Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в. гр. дело № 2261 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
432472/18.06.2018г., постановено по гр.д. № 3664/2017г. по описа на СРС, 144ти
състав, е отхвърлен предявения от Г.И.М. срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание
чл. 357, вр. с чл. 195 от КТ, с който ищцата иска да се постанови решение, с
което да се отмени заповед № 17/26.02.2016г., издадена от Е.Р.– административен
ръководител и градски прокурор в Софийска градска прокуратура, с която и е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
От името на Г.И.М.,
чрез процесуалния и представител адв. Т., е депозирана въззивна жалба с вх. №
5116792/11.07.2018г., в която излага съображения за неправилност на
постановеното от Софийски районен съд решение. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не бил обсъдил направените от ищцата възражения относно
законосъобразността на наложеното и дисциплинарно наказание. Посочва се, че
върху документа, с който на ищцата са поискани обяснения, са извършени
поправки, без да се знае от кого и как са направени. Твърди се, че са останали
необсъдени и писмените обяснения, дадени от М. по чл. 193 от КТ относно това
как е следвало да бъде извършена проверката по предоставения и списък с дела, а
същевременно по делото било установено, че изготвения списък бил работен, не носел
нейния подпис и върху същия имало поставени въпросителни знаци с отбелязване,
че следва да се извърши допълнителна проверка. Необсъдени според въззивника са
и всички представени по делото доказателства, поради което съдът неправилно бил
преценил, че не са налице нарушения в процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание, а от доказателствата по делото в действителност се установявало, че
не били спазени изискванията на чл. 193 от КТ и чл. 195 от КТ. Подчертава се,
че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, е неясна и
немотивирана, като не била съобразена и тежестта на твърдените нарушения. С
оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като вместо
това бъде постановено друго, с което предявения от ищцата иск да бъде уважен, а
в нейна полза да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на
Прокуратурата на Република България.
Софийски градски
съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба доводи, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2001219/20.01.2017 г., подадена от Г.И.М.,
ЕГН ********** срещу Софийска градска прокуратура(СГП), с която е поискала от
съда да отмени наложеното й със Заповед № 3828/21.11.2016 г. на Е.Р.– градски
прокурор в СГП дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение",
като ѝ се присъдят разноските по делото.
Навела е
твърдения, че работи при ответника по трудов договор № 3018 от 13.11.2014 г. на
длъжността "съдебен деловодител" с място на работа Софийска градска
прокуратура. Заявила е, че на 02.11.2016 на нея и колежката ѝ Р.С.Г.им
бил даден работен списък от завеждащия служба на 03 отдел при СГП – Р.П., с
който последната им възложила да извършат проверка, дали по прокурорските
преписки от списъка има постъпили мотиви от СГС по постановените присъди, като
твърди, че от страна на Р.П. им било разпоредено, справката да бъде извършена
само в унифицираната информационна система на ПРБ и в електронните сайтове на
СГС и САС, а не както е посочено в заповедта. Поддържа се, че оригиналът на
първа страница от работния списък се приложил от г-жа Койнарска –
административен секретар на СГП, за доклад на Е.Р.– административен ръководител
на СГП, като на първата страница били три от прокурорските преписки. Твърди, че
не е предоставяла работния списък на никого, както и че когато пристигнала на
работното си място на 03.11.2016 г. установила, че работния списък не е бил на
бюрото ѝ, като разбрала от колежката си Гюрова, че Р.П. го е взела.
Твърди, че списъкът не ѝ е връщан, че не е изготвяла официална справка,
че не ѝ е възлагано да изготви официална справка, както и че не е
запозната с окончателния ѝ вариант. Заявява, че лично на нея не е
възлагано да вади наблюдателните материали и да прави справки в СГС. Твърди, че
работата ѝ е свързана единствено с въвеждане на данни в УИС, като в този
смисъл поддържа, че не е нейно задължение да вади наблюдателни материали.
Твърди още, че не е била запозната с окончателния вариант на официалната
справка и няма представа защо са включени и процесните прокуроски преписки,
които е отбелязала, че трябва да се проверят допълнително. Поддържа, че не е
извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като счита за
неоснователно твърдението, че справката не е изпълнена качествено и по начин
доказващ образцова трудова дисциплина. Твърди, че от страна на работодателя не
ѝ предоставена реална възможност да даде обяснения, доколкото писмото за
даване на обяснение ѝ било връчено в 12:05 часа на 17.11.2016 г., като
срокът за излагане обяснения бил до 14:00 часа на същия ден. В тази връзка
посочва, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказания
„предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразна, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Твърди се също, че процесната заповед не
била мотивирана, защото не сочела коя разпоредба на КТ е нарушила ищцата,като
наложеното наказание не било съобразено с тежестта на нарушението и с
обстоятелство, че до момента не била наказвана.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил иска.
Поддържа, че по безспорен начин е установено дисциплинарното нарушение, за
което е наложено процесното дисциплинарно наказание. Посочил е, че задълженията
на ищеца по длъжностна характеристика били да предоставя справки по дела и
преписки, че в процесния случай същата не е изпълнила възложената ѝ
работа качествено, както и че с обработването на данни, които не отразяват
реалното състояние по дело № 2746/2008 г. на СГС, № 463/2008 г. на СГС и №
1665/2009 г. на СГС, са настъпили вредни последици за ответника и за П.НА Р.Б.като
цяло, поради произтекъл негативен ефект по тема с висок обществен интерес,
която е била широко медийно отразена. Твърди се, че образуваното дисциплинарно
производство срещу ищцата е проведено законосъобразно. В тази връзка се
посочва, че на 17.11.2016 г. са снети обяснения от ищцата във връзка с
процесния случай, в които тя не оспорва, че е изготвила справката, в която е
отразила невярна информация, че по дело № 2746/2008 г. на СГС, № 463/2008 г. на
СГС и № 1665/2009 г. на СГС липсват мотиви. Твърди се, че в процесния случай
била спазена процедурата по налагането на наказанието.
По делото е
приет и не е оспорен от страните трудов договор № 3018/13.11.2014 г., сключен
между Софийска градска прокуратура, в качеството на работодател и Г.И.М., в
качеството на служител, по силата на който работодателят възложил, а служителят
приел да изпълнява длъжността съдебен секретар в Софийска градска прокуратура.
По делото е
прието допълнително споразумение № 2890/08.08.2016 г. към трудов договор №
3018/13.11.2014 г., по силата на което С.Г.П.и Г.И.М. се споразумели за
изменение на трудовия договор, включващи промяна на длъжността на служителя от
съдебен секретар - обща регистратура и
деловодство, на съдебен деловодител – отдел 04.
По делото е
приета и неоспорена от страните длъжностна характеристика на длъжността
„съдебен деловодител“ с код по НКПД 44152003, видно от отбелязванията върху
която, ищцата Г.И.М. е получила екземпляр от същата на 08.08.2016 г.,
респективно се е запознала с нейното съдържание. Съгласно така приетата
длъжностна характеристика на длъжността
„съдебен деловодител“ с код по НКПД 44152003, сред основните задължения и
отговорности на заемащия длъжността се включват „предоставяне на справки по
делата и преписките“, „въвеждане на данни в Унифицираната информационна система
на П.НА Р.Б.относно: всички преписки и досъдебни производство; цялата входяща и
изходяща кореспонденция на прокуратурата; извеждане на справочната информация
от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България“,
както и „извършване на друг вид работа по служба по разпореждане на Градския
прокурор, заместниците му и съдебния администратор при необходимост“.
По делото е
приет атестационен формуляр за ищцата Г.И.М. на длъжност съдебен деловодител за
период 01.12.2015 г. – 30.11.2016 г., от който се установява, че посочения
период на атестиране е изразено становище, че атестирания се справя отлично с
поставените задачи.
По делото е
приета докладна записка от 16.11.2016 г., изготвена от Р.П. на длъжност
„завеждащ служба“ в отдел „Международно правно сътрудничество, изпълнение на
наказанията и наказателно съдебен надзвор“ в СГП, от което се установява, че
във връзка с писмо изх. № 1095/27.10.2016 г. по описа на Главна прокуратура за
извършване на проверка и изготвяне на справка за внесени обвинителни актове от
СГП в СГС-НО, по които са постановени присъди и не са изготвени мотиви в срок,
е възложено на деловодството на 04 отдел да извърши справка и проверка на
отделните дела, както и че проверките били разпределени между служителите в
деловодството. От докладната записка се установява още, че след събирането на
справките от служителите е установено, че по дела № 2746/2008 г. по описа на
СГС, № 1665/2009 по описа на СГС, № 463/2008 г. по описа на СГС и № 1142/2008
г. по описа на СГС данните са непълни и не отразяват реалното състояние на
преписките. Установява се още, че справките по дела № 2746/2008 г. по описа на
СГС, № 1665/2009 по описа на СГС и № 463/2008 г. по описа на СГС са изготвени
от съдебен деловодител Г.М..
По делото е
прието писмо адм. № 930/2016 г. от 18.11.2016 г. по описа на Софийска градска прокуратура, от което се установява, че са
поискани обяснения от Р.П. – завеждащ служба при СГП за посочване на
критериите, които са били зададени на служителите в деловодството на 04 отдел
при търсенето на данните за справките; указано ли е данни да се сверяват с
всяко конкретно паркетно дело; извършена ли е от страна на Р.П. контролна
дейност по предоставените данни, обработени в периода 02.11.2016 г. –
03.11.2016 г. от съдебния деловодител Г.М.; какво завеждащия служба е предприел
по въпросителните знаци, сигналите и бележката, че трябва да се извърши
допълнителна проверка, поставен от М. върху работния ѝ проект, който
по-късно е включен в цялостната справка.
По делото е
прието обяснение от Р.П. на длъжност „завеждащ служба“ в отдел „Международно
правно сътрудничество, изпълнение на наказанията и наказателно съдебен надзвор“
в СГП, в което се посочва, че във връзка с писмо изх. № 1095/27.10.2016 г. по
описа на Главна прокуратура за извършване на проверка и изготвяне на справка за
внесени обвинителни актове от СГП в СГС-НО, по които са постановени присъди и
не са изготвени мотиви в срок по-дълъг от 3 месеца е извадена справка от УИС-2
за постановените присъди за периода от 2000 г. до м. 10.2016 г. Посочва се още,
че проверката за верността на данните е била разделена между нея и служителките
Г.М. и Р.С.. Посочва се също, че указанията към служителките М. и С. били за
извършване на проверка в УИС-2, в сайта на СГС, САС и ВКС и навсякъде, където
може да се потвърди информацията, с цел да се гарантира точността на подадената
справка.
По делото е
прието писмо адм. № 877/2016 от 04.11.2016 г. по описа на СГП, адресирано до
Главен прокурор на Република България, към което е приложена в табличен вид
справка за дела по описа на СГС-НО, по които е внесен обвинителен акт и не са
изготвени мотиви. От така представената към писмото справка се установява, че в
същата са посочени и дела № 2746/2008 г. по описа на СГС, № 1665/2009 по описа
на СГС, № 463/2008 г. по описа на СГС, за проверката на които отговаряла
ищцата.
Прието е писмо
от 17.11.2016 г. с отбелязване, че е връчено на Г.М. на 17.11.2016 г. в 12:05
часа, съгласно което съдебния администратор на С.Г.П.е поканил ищцата в срок до
14:00 часа на 17.11.2016 г. да даде писмени обяснения във връзка с дейността
ѝ по изготвяне на справка по прокурорски преписки № 2746/2008 г., №
1665/2009, № 463/2008 г. по описа на СГП.
Прието е писмено
обяснение от 17.11.2016 г. на ищцата, с което е посочила, че на 02.11.2016 г. от
страна на Р.П. ѝ е представен списък, съдържащ прокурорски преписки с
внесени обвинителни актове, по които има постановена присъда, но липсват
мотиви, както и че проверката е следвало да бъде извършена в УИС и сайтовете на
съдилищата – СГС, НО и САС, НО, като срещу всеки номер в списъка се отбележи
има ли изготвени мотиви с „Да“ или „Не“. В обяснението се посочва, че при
проверка на пр.пр. № 6746/2008 г. (ПД-338/2008 г.) по описа на СГП, НОХД №
2746/2008 г. по описа на СГС се установило, че в УИС обратна информация за постановено
наказание, без попълнена дата за влизане в сила, че в сайта на СГС присъдата и
мотивите по горепосоченото дело не били публикувани, както и че в сайта на САС
не е намерена информация, дали присъдата е разгледа на втора инстанция. В
списъка е посочила, че няма публикувани мотиви и е поставила въпросителен знак.
Посочва се още, че на 16.11.2016 г. ѝ било възложено да извърши проверка
в наблюдателните материали за наличие на мотиви, постановени от СГС, във връзка
с което се установило, че в СГП има присъдна преписка, по която са приложени
мотивите. По отношение на пр. пр. № 6837/2004 (ПД-137/2009 г.) по описа на СГП,
НОХД № 1665/2009 г. по описа на СГС е посочено, че в УИС не са установени
постъпили мотиви в СГП, че в сайта на СГС няма публикувана информация за НОХД №
1665/2009 г., както и че в сайта на САС
е установена информация, че делото е заведено под ВНОХД № 419/2014 г., 5 състав,
като САС отменя изцяло присъдата на СГС, поради липса на мотиви и връща делото
на СГС за ново разглеждане, във връзка с което е образувано под нов НОХД №
2284/2014 г. По отношение на пр. пр. № 7210/2007 (ПД-52/2008 г.) по описа на
СГП, НОХД № 463/2008 г. по описа на СГС е посочено, че в УИС е била въведена
информация за постановена присъда, както и че в сайтовете на СГС и САС не е
установена информация за НОХД № 463/2008 г.,поради което в списъка отбелязала,
че присъдата не е публикувана в интернет и поставила въпросителен знак. Посочва се още, че на 16.11.2016 г., след извършена
проверка в паркетното дело се установило, че има приложени протоколи от
постановена присъда на 08.06.2008 г. от СГС, както и протокол от 14.05.2014 г.
на САС, с който присъдата на СГС се отменя и делото се прекратява, поради смърт
на подсъдимия.
По делото е
прието становище от 18.11.2016 г. на К.И. В.на длъжност „съдебен администратор
при СГП“, в което е посочено, че справките по дела № № 2746/2008 г., №
1665/2009, № 463/2008 г. по описа на СГС са извършени от ищцата Г.М., като е
установено, че данните по справките са непълни и не отразяват реалното
състояние на преписките, както и че служителката е извършила проверка в УИС-2,
в сайтовете на СГС и САС, без да извърши контролни справки в самите
наблюдателни материали на СГП /ПД/ и без да се свери информацията с
деловодството на СГС. В становището е посочено също, че видно от трудовата
характеристика на Г.М., същата следва да предоставя справки по дела и преписки,
като в конкретния случай видно от резултатите от работата ѝ, същата не е
изпълнена качествено и по начин докаващ образцова трудова дисциплина. В
становището е посочено още, че в резултат на допуснатите непълноти и пропуски в
изготвените справки, които не отразявали реалното състояние на делата, са
настъпили вредни последици за СГП и Прокуратура на Република България, доколко
въпросните справки са извършени по искане на Главния прокурор и на тяхна база е
сезирана Съдийска колегия на ВСС, като поради допуснати пропуски за Прокуратура
на Република България произтекъл негативен ефект, доколкото случаят бил
обстойно медийно отразен и с висока степен на обществен интерес.
По делото е
приета Заповед № 3828/21.11.2016 г. на Градски прокурор Емилия Русинова, носеща
подпис положен за нея, съгласно която на Г.И.М. на длъжност "съдебен
деловодител“ при С.Г.П.е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение" на основание на чл. 187, т. 3, 4 и 8 вр. с чл. 189, ал. 1,
вр. чл. 195, ал. 1, чл. 192, ал. 1 , чл. 188, т. 2, чл. 186 от КТ за това, че
за времето от 02.11.2016 г. до 03.11.2016 г. виновно е извършила нарушение на
трудовата дисциплина, като не е изпълнила качествено възложената ѝ
работа, като е обработила данни, които не отразяват реалното състояние на дела
№ 2746/2008 г., № 1665/2009, № 463/2008 г. по описа на СГС, което е довело до
уронване доброто име на СГП, доколкото са настъпили негативни последици за СГП
и Прокуратура на Република България като цяло, по тема с висока степен на
обществен интерес, която е обширно медийно отразена. В заповедта е посочено, че
нарушението е установено по назначена проверка, в хода на която се установили
извършените от служителя нарушения, като при определянето на дисциплинарното
наказание е съобразена тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
На уволнителната
заповед от 21.11.2016 г. се съдържат отбелязвания, от които се установява, че
заповедта е връчена на служителя Г.М. на 22.11.2016 г., за удостоверяването на
което обстоятелство последната е положила подписа си.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността
на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението:
Предявен е иск с
правно основание чл. 357 вр. с чл. 188, т. 2 от КТ - иск за отмяна на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
За да се уважи
така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, че е
изпълнявал точно задълженията си по същото, че поведението му по
правоотношението, обстоятелствата, при които е провел процесното поведение и
характера на същото не предпоставят ангажиране на дисциплинарната му
отговорност с наказание по чл. 188, т. 2 от КТ.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че уволнението е
законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено
дисциплинарно уволнение, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в
хипотеза на чл. 187 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на
наказанието.
По делото не се
спори и се установява от приетите по делото доказателства, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, по който ищецът е
работил на длъжността "съдебен деловодител" при Софийска градска
прокуратура.
По делото не се
спори, че на 02.11.2016 г. на ищцата е било възложено извършването на справки и
събиране на данни за образувани в Софийски градски съд НОХД по внесени от СГП
обвинителни актове, по които е постановена присъда от първоинстанционния съд,
но мотивите не са изготвени в срок, както и че на 22.11.2016 г. на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за осъществено
в периода 02.11.2016 г. – 03.11.2016 г. поведение.
Дисциплинарните
наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен
ред, като се следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с
императивни правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази:
по установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното
наказание; по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание -
писмена форма, мотивирана, тоест посочваща конкретните факти, субективни и
обективни признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване
на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е
наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена
възможност на работника да даде обяснения по случая.
Съгласно
разпоредбата на чл. 194 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването им, които срокове не текат през времето, когато работникът е в
законоустановен отпуск или стачка. Тези срокове започват за текат от влизане в
сила на присъдата, съответно на наказателното постановление, ако нарушението е
престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа,
установени с присъда, съответно с наказателно постановление. Тази разпоредба
урежда по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарни наказания и
пропускането на който и да е от тези срокове, погасява дисциплинарната
отговорност на работника/служителя, респективно - правото на работодателя да
ангажира тази отговорност.
В конкретния случай
по делото е установено, че поведението, за което е наложено наказанието на
ищеца е осъществено в периода 02.11.2016 г. – 03.11.2016 г., за същото
работодателят е уведомен на 17.11.2016 г., поради което и съдът приема че
наказанието, наложено на 22.11.2016 г. със заповед от 21.11.2016 г., е наложено
в сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че
от приетите по делото заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, покана от 17.11.2016 г. и обяснения от
17.11.2016 г. по делото се установява, че наказанието на ищцата е наложено за
нарушения, за които на 17.11.2016 г. ѝ е дадена възможност да изложи
обяснения пред работодателя. Поканата е издадена от работодателя, поканата и заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ сочат едно
и също поведение на ищцата, поради което и съдът приема, че ответникът е спазил
изискването по чл. 193 от КТ, като е дал възможност на ищеца да обясни
поведението си.
По отношение на
твърденията, че предоставеният на ищцата срок за обяснения е бил твърде кратък,
доколкото писмото, съдържащо покана за обяснения ѝ е връчено на
17.11.2016 г. в 12:05 часа и срокът за даване на обяснения е бил до 14:00 часа
на същата дата, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни,
поради следното: условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия
спор, както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел да
бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия,
третирани като дисциплинарни нарушения се искат обяснения, така и оглед дадения
от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът да
има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид
обясненията му. Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури
възможността за даване на обяснения се преценява с оглед обстоятелствата на
конкретния случай. От значение е дали писмените обяснения са дадени по всички
въпроси. В тази връзка макар и да са изискани в кратък срок, ако служителят е
изготвил и депозирал пред работодателя писмените обяснения, изразяващи
позицията му по всички конкретни нарушения, то следва да се приеме, че е
спазено изискването по чл. 193 от КТ /в този смисъл е решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС/. В конкретния случай видно от приетите по делото
обяснения на ищцата, същата е дала подробни обяснения във връзка с твърдените
дисциплинарни нарушения, като независимо от краткия срок за депозирането им е
изложила защитата си по всеки един въпрос, като подробно е изложила извършените
от нея действия във връзка с изготвената от нея справка за делата, за които
ѝ се търси дисциплинарна отговорност.
По делото не е
спорно, а и се установява от събраните доказателства, че във връзка с писмо
изх. № 1095/27.10.2016 г. по описа на Главна прокуратура за извършване на
проверка и изготвяне на справка за внесени обвинителни актове от СГП в СГС-НО,
по които са постановени присъди и не са изготвени мотиви в срок по-дълъг от 3
месеца на ищцата е възложено да извърши справка и проверка на горните
обстоятелства по следните дела по описа на СГС, а именно: дела № 2746/2008 г.
по описа на СГС, № 1665/2009 по описа на СГС, № 463/2008 г. по описа на СГС.
Установява се също, че във връзка с така възложената ѝ задача ищцата е
извършила проверка на дела № 2746/2008 г. по описа на СГС, № 1665/2009 по описа
на СГС, № 463/2008 г. по описа на СГС в УИС-2, в сайта на СГС-НО и в сайта на
САС-НО, като е въвела резултатите от проверката в предоставения ѝ списък,
който след това върнала на Р.П. на длъжност „завеждащ служба“ в отдел
„Международно правно сътрудничество, изпълнение на наказанията и наказателно
съдебен надзвор“ в СГП.
Спорен по делото
въпрос е дали на ищцата е било възложено да изготви официална справка за
състоянието на делата, които е следвало да провери, съответно дали ѝ е
било възложено да извърши контролни справки в т.нар. „паркетни дела“ на
Софийска градска прокуратура, както и сверяване на информацията с деловодството
на Софийски градски съд, неизпълнението на които задължения да е довело до
изготвяне на справка, в която данни за делата са непълни и не отразяват
реалното им състояние.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да се
установяват конкретните параметри на поставените на ищцата задачи във връзка с
извършване на процесните справки. В кориците на делото не се съдържат доказателства,
установяващи обстоятелствата по какъв начин на ищцата е възложено да извърши
процесните справки, дали на същата е възложена задача да изготви справка в
работен вариант или официална справка за състоянието на делата, за които
обстоятелства доказателствената тежест се носи от ответника – работодател. В
тази връзка следва да бъде посочено, че видно от представения списък с дела, по
които е следвало да бъде извършена справката, срещу дела № 2746/2008 г. и №
463/2008 по описа на СГС е отбелязано, че за същите не е установено при
справката да са обявени мотиви, като същевременно е поставен въпросителен знак,
които съгласно обясненията на ищцата е поставен с цел извършване на
допълнителна проверка, доколкото при справката в УИС и интернет страниците на
СГС и САС няма данни за постановени мотиви по горепосочените дела. Горните
установени по делото обстоятелства не позволяват извод, че приетата по делото
справка е окончателен вариант на същата, както и че на ищцата е възложена
работа да извърши проверка по делата в съда. Предвид липсата на доказване от
страна на работодателя каква е била конкретната задача поставена на ищцата в
процесния случай и какъв е предоставеният на ищцата краен срок за изпълнение на
възложената ѝ задача, то следва извод, че по делото не е установено, че проведеното
от ищцата поведение в процесния случай, представлява неизпълнение на трудовите ѝ
задължения.
От приобщените
по делото доказателства, данни за горните обстоятелства се съдържат единствено
в приетите по делото писмени обяснения на Р.П. на длъжност „завеждащ служба“ в
отдел „Международно правно сътрудничество, изпълнение на наказанията и
наказателно съдебен надзвор“ в СГП, в които се посочва, че лично тя е
разпределила делата, по които следва да бъде извършена проверка, както и че указанията
към служителката М. били за извършване на проверка в УИС-2, в сайта на СГС, САС
и ВКС и навсякъде, където може да се потвърди информацията, с цел да се
гарантира точността на подадената справка. По своята същност обясненията на Р.П.
имат характер на свидетелски показания, като същите не са събрани в
производството пред съда и по надлежния за това ред, поради което не следва да
се ценят. Ответникът е имал процесуална възможност да представи доказателства и
да направи доказателствени искания във връзка с направените от него твърдения и
възражения, като видно от определението по чл. 140 ГПК, постановено на
26.06.2017 г., първоинстанционният съд му е дал указания, че негова е тежестта
да установи при условията на пълно и главно доказване виновното неизпълнение на
задълженията на работника и факта на извършеното от последния нарушение на
трудовата дисциплина, което включва и доказване на обстоятелството какви точно
указания са били дадени на ищцата във връзка с възложената ѝ работа във
връзка с писмо изх. № 1095/27.10.2016 г. по описа на Главна прокуратура,
неизпълнението на които представлява твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина. За установяване на тези обстоятелства не са събрани по делото
доказателства.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено
при условията на пълно и главно доказване, че проведеното от ищеца поведение
представлява неизпълнение на трудовите му задължения и е нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 КТ.
Изложеното
обосновава извод, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, доколкото не се установява по категоричен начин
от събраните по делото доказателства извършено ли е от ищцата твърдяното
нарушение на трудовите ѝ задължения.
Предявеният от Г.И.М.
срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СРС има ищцата Г.И.М.. От
същата е направено своевременно искане за присъждането на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за реалното извършване на такива, а
именно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена в
производството пред СРС правна защита и съдействие в размер на 600 лева.
Предвид горното С.Г.П.с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 следва да бъде осъдено да заплати в полза
на Г.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 600 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат в
производството пред СРС.
Предвид изхода
на спора и доколкото ищецът в настоящото производство е освободен от държавни
такси на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът С.Г.П.следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета и по сметка
на Софийски районен съд сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна такса
в производството пред СРС.
По отношение на разноските пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззивникът – ищец по
делото Г.И.М.. От същата е направено своевременно искане за присъждането на
разноски, като същевременно са представени и доказателства за реалното
извършване на такива, а именно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена в производството пред СГС правна защита и съдействие в размер на
400 лева.
От името на
въззиваемата страна С.Г.П.е направено възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна в производството разноски за адвокатско
възнаграждение. По така направеното възражение, като отчете, че настоящото
производство не се отличава с голяма фактическата и правна сложност, както и
обстоятелството, че активното процесуално поведение на пълномощника на
въззивника се изразява не само в депозиране на въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но и в явяване в проведеното пред настоящата
съдебна инстанция открито съдебно заседание, въззивният съдебен състав намира
същото за основателно, като в тази връзка претендираното от въззивникът Г.М.
адвокатско възнаграждение на един адвокат в производството пред СГС следва да
бъде редуцирано до размера от 300 лева.
Предвид горното С.Г.П.с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 следва да бъде осъдено да заплати в полза
на Г.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 300 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството пред СГС.
Предвид изхода
на спора и доколкото въззивникът - ищец по делото е освободен от държавни такси
на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът С.Г.П.следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета и по сметка на
Софийски градски съд сумата от 40 лв., представляваща дължима държавна такса в
производството пред СГС.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 432472/18.06.2018г.,
постановено по гр.д. № 3664/2017г. по описа на СРС, 144-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 17/26.02.2016г., издадена
от Е.Р.– административен ръководител и градски прокурор в Софийска градска
прокуратура, с която на Г.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА С.Г.П.с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.М., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляващи разноски
за възнаграждение на един адвокат в производството пред СРС.
ОСЪЖДА С.Г.П.с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лв.,
представляваща дължима държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА С.Г.П.с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на Г.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 300 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството пред СГС.
ОСЪЖДА С.Г.П.с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета и по сметка на Софийски градски съд сумата от 40 лв.,
представляваща дължима държавна такса в производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.