Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 27.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Диана Й., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 1401 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко
Жинзифов“, №46, ет. 2 с ЕИК *********,
представлявано от ....Владимир Демиров, чрез упълномощения адвокат К. Р.
- ВАК, с която срещу „***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Карапелит, обл. Добрич,
представлявано от изп. директор Мертгюн Кенан Йълмаз, е предявен
осъдителен иск по чл. 79, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ във вр. с чл.361 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 117,35 лева – неплатена цена
по фактура №23581/09.10.2018г., представляваща „такса задържане” , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /18.04.2019г./
до окончателното погасяване. Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника
неформален договор за превоз на товари /олио/, с направление с. Карапелит –
Пристанище Запад - Пирея. Ищецът следвало да осигури превозни средства и
контейнери за товаренето на произведено от ответника олио. Ответникът поискал и
съответно ищецът осигурил на 13.09.2018г. три броя товарни автомобили и
контейнери. По независещи от „***“ ЕООД обстоятелства, единият от контейнерите
№CCLU7111203, вместо на 13.09.2018г., бил натоварен на следващия ден –
14.09.2018г. Ищцовото дружество фактурирало допълнителни разходи за престой в
размер на 50 евро без ДДС и издало процесната фактура. Страните били в трайни
търговски отношения и ответното дружество било наясно с фиксираните цени на „***“
ЕООД, дължими за престой на заявен товарен атомобил и контейнер. По принцип
дължимата такса била 75 евро без ДДС, но с оглед добрите и трайни търговски
отношения между страните, същата била намалена до размера на претендираната
сума. В деня на задържането ответното дружество било уведомено за начислената
допълнителна такса. Всички разходи по превоза на товари на 13.09.2019г. били
заплатени от „***” АД, освен процесната фактура. Към датата на подаване на
исковата молба ответникът не е погасил задължението си, падежът на което е
настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за
неоснователността на предявения иск.
Ответникът отрича съществуването на облигационно отношение с твърдяното
в исковата молба съдържание. Действително на 14.09.2018г. в склада на „***” АД
в с. Карапелит е натоварено рафинирано слънчогледово олио в 2688 бр.
пластмасови бутилки по 10 л. – 25860 квг., 28 бр. /палета/ в контейнер
CCLU7111203, което било видно и от митническа декларация, обр. T2L
№15BGOO2009G000373, в която декларация обаче като изпращач на стоката е
посочено дружеството “*** груп – импорт експорт” ЕООД и получател гръцкото
дружество „THEIKES GEYSEIS”. В колона 44
на тази декларация на ред първи бил описан и номерът на фактурата за продажба
на въпросната стока, а именно № **********/14.09.2018г. Видно от фактура №
**********/14.09.2018г., *** ***” ЕООД с ДДС№ BG201276861 продава на “THEIKES
GEYSEIS” Е.Е с ДДС № EL800877440 слънчогледово олио в 2688 бр. пластмасови
бутилки по 10 литра при условия на доставка „EXW (франко завода) - 9390
Карапелит, България”. Във фактурата са посочени и транспортните условия: с контейнер
№ CCLU7111203, дата на натоварване 14.09.2018г. и дестилация пристанище Пирея,
Гърция, които атрибути били абсолютно изискуеми съгласно Международните правила
за тълкуване на търговските тьрмини (Инкотермс), тъй като чрез тях се определя
кой и за какво носи отговорност при международни транзакции на стоки.
Съгласно тези правила, Купувачът
трябва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките
от предприятието (склад, указаното място) на продавача до местоназначението им.
Ако страните пожелаят продавачът да поеме задължението по натоварването на
стоките за изпращане/екепедиция и да поеме всички разходи и рискове за такова
товарене, това трябва ясно да е уговорено със съответното допълнение към
договора за покупко-продажба и съответно да е посочено във фактурата за износ.
Видно от износна фактура № **********/14.09.2018г. и митническа декларация обр.
T2L № 15BG002009G000373/14.09.2018r. такава допълнителна уговорка няма, а още
по-малко такава уговорка може да ангажира отговорността на „***” АД, който
въобще не фигурира в тази сделка. Описаната по-горе стока, а именно бутилирано
в 10 литрови бутилки олио, е продадена на „*** ***” ЕООД от „***” АД, и стоката
е изнесена директно от склада на ,***” АД за получателя: гръцката фирма
“THEIKES GEYSEIS” Е.Е, но „***” АД не се явява страна в търговските отношения
между „*** ***” ЕООД и “THEIKES GEYSEIS” Е.Е, съответно няма никакви
ангажименти по заплащане на каквито и да било разноски по натоварване,
транспортиране, спедиция, митнически и др.такси и разходи, а още по-малко по
заплащане на „такса задържане CCLU7111203” на стойност 117,35 лв. по
товарителница COEU9001974340 за морски превоз на олио от Карапелит до Пирея,
както се претендира с исковата молба на „***” ЕООД.
По изложените съображения се моли за
отхвърляне на иска.
В срока в чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, е подал насрещна искова молба, с която предявява насрещен иск
„***“ ЕООД 2 да бъде осъден му заплати сумата 117,35 лева – платена на
07.06.2019г. по погрешка цена по фактура №23581/09.10.2018г.
Насрещната искова молба се основава
на следните обстоятелства: На 07.06.2019 г. след получаване в счетоводството на
„***” АД на исковата молба счетоводителката, отговаряща за електронното
банкиране в „***” АД, решава, че незабавно следва да нареди по сметка на „***”
ЕООД претендираната в исковата молба сума в размер на 117,35 лв. и я превежда
по банков път. Ищецът счита, че тази сума неоснователно е заплатена и съответно
получена от ответника по насрещния иск „***” ЕООД. С писмо от 11.06.2019 г. Г.В.,
търговски директор на „***” АД, изисква от ....на „***” ЕООД връщане на
неоснователно заплатената сума.
Ответникът по насрещния иск оспорва
насрещната искова претенция като неоснователна. Счита, че няма как да бъде
реализирано плащане по неосчетоводена фактура. С факта на плащнето насрещната
страна е признала задължението си по процесната фактура. Още на 13.09.2018г. „***”
АД е уведомено за начислената такса престой, дължима съобразно твърдена ценова
листа на „***” ЕООД. Всички разходи по транспорта и натоварването на стоката
следва да се възложат в тежест на продавача „***” АД. По изложените съображения
моли за отхвърляне на насрещния иск.
В съдебно заседание „***” ЕООД, чрез
процесулаен представител, поддържа исковата молба, моли за отхвърляне на
насрещния иск. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки, в които
развива следните съображения: кореспонденцията и заявката за процесния
транспорт с подадена именно от „***” АД; тъговският директор на „***” АД е
заявил нужните контейнери, респективно е детайлизирал техния брой и датите на
които да бъдат в производствената база на търговското дружество, което е поело
ангажимент и за товаренето на стоката; спецификата на товаренето е била
известна на насрещната страна и именно поради тази причина е била подадена
първоначална заявка за по 3 броя контейнери за 3 последователни дни; в съдебно
заседание свидетелят на „***” АД е потвърдил причината за задържането на
процесния контейнер, а именно спецификата на товаренето и невъзможност да бъде
натоварен третия контейнер на дата 13.09.2018 година; ***“ АД е заявило и
организирало товаренето и доставката на товара и следва да носи отговорност за
причиненото задържане на контейнера, обективирано в процесната фактура; налице
е електронно съобщение, изпратено по електронната поща на ищцовото дружество, с
което се потвърждава знанието за реализираното задържане, респективно се водят
преговори за цената на „такса задържане“.
В съдебно заседание „***” АД, чрез
процесулаен представител, поддържа насрещната исковата молба, моли за
отхвърляне на главния иск. В предоставения от съда срок депозира писмени
бележки, в които развива следните съображения: твърдението па ищеца по главния
иск, че „***” АД му е възложило с устен договор да превози стока от с.
Карапелит до Пирея са останали недоказани по делото; самият ....на ищцовото
дружество в писмо от 11.06.2019 г. сам признава, че между страните няма устен
договор и с това изцяло оборва наличието на облигационноправна връзка между
същите; от свидетелските показания на
св. А. по делото се потвържава, че по ел.поща в „***” ЕООД са получили от
гръцката фирма (‘THEIKES GEYSEIS” Е.Е) заявка за 9 контейнера за дати 13. 14 и
15 септември 2018 г., с които да се превози стока от с. Карапелит и им е било възложено да се свържат с ***;
посоченото писмо не е представено от ищеца в процеса, защото именно от него би
могъл да се направи обоснован извод кой е възложител на превоза, с кого ищецът
е сключил договор за превоз и/или спедиция и кой му дължи заплащане на
превозни, спедиторски услуги, в т.ч. и разходи за забава или такса задържане; в
исковата си молба ищецът твърди, че всички транспортни и спедиторски разходи са
заплатени, но умишлено премълчава от кого са заплатени тези услуги, тъй като те
не са му заплатени от „***” АД; вещото лице в констативно-съобразителната част
на заключението си е посочило, че от ищеца не му е предоставен първичният
счетоводен документ (фактура), удостоверяващ кое е дружеството, задължено да
заплати разходите на същия по организирания превоз; от отговора на въпроса кой
е заплатил на ищеца транспорта и спедицията би станало ясно кой е възложил тези
услуги на ищеца и съответно кой му дължи и всички разходи за тяхното
извършване, в т.ч. разходите за престой на контейнер CCLL7111203; от
представената от ищеца Заявка за превоз - износ - ЕХР180875 е видно, че никъде
в нея не фигурира името на „***”АД, като
това е документ, едностранно изготвен от ищеца или от наетия от него превозвач
„Юнимастьрс Лоджистикс Ес Си Ес" ЕООД, и ако „***” АД бе възложител на
този превоз, то „***” АД следваше да бъде посочено като товарач, респ. в графа
„забележка” като изпращач; представената от ищеца товарителница 0004609 от
14.09.2018 г. е за обществен автомобилен превоз в страната и видно от нея като
изпращач на описаната в нея стока (олио с тегло 25800 кг, 1 бр.контейнер
CCLU7111203) е посочен „*** ***” ЕООД, а
не „***” АД; съгласно Международните правила за тълкуване на търговските
термини (Инкотермс), всички задължения, рискове и разходи, свързани с изпращането
на стоки от продавача на купувача при условия на доставка „EXW” ("Франко
завода") са за сметка на купувача; ангажиментът по товаренето и респ. по
заплащането на разходите по товарене, в т.ч. „такса задържане”, не е на *** АД,
а на гръцката фирма купувач, която дори не е клиент на „***’* АД, а на „***
ГРУП- ИМПОРТ ЕКСПОРТ' ЕООД; обстоятелството, че ищецът е уведомил „***” АД, в
деня на задържането, че ще се дължи „такса задържане” в размер на 75 евро без
ДДС за ден, не прави вземането на ищеца изискуемо и ликвидно, а още по-малко
дължимо от „***” АД; коментарът на една цена не означава задължително съгласие
с нея.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният главен иск черпи
правното си основание от разпоредбите на
чл. 79 ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с
чл.361 от ТЗ.
В тежест на ищеца, в условията на
пълно и главно доказване, е да докаже наличието на валидна облигационно правна
връзка между страните и изправността си. Договорът за превоз по правило е
двустранен, възмезден и в случая на автомобилен превоз - реален, т. е.
предаването на товара е елемент от фактическия състав на същия. В тежест на
ищеца е и установяването на реализирания престой по вина на ответното
дружество.
В подкрепа на своите твърдения
ищцовото дружество е представило издадена от него фактура №23851/09.10.2018г.
на стойност 117,35 лв.с вкл. ДДС с вписан получател „***” АД. Между страните не
е спорно, че след образуване на делото, на 07.06.2019г., сумата по фактура №23581/09.10.2018г. в
размер на 117,35 лв. е платена от „***” АД.
По силата на чл.235, ал.3 от ГПК при
постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съобразявайки
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти след
предявяване на исковата молба - на 19.04.2019г., а именно: погасяване чрез
плащане на вземането за главница на 07.06.2019г., съдът счита, че към момента
на приключване на устните състезания предявеният осъдителен иск е
неоснователен, тъй като процесното вземането е погасено чрез плащане и не
съществува.
Насрещната искова претенция е с
правно основание по чл. 59 от ЗЗД. Твърди се ответникът да се е противопоставил
на извършеното плащане по смисъла на чл. 301 от ТЗ.
Фактическият състав на иска по чл.
59 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на
връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта. По правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК ищецът, който твърди, че за него е възникнало вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, следва да проведе пълно и главно
доказване по отношение на фактите, от които това право възниква.
В тежест на ответника с оглед
възражението по чл. 301 от ТЗ е да докаже незабавното противопоставяне на
извършеното без представителна власт действие /плащане/.
От приетата по делото ССч.Е,
неоспорена от страните и която съдът кредитира като компетента и обективно
изготвена, се установява, че сделката, обективирана в процесната фактура, е
включена от „***” ЕООД в дневника за
продажби и подадената справка – декларация по ДДС на ТД на НАП, осчетоводена е
като вземане от насрещната страна в размерна 117,35 лв. и е заплатена по банков
път на 117,35 лв. „***” АД не осчетоводило фактурарата, не е включило същата в
дневника за покупки през отчетен период м. 10.2018г. или в някой от следващите
12 месечни периода по чл. 72, ал.1 от ЗДДС, не я е декларирало пред съответната
ТД на НАП и не е ползвало данъчен кредит по нея. Извършеното плащане в
счетоводтсвото на ищеца по главния иск е отразено като вземане от „***” ЕООД .
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез водения от „***” ЕООД свидетел – А.К.А. и посочения от насрещната
страна – Г.В.В..
Свидетелят А. А., на длъжност
организатор карго внос-износ при „***” ЕООД , споделя, че е получил по имейл
заявка от гръцка фирма за осигуряване на 9 контейнера на товарен адрес в с.
Карапелит, собственост на „***“. Заявката е била за по 3 контейнера на ден, на
13.09, на 14.09 и на 15.09. „***” ЕООД се е свързал с „***“ по контактите,
подадени от гръцката фирма. На 13-ти септември са изпратени три контейнера, с
три контейнеровоза – влекач с ремарке и контейнер. Два от контенейнерите са
натоварени в рамките на същия работен ден, но третият контейнер не е успял да
бъде натоварен, поради липса на стока от страна на „***“. „***” ЕООД са били
информирани от „***”, че повече от три контейнера на ден физически не могат да
бъдат натоварени. За абсолютно всички задържания за разтоварване или товарене,
което не се е случило в рамките на зададения работен ден, и остават за следващ
ден, се начислява такса от 75 евро. Когато „***“ са били информирани за това по
имейл, „***” ЕООД са получили отговор, че принципно плащат по 50 евро без вкл.
ДДС за престоя.
Свидетелят Г. В., търговски директор
на „***“ АД разяснява, че „*** груп експорт импорт“ е дистрибуционната компания
на „***“. Споделя за договор с гръцката компания „Theikes Geyseis“, която се
извършва по инкотермс 2010. Задължение на „***” е да предостави стоката в склад
на дружеството, или производствено предприятие, като гръцката компания
организира транспорта за нейна сметка. Служители на „***“ водят кореспонденция
и от името на „***“. Двете дружества са с един и същ адрес на управление в с.
Карапелит. Свидетелят разяснява, че в в един контейнер, който е 40 фута,
стандартно се товарят 28 палета по 72 бутилки. В случая, тогава за първи път
гръцката компания е искала да се натовари повече - по 28 палета по 96 бутилки.
Поради това палетите са се получили по-широки. Един палет тежи близо 1 тон, и
цялото товарене е ставалоло по-бавно. Третият контейнер е изпуснал времето,
през което е можел да мине през митницата, и се наложило той да остане при „***”.
След като от „***“ са били уведомени, че ще бъде начислена такса задържане в
размер на 75 евро, свидетелят е отговорил, че обичайното плащане в такива
случаи е по 50 евро. Свидетелят водил преговорите, но от името на своя клиент –
гръцкото дружество. Лятото, при негово отсъствие в офиса, е получено
уведомление за подадената искова молба. Счетоводителката решила да преведе
съответната сума, но не е осчетоводила фактурата. Тогава свидетелят се свързал
с „***“, казал им да вземат тези 50 евро, но без адвокатски хонорари, въпреки
че тази сума според него не се дължи от „***”. Искал страните, предвид
търговските си отношения, да не си „губят времето”. „***” обаче не се съгласили.
Правнорелевантният въпрос е налице
ли е потвърждение на извършеното плащане /на 07.06.2019г./ от „***” по смисъла на чл. 301 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ намира приложение както при сключването на
търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение. Тогава,
когато лице е осъществило фактически или правни действия от името на търговец,
без да има представителна власт за това, при липса на противопоставяне от
страна на търговеца, респ. лицето, което го представлява, се счита, че
действията са потвърдени. Противопоставянето следва да е веднага след
узнаването от страна на търговеца за извършените действия/в този смисъл Решение
№ 51 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 962/2011 г. на Върховен касационен съд/. За
противопоставяне може да се говори само когато то е извършено извънсъдебно от
търговеца, преди предявяване на иск срещу него. Оспорването на дължимостта на цената по
процесната фактура по настоящото гражданско дело и подаването на насрещна
искова молба не представлява противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ, а процесуално поведение на
ответника по повод на предявената искова молба.
По делото са представени извлечения
от имейл кореспонденция между страните от месец декември 2018г. /л. 30 и л. 31/. Същата е по повод процесната
„такса задържане” и кой следва да я заплати.
В случая, ищецът по насрещния иск е
изложил твърдения да се е противопоставил на извършеното плащане на
11.06.2019г., чрез изпращане на електронно съобщение. Установи се, че сумата по
процесната сума е заплатена, след като страните са водили разговори кой именно
е задължен по нея. На 06.06.2019г.
свидетелят Г.В., търговски директор на дружеството, с имейл /л. 32 от делото/ е
уведомил насрещната страна, че претенцията за „такса задържане” би следвало да
бъде заявена пред гръцкото дружество „THEIKES GEYSEIS”, но въпреки това, с
оглед интереса и на двете страни, същият е предложил заплащане на процесната
фактура, при условие че „***” ЕООД оттегли исковата си молба. Установи се, че
плащането е извършено на следващия ден
след отправеното предложение от „***” АД, а имвнно на 07.06.2019г. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля В., че плащането е извършено без негово знание като
търговски директор, когато през летния период той е отсъствал и
счетоводителката сама е решила да заплати таксата от 50 евро без ДДС. В тази
част показанията се опровергават от посочения имейл от 06.06.2019г.
Дори по делото да се приеме, че
плащането е извършено от лице без представителна власт, то релевантно е дали ищецът по насрещния иск веднага след
узнаването се е противопоставил на това плащане. Доколкото плащането е
извършено от счетоводителя на „***” АД, то според съда узнаването по смисъла на
чл. 301 от ТЗ е в деня на плащането, т.е. на 07.06.2019г. При полагане грижата
на добрия стопанин представляващият дружеството би могъл да узнае за плащането, съответно веднага да
се противопостави на същото, най-късно в деня на самото плащане – т.е. на
07.06.2019г. Такова противопоставяне и искане за незабавно връщане на сумата е
извършено на 11.06.2019г. чрез електронното съобщение от /л. 34 от делото/, с
което е посочено, че фактурата е заплатена погрешно от счетоводителката. При това положение
съдът приема, че не е налице противопоставяне веднага след узнаването, „***” АД
е потвърдило извършеното плащане, следователно налице е признание на
задължението по процесната фактура, а предявеният насрещен иск подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Съдът счита, че останалите доказателства
и доводи на страните не следва да бъдат обсъждани, доколко горният извод на
съда за неоснователност на насрещния иск, предвид търговския характер на спора,
не би се променил.
Относно отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора ищецът и ответник
по насрещната искова молба има право на разноски, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК, в общ размер от 600 лева, от които: 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, 50 лв. – държавна такса и 150 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „***“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“, №46, ет. 2 с ЕИК
*********, представлявано от ....Владимир
Демиров, срещу „***” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Карапелит, обл. Добрич, представлявано от изп. директор Мертгюн Кенан
Йълмаз, осъдителен иск за заплащане на сумата от 117,35 лева – неплатена цена по
фактура №23581/09.10.2018г.,
представляваща „такса задържане” , ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /18.04.2019г./ до окончателното погасяване,
ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО В ХОДА НА ПРОЦЕСА ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „***” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Карапелит, обл. Добрич, представлявано от изп. директор Мертгюн Кенан
Йълмаз, срещу „***“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“, №46, ет. 2 с
ЕИК *********, представлявано от ....Владимир
Демиров, насрещен иск за заплащане на сумата 117,35 лева – платена на
07.06.2019г. по погрешка цена по фактура №23581/09.10.2018г., представляваща
„такса задържане”
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Карапелит, обл. Добрич, представлявано от изп. директор Мертгюн Кенан
Йълмаз, да заплати на „***“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“, №46, ет. 2 с ЕИК *********, представлявано от ....Владимир Демиров,
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 600 лева, от които: 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, 50 лв. – държавна такса и 150 лв. – депозит за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добрикия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :