Р Е Ш Е Н И Е № 504
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 26.01.2018г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седми декември,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря Ф.Николова, като
разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1054 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК от
Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и със съдебен адрес:***, ЕИК *********,
представлявана от кмета на общината, с адрес: гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, за
установяване недължимостта на суми по акт за установяване на задължение по
Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително
изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин, в размер на 2161.17 лева, от които:
1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за събирането на които суми е
образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г. поради
погасяването им по давност – 5 годишна за главницата и тригодишна за лихвите,
на основание чл.111, б.В, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че с Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 1-0340/29.07.2011г. на началник
сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин било
установено, че Г.М.М. има задължения за данъци и такси по видове и периоди, и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.07.2011г. -главница в общ размер
на 1293.41 лева - данък превозни средства и лихви за просрочие в размер на
867.76 лева.
Ищецът поддържа, че е получил
покана за доброволно изпълнение по изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин
за 2017г., образувано по силата на горепосочения акт за установяване на
задължение, с която го уведомявали за задължението по изпълнителното дело. Ищецът
се позовава на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД за това, че с изтичане на
петгодишна давност са се погасили всички вземания, за които законът не
предвиждал друг срок. Счита, че
задълженията, посочени в Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК относно данъчни задължения за МПС са погасени по давност съгласно
императивните разпоредби на чл.110 и сл. от ЗЗД и не дължи плащането им, тъй
като Актът за установяване на задължения е издаден на дата 29.07.2011г., а
изпълнителното дело е образувано след изтичане на повече от 5 години - по молба
на взискателя от 27.02.2017г. Ищецът прави изрично възражение за изтекла
давност на задълженията му, установени с Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и
принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин.
Иска се от ищеца,
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумите по акт за установяване на задължение по
Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително
изпълнение в отдел „МДТ“ при община Видин. Претендира пресъждане на разноските
по производството и допускане на предварително изпълнение на решението.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Съдът е прекратил производството по делото с
Определение № 915 – РЗ, постановено на 19.04.2017г. по настоящото дело поради
недопустимост на предявения иск, но с Определение № 123, постановено на 21.06.2017г.
по в.ч.гр.Д.№ 198/2017г. ВОС го е отменил и е постановил продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, поради което ВРС дължи произнасяне по
съществото на спора.
От фактическа страна: Не се спори между
страните и се установява, че с акт за
установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник
сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин, по
13 бр. подадени декларации от 2002г. и 2003г. по чл.54 от ЗМДТ, за периода
2003г. – 2010г., спрямо ищеца Г.М.М. са установени задължения за данък превозни
средства към дата 29.07.2011г. в размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева
главница и 867.76 лева лихви за просрочие върху главницата.
Установява се също актът установяване на
задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и
принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин, е обжалван по
административен ред пред Началника на отдел „МДТ“ при община Видин, но жалбата
е оставена без разглеждане като просрочена. Решението на Началника на отдел
„МДТ“ при община Видин е обжалвано от ищеца пред АС – Видин, но с Определение №
84-РЗ/06.06.2012г., постановено по адм.Д.№116/2012г. по описа на АС – Видин,
жалбата е отхвърлена и решението е влязло в сила като необжалваемо.
Актът установяване на задължение по
Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително
изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община Видин е връчен на длъжника и по заявление
от 27.02.2017г. на кмета на Община Видин, срещу ищеца е образувано изпълнително
дело от същата дата, а именно: изп.Д.№ 20171320401046 по описа на ДСИ при РС –
Видин. На 07.03.2017г. на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнителното
дело е връчена покана за доброволно изпълнение.
Разпитания по делото
свидетел Вл.Георгиев установява, че когато в системата на Община Видин
„излизат“ данни на длъжници - лица,
които имат задължения за заплащане на данък сгради, данък МПС, данък смет и
др., по тези данни, които са декларирани от задълженото лице, се съставят
актове за установяване на данъчни задължения, както и че срещу ищеца са
съставени и други актове поради не плащане на задълженията си по декларираните
данни.
От правна страна: Искът
по чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, е искът на длъжника, който
оспорва изпълнението, какъвто е настоящия случай, като той може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 от ГПК/. В настоящия
случай, изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело срещу
длъжника е Актът за установяване на задължение по Декларация №
1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в
отдел „МДТ“ при община Видин. Съдебното дирене е приключило на дата
06.06.2012г., с влизане в сила на съдебния акт по адм.Д.№116/2012г. по описа на
АС – Видин, по което дело е атакуван актът за установяване на публично вземане.
Твърдяния от ищеца факт, настъпил след приключване на съдебното дирене е
настъпването на дата, на която изтича времеви период, с който настъпва
погасителна давност по отношение на вземането. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. В настоящия казус, вземането на ответника е за
декларирани задължения за периода 2003 – 2010г., като за всяко от тях е
започнала да тече давност, считано от 1 януари на следващата година.
Основателен е доводът на ищеца, че с издаване на акта за установяване на
публично вземане на дата 29.07.2011г., съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността
е прекъсната, а съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК е започнала да тече нова 5 –
годишна давност, която е изтекла на 29.07.2016г. Заявлението за образуване на
изпълнително дело от ответника е направено след изтичане на давността - на дата
27.02.2017г., поради което сумите по акта за установяване на публично вземане
не се дължат. Съдия – изпълнителят е образувал изпълнително дело и е започнал
изпълнение, тъй като давността не се прилага служебно. Давността е изтекла и по
отношение на лихвата върху главницата, която съгласно чл.111 „в“ от ЗЗД е дори
3 – годишна. Искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски
по делото в размер на 101.74 лева за платена държавна такса и 1000 лева за
адвокатско възнаграждение, с изключение на претендираните разноски в размер на
15 лева, направени по частно гражданско дело пред ОС – Видин, тъй като
първоинстанционният съд не е компетентен да пресъжда разноски, направени пред
горестоящ съд, както и претендираните разноски в размер на 500 лева, направени
по в.ч.гр.дело № 309/2017г. по описа на ОС –Видин, тъй като същите са вече
пресъдени с Определение от 12.10.2017г. по това дело.
Предварително
изпълнение на решението не следва да се допуска, тъй като не е налице нито една
от хипотезите на 242 от ГПК, още повече, че на ответника му е допуснато
обезпечение чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, образувано за
спорната парична сума.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
Община Видин, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината, с адрес:
гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, че Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи сумите
по Акт за установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на
началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ при община
Видин, в размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева главница и 867.76 лева
лихви, за събирането на които суми е образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ
при РС – Видин за 2017г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Община Видин, ЕИК *********, представлявана от кмета на
общината, с адрес: гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, да заплати на Г.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото както следва: 101.74 лева за платена държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: