ“ – Долни Чифлик, които констатираха
смъртта на лице, което лежеше до една барака и един навес, встрани в една канавка по гръб.
Питахме доктора ще издаде ли съобщение за смърт, каза: „Не“, има притеснение, че
има охлузвания по главата и кръв и каза, че няма да издаде.
Обадихме се на дежурния да праща група да се извърши оглед. На адреса беше само
Д., друг нямаше. Аз останах до трупа с колата го осветявах поС.но, защото имаше само една
крушка под навеса и беше тъмно и имаше кучета. Осветявах тялото с фаровете на колата,
установихме самоличността на лицето, имаше някаква бележка от банка или нещо такова,
установихме кое е лицето, запазихме местопроизшествието, и чакахме да дойде групата.
Бяхме трима - колегата М. и още един колега, докторите си тръгнаха и остана и Д.,
това бяха хората, докато дойде групата. Групата дойде, нямаха съдебен медик и почнаха да
оглеждат трупа, обаче като видяха, че има охлузвания и кръв веднага се обадиха на
съдебния медик да дойде да огледа трупа. Същият дойде, огледа го.
5
Ние отидохме след 24:00 часа, групата дойде някъде след около 2 часа, доктора
докато прегледа, те докато дойдат от Варна, някъде след 2 часа ако са дошли, след това
чакахме около час да дойде съдебният медик и той да го прегледа и останахме на место
докато ни сменят.
Сутринта дойдоха само майката, бащата и съпругата на Д., те дойдоха, влязоха в
бунгалото и това е. Друго не помня.
На въпроси на Прокурора
Свид. В.: Доктора отказа да даде съобщение и след като отказа се обадихме да дойде
група. Докторът каза, че има кръв и охлузвания видимо по главата и каза, че се притеснява,
че смъртта не е естествена и затова каза, че няма да издаде съобщение.
Останахме да запазим мястото. Д. каза, че лицето е овчарин, преди няколко дена го е
намерил във Варна и го довел да пасе овцете при него.
Д. бил на някакъв заслон и като се върнал каза, че видял овчаринът легнал в
канавката и викал „инсулин, инсулин“. Д. не му обърнал внимание, влязъл в бунгалото, след
определено време излязъл и го видял, че не мърда и тогава се обадил за „Бърза помощ“.
Разбрах, че Д. се е върнал от заслона някъде един час преди да подаде сигнала.
Защото той се е върнал, приказвал е с него, оня викал „инсулин“, влязъл е в бунгалото, стоял
е и след като излиза след определено време го вижда.
Аз стоях с автомобила точно на 7-8 метра от трупа и го осветявах поС.но, защото
беше много тъмно и имаше кучета наоколо, затова аз стоях само там. Д. беше вънка,
влизаше в бунгалото. Д. беше с камуфлажна шуба мисля, докато ние бяхме там, мисля че
беше само с тази шуба.
Установихме самоличността на този човек, колегата намери бележка от банка в него
– колегата С. намери бележката. Вътре в помещенията не съм влизал. Двамата колеги
влязоха, но аз стоях точно до трупа.
С Д. не съм разговарял.
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: Бях на разС.ие 2-3 метра от Д., не ми е лъхал на алкохол. Поведението на
Д. – стоеше, мълчеше, не съм забелязал промяна в поведението му.
Д. влизаше вътре в бунгалото, стоеше вътре, не ми е правил впечатление да говори с
някого по телефона. Д. не ми е споделял да е ходил някъде или да е викал бърза помощ.
Д. не ми е споделял да е имало конфликт между него и овчаря.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
6
Свид. Г. Р. Х., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свид. Г. Х.: Аз на самото местопроизшествие не съм присъствал, впоследствие на
разследването на досъдебното производство ми беше поставена задача да установя нА.чие
на трафик на данни към мобилен оператор тогава “Теленор” и “джи пи ес” координати на
заслон - гориста местност в село Горен Чифлик, местност „Дуaнка“. Отидох на место,
установих че трафикът на данни е много слаб, измерих координатите с приложение на
мобилен телефон, изготвих докладна записка по случая, която е приложена към досъдебното
производство. Заслонът представлява маса с пейки и покрив, предната страна беше открит.
Предназначението е предполагам за ловната дружинка. Заслонът е място за банкет.
Установяването го извърших с личния си телефон, мен ме изпрати главен инспектор
Г. Г. началник на сектор в 4то районно управление.
На въпроси на прокурора
Свид. Г. Х.: Стигнах до там като разпитах къде се намира и горе-долу знам, че има
заслон, но не бях ходил дотогава. Има чакА.ран път който, води до заслона. Правил съм
снимки, но вече не разполагам с тях. Видях че има заслон.
През деня отидох след изхода на селото друга сграда не видях.
Заслонът е на около 5-6 км. южно от селото. Може и с автомобил да се отиде, горе-
долу 2-3-5 минути максимум с лек автомобил.
На въпроси на адв. В.
Свид. Г. Х.: Трафичните данни казах как ги установих. Около 10 минути бях там,
докато установя дА. има данни, бях сам.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. Г. Х.: Качеството на сигнала беше слаб.
Нямам спомен да е идвало възлагателно постановление за извършване на тези
действия от разследващ полицай. Устно ми разпореди Г. Г..
Това беше: Да отида на заслона в местност Дуанка, където се събират ловджиите да
измеря трафика на данни и “джи пи ес” координати. Той ми каза за това приложение да го
инстА.рам. ИнстА.рах го преди да тръгна.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
7
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И
ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ
Гр. Ищец и ч. обв. Ш. П., със снета по делото самоличност. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. замина през април месец и той каза, че ще търси работа и
ако намери работа ще дойде да ме вземе и мене, защото където той ходи и аз ходя да му
помагам.
Замина края на април и на 15 май ми се обади към 18:00 ч. и ми вика: „Майко аз съм
добре, хванах се като чобанин и ще дойда някой ден да те взема“ и след два дена ми се
обадиха, че е мъртъв.
Аз да го пратя за работа, а пък да ми се обадят, че е умрял.
А. ми каза, че се е хванал на работа в Горен Чифлик, каза: „после ще говорим“.
И после не можах да говоря и само това беше, което говорих с него. Само веднъж
съм си говорила с него откакто замина – на 15.05.
Той каза, че от на чорбаждията телефона звъни. Изчаках около един час, чаках чаках
никой не се обади и си викам: „чакай да звънна да видя как е, що е“. Звъннах и вдигна един
господин, дА. е чорбаждията, дА. е синът му не знам и каза, че бил при него чобанин и каза
засега е добре, че се разбират.
Пита ме ако стане нещо с него дА. има деца, брат, дА. има роднини да го защитят.
Значи е имал предвид, че ще стане нещо с него и затова ме разпитват.
На въпроси на прокурора
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. имаше телефон, но го продаде, за да има пари да пътува.
Той като излезе да търси работа, на 15.05 се обади. А. каза, че преди 10-15 дена е започнал
като чобанин.
Каза ми: „после ще говорим“ и повече… той бързаше да прибере стадото и ми каза:
„после ще говорим“.
Той каза: „след малко ще ти се обадя и ще дойда да те взема“. А. като ми се обади
каза: „от телефона на чорбаждията звъня“ и каза: „след малко ще ти се обадя“ и като не ми
се обади, аз се притесних къде е, що е, и се обадих на този телефон. Чорбаджията ме пита
той какъв е, откъде е, дА. има братя, сестри, роднини, които да го защитят. Значи нещо са
имА. предвид да го бият.
