Р Е Ш
Е Н И Е
№ 728/12.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, осми състав в открито
заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Я. В.. и в присъствието на прокурор Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.дело № 825/21г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по
искова молба от Д.Г.А.,*** против ГД „Изпълнение
на наказанията“ – София. Твърди нанесени неимуществени щети от бездействието на
администрацията на Затвора Пазарджик, да допусне ползването на разрешена вещ – „аудиоплеър“.
Искът е в размер на 3 000 лв. за периода от 14.12.20г. до 20.07.2021г. /датата
на предявяване на исковата молба/.
Ищецът твърди, че на 14.12.2020 г. пуснал молба до
Началника на Затвора Пазарджик, с която поискал да му бъде допуснато ползването на разрешена
вещ – МР3 плеър FIIO FA7, която не била уважена. Ищецът оспорил отказа по
съдебен ред и било образувано адм. д. 83/21 г. по описа на АС Пазарджик. Със
съдебно решение № 89/11.02.21 г., едноличен състав на съда отменил като
незаконосъобразен отказа на началника на Затвора Пазарджик. Със същият съдебен
акт било постановено един брой
„аудиоплеър- без записващо устройство“ да бъде предоставен на Д.Г.А..
Този отказ бил обжалван от ГД“ИН“ София пред тричленен състав на АС
Пазарджик, като с решение № 452/28.05.21
г. по канд 387/21 г. решението на първоинстанционния съд било оставено в сила.
Ищецът твърди, че след влизането на съдебният акт в сила,
подавал неколкократно молби да му бъде предоставена вещта, но отново му било
отказано, с мотива, че решението не било още получено в съда. Това наложи
ищецът да пусне молба до съда да му бъде изпратено копие от решението, за да се
запознае началника на затвора Пазарджик с него. В края на краищата, достъп до
разрешената му от съда вещ не му бил предоставен.
От незаконосъобразното бездействие на администрацията на
Затвора Пазарджик, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в явно
унижение и подигравка с човешкото достойнство, чувство за безсилие от
административния произвол, които ищецът оценява на 3000 лв.
Ищецът в съдебно заседание, поддържа исковата молба. Моли
да се уважи иска в цялост.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ – София,
представляван от юриск. Р. в писмен отговор, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка..
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че
искът е неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2020 г. ищецът пуснал молба до Началника на
Затвора Пазарджик, с която поискал да му
бъде допуснато ползването на разрешена вещ- МР3 плеър FIIO FA7, която не била
уважена. Ищецът оспорил отказа по съдебен ред и било образувано адм. д. 83/21
г. по описа на АС Пазарджик. Със съдебно решение № 89/11.02.21 г., едноличен
състав на съда отменил като незаконосъобразен отказа на началника на Затвора
Пазарджик. Със същият съдебен акт било постановено един брой „аудиоплеър- без записващо устройство“ да
бъде предоставен на Д.Г.А.. Този отказ бил обжалван от ГД“ИН“ София пред
тричленен състав на АС Пазарджик, като с
решение № 452/28.05.21 г. по канд 387/21 г. решението на първоинстанционния съд
било оставено в сила.
След влизането в сила на съдебният акт, ищецът подал
молба, вх. № М 1634/24.06.21 г., в която
помолил да получи радиоплеър, марка FiiO, като посочил, че за същата вещ има
влязъл в сила съдебен акт. Молбата не била разгледана, като в горния ляв ъгъл
началника на Затвора Пазарджик поставил резолюция, че ще се произнесе след като
получи решението на съда.
На 22.07.21 г., ищецът отново подал молба за получаването
на радиоплеър марка FiiO, заедно с устройство „блутут“ в ден сряда, върху която
била поставена резолюция „Да- РО, съгласно СРВ…./не се чете/…ред, при условие,
че не притежава подобни вещи.
Представена е Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на МП, с
която е утвърден списък на разрешените вещи, които могат да се ползват в
заведенията за лишаване от свобода.
Представена е Заповед № Л-15/06.01.20 г. на Началника на
Затвора Пазарджик.
Представени са копия от жалбите на Д.А. за периода
22.06.21-04.08.21 г.
По делото е представена медицинска документация на името
на ищеца, която няма връзка с делото.
В качеството на свидетели са разпитани Ф.К. и В.Д.. От
показанията на първата се установява, че на няколко пъти е носела в Затвора
Пазарджик музикален плеър за сина си, като на три пъти служителите са я връщали
под различни предлози- че вещта има Bluetooth, че била опакована и нямало как
да я проверят и т.н. В съдебно заседание, тя представи веществено
доказателство-1 бр-. МП три плеър, марка FiiO, като потвърди, че именно тази
вещ е носела със себе си.
От показанията на св. Д. се установява, че причината,
поради която не приел МП три плеъра била, че устройството поддържало
видеоформат, т.е. с него се възпроизвеждали видеоклипове, а този формат бил
забранен по списъка за разрешените вещи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
подробни и последователни, като всеки свидетел пресъздава факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, които непосредствено е възпроизвел.
Показанията на св. К., макар и заинтересовани с оглед близката родствена връзка
с ищеца си кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и съдът не
намира причина да не им са довери.
След преценка на събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в
гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява
при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли
са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при
или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния
ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието
или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. –
ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
(1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. (2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
За настоящият съд е безспорно доказано, че в случая е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора
Пазарджик да допусне ползването на разрешена вещ- аудиоплеър без записващо
устройство. Това бездействие е доказано с влязъл в сила съдебен акт-решение на
АС Пазарджик по адм. д. 83/2021 г. В този смисъл и предвид задължителната сила
на решението за страните- арг. от чл. 177 ал.1 от АПК, административният орган
е бил длъжен да се съобрази с нея и да допусне ползването на процесния МП 3
плеър марка FiiO от страна на ищеца.
Установи се по делото, че неколкократно в исковия период въпросната вещ е била
връщана по най- различни поводи- че поддържала определени формати- блутут,
видеоформат и т.н, че не можела да бъде разопакована и проверена и т.н- т.е.
затворническата администрация е реализирала фактически бездействия, в разрез с
дължимото действие- да допусне вещта. Напълно безпредметни бяха процесуалните
усилия на ответника да докаже, че технически вещта не е отговаряла на изискванията на списъка с
разрешените вещи, при положение, че по допустимостта на вещта е налице сила на
пресъдено нещо, с която всички, включително и настоящия съд следва да се
съобразят. Все пак, за пълнота, следва да се отбележи и следното:
Неприемлив е довода в отговора на исковата молба, че
болтчетата, с която била запечатана вещта били със специфичен китайски стандарт
и служителите на затворническата
администрация не са разполагали с подходящия инструмент за развиването им. Това
дори и да е вярно, не може да обоснове самостоятелно отказ за предаване на
вещта, а е изисквало допълнителни усилия за извършване на техническата проверка
на вещта.
Прави впечатление противоречието между официалното
становище на ответника, обективирано в отговора на исковата молба и заявеното
от св. Д. досежно причината поради която не е била допусната вещта- Д. не си
спомня да е имал проблем с разглобяването, а твърди, че вещта е поддържала
видеоформат, който е бил забранен. Тук следва да се отбележи, че единственото
отрицателно изискване, което поставя СРВ в т.5 б „з“ към портативните
аудиоплеъри /които са разрешени вещи/ е да не съдържат записващо устройство.
Забраната за видеоформати и безжична комуникация е относима към електронните
игри, посочени в следващата т. “и“, но не е изрично предвидена за
аудиоплеърите. Списъкът с разрешени вещи е изричен и подробен и е недопустимо
да бъде разширително тълкуван или коригиран от пенитециарната администрация.
Такова правомощие има единствено министъра на правосъдието, който ако прецени
може да допълни заповедта си във връзка с непрекъснато променящите се цифрови и
дигитални технологии, които неизменно стават част и от затворническия бит.
Установи се по делото, че незаконосъобразното бездействие
на затворническата администрация е продължило през целия исков период,
доколкото вещта не е била допусната и след депозирането на исковата молба/
видно от молбата на ищеца до Началника на Затвора Пазарджик от 22.07.21 /л.63
по делото/.
Освен това, може да се направи извод, че продължилото
един немалък период от време/повече от половин година/ незаконосъобразно
бездействие да администрацията да допусне ползването на разрешена /включително
с влязъл в сила съдебен акт/ е породило негативни преживявания у ищеца-
унижение, чувство на малоценност и безсилие. Тези чувства без съмнение са се
засилили, след влизането в сила на съдебния акт, с който в период от близо два месеца,
администрацията не се е съобразила, въпреки подадените от ищеца молби. Няма
съмнение, че съдебните актове подлежат на незабавно изпълнение, след влизането
им в сила и всякакво забавяне по необективни причини, несъмнено подрива и
вярата на гражданите в правосъдието и по- специално в способността на съда да
защити правата и законните им интереси.
Налице е причинно-следствена връзка между бездействието
на администрацията на затвора Пазарджик – недопускането на разрешената вещ-
аудиоплеър без записващо устройство и негативните преживявания у ищеца-
унижение, чувство на малоценност и безсилие. Ако Началника на Затвора Пазарджик
беше допуснал разрешената вещ, то нямаше ищецът да изпитва тези негативни
емоции и чувства.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
бездействие от страна на служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от
естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед продължилото
немалък период от време бездействие да бъде допусната разрешената вещ,
включително и след влизането в сила на съдебен акт, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 200 лв. Все пак, недопусната
вещ не е от първа необходимост, а и по делото са налични данни, че ищецът е
разполагал и други вещи от подобен вид /вж съдебния протокол, л. 90, отговора
на св. Д./.
За този период и доказани неимуществени увреждания на
ищеца ще следва да се присъди обезщетение в размер на 200лв., а в останалата
част до размер от 3 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд Пазарджик, осми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А.,***
СУМАТА от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик – да допусне
ползването на разрешена вещ- „аудиоплеър“
от лишения от свобода за периода от 14.12.2020 г. до 20.07.2021г./датата
на предявяване на исковата молба/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.Г.А.,***, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София в останалата му част над 200 лв. до размер 3 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд -
Пазарджик.
СЪДИЯ:/П/
Решение № 204/16.3.2022г.на Административен съд Пазарджик,
десети състав по адм.д. № 72/2022 г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 728 от 12.10.2021 год. постановено по
адм. дело № 825 от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.