Присъда по дело №475/2010 на Окръжен съд - Русе

Р.н­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Г.И.Т.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, женен, неосъждан, с висше образование, работи във *******, ЕГН **********, за това, че на 14.02.2006г. в Р., в условията на продължавано престъпление - на десет пъти, в качеството му на длъжностно лице - **********************е, присвоил чужди пари - 480 лв., връчени в това му качество от К.Д.Н. в размер 50 лв., Р.Д.Д. в размер 50 лв., Р.К.Г. в размер 50 лв., Г.В.П. в размер 50 лв., М.И.Г. в размер 50 лв., Р.К.П. в размер 50 лв., В.С.Й. в размер 50 лв., И.М.И. в размер 30 лв., А.Ф.М. в размер 50 лв. и Х.М.Д. в размер 50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер 874,50 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Р.н­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила също и под­съ­ди­мия М.Г.Г.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, женен, неосъждан, с висше образование, работи в *******, ЕГН **********, за това, че на 13.02.2006г. в Р., в условията на продължавано престъпление - на осем пъти, в качеството му на длъжностно лице - **********************е, присвоил чужди пари - 481 лв., връчени в това му качество от А.М.Б. в размер 50 лв., Ц.М. П. в размер 50 лв., В.И.Г. в размер 50 лв., Г.Б.Т. в размер 50 лв., И.П.Т. в размер 90 лв., К.А.М. в размер 50 лв., Я.Ф.К. в размер 90 лв., И.И.Н. в размер 50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността *********** - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер 905 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Р.н­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила и под­съ­ди­мата Г.Ж.Д.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ка граж­­­­­данка, разведена, неосъждана, с висше образование, работи в *******, за това, че на 25.02.2006 г. в гр. Р. обл. Р.нска в условията на продължавано престъпление- на осем пъти, в качеството й на длъжностно лице - **********************е, присвоила чужди пари - 403,50 лв., връчени в това й качество от Й.И.И. в размер 50 лв., М.Й.М. в размер 50 лв., Д.М.М. в размер на 50 лв., В.Б.И. в размер 45 лв., К.С.К. в размер 45 лв., П.И.П. в размер 70 лв., Б.П.В. в размер 50 лв. и И.Н.И. в размер 43,50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършила друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнила служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици -имуществени в размер 700 лв. за Републиканския бюджет, и неимуществени изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България - престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Р.н­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила също и под­съ­ди­мия В.С.В.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи в *******, за това, че на 13.02.2006г. в Р., в условията на продължавано престъпление, на осем пъти, в качеството му на длъжностно лице - **********************е, присвоил чужди пари - 532 лв., връчени в това му качество от Т.Д.П. в размер 90,50 лв., В.С.Б. в размер 90,50 лв., К.Д.Н. в размер 50 лв., Д.П.И. в размер 90,50 лв., Й.Ж.Т. в размер 40 лв., А. И.Л. в размер 90,50 лв., З.П.П. в размер 50 лв. и К.А.Г. в размер 30 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер на 934,50 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Р.н­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила и под­съ­ди­мата А.Н.В., род. на *** ***, с постоянен и настоящ адрес в С., бъл­гар­­с­ка граж­­­­­данка, омъжена, неосъждана, с висше образование, работи в *******, за това, че на 21.02.2006 г. в Р. в условията на продължавано престъпление - на единадесет пъти, в качеството й на длъжностно лице - **********************е, присвоила чужди пари-793,50 лв., връчени в това й качество от Р.Д.Д. в размер 50 лв., Р.К.Г. в размер 50,50 лв., К.К.Т. в размер 90,50 лв., Р.С.И. в размер 50 лв., В.Й.Х. в размер 90,50 лв., В.Д.К. в размер 50 лв., И.Д.И. в размер 50 лв., Б.Р.К. в размер 90,50 лв., З. М.П. в размер 90,50 лв., Д.М.И. в размер 90,50 лв. и Б.В.Б. в размер 90,50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършила друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнила служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р.-Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер 1176,50 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила също така и подсъдимия М.Ц.М.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, женен, неосъждан, с висше образование, земеделски производител, за това, че на 20.02.2006 г. в Р., в условията на продължавано престъпление - на седем пъти, в качеството му на длъжностно лице - **********************е, присвоил чужди пари - 431 лв., връчени в това му качество от С.Л.И. в размер 90,50 лв., С.Н.С. в размер 50 лв., Р.И.П. в размер 50 лв., И.Г.Г. в размер 50 лв., Т.П.Ч. в размер 90,50 лв., Р.И.Б. в размер 50 лв. и П.Г.А. в размер 50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици -имуществени в размер 724 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Р.нската окръжна прокуратура обвинила още подсъдимия М.В.М., род. на ***г*** *******, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи в ***********, за това, че на 27.02.2006 г. в Р., в условията на продължавано престъпление - на десет пъти, в качеството му на длъжностно лице -**********************е, присвоил чужди пари - 524,50 лв., връчени в това му качество от Т.П.Т. в размер 50 лв., П.С.Д. в размер 50 лв., Ц.М.П. в размер 50 лв., П.М.Б. в размер 50 лв., П.И.Р. в размер 50 лв., Т.А.Т. в размер 50 лв., Г.Б.В. в размер 30 лв., В.Г.Т. в размер 90,50 лв., П.Г.А. в размер 50 лв. и Б.Д.Ч. в размер 54 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността ******* - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер 875 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Р.нската окръжна прокуратура обвинила и подсъдимия Г.Д.П.,***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., бъл­гар­­с­ки граж­­­­­данин, женен, неосъждан, с висше образование, работи в ******* ”, за това, че на 26.02.2006г. в Р., в условията на продължавано престъпление - на пет пъти, в качеството му на длъжностно лице - **********************е, присвоил чужди пари - 230 лв., връчени в това му качество от П.Х.П. в размер 50 лв., Р.М.Г. в размер 30 лв., Б.Т.Б. в размер 50 лв., К.И.А. в размер 50 лв. и А.Д.А. в размер 50 лв., да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършил друго престъпление, такова по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК - не изпълнил служебните си задължения: да събира такси за преминаването на пътни превозни средства по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища”, т.1.1 от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., чл.10, чл.12, чл.19 и чл.21 от Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и т.4.1 от Длъжностна характеристика за длъжността *********** - ***, с цел да набави за себе си облага, като от деянието са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени в размер 446,50 лв. за Републиканския бюджет и неимуществени, изразяващи се в уронване на престижа на държавната администрация в Република България, престъпление по чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт, Р.нска окръжна прокуратура е обвинила за идентични престъпления още Д.И.Н., С.Е.С., Р.Х.Х., И.Г.С., А.П.М. и Д.В.Н.. В съдебно заседание на 22.11.2010г., между тях и Р.нска окръжна прокуратура били сключени споразумения, според които се признали за виновни и им били наложени наказания лишаване от свобода за шест месеца и лишаване от право да заемат длъжността **********************. На основание чл.66 от НК, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за всички било отложено с тригодишен изпитателен срок.

В съдебно заседание представителят на Р.нска окръжна про­­куратура поддържа изцяло всички обвинения, както са по обвинителния акт. Счита, че авторството и вината на всеки от подсъдимите са без­спорно доказани и предлага да бъдат признати за виновни по чл.202 ал.1 т.1 вр., чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно с улесняващото престъпление по чл.282 от НК. По отношение наказанията, предлага на всеки да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, между две и две и половина години. Счита, че са налице всички предпоставки по чл.66 от НК, поради което предлага изтърпяването им да бъде отложено за изпитателен срок от четири до четири и половина години. Кумулативно, на основание чл.202 ал.3 и чл.37 т.6 от НК, предлага на всеки един от осемте подсъдими, да бъде наложено и наказание „лишаване от право да заема длъжността *********** ***”, за срок между две и две и половина години.

Подсъдимите Г.И.Т., М.Г.Г., Г.Ж.Д., В.С.В., А.Н.В., М.Ц.М., М.В.М. и Г.Д.П., както и техните защитници, без изключение оспорват обвинението изцяло и молят да бъдат признати за невинни.

Държавата, в качеството на пострадало лице, е уведомена за насрочването на делото в съдебно заседание, на 22.11.2010г., но в срока по чл.255 ал.2 от НПК не е постъпило искане за конституиране на граждански ищец.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Г.И.Т. е роден на ***г. в С.. Не е осъждан. Притежава българско гражданство. Завършил е  висше образование в Медицински колеж „Й.Филаретова” - С.. През 2007г. сключил граждански брак с И. Т.. Няма родени деца. Със съпругата си живее в С.. Работи във *******. По силата на трудов договор № 3592/08.12.2003г. бил назначен на длъжността ****************** с месторабота сектор ***, към звено ***********. Видно от справка за моментното притежание на печати в *********** за м. февруари 2006г. подс.Т. работел с печат № *.

Подсъдимият М.Г.Г. е роден на ***г. в Р.. Не е осъждан. Има българско гражданство. Женен от 1997г. с две малолетни деца. Завършил е две висши образования в РУ „А. Кънчев” и СА „Д. Ценов” - Свищов. Със съпругата си Н. Г. живее в Р.. Работи в *******. С трудов договор № 505/30.09.96г. подс.Г. бил назначен на длъжност ****************** с месторабота, сектор *** звено *******. През февруари 2006г. подс.Г. работел с печат № *.

Подсъдимата Г.Ж.Д. е родена на ***г. в Р.. Не е осъждана. Притежава българско гражданство. Завършила е висше образование в РУ„А. Кънчев”, Разведена от 2000г. Има едно непълнолетно дете, за което се грижи. Живее постоянно в Р.. Работи в *******. По силата на трудов договор № 307/29.04.1995.г. подс.Д. била назначена на длъжност ****************** с месторабота сектор *** звено *******. Според справка за моментното притежание на печати в *********** за през февруари 2006г. тя ползвала печат № *.

Подсъдимият В.С.В. е роден на ***г. в Р.. Не е осъждан. Български гражданин. Завършил е висше образование в СА„Д. Ценов” - Свищов. През 2006г. сключил граждански брак с М. А.. Има родено едно малолетно дете. Със семейството си живее в Р.. Работи в *******. С трудов договор № КД 2814/31.07.2002 г. подс.В. бил назначен на длъжност ****************** с месторабота сектор *** ***********. В това си качество работел с печат № *.

Подсъдимата А.Н.В. е родена на ***г***. Не е осъждана. Българска гражданка, с висше образование. Завършила е Икономически университет - Варна. Омъжена от 1981г. за Х. Я. А.. Има родено едно дете, понастоящем пълнолетно. Живее постоянно в С.. Работи в ***********”. С трудов договор №1935/ 03.06.2002г. подс.В. била назначена на длъжност ****************** с месторабота сектор *** звено ***********. В работата си ползвала печат № *.

Подсъдимият М.Ц.М. е роден на ***г. в Р.. Не е осъждан. Български гражданин. Завършил е висше образование в СА„Д. Ценов”. Женен от 2000г. за Г. М.. Има родени две малолетни деца. Със семейството си живее постоянно в Р.. Работи като земеделски производител. С трудов договор № 3675/27.08.1999г. бил назначен на длъжност ****************** с месторабота, сектор *** ***********. На тази длъжност ползвал печат № *.