Чорбаждията затвори и само това сме говорили.
Като малък А. се разболя белодробно и баща ми беше го бил, защото му беше взел
цигарите. Първият братовчед на моя баща е искал от А. цигари, казал: „виж дядото ти дА.
8
има цигари“, А. занесъл на чичо ми цигари. Баща ми се прибира, забелязал, че му липсват от
цигарите и взел да му се кара: „ти отсега ли пушиш, туй онуй“ и го набил.
И му е засегнал на А. нервният стълб. А. работи по цял ден без пари, без ядене, без
вода, само да има цигари. Ама като няма цигари, тогава избухваше.
Цигарите ги пушеше, алкохол не пиеше. Даже аз като бях с него му вземах една бира
и я пиеше със седмици, нямаше проблеми с алкохола.
А. в болница е лежал заради нервния стълб – беше в Добрич в психическото, лежа
там около 20 дни.
И там нА. не му дават цигари когато иска, и съм оставяла на лекарката цигари да му
дават и всеки път не му дават и казал, че ще избяга от болницата и се обадиха един ден и го
прибрах.
Получаваше пенсия по болест около 150 лева в Райфайзен банка.
В началото той ги вземаше парите, но после аз ги вземах и купувах дрехи, храна,
лекарства.
А. нямаше лекарства в себе си, не бяхме ме купили, защото то стана така, че не каза
кога ще се върне, не знам къде отива и затова не ги взема със себе си, не че нямаше, имаше,
него ден си изпи лекарствата и тръгна.
На въпроси на съда
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Два пъти на ден сутрин и вечер трябваше да пие лекарства.
Психическият лекар ги предписа, той като го изписаха от болницата с рецепта го изписаха.
На въпроси на адв. В.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. като малък имаше белодробно заболяване, ама му мина.
Диабет нямаше. За друго не е вземал лекарства. Като няма цигари избухваше иначе беше
добър. Бяхме само ние двамата, като нямах работа, дъщеря ми помагаше дА. с пари дА. с
ядене.
Откакто е станал пълнолетен – като имаше работа отивахме заедно, като нямаше, дъщеря ми
помагаше.
На въпроси адв. В. И.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Аз каквото казвах това ставаше, нямаше проблеми дА. искам
или не искам. Той беше страхлив, не беше да се кара и да се бие, малко да му се скараш и
той бягаше. Ние заедно живеехме в една къща, само ние двамата бяхме. Аз разчитах на него
и той на мен, аз му вземах заплатата като работеше и аз му помагах там, където работеше.
Аз пазарувах дА. ядене, дА. дрехи, дА. лекарства. Сега като го няма, живея при
дъщеря ми, тя ми помага във всичко и лекарства, и ядене и цигари – всичко тя.
9
На въпроси на адв. С. И.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. лежа в психиатрията в Добрич 2 пъти.
Вторият път някъде 20 дена лежа, първият път – 1 месец, не си спомням точно.
Не е имал проблеми с полицията. Лежал е в затвора в Белене и във Варна – 2 пъти
лежа. В Белене лежа към 4-5 месеца, но не съм сигурна, лежа за кражба.
Не го направи той, ама другите, комшийските деца и той със тях, те откраднаха, него
го слагат.
Първият път живеехме в Балчик – А. беше 12-13 годишен.
Последният път излезе от затвора преди 9-10 години. В Белене не съм ходила, във
Варна в затвора съм ходила.
В Добрич в психото аз го настаних – като има цигари, всичко му е наред, нормален е,
няма кавга, няма нищо, като няма цигари избухваше и поС.но се караше.
Някои от неговите приятели са му казА., че аз му давам лекарства, за да го отровя. И
няколко дена не беше ги използвал. Сетне аз намерих рецептата, пак ги вземах.
Не съм пускала жалба, за да го настанят в психото и двата пъти исках да го настанят.
ТЕЛК е минавал. Тези лекарства – плащаме ги.
Когато беше в Затвора – живеех в Балчик на квартира.
Като малък в ТВУ е ходил – не знам къде, не се сещам къде беше ТВУ – то.
Беше 10-11 годишен когато беше в ТВУ – бягаше от училище. Няколко месеца беше
там и после се прибра в нещо такова като ваканция и повече не се върна там.
На въпроси на адв. В.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Полицията дойде вкъщи. Никой не ми се е обаждал. В съда
разбрах кой е убил моят син. На всяко идване и като се върна ставам болна, получих захар,
кръвно, получих лек инсулт два пъти и нямам думи, не искам да го виждам изобщо. Нямам
син, нямам нищо вече.
На въпроси на прокурора
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Аз се договарях за парите. Той ми каза къде е и каза: „след
малко ще ти се обадя“ и не се обади. Друг път са ни плащА. за чобанин – 150 лева някъде.
На въпроси на съда
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Имало е периоди, в които А. спира хапчетата. Като спре
хапчетата – се изнервяше, като ги пие – нормално беше.
Ако нямам в момента пари в мен, казвах на чорбаджията да донесе 1-2 кутии цигари
10
и нещо за ядене и това е. А. като има цигари, ако някой иска от него той даваше цигари.
Ако А. няма цигари в себе си, тогава иска от чорбаджията цигара. Като е нервен – ако
чорбаджията е там или родителите на чорбаджията иска някой лев да си купи цигари.
Като не пие хапчетата става нервен – вика, крещи и пусува, ама с мен има работа на
друг не.
Ако някой му каже: „няма да ти дам цигари“ - нерви се. Мен не е посягал да ме удря.
Той беше страхлив.
Последният път аз бях на работа и нямаше кой да го гледа и затова му обясних, че
трябва да влезе в болницата да се оправи малко, докато спечеля пари да го взема от
болницата. Не сме ходили в съда, за да го пращат на сила. Той доброволно отиде да се
лекува. Направо треперя, нерви имам.
Гр. Ищец и ч. обвинител Ш. А. С., със снета по делото самоличност.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Гр. ищец и ч. обв. С.: А. ми е брат. В момента не съм в кондиция. На 17ти или след
17ти, точно датата не мога да Ви кажа, аз бях в болницата защото бях оперирана. Майка ми
звънна и каза, че са се обадили от полицията или от болницата, не мога да ви кажа със
сигурност точно, че брат ми е починал и че станал някакъв инцидент, подробности нямаше
и така разбрахме.
На следващия ден аз бях изписана и започнахме да се занимаваме с погребението.
Нея година на 20ти го погребахме, за която година имахме много по-различни планове.
Беше балът на дъщеря ми тогава.
Задавайте ми въпроси, не съм в кондиция в момента.
На въпроси на съда
Гр. ищец и ч. обв. С.: Майка ми ми каза, че А. тръгнал някъде да си търси работа, не
на определено място. И на 15ти вечерта също ми се обади майка каза, че са говорили. Брат
ми звъннал от някакъв си номер. Но номерът не е бил негов. Казал, че си намерил работа и
ще дойде да вземе и майка.
Те в повечето случаи заедно си работиха. Обаче повторно обаждане не е имало от
брат ми и не знам след колко време майка е решила да звънне на този номер да поговори с
брат ми. Обаче вдигнал някакъв мъжки глас и казал че е чорбаджията и казал, че е добре и
след 1-2 дена разбрахме какво се е случило.
На въпроси на прокурора
11
Гр. ищец и ч. обв. С.: Брат ми като заболя психически живеехме заедно, но нямам
много спомени. Не мога да ви кажа дА. са го били заради цигари.
Брат ми не е приемал лекарства за друго освен за психическите проблеми. Не съм
много сигурна, но три месеца като ги пие, един-два месеца му даваха почивка на тези
лекарства. Сега точно за тогава дА. е трябвало да ги ползва, дА. е било периода на тази
почивка на тези лекарства не знам.
Парите не ги познаваше, не е ходил до магазина да си купува храна и лекарства,
точно затова с майка работеха заедно.
Животът му беше цигарите - ако му кажете, примерно: „довечера ще ти дам две
цигари искам еди си коя работа да е свършена до довечера“, той сигурно до обяд ще я
свърши, само и само да си получи цигарите.
Защото нормалните хора работим за пари, а някои за цигари.
Точно това беше причината майка да се договаря за работата, тя отговаряше за
парите, тя му даваше на половин или един час цигари и така. Брат ми нямаше проблеми с
алкохола, доколкото знам не употребяваше алкохол. Мисля, че брат ми не е ходил да си
проси от непознати хора цигари, не съм чула изобщо от абсолютно всеки минаващ по
улицата да го е молил за цигари.
Ако не му се дадат цигари – не е нападал никого, защото си беше страхлив, буквално
това е истината.
Пред мен не се е изпускал да обижда или псува. Защото аз от 26 години съм омъжена
и не сме имА. дни наред да сме били заедно.
На въпроси на адв. В.
Гр. ищец и ч. обв. С.: Брат ми имаше личен лекар, освен психичното заболяване –
нямаше друго заболяване. Разбрах, че е починал от майка ми.
Аз бях в болницата във Варна в „Света Марина“ и на 20ти като бях вече изписана,
имаше хора, решиха да помогнат, да отидат да вземат смъртта. Ние бяхме вкъщи. Видях
видими белези на челото, между двете вежди, тука имаше нещо издълбано или някаква
дупка /свидетелката показва носът и челото си/ носът му беше строшен, почна да кърви,
половин час – не можахме да спрем кръвта, беше на носилка и облечен в пижама, които бяха
пратени от нас и носът му беше натрошен.
Ние сме мюсюлмани. Имаше един вид носилка, тя е в кожа, не можА. да го свалят от
носилката, докато го къпят вътре в джамията.
Думите на ходжата, които каза след това: „ако нямаше кожа нямаше да задържим
тялото“, целият е бил е строшен.
На месеца най-малко един ден се виждахме, дА. те идваха аз им пращах кола да ги
вземат с майка, или да дойдат да нощуват в нас или аз отивах през деня например в неделята
за няколко часа, но на месеца един път има.
12
По телефона се чувахме с него. Моята помощ към тях беше повечето финансова – дА.
зимнина, дА. парична, дА. трябва да се придвижат в Добрич за лекари.
При мен не знам какво е точно – от 2 денонощия сън нямам. От това дело психически
съм изтормозена докрай.
Също така и моите деца много тежко преживяха, в смисъл такъв, че дъщеря ми след
погребението два месеца не ми говори, защото развА.хме бала, все се надяваше за този
ден и отделно, че за нас беше трагедия. На 20ти трябваше да има бал, за младите това е
нещо…, както и да е.
Със сина ми тогава имахме много тежко преживяване. В смисъл – най- близкият
смърт трябваше да влезе в гроба да намести смъртта, не знам кой и как е решил, че този мъж
трябва да е синът ми. И е припаднал вътре в гроба, така, че за нас също беше много тежко и
трудно. Той, щото беше се върнал от Германия за бала на сестра си. Преживяването на това
нещо беше тежко.
Никой не ми се е обаждал – от семейството на подсъдимия.
При полагането в гроба – жени не присъстват, може да изчакаме извън гробищата, но
на самото погребение не съм била.
На въпроси на адв. С. И.
Гр. ищец и ч. обв. С.: Диагнозата на А. – психична недостатъчност, със сигурност
точно не, поне сега не мога да ви кажа.
Той е лежал в психичната болница в Добрич – сега не мога да ви отговаря за два пъти
със сигурност знам. Не съм го посещавала в болницата.
Имал е проблеми със съдилищата и полицията, точно със сигурност не мога да ви
отговаря за какво е имал проблеми, мисля че за кражби, със сигурност има за кражба на
кабели, но за друго не знам.
В затвора не съм го посещавала. Когато бяхме деца – живеехме заедно квартирата на
майка ми беше отсреща на къщата на баба и дядо. Нищо не мога да ви кажа за ТВУ- то, не
са коментирА. пред мен, може би защото съм била малка.
Откакто имаше ТЕЛК-решение за получаване на някакви сумичка, имаше банкова
карта. Не знам каква е била сумата. Картата майка ми я ползваше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към гражданските ищци и частни
обвинители.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.
Свид. Ж. С. А., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетелката правото й по чл. 119 НПК.
Свид. А.: Разбрах, че мога да откажа да свидетелствам, но аз желая да свидетелствам.
13
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
Свид. А.: Брат ми се обади на 7.05.2020 год. в следобедните часове, че е видял този
човек на Изчислителния център на спирката и го доведе в село Горен Чифлик, където са ни
овцете горе, където е сградата и ми каза да взема храна, да му занеса, защото бил гладен и
каквото имах във вкъщи, се качих да се запозная с този човек. Попитах го, откъде е, що е има
ли семейство, лична карта, дадох му храната и започнах всеки ден да ходя да му помагам
сутрин и вечер, тъй като си бях на село, покрай пандемията не работих. И му помагах там.
Още като го видях той направо ме обиди каза ми, че съм дебела. Като му задавах
въпроси ми отговаряше след няколко секунди, несвързани неща говореше.
След няколко дена аз отидох сама и ме псуваше и ми посегна. И аз му казвам: „Чакай
сега, дай да работим заедно, храним те, поим те…“, бира ми поиска да му купувам, то не
само веднъж де.
И сутринта майка ме събуди и каза, че А. е починал, това става към 6-7 ч. сутринта и
като отидохме горе полицаите ни отдръпнаха в тази барака, където баща ми спеше и брат,
когато си идваше събота и неделя.
По време на работа, защото аз му помагах, ми викаше: „тез овце ще останат на мен,
баща ти като почине“. Едни такива несвързани неща говореше.
На въпроси на прокурора
Свид. А.: Стадото беше към 100 овце. Преди А. да се появи – само баща ми се
грижеше за овцете и аз близо година, година и нещо бях на село и баща ми си продължава
да ги пасе. Баща ми оставаше да ги пази, брат ми като се прибираше събота, татко се
прибираше във вкъщи и брат ми в събота вечер си оставаше там. Майка също е ходила с
татко и е оставала с него.
А. с баща ми е разговарял казал е: „60 лева“, едва ли е познавал и парите и храна
сутрин, обед, вечер, цигари, бира.
А. не знам дА. е слизал до село да пазарува.
Баща ми го караше до мерата да пасат и го е оставял сам. Хората са го виждА. казаха,
че в някаква къща е крал тел за ток, но дА. е слизал до центъра, не знам.
Първите ми впечатления като се запознах, той направо ме обиди, че съм дебела,
псуваше ме. Той викаше: „Тез овце ще останат за мен, баща ти като умре“. Исках да ги
приема на шега.
Ние виждахме това поведение с баща ми. Брат ми цяла седмица си беше в града. Тези
дни, когато беше той при нас, брат ми не е идвал и да му кажем какъв е, що е.
Как да го задържим този човек, той и овцете травмираше, те бягаха от него, поС.но
ядосваше татко, псуваше го, блъскаше.
14
Даже каза, че имал дъщеря, която има рожден ден, и каза: „Д. като дойде, ще
празнуваме рожденния ден на дъщеря ми.“
Сутрин, обед и вечер му даваме храна, манджа с хляб, ако поиска биричка и от тези
кенчета. В началото той каза пуша по 2-3 цигари, ама една кутия на ден си ги пушеше. През
деня не съм била при него, за да видя колко и кога пуши.
С брат ми не съм споделяла своите впечатления за А..
Мисля, че сряда ли беше, четвъртък ли, аз отидох сама да му помагам и му казвам:
„аз влизам при агънцата, ще сложа люцерна“ и той зад мен и така за секунди и аз викам:
„какво правиш?“
Не съм споделяла за тази случка, даже и на моето семейство не съм казвала.
На въпроси на адв. В.
Свид. А.: Същият ден, когато брат ми доведе А., аз се качих да се запознаем.
А. беше 9 дни на овчарника. С него се виждахме всеки ден, сутрин и вечер, неговата
задача беше единствено да пасе овцете.
Ние му предоставихме – стая, която беше от тухли, легло, телевизор, печка, маса.
Не съм споделяла с никого за това, че А. не е адекватен. Не знам дА. А. е бил болен
от друго заболяване освен от психическо, струва ми се че трепереше като му подавах
чантата с яденето, но не съм специА.ст, но имаше нещо… може да е пиел нещо преди това.
Ръцете му трепереха.
Иначе като дойде беше мръсен, черен.
Не знам дА. е имал телефон у себе си. Не знам дА. той е разговарял по телефона на
баща ми или брат ми със своето семейство. Разказваше, че майка му била в инвА.дна
количка, каза, че ходил при брат си в чужбина, там е паднал и си счупил носа, баща му, че
бил починал. Но разговорът беше по време на движение, на работа, не е да седнем да си
говорим.
Агресивен беше спрямо животните, аз му казвам: „това ще направим“, той ми казва:
„не, ти няма да ми се обаждаш, аз съм работил“.
Брат ми не е агресивен, ако е някакъв повод, празник – сигурно ще пие малко. Брат
ми като е бил на заслона, не знам дА. е пил алкохол. Аз не знам къде е заслонът.
Един път има от селото до нашите саи. Брат ми не ми е обяснявал какво се е случило.
Майка ми ме събуди и каза, че А. е починал, ние се качихме на саите и полицаите ни
дръпнаха и не сме разговаряли с брат ми какво се е случило. Към 6:00 ч. 6:00 и нещо, брат
ми се е обадил на майка ми. А. не знам кога е починал.
Брат ми като се обади, веднага се качихме горе на саите, полицаи имаше, и татко
преди това се качи с моторчето. И татко беше в бараката, Д. си беше на друга страна. Д.
беше облечен с нещо камуфлажно. ПостраД.т – не го видях къде беше. С брат ми не съм си
15
комуникирала, той беше отстрани. Полицаите ни казаха да влезем в бараката и не сме
излизА. оттам, докато не ни закараха до Долен Чифлик в полицията. Мисля, че полицаите
бяха двама, после до към обяд имаше много хора.
Събота вечер брат ми оставаше да спи при овцете, и събота спеше горе.
Брат ми не го е виждал, сигурни не са се и чувА.. Той го доведе, предната седмица и
цяла седмица не са се виждА., брат ми стоеше тука на работа.
Впоследствие не знам дА. някой от моето семейство се е свързал с някой от
семейството на А..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. Р. Н. Д., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетелката правото й по чл. 119 НПК.
Свид. Д.: Съгласна съм да давам показания. Зная, че мога да откажа.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: Случката стана на 17.05.2020 г., някъде около 7 без 10, 7 часа, синът ми
звънна по телефона и попита дА. баща му е тръгнал за овчарника, да му изпратя кафе и
после каза, че А. почина. Естествено всичките скочихме, първо тръгна баща му, после аз,
дъщеря ми и зет ми. Посрещнаха ни полицаи, които ни отстраниха, допир до Д. нямахме.
Влязохме в бараката и стояхме там през цялото време. Това е бараката, която се ползва от
мъжа ми. Някъде около 15:00 ч. ни отведоха в община Долни Чифлик и там ни разпитаха в
полицейския участък, до това време бяхме в бараката.
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: Може би на третия или четвъртия ден видях А. за първи път, тъй като аз
ходя на работа, съпругът ми ходи, дъщеря ми беше в отпуск.
Още като го доведе Д. и каза, че е довел момче от Варна и го е довел да помага на
баща си. Първите дни мъжът ми беше по цял ден с А., и вечер като се върнеше, казваше:
„това момче не ми харесва, изнервя ме, започва едно да приказва, после друго“, просто не
може да завържеш хубав разговор с него. Даже може би мъжът ми после ще каже сам, но е
сварил А. в една къща да вади кабели.
Имахме ангажимент да го храним сутрин обед и вечер, цигари, даже като дойде каза,
че алкохол не иска. После на 2-я, 3-я ден започна алкохол да иска.
Не знам дА. той е имал пари, но аз лично не съм му давала пари. Не знам дА. е ходил
16
до магазина на селото да си пазарува нещо. Като се видяхме на втория или на третия ден, му
казах: „ела да се запознаем, семеен ли си?“ каза ми: „имам жена, дете, майка ми е инвА.д с
отрязан крак“, даже каза на коя дата детето му има рожден ден, че ще ходят на рожден ден,
искаше синът ми да го кара на рожден ден, но не каза къде ще го кара.
Каза: „да, имам дете“ и каза някаква дата около май месец и каза: „ще накарам Д. да
ме заведе на рожден ден“.
Ние не сме споделяли впечатленията си от А. с Д., просто то стана за много кратко
време, значи той го доведе на 7-ми, това стана на 17ти, за десет дена, не сме говорили за
него, просто ние семейно вкъщи си говорихме, че този човек не е за нас. На няколко пъти
съпругът ми идваше ядосан, че: „аз едно му говоря, той друго върши“, даже той не е и
много добре със сърцето, вА.дол се наложи единият път да му давам.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: С А. се видяхме 2 или 3 пъти. На мен ми се стори, че не е добре този човек,
не съм говорила с Д., защото не сме се виждА..
Когато отидохме горе не съм виждала трупа лично. Там имаше полицаи, но ние си
бяхме в бараката.
Детето ми е добър човек, всеотдаен, не е имал прояви в училище, продължи до
средно образование.
На въпроси на съда
Свид. Д.: Д. го докара на 7ми, случи се на 17ти. Сигурно не е идвал, защото ние се
видяхме на 16ти вечерта с Д.. Даже не се видяхме, казаха, че се е върнал, защото аз бях на
работа втора смяна.
Д. се е върнал и не сме се виждА., само се разбрахме, че той ще остане на бунгалото
нея вечер на 16ти вечерта. До 15ти вечерта, когато аз почивам, ходим заедно със съпруга ми
да спим там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. С. Д. Д., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетеля правото му по чл. 119 НПК.
Свид. Д.: Желая да свидетелствам. Зная, че мога да откажа да свидетелствам.
Съдът предупреждава свидетелят за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: Д. като го докара, 2-3 дена бях с А., с овцете да му покажа къде да ги пасе.
17
И му казах къде и как да ги пасе, 1-2 дена биваше, слушаше, сетне аз му казвам къде да ги
кара, той на друго място. Почна да ги бие, овцете бягаха от него. Като ги пасем заедно,
казваше, че женен бил, лапенце имал, майка му била на инвА.дна количка без крак, виждам
го, че лъже. Вечер спях там, той във другата стая.
Сутрин той става рано, на никого не е викал, сам по поляната вика, кряка. „Дай
цигари“, искаше цигари, казваше: „По 4 цигари ще ми даваш на ден“, сетне каза: „малко са
ми“, бира искаше да му купувам.
Искаше от ламаринените по двечки.
Даже викаше: „ти имаш хубава дъщеря, ама малко трябва да отслабне“, аз му казах:
„няма да се занимаваш с нея“, даже го излъгах, викам: „мъжът е милиционер, ще те бие“.
Каза, че лапето му на 24 май има рожден ден и иска да кара Д. да купува торта и да го кара
да празнуват рожденния ден.
Все едно и също, лъжеше, даже сетне го сварих на друго място да пасе овцете и да
вземе да кърти кабелите на тока, викам: „за какво са ти?“, каза: „ще ги продавам“, викам:
„няма да се занимаваш с такива работи.“ Изкарваше ме извън нерви.
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: За 60 лева поиска, да го храня, цигари, тогава пари не съм му давал. Не си
спомням, но май аз не съм му давал. С жената приказвах и викам: „тъй и тъй е работата“, тя
се съгласи, даже вика като дойде Д. ще му кажем да го махне.
Не съм му се обаждал на Д., защото той през седмицата е на работа и събота и неделя
си идва.
А. псува, ама знам ли кого пусува. Не ми е посягал да ме удря, ама все стои до мен
като доя овцете. Той само пасеше овцете.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: Д. на 7ми ми го доведе А., около 10 дена ги пасеше. През тези 10 дни всяка
сутрин и вечер си комуникирах с него. Бяхме му дА. стая с легло, ток, печка, телевизор.
Не съм му давал телефона си и никой от неговите близки не ми е звънял на мен. В
този период от време Д. е идвал събота и неделя. По някой път оставаше. Една две вечери да
е оставал Д. горе в овчарника. Д. не е споделял да е имал проблеми с А.. Аз или дъщеря ми
му носехме храна, каза, че пие хапчета но не ми е споделял за какво пие хапчетата.
По отношение на мен не е вдигал кривак отгоре ми. По отношение на дъщеря ми не
знам дА. ѝ е посягал и по отношение на Д. не знам.
Направи ми впечатление, че лъже – майка му била саката.
Първите дни не можах да го разбера, но сетне като минаха няколко дни, разбрах че
лъже. Тука вече разбрах, като мина първото дело, видях че майка му не е в количка. Даже
18
зурлата му беше много напукана, викам: „май, са те били тебе“, вика: “а, няма, като работих
в Германия, паднах от скеле“.
Когато ми се обади синът ми на 17 отидох първи с моторчето, А. беше отстрани и
милиционерът ми каза: „влизай в бараката“. Отстрани на неговата стая – беше А..
Д. беше до една подпряна каца и другият милиционер ми каза да влизам в бараката.
Събота като се прибра синът ми, не ми е казвал къде отива. Отпреди това Д. ми каза,
че ще правят заслон. Не знам кога Д. се е прибрал от заслона. Не знаех къде щеше да спи Д.
нея вечер. Д. не ми е звънял на 16ти вечерта. Д. на 17ти звъня на телефона на жена ми. Не
знам от кой телефон се е обадил, ама сигурно е от неговия, защото откъде ще има друг
телефон.
Синът ми е добро момче, не са го викА. никъде за кражби, за боища, вечер като си
дойде си пийваме по малко, не е по пиянството. Той да пие най-много 50 грама ракия, не
става агресивен като пие.
Милиционерът направо ме качи в бараката, аз от бараката нямам видимост към тялото
на А..
Адв. В. И.: Нямам въпроси.
Адв. С. И.: Нямам въпроси.
На въпроси на съда
Свид. Д.: Аз пусувам само животните. Хората са селяни, пусуват.
Аз съм самичък с овцете, хората пусуват. Аз не ходя много по село, от вкъщи на
овцете и толкоз. Отдавна и на магазина не съм влизал. Не съм ходил там, където се събират
ловците. Никога не съм виждал синът ми да се е напил. Синът ми пусува животните.
Хората на село се пусуват, но не го вземат на сериозно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
СЪДЪТ дава 1,40 часа /един час и четиридесет минути/ почивка.
Съдебното заседание продължи в 13:38 ч. в присъствието на всички страни.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
Д. С. Д. – води се от ОД „Охрана” и с адв. С. И., редовно упълномощен и приет от
съда отпреди.
Гражданският ищец и частен обвинител Ш. Н. П. - редовно призована, явява се
лично и с адв. Е. В. и адв. В. И.– от АК-Добрич, редовно упълномощени и приети от съда
отпреди.
Гражданският ищец и частен обвинител Ш. А. С. – редовно призована, явява се
лично и с адв. Е. В. и адв. В. И. – от АК-Добрич, редовно упълномощени и приети от съда
отпреди.
19
СВИДЕТЕЛИТЕ:
А. Г. П. – редовно призован, явява се лично.
Т. М. В. – редовно призован, явява се лично.
Р. К. Т. – редовно призован, явява се лично.
К. Б. Д. – редовно призован, явява се лично.
Г. П. Т. – редовно призован, явява се лично.
С. С. Д. – редовно призована, явява се лично.
Г. С. Д. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Моля да отбележим за протокола, че със съдебния заседател Татяна К.а
З.а нямаме нищо общо, освен съвпадение на фамилни имена.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите СЕ ОТСТРАНИХА от съдебната зала.
Т. М. В. – на 33 г., със средно образование, неженен, неосъждан, български
гражданин, с родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. В.: Подсъдимият Д. Д. е първи братовчед на моята майка.
През деня правихме заслон в гората. Правихме приготовленията, аз бях зает по
банкетната част. Като свършихме заслона, седнахме на банкетната част около обяд 12-13-14
часа.
Бяхме Д., И.С., И.Й., Д.А., Т.А. и други. Приказвахме си, някои пиеха алкохол,
ядохме.
Д. беше или до мен или през един човек, то всеки става, кой с кого си говори. Не съм
го гледал Д. дА. е консумирал алкохол. Д. се държеше нормално, както всеки път. Само
мъже бяхме се събрА.. Нищо необичайно не съм забелязал у другите хора.
Стояхме до около 23:00 часа, нямам точен спомен до колко стояхме. Те тръгваха,
заминаваха, връщаха се, може би са идвА. и други хора, аз си легнах да спя в колата по едно
време. И стоях до около 23:00 ч. и си тръгнах с колата. Прибрах се вкъщи и си легнах.
На сутринта имах някакви снимки в телефона, не съм ги оглеждал.
И после като излязох да пия кафе на магазина и мисля, че имаше двама-трима от село
и някой каза, че чобанинът на Д. починал. Аз този чобанин не съм го виждал.
След тази вечер Д. не съм го виждал, вече като съм ходил по свиждания съм го
виждал. Беше снимка на човек с камуфлажни дрехи, беше ми я изпратил Д.. Спомням си, че
текстът към снимката беше в смисъл, че въпросният човек налетял на бой на Д.. Една
снимка и текст. Изтрих разговора, не знам защо.
На въпроса на прокурора
Свид. В.: Имам дело, което съм завел срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Бях задържан
8 месеца. Апелативен съд и ВКС ме оправдаха и поради това си търся, за стажа ми, защото
работя в Пожарната. За 8 месеца бях отстранен от работа - бях 2 месеца задържан в Ареста и
6 месеца „Домашен арест“.
Аз знам един път от заслона до селото.
20
След края на селото преди да се стигне до заслона, след една поляна има една сграда,
но са само някакви основи останА..
Бившата ловна хижа не е на пътя, на нея се виждат само гредите от портала, а
самата хижа не знам дА. е била ресторант или нещо друго, е някъде навътре и не съм го
поглеждал от години и не знам точно какво представлява.
Скоро не съм ходил на този заслон, преди лятото бяхме ходили с едни приятели.
Материал събирахме и после ходихме да ковем и да слагаме керемиди, само бяхме заляли
бетона. Нямам спомен Д. какъв алкохол е пил.
Пътят от заслона до моята къща е 10-15 минути. Аз съм на „Теленор“, през 2020 год.
пак бях на „Теленор“ от време на време има сигнал, от време на време изчезва.
Прокурорът: Г-жо Председател, аз други въпроси нямам, но имам искане на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК има съществено противоречие в показанията на
свидетеля дадени на 11.06.2020 год. на ДП и днес в частта, какво е видял специално за Д. да
пие като алкохол.
Моля за прочитане на тези показания. То е само едно изречение.
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: На снимката имаше мъж с камуфлажно облекло, мисля, че мъжът беше
легнал. Нямам ясни спомени. Никога допреди това не съм виждал този мъж.
Не съм гледал в колко часа ми е изпратена снимката, сутринта я видях. Не съм се
чувал с Д.. Вече впоследствие разбрах, че Д. е задържан. Казах, че вечерта не ми е
направило нещо по-различно впечатление, не е имало нещо по-различно.
Казах, че идваха хора, тръгваха, имаше и други хора, които останаха след мен.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. В.: Аз съм пил примерно 1-2 ракии, 1-2 чаши бира.
Прокурорът: Моля да прочетем едно изречение от протокол за разпит от 11.06.2020
год., „Не съм видял дА. Д. пие ракия, видях го да пие бутилка бира стъклена, защото го
видях да я отваря“.
Адв. В.: Не се противопоставям.
Адв. В. И.: Не се противопоставям.
Адв. С. И.: Не се противопоставям.
Съдът разяснява на подс.Д., че прочетените показания могат да се използват при
постановяване на присъдата.
Подс.Д., след консултация с адв.Ст.И.: Давам съгласие да се прочетат показанията
на този свидетел.
Адв. С. И.: Моля да прочетем до края на абзаца до изречението: „Полиция нямаше в
селото.“
Прокурорът: Не се противопоставям.
Адв. В.: Да се прочете до края на абзаца.
21
Адв. В. И.: Не се противопоставям.
Подсъдимият Д.: Съгласен съм.
Съдът намира, че са нА.це предпоставки за прочитане на показанията на свидетеля с
оглед обстоятелствата, че същият твърди, че не си спомня факти и обстоятелства, които са
от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което
и на основание чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Т. М. В. дадени в хода на ДП на 11.06.2020 год.
/том 1, лист 116/ в частта от: „Ракията сложих на масата, аз пих, Д. може би е пил…“ до
“Пътят до село да е бил 10 минутки. Полиция нямаше в селото.“
Прочетоха се!
Свид. В.: Не си го спомням, щом съм го казал, явно е било тогава така.
На въпроси на съда
Свид. В.: Помня го откакто се помня себе си, Д. е нормален човек, той е 7-8 години
по-голям от мен.
Имаше си семейство, има голяма дъщеря, събота, неделя си идва на село, помага на
родителите си. През другото време караше бус към някоя фирма.
Не съм чувал хората в село да имат проблеми с него. Аз живея във Варна, не си ходя
много често, майка ми живее там.
Чува се от време на време да се псуват животни, но хората не се псуват един друг.
Не се сещам да е възниквал бой от това, че някой някого е напсувал. Няма сбивания
на село.
Освен магазина където си пием кафето, има още един магазин. На магазина има
пейки отвън и там хората се събират.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Р. К. Т. – на 47 г., с висше образование, женен, неосъждан, български гражданин, без
родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Р. Т. : ПочинА.ят съм го виждал два пъти. Първият път го видях, питах го кой
е, той ми се озвери, а другият път не съм разговарял с него.
Първият път го запитах „какво правиш тука?“, а пък аз бях там, защото имах
овчарник. Озвери ми се, каза: „това не е твоя работа, къв си ми ти?“, но не ми каза кой е,
видях го, че не е таман и после ми каза, че бил на Д. овчарин.
Вторият път го видях, но не сме разговаряли.
На заслона бях. Заслонът е на 7-8 км. от селото, бяхме започнА. да го правим, бяхме
22
10-15 човека. През деня събрахме материал за заслона, останаха мисля, че 2ма да палят огън,
другите разяхме материал, и като свършихме, се върнахме на заслона да запА.м огън, за да
хапнем там. Стояхме до късно. С Д. стояхме на една пейка с него.
Алкохол имаше ракия и бира. За него ракия не съм го видял да пие, но бира пи,
защото аз лично му я налях.
Не е бил пиян, нямаше пияни хора, всеки беше пийнал, хапнахме, пийнахме. Аз
останах до към 21:00 – 22:00 часа. От заслона до село се пътува 30 – 40 минути, зависи как
ще караш. Аз бях с кола. Даже се обадих на дъщеря ми да питам, дА. има полицаи в селото,
защото бях пил.
С Д. не съм говорил за чобанина.
На въпроси на прокурора
Свид. Р. Т. : С бащата на Д. не съм говорил за овчарина. Когато видях овчарина, той
стоеше там до нашия овчарник. И отидох там и го питах какво прави и ми каза: „то не е
твоя работа“ и после каза: „аз съм на Д. овчарин.“
Изглеждаше неадекватен по начина, по който говори, звери ми се.
Цигари не ми е искал.
Не си спомням дА. сме пили с Д. ракия, за бира си спомням, защото помня, че аз му
нА.вах.
На заслона – направихме навеси, пейки.
Един главен път има от заслона до селото. Може да се стигне до овчарниците по
черен път, горски път.
Прокурорът: Ще помоля да бъде прочетен абзац от разпита на свидетеля от
11.06.2020 год., тъй като има съществено противоречие.
Адв. В.: Нямам въпроси.
Адв. В. И.: Нямам въпроси.
Адв. С. И.: Нямам въпроси. Моля прокурорът да уточни в коя част иска да бъде
прочетен протокола за разпит.
Прокурорът: Противоречия според мен има в частта, където свидетеля обяснява
какво точно са пили.
Адв. В.: Да се прочетат.
Адв. В. И.: Да се прочетат.
Адв. С. И.: В такъв случай моля да се прочетат и тези от 17.05.2020 год., които са
по-ранни, и тези пред друг състав на съда от 25.06.2021 год. при първото разглеждане на
делото. От 17.05.2020 год. са най-ранните, от деня на инцидента са. Тези, които
прокуратурата претендира те са след 2-3 седмици.
Прокурорът: Аз не се противопоставям. По отношение на дадените пред съдебен
състав, те са известни.
Адв. В.: Не се противопоставям.
Адв. В. И.: Не се противопоставям.
Съдът разяснява на подс.Д., че прочетените показания могат да се използват при
постановяване на присъдата.
Подс.Д., след консултация с адв.Ст.И.: Съгласен съм да бъдат прочетени.
23
СЪДЪТ намира, че са нА.це основанията за прочитане показанията на свид. Р. К. Т. в
посочените части, дадени пред друг състав на съда, находящи се на лист 175 от НОХД №
101/2021 год., както и тези дадени в хода на ДП № 304/2020 г. по описа на ОД на МВР
Варна, находящи се на лист 123 и лист 124 от дати: 17.05.2020 год. и 11.06.2020 год., поради
което и на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р. К. Т. дадени в хода на ДП на 17.05.2020 год.
/том 1, лист 123/ в частта от: „Конкретно за Д. мога да кажа, че през деня…“ до „Мисля, че
Д. беше облечен със зелен панталон, отгоре или със зЕ. или камуфлажна горница“; и на
11.06.2020 год. /том 1, лист 124/ в частта от: “Аз седнах до Д. двамата бяхме седнА. на една
пейка….“ до „Тръгнах около 23:30-00.00 ч., защото като се прибрах дъщеря ми тъкмо се
прибираше и я питах колко е часа и тя каза дванадесет часа“.
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р. К. Т. дадени по НОХД № 101/2021 год., пред
друг състав на съда от дати: 25.06.2021 год. /лист 175/
Прочетоха се!
Свид. Р. Т.: За ракия не съм го видял дА. е пил, аз пих ракия, за бира видях, защото
аз му я нА.вах. Ракия имаше, обаче той дА. е пил ракия, не знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
В 14:21 часа адв. Е. В. напуска съдебната зала, поради служебна ангажираност по
друго дело.
А. Г. П. – на 35 г., със средно образование, неженен, неосъждан, български
гражданин, без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. П.: Аз бях на заслона по време на строежа му. Бяхме в добро настроение.
Имахме разрешение от директора на Горското, защото не всеки може да отиде и да започне
да строи без разрешението му. Направихме заслон за общо ползване, който иска да отиде на
отдих да може да седне, да си почине. Отидохме да добиваме материал за заслона, като
някои хора останаха да подготвят обяда като свършим да седнем да хапнем и да се
приберем.
Към 14:00 ч., три без нещо приключихме, някои хора отидоха да закарат материала,
други се прибраха до село да си вземат нещо, да се преоблекат и да се върнат горе.
24
Може би към 16:00 ч. седнахме да обядваме, към 23:30 ч. тръгнах оттам и към 23:50 ч.
се прибрах. Почерпихме се, не сме прекалявА., защото на другия ден бяхме на работа, не
знам каква дата се падаше, вече не си спомням, защото имаше хора частници и те си
работят.
Аз пих алкохол. Д. стоеше близо до мен на масата, в началото пихме по една ракия –
50 грама, оттам нататък вече не мога да кажа дА. е пил.
Към 23:25-23:30 ч. си тръгнах. 23:50 ч. си бях вкъщи, защото бяха се обадили, че има
полиция в село по повод на кражба. Прибрах се и се обадих на Д., тъй като само той имаше
обхват, и на него му се обадих да кажа, че няма полиция и да се прибират и тогава видях, че
е 12 без 10 на обаждането. Никой не се е напивал, всичко беше весело, хора се играха.
На въпроси на прокурора
Свид. П.: Обадих се на Д., защото не всеки един телефон има покритие на заслона,
предадох му, че полиция в село няма и да се прибират.
На въпроси на адв. В. И.
Свид. П.: не е ставало въпрос на банкета, че Д. има нов чобанин.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. П.: Още докато седнахме към 16 ч. и нещо пихме по една ракия от 50 гр.
На въпроси на съда
Свид. П.: Д. е добър, хубав човек. В компания като се съберем е приятен, не съм го
виждал да прекалява с алкохола. Аз разбрах след като стана случката, че има чобанин.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Г. П. Т. – на 46 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Г. Т.: А. работеше при мен за кратко време - за няколко месеца.
Помагаше ми за животните от есента до към февруари, коя година не се сещам.
Той сам дойде при мен. Това е в село Пленимир, община Генерал Тошево. Отначало
беше сам, после ние ходихме вземахме майка му. Не ставаше за работа, не беше добре
психически. Трябваше да има някой да го наглежда, тя затова дойде майка му, за да има кой
да го гледа там.
А. чистеше на животните и им слагаше да ядат – крави.
Той не е излизал на паша с кравите. Правеше проблеми, доилната инсталация ми
развА., продаваше фуража на животните, не ставаше за работа, трябваше да го наглеждам.
Поведението му – малко агресивен като няма цигари, започва да вика на майка си. На
мен не ми е викал. Псуваше майка си и моят баща. Животните като ме е нямало ги е удрял.
Майка му до последно стоя с него, два три дена след като А. дойде и отидохме да вземем
майка му.
25
Той пушеше колкото му оставиш. Имало е случаи, в които съм му отказвал да му дам
цигари, на мен не ми е викал, на майка си започва да вика. Употребява алкохол когато има -
ракия. В село има казани за ракия и си взимаше оттам.
Физическа агресия не съм го виждал да проявява.
На въпроси на прокурора
Свид. Г. Т.: До нашите обори, има обори и на други хора. Всеки ден като няма в него
цигари иска от другите хора. Той с пари не можеше да борави, майка му му купуваше храна,
цигари.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. Г. Т.: А. е викал на баща ми, когато мен ме е нямало. Ставаше въпрос само за
словесни пререкания. Когато А. няма цигари и храна беше агресивен към майка си.
Продаде ми фуража, солта, запуши ми канА.зацията на банята с тор и боклуци. Всеки
ден правеше по нещо.
На въпроси на съда
Свид. Г. Т.: Познавам го отпреди това, работил е при други хора. Същите проблеми
са имА. с А.. Като го изгоних, след месец намерих човек който да върши тази работа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
С. Светлозарова Д. – на 27 год., със средно образование, неомъжена, неосъждана,
български гражданин, без родство с подсъдимия, предупредена за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. Д.: А. работеше при вуйчо ми на село като дояч или общ работник при кравите
му.
Видях го на краварника и до вкъщи е идва. С вуйчо сме къща до къща, дядо ми и баба
ми живеят в нашата къща, и дядо ми ходеше да му помага и поС.но А. идваше до нас да
вика дядо ми за нещо. Виждала съм го почти всеки ден.
А. си беше агресивен като цяло, не може да му направиш забележка, поС.но идваше
на вратата, той крещи, излизам и му правя забележка, че имам малко дете вкъщи, което спи.
Крещи името на дядо ми и просто вика, и като му направя забележка започваше да ме
обижда.
Обиждаше ме, заплашваше ме, не ми е посягал.
Поради мой коментар във Фейсбук стигнах до залата.
Коментирах за убийството му, коментирах, че по никакъв начин не защитавам
виновника за убийството, но А. си беше дразнител, беше провокиращ. След което
полицията се свърза с мен по повод на този коментар.
26
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: По-скоро психически не беше много… Не знам, не съм лекар, но като цяло
държането му, като цяло беше си агресивен.
Лично не ми е посягал. Заплашваше ме: „ще хвана нещо да те ударя.“ Не се е
доближавал до мен.
На въпроси на адв. В. И.
Свид. Д.: Дядо ми беше там, когато ми е викал. На вуйчо не съм разказвала, че А. ми
е викал. Той вуйчо ми си го знаеше А..
Аз заради това гледах да не му обръщам внимание. А. не е работил за мен, аз съм
страничен човек, в смисъл живеем къща до къща и дядо ми поС.но помагаше на вуйчо ми.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. Д.: А. каза, че майка му е с един или два отрязани крака. А. пушеше цигари и
поС.но искаше цигари, ако не му дадеш пак започваше да вика. Започват се обиди и „курва“
ме е наричал. Той просто си беше агресивен, дори да му направиш забележка започваше да
псува. Аз не съм виждала майка му. Чувала съм, че е идвала с А., но доколкото разбрах не е
инвА.д.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Г. С. Д. – на 50 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
втори братовчед на подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1
от НК, обещава да говори истината.
Свид. Г. Д.: На заслона не сме ходили. А. съм го виждал няколко пъти, виждал съм го
на овчарника. Не съм разговарял с А.. Когато го видях, не ми е направило нещо
впечатление.
Вечерта след почерпката на заслона, Д. ми звънна около 3:30 часа или 4 часа и каза,
че овчаринът е починал.
Сутринта запА.х личния си автомобил и отидох на овчарника, там беше вече бърза
помощ, преглеждаха го и казаха, че е починал. Колегите от полицията бяха там.
Около 10 минути стоях и се прибрах.
С Д. говорих, каза, че овчаринът е искал инсулин. Овчаринът беше настрани легнал
по гръб, точно до него не съм ходил, беше тъмно. Не мога да се сетя дА. тялото беше
осветено, мисля, че беше тъмно там.
На въпроси на прокурора
27
Свид. Г. Д.: Не мога да кажа, защо е звъннал на мен, само ми каза, че е починал.
Бърза помощ, колегите бяха там. Само това ми каза, че овчаринът е искал инсулин.
Не си спомням да сме си говорили друго. А. беше от една седмица, 10тина дни, карал
съм бащата на Д. до овчарника и съм виждал А..
Не сме обсъждА. с Д. какво се е случило нея вечер.
Прокурорът: Г-жо Председател, аз имам искане за прочитане на показанията на
свидетеля от 21.09.2020 год. на лист 153 от ДП, 2-ри абзац започва със „Сутринта, когато
отидох при Д.…“
Адв. В. И.: Нямам въпроси.
На въпроси на адв. С. И.
Свид. Г. Д.: Бащата на Д. споделял е, че овчаринът гони животните, приказвал, че
има жена, деца. Това ми е разказвал преди инцидента.
Адв. В. И.: Не се противопоставям.
Адв. С. И.: Да се прочетат. Тогава следва да се прочетат и тези показания от
първоначалното разглеждане на делото от 25.06.2021 год. на лист 178.
Прокурорът: Не се противопоставям и за показанията от 25.06.2021 год.
Адв. В. И.: Да се прочетат.
Съдът разяснява на подс.Д., че прочетените показания могат да се използват при
постановяване на присъдата.
Подс.Д., след консултация с адв.Ст.И. : Съгласен съм.
СЪДЪТ намира, че са нА.це основанията за прочитане показанията на свид. Г. С. Д.
в посочените части, дадени в хода на ДП на 21.09.2020 год. /том 1, лист 152/, дадените на
25.06.2021 год. пред друг състав на съда, находящи се на лист 178 по НОХД № 101/2021
год., поради което и на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Г. С. Д. дадени в хода на ДП на 21.09.2020 год.
/том 1, лист 152/ в частта от: „Сутринта, когато отидох при Д. той ми разказа, че работникът
му …“ до „Останах на място около 15-20 минути.“
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Г. С. Д. дадени по НОХД № 101/2021 год.,
пред друг състав на съда от дати: 25.06.2021 год. /лист 178/
Прочетоха се!
Свид. Г. Д.: Вярно е записано това, което съм казал и при двата разпита.
Възможно е Д. да ми е казал, че овчаринът му е искал цигари, просто не си спомням.
28
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
К. Б. Д. – на 47 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Д.: Бях на заслона, но отидох по-късно. Носех си две бирички от по 2 литра.
Много хора бяхме на заслона – тука дето бяха свидетели преди малко. Д. беше там.
Аз „Д.“ му викам. В едно село сме. Бяха седнА. на масата, но точно кога са седнА., аз отидох
към 16:30 часа. Някои пиеха алкохол, аз си пиех бирите, беше топло времето.
Д. не съм забелязал какво е пил. Аз стоях до към 24:00 и нещо, аз като си тръгнах си
тръгнахме заедно с Д.. Четири коли си тръгнахме.
Никой не е зА.тал, повлиян от алкохола. От заслона до селото е около 8 км., пътят до
5ия километър е асфалт и после е чакА.рано.
На пътя има дупки и остатъци от асфалт, ако си с лека кола по-бавно се стига, ако с
джип по-бързо, но всеки различно според това как кара.
Аз чух, че има полиция в селото и изчаквахме да си замине полицията. Не помня кой
на кого да се обади, че има полиция в селото. Сигурно някой се е обадил да каже, че
полицаите са си тръгнА..
Адв. В. И.: Нямам въпроси.
Адв. С. И.: Нямам въпроси.
На въпроси на съда
Свид. Д.: Д. е весел, забавен човек. Виждал съм го като употребява алкохол, веселяк
е в това съС.ие, не създава проблеми. Мисля, че кара бус към строителна фирма.
Познавам семейството му, майка му работи в дом за душевно болни в селото. Аз не
съм виждал овчаринът, който е работил при тях.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Съдът докладва Експертно Решение № 0851 от 9.03.2020 год. за ТЕЛК „МБАЛ
Добрич“ АД с оценка на работоспособността: 75 % трайно намалена работоспособност на А.
А. А..
Съдът докладва постъпило с входящ номер 15044/23.06.2022 год. Заверено копие на
Медицинско експертно досие на А. А. А., което се съхранява в РКМЕ към РЗИ Добрич /18
листа/.
Съдът докладва постъпила справка за съдимост от Районен съд – Добрич от
9.06.2022 год. за А. А. А..
29
Прокурорът: Да се приемат.
Адв. В. И.: Да се приемат.
Адв. С. И.: Да се приемат.
Съдът намира, че така представените документи са допустими и относими към
предмета на делото и следва да се приемат като писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материА.те по делото: Експертно Решение № 0851 от
9.03.2020 год. за ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД с оценка на работоспособността: 75 % трайно
намалена работоспособност на А. А. А.; Справка за съдимост от Районен съд – Добрич от
9.06.2022 год. за А. А. А.; Заверено копие на Медицинско експертно досие на А. А. А., което
се съхранява в РКМЕ към РЗИ – Добрич, състоящо се от 18 листа.
АДВ. С. И.: Моля да отложите производството по делото и да призовете В. В. чрез
ОД на МВР, където той работи.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде призован свидетелят В..
Адв. В. И.: Предоставям на съда.
Съдът, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните намира, че
искането на адв. С. И. се явява основателно и допустимо, поради което и следва да бъде
уважено, а производството по делото отложено за следващата насрочена дата, като указва на
свидетеля В. П. В., че при неявяване в съдебно заседание без уважителна причина ще му
бъде наложена глоба. Поради изложеното
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 31.10.2022 г. – 10:00 ч., за
която дата и час, явилите се страни - уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимият Д. Д. от Затвора - Варна.
За следващо съдебно заседание СА ПРИЗОВАНИ вещите лица: Д. А. Д.; С. К. М.; В.
Н. С.; С. В. В.; Д. Б. П.; Д. Д. К.; Й. П. Й.; Г. Г. Ж..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят В. П. В. на известните по делото адреси.
УКАЗВА НА СВИДЕТЕЛЯ В. П. В., че при неявяване в съдебно заседание без
уважителна причина ще му бъде наложена глоба.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:12 часа.
30
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
31