Подсъдимият М.В.М. е роден на ***г*** *******. Не е осъждан. Притежава българско гражданство. Завършил е висше образование. Неженен. Живее постоянно в ******* *******. Работи в *******”. С трудов договор №КД 1461/30.06.2005 г. бил назначен на длъжност ****************** с месторабота сектор *** звено ***********. През февруари 2006г., на тази длъжност, работел с печат № *.

По длъжностна характеристика всеки от подсъдимите бил длъжен да извършва контролно-пропускателната дейност на товарни автомобили, автобуси и леки коли, преминаващи през ГКПП „Дунавмост”; да събира таксите по Тарифа №14/2001г.; да контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на преминаващите превозни средства и ако има нарушители, да ги глобява; да изготвя личен отчет, включващ номерата на предадените квитанции и сумите за внасяне по видове валута, към който да прилага справка за издадени квитанции по номера и вид валута.

Подсъдимите носели отговорност за събирането и отчитането на пътните такси, за изготвената първична отчетна документация, съхраняването на печатите, ценните книжа и паричните средства. Според чл.1 от раздел Втори от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г. за организиране събирането, отчитането и контрола на пътните такси от служителите на ***, били длъжни да отчитат събраните суми по Тарифа № 14 след всяка нощна смяна.

Съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Пътища” и чл.1 от Раздел І от Инструкция № НД-1560/29.04.2002г. за преминаването по републикански пътища и ползването на пътната инфраструктура и отделни съоръжения от транспортни средства с чужда и българска регистрация се събирали такси с размер определен в Тарифа №14/2001г. за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За събраните такси сътрудникът-контрольор в УТПР, бил длъжен да издава компютърни квитанции в два екземпляра. Всеки от тях трябвало да бъде подписан от него и подпечатан с личния му печат. Първият екземпляр бил длъжен да предаде на клиента, а вторият да запази за отчитане.

Тарифа № 14/2001г. за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, всъщност е приета през 1998г. Отнасянето й към 2001г. от прокурора, вероятно е породено от последната промяна в заглавието. Този поднормативен акт е претърпял множество изменения и към февруари 2006г., когато се твърди, че били извършени деянията, описани в обвинителния акт, действал в редакцията си от ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. Конкретният размер на таксите за преминаване по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево, бил определен в чл.12 и чл.19, които претърпели последна промяна в ДВ бр.98 от 6.12.2005г., в сила от 6.12.2005г. Според тази редакция на чл.12 т.5, за товарни автомобили с технически допустима обща маса над 16т., когато били с чуждестранна регистрация, се дължала такса в размер € 46. Според чл.19 т.5, тази такса за съответните автомобили с българска регистрация била 87 лв. За измерване на осовите натоварвания и общото тегло на товарните автомобили с чуждестранна регистрация се събирала първоначална такса в размер € 4, а за всяко следващо претегляне, € 7 (чл.10). За товарните автомобили с българска регистрация таксите били съответно 10 лв. и 5 лв. (чл.21). Малко след описваните в обвинителния акт събития, тези разпоредби били отменени (ДВ бр.77 от 19.09.2006 г., в сила от 19.09.2006г.)

При изготвяне на обвинителния акт, прокурорът явно е ползвал редакцията на Тарифата от ДВ, бр.94 от 1998, която е била отменена в края на 2005г., поради което посочил таксите в различен размер и валута (USD).

Към февруари 2006г., според писмо изх.№ 11-00-161/09.02.2011г. на Агенция пътна инфраструктура (т.3 л.490), такса за преминаване по моста на река Дунав в посока Р. - Гюргево не се събирала от пътни превозни средства, независимо от регистрацията, ако това е предвидено по международен договор, по който Република България е страна. (KFOR, SFOR, NATO и др.), както и от превозните средства на Националната полиция, Противопожарната охрана, Неотложна медицинска помощ и Гражданска защита.

През февруари 2006г. контролът върху превозните средства, напускащи страната през Дунавмост, се осъществявал от четири ведомства, които работели без връзка и координация помежду си. Според създадената организация, превозните средства преминавали първо през УТПР, където работели подсъдимите. Следвал митнически, ветеринарен и накрая паспортен контрол в ГКПП, където през февруари 2006г. бил зам.началник свид.Н.К.. Движението на превозните средства било организирано в две трасета. По едното, наричано „тежко” минавали товарни автомобили с три и повече оси, а по т.н. „леко” - останалите, в т.ч. леки автомобили, автобуси, микробуси и лекотоварни автомобили с две оси и общо тегло от 3,5 до 16 тона. Последните, въпреки, че минавали по трасето за леки автомобили, заплащали такса като за товарни. Въпреки, че товарните автомобили подхождали от различно място в граничната зона, технически било възможно да преминат по трасето за леки. Това обаче не било трайна практика, тъй като на входа и изхода на граничната зона имало създадени комендатури с бариера, обслужвана от служители на Гранична полиция. След комендатурите, на десетина метра се намирало първото служебно място, където се събирала т.н. „такса мост”. Назад и изнесено встрани на около 50 м. от него се намирало второто. Двете представлявали кабинки (будки) със затъмнени стъкла, разположени по една на всяко трасе. Първоначално контрольорите дежурели по двама, но след проведена реорганизация, през февруари 2006г., във всяка кабинка работел само по един. Край кабинката нямало бариера и водачът на превозното средство, напускащо страната спирал сам. Слизал и с документите отивал до малък отвор (гише) в остъклената част на кабинката. През него плащал таксата и получавал компютърна квитанция от намиращия се вътре служител на УТПР. Двадесет метра след кабинките, двете трасета се сливали. На изходящото трасе нямало кантар. Такъв бил монтиран само на трасето за влизащите в страната превозни средства. По тази причина, при съмнение за претоварване, контрольорът обръщал товарния автомобил и го отвеждал на трасето „вход”. В това време обслужваното от него трасе оставало свободно. В този и други случаи, когато се налагало да напусне работното си място, молел колегата си от другата кабинка да наблюдава трасето, тъй като имало техническа възможност, превозните средства да преминат, без заплащане на такса.

При липсата на координация, последващите служби, в това число ГКПП, не били длъжни да проверяват платена ли е таксата и не следели за това. Само понякога, в израз на „добра воля” и особено след сигнал на контрольорите в УТПР, граничните полицаи връщали нарушители, които преминавали край кабинките на УТПР, без да са платили такса за преминаване през съоръжението Дунавмост.

В работата си контрольорът ползвал компютър, с инсталиран специализиран софтуер. Той позволявал равнопоставена връзка между всичките четири работни места на УТПР, поради което такса за преминаване по Дунавмост можело да плати и оформи счетоводно на всяко работно място, дори на входящото трасе. Останалите служби, включително ГКПП ползвали собствени софтуерни продукти. Никаква корелация между програмите и дори физическа връзка между компютрите им не била предвидена. Така товарните микробуси (до 3,5т.) и лекотоварните автомобили (до 16т.), които заплащали такса като за товарни, преминавали по трасето за леки автомобили. Програмния продукт на ГКПП обаче не ги диференцирал и те се отчитали като товарни, заедно с тези общо тегло над 16т.

Средно, обслужването на един товарен автомобил от служителите на УТПР изисквало пет до седем минути. Отвеждането на превозно средство за претегляне отнемало около двадесет минути. Само в  този случай се събирала и кантарната такса по чл.10 и чл.21 от Тарифа №14/2001г.

Смените на дежурните във всички служби били дванадесет часови, от 7 до 19 часа. Въпреки тази координация, не можел да се получи синхрон, тъй като смяната във всяка служба ставала поотделно и изисквала различно технологично време. Всеки застой, в която и да било служба, водел до натрупване на превозни средства в граничната зона и опашки на подстъпите към нея.

През февруари 2006г., свид.С.Ш. заемал длъжността началник *********** - Р.. Всички подсъдими, заемащи длъжността ****************** му били подчинени служебно. Те работели последователно на дванадесетчасови дневни и нощни смени, по график, изготвен от него. След приключване на дневната смяна, всеки контрольор си правел опис на получените пари по видове валута и количество. За съхранението им разполагал с лична каса, заключвана с ползван само от него ключ. В седем часа сутринта, когато приключвал нощната смяна, събраните пари, ведно с тези от предходната дневна, събирал в общ опис, с приложени квитанции и ги отчитал на специално длъжностно лице - отчетник, който ги внасял в банка, а след това периодично ги изпращал в С. по куриер.

При случай, на спиране на тока или блокиране на компютрите, програмния продукт, контрольорите издавали т.н. „ръчни квитанции” от кочани, които предварителни им били зачислени. Получените по тях пари отчитали отделно, след изчерпване на кочаните.

Според графика за месец февруари 2006г., подс.Г.И.Т. бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 14.02.2006г. и нощна от 19.00ч. на 15.02.2006г. до 07.00ч. на 16.02.2006г. Подс.М.Г.Г. бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 13.02.2006г. и нощна от 19.00ч. на 14.02.2006г. до 07.00ч. на 15.02.2006г. Подс.Г.Ж.Д. била дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 08.02.2006г. и 24.02.2006г. и нощна смяна от 19.00ч. на 09.02.2006г. до 07.00ч. на 10.02.2006г. и от 19.00ч. на 25.02.2006г. до 07.02.2006г. на 26.02.2006г. Подс.В.С.В. е бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 07.02.2006г. и от 07.00ч. до 19.00ч. на 23.02.2006г. и нощна смяна от 19.00ч. на 08.02.2006г. до 07.00ч. на 09.02.2006г. и от 19.00ч. на 24.02.2006г. до 07.00ч. на 25.02.2006г. Подс.А.Н.В. била дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 05.02.2006г. и 21.02.2006г. и нощна смяна от 19.00ч. на 06.02.2006г. до 07.00ч. на 07.02.2006г. и от 19.00ч. на 22.02.2006г., до 07ч. на 23.02.2006г. Подс.М.Ц.М. бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 04.02.2006г. и на 20.02.2006г. и нощна от 19.00ч. на 05.02.2006г. до 07.00ч. на 06.02.2006г. и от 19.00ч. на 21.02.2006г. до 07.00ч. на 22.02.2006г., подс.М.В.М. бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 11.02.2006г. и 27.02.2006г. и нощна смяна от 19.00ч. на 12.02.2006г. до 07.00ч. на 13.02.2006г. Подс.Г.Д.П. бил дневна смяна от 07.00ч. до 19.00ч. на 09.02.2006г. и на 25.02.2006г. и нощна смяна от 19.00ч. на 10.02.2006г. до 07.00ч. на 11.02.2006г. и от 19.00ч. на 26.02.2006г. до 07.00ч. на 27.02.2006г.  

Преобладаващата част от тези факти е безспорна и съдът ги приема за установени според писмените доказателства и особено показанията на свидетелите С.Ш., дадени в съдебното следствие, Н.К. и С.К.. Противоречията между тях бяха отстранени по време на очните ставки, проведени в с.з. на 08.06.2006г., където свид.К. се съгласи, че принципно е възможно товарните автомобили да преминат по трасето за леки и да платят такса на същото трасе, с уговорката, че това не е честа практика. По отношение особеностите на програмния продукт, ползван от контрольорите на УТПР, свидетелят заяви, че няма преки наблюдения, поради което съдът кредитира показанията на свид.Ш. от съдебното производство.

Спорни са останалите обстоятелства, описани в обвинителния акт. Прокурорът твърди и поддържа в съдебно заседание, че по време на смените на всеки от подсъдимите, са таксувани само част от преминалите по Дунавмост товарни автомобили. От водачите на останалите, подсъдимите взели сума равна на част (приблизително половината) от дължимата такса, която задържали за себе си, без да издават никаква квитанция.

Твърди се, че по този начин подс.Г.И.Т. пропуснал свидетелите: К.Д.Н., Р.Д.Д., Р.К.Г., М.И.Г., Р.К.П., И.М.И., А.Ф.М. и Х.М.Д., както и заличените Г.В.П. и В.С.Й., от които получил общо сумата 480 лв.

Подсъдимият М.Г.Г. пропуснал свидетелите А.М.Б., Ц.М. П., В.И.Г., Г.Б.Т., И.П.Т.К., А.М., И.И.Н. и Й.Г.Р., а също така заличеният Я.Ф.К., от които получил, общо сумата 481 лв.

Подсъдимата Г.Ж.Д. пропуснала свидетелите Й.И.И., М.Й.М., Д.М.М., В.Б.И., К.С.К., П.И.П., Б.П.В. и И.Н.И., от които получила общо сумата 403,50 лв.

Подсъдимият В.С.В. пропуснал свидетелите Т.Д.П., В.С.Б., К.Д.Н., Д.П.И., Й.Ж.Т., А. И.Л., З.П.П., К.А.Г., Г.С.М., Н.М.А. и А.В.И., от които получил общо сумата 532 лв.

Подсъдимата А. Н. В. пропуснала свидетелите Р.Д.Д., Р.К.Г., К.К.Т., Р.С.И., В.Й.Х., В.Д.К., И.Д.И., Б.Р.К., З. М.П., Д.М.И., Ц.Г.Т., Г.М.Г. и Б.В.Б., от които получила общо сумата 793,50 лв.

Подсъдимият М.Ц.М. пропуснал свидетелите С.Л.И., С.Н.С., Р.И.П., И.Г.Г., Т.П.Ч., Р.И.Б. и П.Г.А., както и заличеният Б.К.Д. от които получил общо сумата 431 лв.

Подсъдимият М.В.М. пропуснал свидетелите П.Х.П., Р.М.Г., Б.Т.Б., и А.Д.А., както и заличеният К.И.А. от които получил общо сумата 524,50 лв.

Подсъдимият Г.Д.П. пропуснал свидетелите Т.П.Т., П.С.Д., Ц.М.П., П.М.Б., П.И.Р., Т.А.Т., Г.Б.В., В.Г.Т., П.Г.А., Б.Д.Ч. и К.Х.Й., от които получил общо сумата 230 лв.

Според прокурора, тези обстоятелства се доказват от свидетелските показанията на водачите на товарни автомобили, справки от автоматизираната система на ГКПП, справки за личен отчет на всеки от подсъдимите, липсата на издадени квитанции, справка за моментно притежание на печати и счетоводна експертиза.

С изключение на няколкото заличени, посочените по-горе водачи на товарни автомобили са разпитани като свидетели. Единици от тях си спомнят събитията от февруари 2006г., поради което се наложи да бъдат приобщени показанията им, дадени на досъдебното производство. Където това бе възможно, се установи, че свидетелите успяват, с повече или по-малко сигурност на установяват присъствието си по време и място, описани в обвинителния акт, но никой не е в състояние дори да опише контрольора от УТПР, който го обслужил. При тези данни, органите на досъдебното производство дори не се опитали да проведат разпознаване.

Законен повод за образуване на настоящото наказателното производство е писмо от директора на ОД „Полиция” - Р.. Като се запознал с приложенията, към него, прокурор в Р.нска окръжна прокуратура образувал досъдебното производство с постановление от 16.06.2006г. Сред приложенията към писмото, се откроява приложената в т.1 л.3-26 „Справка относно извършена проверка по преписка № 3М-87/06 ат 09.03.2006г., по описа на ОДП - Р.”. Адресирана до началника на РЗ„БОП” - Русе. Тя обобщава констатациите от множество други справки, със заглавие „Справка относно анализ на дейността на (името на съответния подсъдим), на длъжност…., във връзка с проверка по преписка № 3М-87Б06”. От тях, към подсъдимите в това производство имат отношение следните: за подс.Г.И.Т. в т.5 л.2-6, изготвена на 14.04.2006г. от Цв.С.; за подс.М.Г.Г. - в т.6 л.2-7, изготвена на 12.06.2006г. от Й.Д.; за подс.Г.Ж.Д. в т.7 л.81-85, изготвена на 11.04.2006г. от ст.л-т Я.Я.; за подс.В.С.В. в т.87 л.49-53, изготвена на 11.04.2006г. от Цв.С.; за подс.А.Н.В. в т.10 л.64-68, изготвена на 17.04.2006г. от Цв.С.; за подс.М.Ц.М. в т.11, л.58-63, изготвена на 14.4.2006г. от  Цв.С.; за подс.М.В.М. в т.15 л.54 - 58, изготвена на 11.04.2006г. от ст.л-т Я.Я. и за подс.Г.Д.П. в т.17 л.45 - 53, изготвена на 11.04.2006г. от ст. л-т Я..

Тези документи, имащи ключово значение за доказване на обвинението, са адресирани до началника на РЗ„БОП” при РДВР - Русе. Очевидно са съставени от полицаи, въпреки, че качеството на авторите не е посочено. Всички справки имат еднотипна структура и сходно съдържание. В тях се твърди, че били съставени след анализ на дейността на съответните подсъдими, който се изразил в „съпоставка между разпечатка за въведените в автоматизираната система данни за задгранични пътувания, предоставена от РДВР - Русе и Справка отчет с приложени квитанции за платени пътни такси, предоставени от Главна дирекция УТПР - С.. Аналитичната част на това изследване представлява сумиране на числата в двете категории, при което се установили различия и в двете възможни направления. По-големите разлики се отнасят до преминали според данните от автоматизираната система на ГКПП товарни автомобили, за които нямало квитанции за платена такса от УТПР. В същото време налице са по-малки, но трудно пренебрежими различия и в обратната насока. В делото се съдържат квитанции за платени такси от водачи на товарни автомобили, които според справката от автоматизираната система на Гранична полиция не преминали през ГКПП„Дунавмост”. За дежурството на подс.М.Г.Г. има две такива квитанции, за подс.А.Н.В. една, за подс.М.Ц.М. три и за подс.М.В.М. три.

Анализирайки тези справки, съдът преценява, че същите са прекомерно надценени от обвинението. Съставени са преди образуването на наказателното производство, от лица с неустановено процесуално качество, което само по себе си прави основателно възражението на защитата срещу приобщаването им към доказателствата. Освен тези формални пречки за използването им в процеса, от съдържанието им се установява, че в тях липсва нещо различно от преповтаряне на други първични документи, които също са приобщени към делото и следва да бъдат обсъдени. Това на първо място са разпечатките от въведените в автоматизираната система на Гранична полиция данни за задграничните пътувания (излизания) на товарните автомобили през ГКПП„Дунавмост” и управляващите ги лица. Физически тези разпечатки заемат изцяло обема на т.21 - 26 от досъдебното производство. В справките се твърди, че са предоставени от РДВР по полицейската преписка № ЗМ-87/06 с писмо, което не е приложено. Самите разпечатки представляват изброяване върху около 2500 страници на данни за лица и превозни средства, дати и часове. Разгледани в този вид, те не могат да се използват непосредствено като доказателство в подкрепа на обвинението. Най-логично би било да бъдат приложение към компютърна експертиза или поне изходящ от учреждението, където са създадени официален документ, описващ начина на съставянето им, от което да се изведе предположение, че разпечатките отговарят на въведените данни. Дори да бъде установена подобна тъждественост между хартиения и цифровия носител на тази информация, доказателствената стойност на разпечатките си остава недостатъчна да се приеме за установено категорично, че лицата, действително са преминали границата в посоченото време. Пълнотата на данните в автоматизираната информационна система на МВР, регистрираща задграничните пътувания е непълна - обстоятелство, което винаги се е отбелязвало върху издадените справки на служба КИАД. Този случай също не прави изключение. Както вече се отбеляза по-горе, само в процесните справки са пропуснати минимум девет товарни автомобила.

От наличните доказателства въобще не може да се установи имало ли е сред посочените в разпечатката от автоматизираната система на ГКПП, товарни автомобили от категориите посочени в писмо изх.№ 11-00-161/09.02.2011г. на Агенция пътна инфраструктура, като освободени от заплащане такса за преминаване по моста на река Дунав. (KFOR, SFOR, NATO, Национална полиция, Противопожарна охрана, Неотложна медицинска помощ и Гражданска защита)? Престъплението, в което са обвинени подсъдимите е резултатно, поради което преминаването дори на един автомобил ще се отрази върху размера на обвинението. Впрочем, такава прецизност не е присъща на обвинителния акт, в който освен, че е добавен един водач (Я.Ф.К.) е пропуснат друг - Б.К.Д. (в диспозитива), без това да се отрази върху размера на присвоената сума в обвинението на подс.М.Ц.М..

Следователно, дори да се пренебрегнат условно възраженията относно произхода на тези разпечатки, разгледани самостоятелно, те не представляват годно доказателство, че посочените в тях превозни средства и лица действително са преминали през границата на страната в посоченото време. Същото се отнася и за производните от тях справки относно анализ за дейността на подсъдимите.

Подобни дефекти съдържат и справките за личен отчет на подсъдимите. Те очевидно не са оригинали, защото липсва подпис, какъвто явно се изисквал от контрольорите. В същото време не са заверени и като преписи. Дори самият им произход от Главна дирекция „УТПР” с нищо не е доказан. Това се твърди единствено в Справките за извършен анализ…, чиито недостатъци бяха обсъдени по-горе, но липсва съпроводително писмо от изпращача. Дори да бъде приложено обаче, тези неподписани и незаверени разпечатки, правени с неустановен софтуер не могат да имат никаква доказателствена стойност.

Същият пропуск е допуснат и при още едно от писмените доказателства, на които се позовава изрично обвинението. На последната страница в т.1 (л.131) е приложена Справка за моментно притежание на печати в ГБ-Русе - Дунав мост за февруари 2006г. Важността на този документ е огромна, тъй като квитанциите за платена пътна такса не съдържат като реквизит името на контрольора, който ги издава. Така единственият начин да се свържат с личността на някой от подсъдимите е номерът на личния му печат. Въпреки значението на тези данни, справката представлява ръкописен списък, който няма дори подпис. Отново липсва съпроводително писмо и само печат на изходящия регистър (без подпис на деловодител) загатва някаква връзка с предполагаемия изпращач.

Важно място в системата на доказателствата, ангажирани в подкрепа на обвинението заемат квитанциите за платени пътни такси. В действителност, аргументацията на обвинението се извежда не толкова от наличните квитанции, колкото от липсата на такива за всички превозни средства, включени в разпечатката от автоматизираната система на ГКПП. Следователно, прокурорът би следвало да докаже, че в *** са били изпратени само приложените квитанции и други няма. Отрицателните факти по принцип се доказват трудно, а в този случай обвинението не е ангажирало абсолютно никакви доказателства. Според обвинителната реч, при изготвяне на справките са изискани от ГУ„УТПР” всички квитанции, от което прокурорът прави извод, че други в управлението няма. Както вече стана реч по-горе, в делото не е приложено писмото съпровождащо изпратените от ГУ„***” документи. Дори обаче да беше налично, само с него не може да се обоснове извод, че други квитанции от Граничен сектор Русе, Силистра в управлението не са изпращани, а още по-малко, че не са издавани и повече пари от събрани такси не са превеждани. Всички тези обстоятелства следва самостоятелно и изрично да се докажат, докато в настоящото обвинение се градят върху низ от предположения, а,

Показателен за дефектите на този подход е случаят с водача Я.Ф.К.. За него не е изпратена от ГУ„УТПР” квитанция и той попаднал в обвинението на подс.М.Г.Г.. Въпреки липсата й, той явно е платил такса в пълен размер, защото разпитан като свидетел представил своя екземпляр. Не е изненадващо, че въпреки това отново бил включен в обвинителния акт и дори след като бе заличен, прокурорът продължава да поддържа обвинението изцяло.

Подобно е положението със свидетелите Б.Д.Ч. и Й.Г.Р.. За тях не са изпратени от ГУ„УТПР” квитанции и попаднали в обвиненията на подс.Г.Д.П. и подс.М.Г.Г.. В разпита си на досъдебното производство обаче свидетелите заявили, че са платили дължимата такса и получили компютърна квитанция. Като игнорира напълно това, прокурорът продължава да ги обсъжда в подкрепа на обвинението против двамата подсъдими, които поддържа изцяло.

Тези пропуски показват, че приложената доказателствена техника не избрана удачно. Само от факта, че УТПР не е изпратило квитанции за платена такса, не може да се направи извод, че такава изобщо липсва, а още по-малко, че не е платена такса за преминаване през пътното съоръжение „Дунавмост”.

Сериозни възражения поражда и назначената на досъдебното производство счетоводна експертиза. Задачата, поставена от дознател И.И., с постановление от 15.05.2007г. (т.2 л.79), макар и обемна, е  съвсем елементарна. След като се запознае с материалите по делото, експертът да даде заключение какви суми са платили водачите на товарни автомобили, на които не е издадена квитанция за „такса мост” и какъв е размера на дължимите в тези случаи такси. Според установъчната част на заключението, за да отговори вещото лице се запознало с описаните по-горе справки относно извършен анализ на дейността на всеки подсъдим и конкретно съдържащият се в тях списък на товарни автомобили за които не са представени квитанции за платена такса, а също така протоколите за разпит на водачите им в качеството на свидетелите. При тези данни, експертът изчислил общите размери на получените от всеки контрольор суми и на таксата, която е следвало да бъде заплатена. Първият резултат прокурорът използвал за обвинението по чл.201 от НК, а вторият е представен като част от значителните вредни последици за обвинението по чл.282 ал.2 от НК.

От изложеното е видно, че експертът бил назначен за извършване на чисто аритметични действия, които не представляват „специални знания” по см. на чл.144 ал.1 от НПК. Значителните средства, изразходвани за възнаграждение на вещото лице са само един аспект от въпроса. Изпълнявайки поставената задача, експертът е ползвал материали без доказателствена стойност, какъвто е резултата и от събирането на числа, с което се ограничило експертното му съдействие. Това се отнася основно до справките относно извършен анализ на работата на контрольорите, които не представляват доказателства, а сами се нуждаят от доказване, по съображенията, изложени по-горе.

По изложените съображения, съдът преценява, че основните доказателства, върху които се гради обвинението (разпечатките от автоматизираната система на ГКПП, справките относно анализ на работата на подсъдимите, липсата на квитанции за платена такса и експертизата) са недостоверни. Дори да се приеме условно обратното, поради факта, че без изключение са косвени, след проверката им за достоверност, трябва да се съпоставят с абсолютно всички събрани доказателства. Само когато при този анализ се стигне до единствено възможна логическа връзка между тях и останалите обстоятелства по делото, могат да се използват за доказване на главния факт по делото. В случая, останалите доказателства не само, не ги подкрепят, а дори в значителна степен ги разколебават.

В обвинителната теза, прокурорът разчита на предположението, че всички товарни автомобили описани в справките от автоматизираната система на ГКПП, са обслужвани само от дежурния на „тежкото” трасе, който е обвинен.

След очните ставки между свидетелите С.Ш. и С.К., се установи и свид.К. се съгласи, че техническа възможност товарните автомобили да преминат по трасето за леки съществува, с уговорката, че това не е честа практика. По-съществен е въпросът, че в качеството си на оперативен работник в ГКПП, свид.К. не познава добре програмния продукт, използван от контрольорите в УТПР. При липсата на противоречиви гласни доказателства, съдът приема за доказано, че всеки автомобил е можел да бъде обслужен (да плати такса и получи квитанция) на всяко работно място. В този смисъл освен показанията на свид.С.Ш. и обясненията на подсъдимите са дори данните от автоматизираната система на ГКПП. Според справките, които ги възпроизвеждат, през дежурството си всеки подсъдимите трябвало да обслужи следния брой товарни автомобили: подс.Г.И.Т. - 198, подс.М.Г.Г. - 202, подс.Г.Ж.Д. - 210, подс.В.С.В. - 179, подс.А.Н.В. - 178, подс.М.Ц.М. - 219, подс.М.В.М. - 195 и подс.Г.Д.П. - 239. При дванадесетчасови смени, на подс.А.Н.В. би се налагало да обслужва един товарен автомобил средно за четири минути, а подс.Г.Д.П. - за рекордните 3,01. Дори тези невъзможни срокове ще се окажат преувеличени, защото всеки работник се нуждае от някакво време за почивка и задоволяване на физиологични потребности. Значително забавяне в процеса на работа ще се получи и при съмнение за претовареност на товарния автомобил, когато, дежурният контрольор трябва да го отведе на трасе „Вход” за претегляне. Тази проверка отнемала около двадесет минути и съдейки от таксите, вписани в приложените квитанции се налагала често.

От изложеното следва, че не е възможно всички товарни автомобили, описани в разпечатките на Гранична полиция да бъдат обслужени само от контрольора по т.н. „тежко” трасе. Времевия интервал за всеки товарен автомобил е толкова кратък, че технологично ще се окаже недостатъчен за спиране на автомобила, приближаване на водача до будката на контрольора, предаване на пари (изготвяне на квитанция), връщане и потегляне. Очевидно една част от посочените в тези списъци автомобили са били обслужени от контрольора на трасето за леки автомобили. Това биха могли да бъдат малък брой погрешно преминали по него товарни автомобили, но липсата на такава трайна практика насочва към друго предположение. Както вече се писа, между програмните продукти на УТПР и ГКПП няма никаква съвместимост. Така, лекотоварните автомобили (с две оси и общо тегло от 3,5 до 16 тона), които на общо основание попадат в категорията „товарни” на справките от автоматизираната система на ГКПП, фактически се обслужвали от контрольора по трасето за леки автомобили. В делото няма данни кои са били дежурни на това трасе за датите на съответните обвинения. Не са изисквани и техните лични отчети и квитанции.

При тези данни, съдът преценява, че не е доказано по безспорен начин преминаването на К.Д.Н., Р.Д.Д., Р.К.Г., М.И.Г., Р.К.П., И.М.И., А.Ф.М. и Х.М.Д., както и заличените Г.В.П., В.С.Й., А.М.Б., Ц.М. П., В.И.Г., Г.Б.Т., И.П.Т.К., А.М., И.И.Н. и Й.Г.Р., Й.И.И., М.Й.М., Д.М.М., В.Б.И., К.С.К., П.И.П., Б.П.В., И.Н.И., Т.Д.П., В.С.Б., К.Д.Н., Д.П.И., Й.Ж.Т., А. И.Л., З.П.П., К.А.Г., Г.С.М., Н.М.А., А.В.И., Р.Д.Д., Р.К.Г., К.К.Т., Р.С.И., В.Й.Х., В.Д.К., И.Д.И., Б.Р.К., З. М.П., Д.М.И., Ц.Г.Т., Г.М.Г., Б.В.Б., С.Л.И., С.Н.С., Р.И.П., И.Г.Г., Т.П.Ч., Р.И.Б. и П.Г.А., Б.Д.К., П.Х.П., Р.М.Г., Б.Т.Б., А.Д.А., К.И.А., Т.П.Т., П.С.Д., Ц.М.П., П.М.Б., П.И.Р., Т.А.Т., Г.Б.В., В.Г.Т., П.Г.А., Б.Д.Ч. и К.Х.Й. през пункта за заплащане такса за преминаване на пътното съоръжение „Дунавмост” на посочените в обвинителния акт дати. Не е доказано категорично още получаването на нерегламентирана част от таксата лично от обвиняемите и пропускането на автомобилите по моста без издаване на квитанция.

Събраните доказателства не са достатъчни да установят тези обстоятелства, а най-важните от тях (справките от автоматизираната система на ГКПП) не са събрани по установения в НПК ред. Дори да се приеме обратното, наличните доказателства не са достатъчни да обосноват категоричен извод относно авторството и вината на подсъдимите.

От това не следва, че в делото няма данни за извършени престъпления. Напротив, въпреки своята недостатъчна точност, извлеченията от автоматизираната система на ГКПП дават приблизителна представа за броя на преминалите товарни автомобили. Представените преписи от фактури, позволяват някаква преценка и за броя на таксуваните. Несъответствието е повече от очевидно, въпреки, че при тези доказателства размерите му не могат да се конкретизират дори приблизително.

Причина за това са от една страна условията на работа в граничната зона, които сякаш умишлено са насочени към затрудняване разкриваемостта. Съвършено неоправдано е едни и същи превозни средства да бъдат обслужвани последователно от четири различни служби, без каквато и да било връзка помежду им, с различни и то несъвместими програмни продукти. Редуцирането в броя на дежурните контрольори, може да е генерирало някакви икономии, но създало отлични условия за престъпна дейност. Ненужно затъмнените стъкла на будките в които работели подсъдимите са последния, но съвсем немаловажен щрих в тази тенденция.

От друга страна въпреки значителна по обем работа, разследването на досъдебното производство е проведено по начин, който не би могъл предизвика желаните резултати. Показателно е отношението към важния свид.С.Ш.. Въпреки дългото предварително разследване, той не е разпитан пред съдия. Значителната промяна в показанията му предизвика отчаяни, но закъснели опити за компенсиране липсващите доказателства, които трудно могат да се преценят като успешни.

 Най-същественият пропуск е, че доказателствата, за които се претендира, че подкрепят обвинението, всъщност имат характер на данни от предварителна, полицейска проверка. Те само съдържат индикации къде се намират действителните доказателства, които трябва да бъдат събрани. По отношение разпечатката автоматизираната система на ГКПП и цитиращите я справки, е било необходимо след образуване на наказателното производство по експертен път да се установи начинът по който е създадена базата данни в ГКПП, включващ параметрите на програмния продукт и методиката на въвеждане на данни, както и неговото сравняване с аналогичния софтуер на УТПР. На експертно проучване би следвало да се подложат всички фактури в УТПР от посочените дати, а не само издадените от подсъдимите. Това изследване е трябвало да се проведе в институцията, която ги съхранява, за да не се налага както в случая, от получената по неустановен начин наличност, да се правят изводи за липсващите документи.

Предвид изложеното, съдът счита, че извършването на деянията, в които са обвинени подсъдимите не е доказано по несъмнен начин.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: