МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1805 по описа на Окръжен съд гр. Варна за 2011 година, наказателно отделение
На 15.12.2011г. Варненският окръжен прокурор е внесъл
в ОС гр. Варна обвинителен акт по обвинението на А.Д.А.,***, за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3 вр. чл.115 от НК за това, че на 16.05.2011 год. в
с. Старо Оряхово умишлено умъртвил Д.
Георгиев Кирязов, като убийството е
извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. С молба от 19.01.2012г. подсъдимият
чрез своя защитник е поискал разглеждането на делото да премине при условията
на чл. 371 т. 1 от НПК. В с.з. на 22.02.2012г. защитата се отказа от
първоначалното искане и помоли за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият декларира, че признава всичко по
обвинителния акт и иска да му се намали наказанието, като едновременно с това
отрече да е бил пострадалия и да е нанесъл повече от два удара с нож.
Гражданската ищца и частна обвинителка изцяло се противопостави за прилагане на
съкратена процедура. С оглед на тези изявления съдът счете, че не са налице
основания за провеждане на която и да е от двете форми на съкратено съдебно
следствие и постанови разглеждането на делото по общия ред.
В с.з. на 23.02.2012г. представителят на ВОП поддържа
обвинението, анализира доказателствата като отхвърли квалификациите по чл. 118
и чл. 119 от НК и предложи на съда да наложи на подсъдимия най-лекото
предвидено от закона наказание, в максимален размер. По отношение на
гражданските искове намира, че следва да бъдат уважени в размер, определен от
съда по справедливост.
В
производството като граждански ищци и частни обвинители участват наследниците
на Д. Кирязов – Г.С. и В.М..
В хода на
пренията по същество Г.С. поддържа предявения граждански иск и счита, че
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия е доживотен затвор. Според
нея подсъдимия разбира какво е извършил, може и да съжалява, но това не е
достатъчно.
В хода на
пренията по същество В.М. поддържа предявения граждански иск и счита, че
деянието е много голямо. Поддържа обвинението на прокурора и иска за подсъдимия
наказание доживотен затвор.
Подсъдимият
частично признава вината си за това, че е нанесъл два удара с нож на
пострадалия и дава обяснения. В пренията по делото заявява, че съжалява и иска
по-лека присъда. Твърди, че е ударил пострадалия защото не е могъл да се
защитава и не е искал да го удря. В последната си дума иска по-леко наказание –
15 години.
Защитникът на
подсъдимия – адв. И., излага своето виждане по фактическата обстановка. Намира,
че пострадалият е обиждал подсъдимия, предизвикал боричкане, след което стиснал
подсъдимия за врата и го избутал до мивката. Подс. А. почувствал задушаване и
заплаха за живота си, молил се да го пусне, и когато видял на сушилника ножа го
взел и нанесъл два удара с него в областта на лявото рамо на пострадалия.
Счита, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект,
обвинението повдигнато спрямо него не е правилно, а следва да бъде по чл. 118
от НК. Алтернативно моли съда, ако приеме, че обвинението не следва да бъде
променяно, да наложи наказание към предвидения минимум при съобразяване със
смекчаващите обстоятелства. По отношение на гражданските искове намира, че са
относими към извършеното деяние.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Подс. А.Д.А.
живеел в с. Старо Оряхово, обл. Варненска, в къща, находяща се на ул."Тунджа" № 4 заедно със
сестра си А.С. и нейното
дете. Препитавал се от обща работа в селото, а към м. 05. 2011г. работел във фирма за
почистване на септични ями. Системно употребявал алкохол. Пострадалият Д. *** дом, находящ се
на ул. „Тунджа" № 5
в непосредствена близост до дома на подсъдимият. Двамата от години били много добри приятели и съседи. Подсъдимият израснал в дома на пострадалия. След
смъртта на жената на Кирязов отношенията им станали по-близки. Когато пострадал
при пътно транспортно произшествие дъщерите на Кирязов се съгласили
необходимите грижи по гледането му след операцията да се полагат от подсъдимия.
И след възстановяването на Кирязов двамата били постоянно
заедно. Тъй като в неговата къща нямало вода и
електричество подс. А. перял, миел се и се
бръснел в дома на пострадалия. Хранели
се заедно и консумирали алкохол. След употреба на алкохол пострадалия на шега
наричал подс. А. „мангал” и го псувал, на което подсъдимият се смеел, а
понякога и отвръщал.
На 16.05.2011
год. подс. А.А. работил в с. Горен Близнак, обл. Варна, където почиствал
септична яма. Собственикът, който го наел, след свършване на работата му дал един литър ракия в пластмасова бутилка, която
подсъдимият занесъл в дома си. Към 14.30ч. Д. Кирязов го потърсил в дома му. Подс. А. му предложил
ракия, но пострадалият казал, че по-късно ще пият и си тръгнал. Подсъдимият
изпил няколко бири и отишъл до магазина. Там също изпил няколко бири, а след
като се прибрал към 18ч. и чаша ракия.
Междувременно
надвечер пострадалият посетил сестра си – свид. Б.. Поискал й яйца, за да
нахрани А. на закуска. Поговорили, взел яйцата и си тръгнал, като споделил, че
очаква дъщеря си – свид. С.. По-късно
минал през дома на подсъдимия и заедно отишли до близкия магазин. На пейката
пред него към 19.50ч. при тях седнал свид. М. И.. Кирязов купил кафе за себе си
и подсъдимия и цигари и се почерпили.
След 20:00 часа подс. А. придружил пострадалия в дома му. Кирязов живеел
в пристройка встрани от къщата. Помещението включвало стая и кухненски бокс,
преградени с перде. Седнали на
масата в стаята, като подсъдимият заел мястото на тясната част по-близо до
входа на помещението, а пострадалият - на широката част. Подсъдимият налял в
две чаши от ракията, която носел.
Изпили по
няколко чаши, докато в бутилката останало незначително количество. Разговаряли
и в един момент пострадалият посегнал с чашата към подсъдимия, след което се
пресегнал и с едната си ръка хванал неговата, а с другата го хванал за гърлото
и го напсувал. Подс. А. помислил, че приятелят му се шегува. Кирязов съборил на
земята подсъдимия, който от своя страна го ритнал. Изправили се и подс. А. нанесъл множество юмручни удари със значителна сила в областта на главата на пострадалия Кирязов в
резултат на които му причинил
счупване на носните кости, разкъсно
контузни рани в областта на лицето, кръвонасядания по меките обвивки на главата.
Вследствие на
силните удари пострадалият Кирязов паднал на леглото в стаята. Раните по лицето
му кървяли и оставили следи по завивката и възглавницата. Когато станал бил
избутан от подсъдимия в кухненския бокс в тясното пространство между дивана и
мивката. Подс. А.
застанал срещу него, взел нож от сушилника за чинии на мивката и нанесъл на пострадалия силен
прободен удар в лявата
повърхност на шията, достигнал на дълбочина 4 см и засегнал корена на езика. В
резултат на това бликнала кръв, пострадалият започнал да издава хъхрещи звуци,
паднал на пода на дясната си страна, подсъдимият се надвесил над него и
продължил да нанася удари с ножа в областта
на лявата лицева половина и лявата повърхност на шията, като натискал главата
му. Нанесъл серия от десет удара, един
от които довел до пълното прерязване на лявата вътрешна сънна артерия
обусловила неизбежната и бърза смърт на Кирязов. След това подс. А.
оставил ножа на земята, държал известно време главата на пострадалия, а после
прекрачил тялото и измил на мивката ножа и ръцете си. Възприел настъпването на
смъртта на пострадалия. След това поставил ножа в чекмеджето под мивката,
където обичайно пострадалият го държал. На излизане взел бутилката с остатъка
от ракия и я укрил вляво от входната врата в тревата до оградата.
Напуснал
дома на Кирязов и в 23.12ч. се обадил на телефон 166. Повикването било
автоматично насочено към дежурния при Полицейски участък гр. Долни Чифлик – свид. П. И..
Подсъдимият съобщил, че приятелят му има нужда от помощ и иска лекар, но на
въпросите на свидетеля как се казва и откъде се обажда не отговорил. Свидетелят
му съобщил номера на Бърза помощ – 150. След около половин час подсъдимият
отново се обадил на свид. И. и поискал номера на Бърза помощ без да обяснява
какво му има на приятеля му. Три минути по-късно подсъдимият отново набрал
номер 166, но когато свид. И. приел – от другата страна вече нямало никой.
Подсъдимият набрал номер 1050, след което отново провел разговор със свид. И.
за да поиска номера на Бърза помощ. В 23.49ч. успял да набере правилно номер
150 и провел разговор с дежурния оператор на РКЦ към ЦСПМ – Варна. Казал „Абе
ей къде е един човек… целия кръв има, целия кръв...”, на въпроса откъде се
обажда посочил – от Старо Оряхово. Операторката го свързала с дежурния
медицински специалист във ФСМП – Долни Чифлик. Разговорът приела дежурната
медицинска сестра свид. Д.. Подсъдимият казал, че приятелят му го боли окото.
Свидетелката разбрала, че човекът с когото говори е пиян, попитала го откъде се
обажда и когато уточнила дали е от Старо Оряхово – той потвърдил. Свидетелката
попитала дали са се били, при което подсъдимият отрекъл, поискала да говори с
болния, а подс. А. казал, че той не може да говори. Въпреки усилията на
свидетелката да разбере как се казва и къде се намират, подсъдимият не уточнил
и когато тя попитала за какво се обажда и дали ги търси за съвет той отговорил
„да”. Свидетелката му казала да сложи компрес на окото на болния и поискала да
го свърже с дежурен лекар, но подсъдимият затворил. Подс. А.А. се прибрал в дома си,
прострял изпраното си яке да съхне и легнал да спи.
На
17.05.2011г. след 07:30
часа посетил магазина в центъра на селото, където пил бира. В 09.10ч. и в 09.45ч. говорил
по мобилния си телефон с майка си. След това се върнал в дома на пострадалия,
влязъл в кухнята и го видял
да лежи целия в кръв там, където го оставил през нощта. Напуснал къщата, потърсил другия съсед на
пострадалия – свид. Я. и му казал „Кирязов е паднал и целия е в кръв, дай да
викаме Бърза помощ”. Свидетелят и подсъдимият отишли до стаята на пострадалия и
свид. Я. веднага щом видял съсирената кръв разбрал, че Бърза помощ няма да
помогне. Тръгнал да уведоми сестрата на Кирязов. В непосредствена близост до
къщата на Кирязов срещнали свид. Д. – племенник на пострадалия. На него подс. А.
казал „Ела, на Кирязов нещо му стана, умира, на земята е.”. Свид. Т. в този
момент преминавала по улицата покрай тримата и чула подсъдимия да казва на
свид. Д. – „Ела да видиш, чичо Митко паднал, целият е в кръв.”. Свидетелят Д.
погледнал през отворената врата и видял пострадалият да лежи на земята, а около
него локва съсирена кръв. Веднага тръгнал да уведоми полицията, като подс. А.
вървял след него.
В близост
свид. Д. забелязал автомобила на полицията и съобщил, че може би има убийство.
Служителите възприели случилото се лично и потърсили съдействие.
Местопроизшествието било запазено. Подс. А. подал на служителите информацията,
че пострадалият можел сам да посегне на живота си. Впоследствие подсъдимият бил
отведен в полицейския участък. На място пристигнал свид. Г. със задачата да
изясни случилото се и да организира мероприятията по установяване на
извършителя. Доколкото данните сочели като извършител подсъдимия, свид. Г.
провел разговор с него, проучил и отразеното в паметта на мобилния му телефон.
Подсъдимият споделил, че пострадалият го обидил, посегнал с ръка и го стиснал
за шията, като показал драскотина в тази област. Обяснил и повтарял
непрекъснато, че със своята ръка е причинил смъртта на пострадалия.
За времето от
15.10ч. до 19.50ч. на местопроизшествието бил извършен оглед, на който предвид
стачката на съдебните медици, присъствала свид. Н. Зюмбюлева – личен лекар на
пострадалия, която констатирала насилствена смърт. Иззети били веществени
доказателства – ножове, угарки, бутилка и капачка, парчета от зацапаните
калъфки и завивка, следи от зацапвания, дактилоскопни следи и др. Част от
изготвените фотоснимки били включени във фотоалбум, приложен към материалите от
досъдебното производство. В пълнота фотоснимките бяха приобщени в хода на
съдебното следствие чрез втори фотоалбум изготвен от свид. Василев, участвал в
огледа в качеството на експерт.
В 17.50ч. в дома на подс. А. било предприето
претърсване. Иззети били дънкено яке, дънков панталон, опаковки свързани със
сим картата на подсъдимия и ножове.
Чрез протокол
за изземване на образци за сравнително изследване били иззети нокти и обтривки от ръцете
на подсъдимия.
На 18.05.11г.
подс. А. бил освидетелстван двукратно.
В 12.10ч. бил
освидетелстван с участието на д-р Рангочев – Н-к РМС при ОД на МВР Варна, като
били установени зацапвания по дрехите му, а при събличането на лицето – на
дясна предмишница било констатирано повърхностно одраскване със залющен
епидермис, по дясната част на шията – дъгообразно одраскване с дължина 10 см,
на лактите – стари одрасквания и охлузвания, по корема и лява подбедрица –
следи от операции. Изготвен бил фотоалбум от освидетелстването.
В същия ден
подс. А. бил освидетелстван от съдебен медик. Видно от заключението на СМЕ №
390-2011, потвърдено от вещото лице в с.з., по тялото на подсъдимия са били
установени увреждания – ожулвания по дясна лицева половина, предно-странична
повърхност на дясна предмишница в долна трета – в резултат на действие на
предмет с остър връх /напр. върха на нож/, ожулване по лява повърхност на шията
– резултат от действието на предмет с подчертан ръб /напр. човешки нокът/,
ожулвания в областта на двата лакътя, лява предмишница – които са в резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при падане,
удар в настилка и в околни предмети. Вещото лице приема и категорично
потвърждава и в с.з., че всички описани увреждания имат еднаква давност и биха
могли да бъдат получени на 16.05.2011г. В с.з. вещото лице се запозна с първото
освидетелстване и фотоалбума към него. Разясни от позицията на специализацията
си, че тези увреждания по подсъдимия имат еднаква давност, посочи правилната
терминология по описанието им, механизмите на получаване. Не установи по
вещественото доказателство риза на подсъдимия следи от зацапвания от кръв в
областта на лактите, но посочи, че там кървенето там е изключително оскъдно. За
нараняванията в областта на ръката и
врата посочи, че е възможно получаването им при отбрана на пострадалия срещу
нападение на подсъдимия. В областта на врата не е установил резултат от силно
стискане с пръсти, тъй като няма кръвонасядания и други подобни травми, които
да свидетелстват за действието на няколко пръста, както се получава при силен
захват. Причинено в тази област е единично ожулване, което може да бъде
причинено от човешки нокът.
На 18.05.11г.
подс. А. предал и синя дънкова риза, черна тениска и син дънков панталон, като
посочил, че е бил облечен с тях „когато си забих пръстите на дясната ръка във
врата на Митко Кирязов в понеделник вечерта.”.
С протокол от
същия ден подсъдимият предал доброволно и мобилния си телефон Нокиа със сим
карта. На 19.05.2011г на телефонът бил извършен оглед.
В хода на разследването
била изискана от “Космо България Мобайл” ЕАД разпечатка на проведените с
мобилния телефон на подсъдимия разговори на 16-17.05.11г.
От
заключението на изготвената СМЕ за аутопсия № 98/11г. се установява, че причина за смъртта на Д. Георгиев Кирязов е обусловена
от пълното прерязване на лявата вътрешна
сънна артерия при нанасяне на рана № 4, достигнала в дълбочина на единия раневи
канал от 7 см, от която е последвала остра кръвоизливна анемия. Смъртта е настъпила бързо, в порядъка на минути и е била
неизбежна. Установени са общо 11 прободно порезни наранявания в областта на
лява лицева половина и лява повърхност на шията в резултат на действието на
предмет с остър връх и един режещ ръб. Направлението на раневите канали на тези
рани са сходни отгоре надолу и отпред назад, като само рана №5 е и от ляво
надясно. Тъй като нараняванията са на сравнително ограничена повърхност и
сходни по направление раневи канали, вещите лица приемат, че при получаването
им пострадалият е бил в относително неподвижно състояние.
Друга група
увреждания – травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, разкъсно
контузни рани в областта на лицето, кръвонасядания по меките обвивки на
главата, счупване на носни кости, кръвоносядания и ожулвания в областта на горните
крайници, кръвонасядания в областта на кръстеца, са в резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при множество удари с
юмруци в областта на главата, падане и удряне в околни предмети.
Уврежданията
са получени приживе и са отразени на схема на л. 77, т. 1 от ДП.
Установена
била концентрация на етилов алкохол в кръвта – 1, 6 промила, в
гръбначномозъчната течност – 2, 35 промила, а в урината – 2, 55 промила,
съответстваща на средна степен на алкохолно опиване в стадий на излъчване –
резорбция, при която се проявяват значителни нарушения в координация,
равновесие, критична оценка и адекватно възприемане на околната среда.
Отделно от
това били установени стари и хронични заболявания на пострадалия.
В с.з. вещите
лица потвърдиха заключението си и разясниха отделни детайли.
В хода на
разследването е била назначена СМЕ по веществени доказателства № 18/11г., като
в с.з. вещите лица потвърдиха заключението си. Видно от него е, че прободно
порезните рани са реализирани със значителна сила, някои от тях ангажират
тъкани и органи в дълбочина. Значителна е била и силата, довела до
реализирането на счупването на носните кости, разкъсно-контузните рани в
областта на лицето, кръвонасяданията по меките обвивки на главата. Получаването
на посочените увреждания е свързано със значителна болка.
В това
заключение и пред съда, вещите лица намират, че уврежданията са били в
определена последователност, като първо са нанесени тези с твърди тъпи
предмети, включително и тези в главата, а след това прободно порезните рани в
областта на лява лицева половина и лява повърхност на шията, при което
пострадалият е бил в относително неподвижно положение лежащ надясно, а
подсъдимият надвесен над него.
Предвид
дълбочината 4см и дължината на рани 1 /21мм/ и 5 /24мм/ и съобразяването с
ширината на лезвието от 22мм на 4 см от върха, както и особеностите – тесен
гръб и гъвкаво острие, вещите лица намират, че ножът с черна пластмасова
дръжка, иззет при огледа, е оръжието, с което са нанесени прободно порезните
наранявания.
В хода на
изслушването пред съда вещите лица изразиха становището си, че всички
травматични увреждания са били причинени приживе, преди рана №4, а след това до
минути пострадалият е загинал. Поради липса на морфологични особености на
раните, които да ги отграничат по време, вещите лица не могат да посочат реда,
в който са нанесени раните с нож. Травматичните отоци, причинени от твърди тъпи
предмети, се изразяват минути след нанасяне на удара. Такива отоци при
пострадалия са установени около разкъсно-контузните рани и кръвонасяданията по
меките черепни обвивки. Посочиха, че уврежданията на пострадалия – счупването
на носните кости, разкъсно контузните рани по челото и външния очен ъгъл са
били кървящи, и би могло дори само от носа да изтече количество кръв установена
по леглото и възглавницата по сн. 3 на л. 10 т. 1 от ДП. Според експертите
травмите на пострадалия в областта на горните крайници, предмишниците, по гърба
на дясна длан могат да бъдат и защитни наранявания получени при противопоставяне
на ръцете. Според тях, има различни версии за нанасянето на прободните рани в
една област – пострадалият да е бил приведен с първите удари в безпомощно
положение, пада по гръб и след това му се нанасят раните с нож и е възможно да
е изпаднал в безсъзнание – при което не би изпитвал болка, или след
получаването на ударите от тъпи предмети да е последвал удара в областта на
шията, който прерязва сънната артерия, изпада в безпомощно състояние и след
това се нанасят и другите удари в тази област, възможно е към нанасяне на
прободните рани да е бил в състояние на зашеметяване. По отношение на степента
на опиване поясниха, че при системна употреба толерансът е налице и
въздействието на алкохола е относително по-слабо. Ако пострадалият е бил
трезвен би изпитвал повече болка, възприятията му за неизбежността на
случващото се биха били по-ясни. При въздействието на алкохола възприятията и
преценката на околната среда са туширани, замъглени.
От
заключението на изготвената ДНК експертиза на ВД №11/ДНК-47, приобщено предвид
съгласието на страните в отсъствието на вещите лица, се установява следното:
Човешката
кръв по обектите № 1 /нож с черна пластмасова дръжка/, № 2 /нож с дървена дръжка/ и № 6 /черна тениска/
има ДНК профил, който
показва пълно съвпадение с ДНК профила на сравнителния материал от пострадалия Д. Георгиев
Кирязов.
Вероятността
да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Д.
Георгиев Кирязов е 1 на 98 000 000 000 000.
По изрезките от нокти и обтривката от
дясна ръка, иззети от А.Д.А. / обект № № 3, 4
и 5/ има
смес
от клетъчен материал
от две лица от мъжки пол в
различно съотношение.
Биологичният
материал в по-голямото количество има ДНК профил, напълно съвпадащ с генотипизираните
локуси с този на А.Д.А..
За
биологичния материал в по-малкото количество се визуализираха алели, които показват пълно
съответствие с алели в съответните локуси от ДНК профила на пострадалия Д. Георгиев Кирязов.
Наблюдаваното съвпадение
е силно доказателство, че по обекти № № 3,4 и 5 /изрезки от нокти, иззети от ръцете на А.Д.А., както и
обтривка от дясната му
ръка/ има биологичен материал от пострадалияДимитър Георгиев Кирязов.
От
заключението на изготвената СППЕ, подкрепено от вещите лица в с.з. се установява, че подс. А.Д.А. не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата - психоза. Налице е вредна употреба на алкохол. Според данните от досъдебното производство и съдебнопсихиатричното изследван, към
момента на извършване на деянието
на 16.05.2011 год. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на подсъдимия му позволява да се
защитава сам в
наказателното производство и да дава достоверни показания.
В с.з.
при изслушването си вещите лица – психолог и психиатър, посочиха, че при
данните от психологичното изследване погрешно са приели и посочили, че
подсъдимият е извършил деянието в състояние на късосъединителна реакция,
физиологичен афект. При цялостното обсъждане на резултатите са установили, че
механизмите на действието са по-различни и са обусловени от въздействието на
алкохола в кръвта, като прецениха, че опиването е било в средна степен. Вещото
лице психолог посочи, че подс. А. е много посредствена, примитивна личност, с
интелект на границата на норма и патология. След случилото се, подсъдимият бил
уплашен, в противоречие със себе си, страхувал се за себе си, но е искал да
помогне. Подсъдимият е бил повлиян от това, че иска да остане анонимен, срещал
различни хора и ги подтиквал да окажат помощ, но от друга страна не е искал да
бъде разкрит. Поради примитивността за подсъдимия ценността на живота не е
тази, която би била за човек със средно ниво на интелекта. Разбира, че е
направил нещо нередно, защото се страхува, но и тук се включва инстинкта за
самосъхранение – иска да се защити, да не пострада. При подсъдимия има
съзнавани и несъзнавани психични защити – напр. забравянето – сам се оневинява
като забравя; отричането и омаловажаването – с които се намалява психичната
болка и се осигурява психичен комфорт на личността. Осмислянето на случилото се
не е на достатъчно ниво, а в по-елементарен вид, има чувство на вина, но не е
толкова дълбоко. Ценностната му система е сформирана в малцинствена среда.
Обичайно той в общи линии осмисля нещата, но когато е засегнат по-екстремално
реагира ситуативно агресивно. Личността се нуждае от корекции. Според тях,
подс. А. не е имал умисъл да убие, реагирал е по някакъв примитивен начин на
ситуацията, като алкохолът, предизвикателствата на другото лице, страхът да не
бъде убит или нещо да му се случи са отключили моментната ситуативна
агресивност.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на съвкупността от
доказателства, извлечени чрез показанията на свидетелите Я. Я., Д. Д., П. И.,
Д. Д., П. Г., Г. С., В. М., М. Т., Н. Б., Н. Зюмбюлева, частично чрез обясненията
на подсъдимия, както и чрез експертните заключения, писмените и веществените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Въз
основа на преценката им съдът прави категорични изводи за конкретните действия
на подсъдимия.
За да формира
посочената съвкупност съдът прецени собствената достоверност на всяко от
посочените доказателства. По делото са налице достатъчно и убедителни
доказателства, които имат обективен характер – отразени в експертни заключения
по изследване на съществуващите в конкретната обстановка обекти – по
изготвените СМЕ, СППЕ, както и писмени доказателства – протокола за оглед с
приложения фотоалбум, както и пълния вариант на фотоалбума, приобщен в с.з.,
протоколи за претърсване, за доброволно предаване, за изземване, веществени
доказателства. За изследване на обстоятелствата по делото и разкриване на
обективната истина служат свидетелските показания изясняващи предходните
отношения между подсъдимия и пострадалия, както и проявленията на подсъдимия
непосредствено преди, към и след установяване на случилото се.
При анализа
на доказателствата съдът установи противопоставянето на обясненията на
подсъдимия на експертните заключения по СМЕ, на свидетелските показания, на
собствените му предходни обяснения.
Разпитан
в хода на проведеното разследване подс. А. не се признава за виновен. Не
оспорва авторството на извършеното деяние, като дава обяснения, които частично
кореспондират с изяснената фактическа обстановка. В протокола за разпит от 18.05.2011г. твърди,
че е бил нападнат от пострадалия, който безпричинно го стиснал за врата. Подсъдимият
блъснал ръката на Кирязов, след което му нанесъл един удар в областта на врата и пръстите му
потънали, възприел
бликналата кръв. Пострадалият отишъл до мивката, хъркал и паднал, а подсъдимият
се измил и излязъл, ходил до магазина пил бири, обадил се на номер 150, но
някаква жена казала, че не мога да дойдат. В хода на освидетелстването по СППЕ
подс. А. описал, че пострадалият го псувал, стискал за ръката, после отишъл до
мивката, стискал за врата подсъдимия, при което той се ядосал, ударил го по
ръката и го дупнал встрани на шията, после още веднъж. Заявил, че едва в ареста
си спомнил, че е ударил пострадалия с нож. При предявяване на досъдебното
производство подс. А.
отново посочил, че е нанесъл два удара с нож в шията на пострадалия.
В с.з. на
22-23.02.2012г. подсъдимият активно дава обяснения, участва в съдебните
действия като допълва и пояснява отделни факти. В този процес възникват
множество противоречия. Налице са вътрешни противоречия - казано веднъж за
отделни факти се променя, като за да изясни случилото се съдът извърши
съпоставка с обективните източници на доказателства. – Напр.:
„започна да ме стиска много за врата и ме събори на земята. После посегна
да ме удари с една чаша. Казах му: „Чичо Митко, какво ти става?”. С моя крак му
ритнах крака. Преди да ме събори на земята ми посегна с чашата да ме удари….
Той посегна да ме удари с чаша, сетне ме хвана за ръката.” – Видно от протокола за оглед една от
чашите на масата е обърната, поради което съдът прие, че посягането към
подсъдимия с чаша е било в позиция докато са седели на масата.
„Вечерта не съм
ходил да пия бира след случилото се. Сутринта пих бира. Вечерта, след случилото
се, не съм ходил да пия бира. За да пише, че съм пил бира вечерта пред магазина
в досъдебното производство, значи е вярно.” – При съпоставката с разпечатката
от телефонните разговори и свидетелските показания относно работното време на
магазина – съдът прие, че след извършване на деянието подсъдимия е започнал да
звъни в полицията като към този момент посоченият магазин не е работел, поради
което не включи такъв елемент в хронологията на действията на подс. А..
„В момента, когато взех ножа пострадалият беше между
дивана и мивката прав…. Когато му нанасях ударите с ножа аз бях
по-навътре към стената, между дивана и шкафа, а той беше срещу мен към
мивката.” – Предвид фиксираните по фотоснимките следи от кръв и мястото, на
което е намерен трупът, разположението на сушилника за чинии, морфологията на
прободно-порезните рани съдът прие, че пострадалият е бил избутан от подсъдимия
в тясното пространство между дивана и мивката, подсъдимият е останал по-назад
към сушилника, взел е ножа и е нанесъл първия удар в това положение. В другото
положение – пострадалият би паднал в обратната посока, следите от кръв по
стените /видими на сн. 1 л. 6 от фотоалбума от съдебната фаза/ биха били
множество, основното петно кръв също би се стекло по различен начин.
Подсъдимият
категорично отрича да е нанесъл на пострадалия удари с ръце, да е счупил
носните кости, да причинил разкъсно контузните рани по лицето и другите травми
по главата от серията с твърди тъпи предмети. /Съобщава само че е ритнал
пострадалия по краката./ Тези твърдения съдът не приема предвид категоричността
на вещите лица съдебни медици относно механизма на получаване на уврежданията,
последователността им /при изключване редуването на удари с твърди предмети и
удари с нож/. За да се образуват травматичните отоци в областта на ударите с
твърди тъпи предмети е било необходимо да измине период от време, през което
кървящите рани от носа и по лицето – напр. в левия очен ъгъл, са оставили
следите по завивката и възглавниците на леглото. Съдът прие, че тези удари са
били причинени в рамките на първото помещение, пострадалият паднал за кратко на
леглото, след което станал. В обясненията си подс. А. посочи – “Избутах го и
той се засили и ме хвана за врата. Той стана и аз станах. Държеше ме за
дрехите. Бяхме близо до мивката.”. В резултат на значителната болка от ударите
– множество и в болезнени части на главата, пострадалият не би могъл да оказва
такава съпротива каквато би оказал в пълноценно състояние. Съдът прие, че след
ставането му е бил избутан в района на другото помещение, където подсъдимият се
е сдобил с ножа и е започнал втората серия удари. Според вещите лица всички
травми са били получени приживе от пострадалия, а след рана № 4 са започнали
силно кървене, бърза загуба на съзнание и той е умрял в рамките на минути.
Следователно единствено подсъдимият е упражнил активната двуетапна физическа
агресия спрямо пострадалия.
Според
подсъдимият – напротив, пострадалият е осъществил агресивно поведение –
словесно и физическо. В хода на съдебното следствие се събраха недвусмислени
показания, че приятелското отношение на пострадалия към подсъдимия редом със
загриженост и благодетелност е включвало и използване на думи като “мангал”,
“мръсен циганин”, псувни. Свид. Б. казва – “Брат ми е казвал на А., че е мръсен циганин, мангал, но те си се
майтапиха се между себе си.”. Свид. Д. – “Постоянно
Кирязов казваше на А. „мангал“, така му казваше постоянно: „Ей, мангал, иди
вземи това, донеси онова.“, а А. ставаше и вършеше работата, смееше му се, не
се е обиждал.”.
Подс. А. в обясненията си
пред съда сочи, че още от ранния следобед на 16.05.11г. пострадалият се обръщал
към него с думата “мангал” и го псувал. Към 18.30 ч. въпреки, че подсъдимият не
искал да го придружи, а сестрата на подсъдимия казала на Кирязов – “Остави го
да си легне, виж, че е пиян”, пострадалият казал „Хайде,
какво се правиш бе, мангал, ще те еба в мамата.”. Станах и отидох в тях. Седнах
на масата и той ми каза: „Мангал, дай от шкафа по една чаша.”. Следвайки
обясненията на подсъдимия – пострадалият го е заставил да го придружи, за да си
пържат филийки и от дома на подс. А. са отишли в дома на Кирязов. С оглед обаче
на свидетелските показания – свид. Т. и М. И. – към 19.50-20ч. двамата са били
на пейка пред магазина, пили кафе, пушили цигари, като там ги оставил свид. М. И.
когато си тръгнал. Свидетелят не забелязал нищо необичайно, пострадалият не бил
пиян, не е обиждал подсъдимия. Поради което и съдът не прие като достоверни
обясненията на подсъдимия в тази част – че е бил накаран от Кирязов да отиде в
дома му след 18.30ч. и включи във фактическата обстановка епизода с
пребиваването им на пейката пред магазина.
Отново според подсъдимия
когато на масата в дома на пострадалия той го е нарекъл няколко пъти “мангал”.
Подс. А. – “Пихме ракия в тях и след това изведнъж
какво приказвахме и той ме хвана за ръката. Не можах да разбера какво точно
стана и ме хвана за врата с другата ръка после и ми каза: „Майка ти да еба,
сега ще те убия.” като говореше и си стискаше зъбите. Мислих, че майтап си
прави от начало.”. Псуването от пострадалия, дори първоначалните физически
действия на пострадалия са били възприети от подсъдимия като “майтап”. Отсъства
отразяване на думите на пострадалия като засягащи честта и достойнството на
подсъдимия, отсъства и възприятие, че от това хващане за ръката и за врата –
може да последват тежки последици за здравето на подсъдимия.
Обясненията
продължават - “После си помислих, че ще ме убие, защото започна да ме стиска
много за врата и ме събори на земята…. С моя крак му ритнах крака…. Той стана и
аз станах. Държеше ме за дрехите. Бяхме близо до мивката. Казах му пак:
„Чичо Митко, какво правиш?” и тогава гледам ножа при чиниите от сушилника, взех
го и го ударих.”
При последващи
обяснения за епизода – “Тогава му
ритнах крака и му казах: „Стига.”. Тогава започна да ме блъска към пердето
/подсъдимият показва по снимка 1 на лист 10/. Стигнахме до мивката и пак ме
стискаше за ръката…. Когато пихме въпросната
вечер и ме хвана за гърлото се почувствах застрашен за живота си. Освен, че го ритнах
в крака, му казах да ме пусне, а той повече ме натискаше. Казах му:
„Недей.”, не можах да разбера какво му стана изведнъж. Нанесох му два удара с
нож.”.
Противоречията
при описване действията на пострадалия в обясненията на подс. А. са видими. Заостря
значението на действията на пострадалия за сметка на своите, стреми се да
избегне критичната оценка за поведението си. Опосредени от психичните защити –
забравяне, омаловажаване на своите действия, обясненията му са израз на лична
съзнавана и несъзнавана процесуална защита, за сметка на доказателствената им
стойност.
Към момента на
вземането на ножа според различните обяснения - в района на мивката
пострадалият бил прав на разстояние от подсъдимия между дивана и мивката,
държал за дрехите подсъдимия или пък го стискал за ръката. Съдът преценява, че обясненията
за нов сблъсък в района на мивката не следва да се кредитират, тъй като са
вътрешно противоречиви, непоследователни и нелогични. Пострадалият не би могъл
да е едновременно на разстояние от подс. А., да го държи за дрехите и или да го
стиска за ръката. Активно поведение от пострадалия би попречило на подсъдимия
без да отстрани ръцете му – каквито обяснения напълно отсъстват, да стигне до
ножа. Тези обяснения се опровергават и от медицинските находки при
освидетелстването на подсъдимия. По него не са установени следи от силен захват
в областта на врата, какъвто би бил обосноваващ чувството, че животът му е
застрашен. Според свидетелските показания – свид. Г., подсъдимият е споделил,
че следата драскотина по врата му е причинена от пострадалия. Съдебният медик
сочи, че това увреждане е възможно да е било причинено и при хващане в областта
на врата, но и при защитна реакция от пострадалия. Част от нараняванията по
пострадалия имат характер на защитни травми – при противопоставяне на ръцете –
по гърба на дясна и лява длан, в областта на предмишниците.
Съобразявайки
данните от протокола за оглед и освидетелстването на подс. А., и частично
обясненията на подсъдимия, съдът прие, че повод за конфликт е бил даден от
страна на пострадалия – посягане с чаша, хващане за ръката и врата и събаряне
на подсъдимия – при което са получени травмите по лактите му. /По отношение
давността на тези травми са налице противоречия между двете освидетелствания,
но съдът приема и кредитира това от специалиста съдебен медик, който
категорично ги отнася към времето на престъплението./ След падането на земята
на подсъдимия и пострадалия започва активното поведение от страна на подс. А.,
довело до множеството увреждания и смъртта на пострадалия. Не са налице
доказателства, че след понасяне на първоначалните удари от подсъдимия
пострадалият е имал провокативно поведение или е бил в процес на нападение
спрямо подс. А.. Напротив, спрямо него е имало избутване и действия, на които
се е опитвал да се противопостави въпреки силната изпитвана болка. Предвид
мястото на уврежданията – в областта на главата и значителната болка – вещите
лица обясняват, че е било възможно и изпадането му в безсъзнателно състояние.
Но данните за защитните рани на пострадалия сочат, че той се е противопоставял
на подсъдимия – поради което и съдът счита, че е бил в съзнание, но сам не е
предприел агресивни действия спрямо подсъдимия.
Съдът след
преценка на доказателствата прие, че към момента на нанасяне на първата рана с
ножа – пострадалият е бил прав, на разстояние от подсъдимия и в съзнание.
Поради това и цени частично обясненията на подсъдимия покриващи тези факти.
След съобразяване както заключението на СМЕ, разясненията на вещите лица пред
съда, кредитираните обяснения на подсъдимия – съдът прецени, че първата
прободно порезна рана е рана № 5, която единствено има различна посока отляво
надясно. Раната е дълбока от 4 см, широка повече от ширината на лезвието на
ножа на тази дълбочина и е засегнала корена на езика – силата е била значителна.
След това пострадалият се е свлякъл на пода, а подсъдимият е нанесъл останалите
10 рани – с еднакво направление и посока. Вещите лица посочиха, че само ако
рана № 4 е била първа – то тогава пострадалият е изпаднал в безсъзнателно
състояние. Тъй като съдът прие като инициален удара съответстващ на рана № 5 –
следва да приеме и че пострадалият не е бил доведен до състояние на
безсъзнателност и е имал възприятия за случващото се. Не се кредитират
обясненията на подсъдимия, че е нанесъл и двете рани в изправено положение на
пострадалия, тъй като само една – рана № 5 има различна от останалите посока.
Пострадалият е
могъл да възприеме всеки удар с нож до нанасяне на рана № 4. Този ред от факти
дава възможност на съда да приеме, че пострадалият е бил в състояние да усети
най-малко два от ударите с ножа – първата рана № 5 и следващата - ако тя е била
рана № 4, след получаването на която са настъпили необратимите процеси и
Кирязов е загубил съзнание.
Съдът счете, че
подсъдимият е задържал главата на пострадалия след падането му на земята. Това
се отчита и в обясненията на подсъдимия “Като падна му обърнах
главата на другата страна, за да мога да го натискам да спра кръвта
и се оцапах много.”. На следващо
място – според вещите лица, за да бъдат множеството удари в сравнително малка
област, то пострадалият е бил в относително неподвижно състояние. Тъй като е
бил прав преди първия удар и от него е причинена друга рана – различна от рана
№ 4, съдът счете, че ударите с твърди тъпи предмети не са поставили пострадалия
в безпомощно състояние, след първия удар той не е бил в безсъзнателно
състояние, а причината за това относително неподвижно състояние на пострадалия
е опосредена от поведението на подсъдимия.
В обясненията
на подсъдимия се прояви колебание относно броя на нанесените от него удари с
нож – “Може и да е било повече от два пъти.”. Установено несъмнено е, че по
пострадалия са причинени 11 прободно порезни рани, като според вещите лица са в
резултат на “последващи и бързи удари в една и съща анатомична област”. Поради
което и съдът прие, че подсъдимият е нанесъл серия от десет бързи и
последователни удара с ножа в описаните области надвесен над пострадалия.
Първоначалните
обяснения, че кръвта е шурнала след като подсъдимия си е забил пръстите във
врата на пострадалия – както вещите лица по СППЕ посочиха са “проблем на
интелекта”. Прецизно е установено по делото и самото веществено доказателства –
нож с черна пластмасова дръжка, с което са причинени раните.
Противоречията
в обясненията на подсъдимия при съпоставка с останалите доказателства
продължават и във връзка с последващите му действия. Обстоятелството кога е
било изпрано дънкеното яке не се установи категорично. Но при предявяване на
вещественото доказателство подс. А. посочи, че го бил изпрал по-рано, но като
го свалял от простора пак го изцапал с кръв, въпреки, че към този втори момент
– той е бил с измити от кръвта ръце. Видно е, че по тениската на подсъдимия е
имало кръв от пострадалия. Другата част от веществените доказателства – дрехи
на подсъдимия, не са били изследвани от ДНК експертизата, поради което видимите
следи по дънкеното яке и дънкения панталон не могат да бъдат коментирани като
категорични следи от кръв и то от пострадалия. Факт е обаче, че е мил ръцете
си, кръвта от ножа и го е поставил при другите, като по този начин е опитал да
заличи следите от действията си. На следващия ден ножът е бил търсен
продължително – обърнат бил контейнер за боклук, от дома на пострадалия са били
иззети два, а от дома на подсъдимия са били иззети три ножа.
Единствено
подсъдимият би могъл да изнесе бутилката от ракия извън къщата и да я укрие в
тревата до оградата – въпреки че той отрича този факт. Капачката на шишето е
останала на масата. Тези веществени доказателства са намерени при огледа и са
фиксирани местата им, включително и по снимковия материал.
Съдът счита, че
към момента на напускане на помещението подсъдимият е бил наясно, че е причинил
смъртта на пострадалия Кирязов. Доказателствата в тази насока се извличат от
обясненията му, че когато се е обадил на Бърза помощ пострадалият не е бил жив,
както и действията, които е предприел по заличаване на следите. Възприемането
на обилното количество кръв, хъхренето, ритането на пострадалия /продължило
обективно кратко след разрязване на сънната артерия/ са описани от подсъдимия
факти. Подчинени на това съзнание са и проведените разговори с полицията и
Бърза помощ. Към този момент подсъдимият е бил наясно, че пострадалият не е
жив, но не и уведомил за причините за това, като се е дистанцирал от действителното
положение.
Според подс. А.
– “На телефон 166 се обадих да дойдат да го видят полицаите или „Бърза помощ”,
да помогнат, да не се стигне до тази работа да умира. Само си спомням, че
казах, че един човек има кръв. Не си спомням дали съм си казал името и къде
живея. На „Бърза помощ” звънях също да дойдат и те, и да го спасят. От страх
щях да им кажа къде съм.”. Установено е обективно, че от мобилния му телефон
има четири позвънявания до тел. 166 и едно успешно до тел. 150. Но в тези
разговори подсъдимият не е съобщил действителното положение и не е потърсил
помощ. Не е уведомил кой е и къде се намира конкретно. Нито свид. П. И., нито
свид. Д. Д. са възприели обаждането като израз на тревога и опасност за някого.
По дискът, предоставен от ЦСМП Варна, се възпроизведе трикратно записът на
обаждането на подсъдимия. Думите му са били – “Абе ей къде е един човек… целия кръв има, целия
кръв...”. Смисълът на казаното е съвсем различен от причинената от подсъдимия
ситуация – разбира се, че обаждащият се е видял някъде един човек в кръв. След
като става ясно, че се обажда от с. Старо Оряхово, операторът го прехвърля в
дежурния център в гр. Долни Чифлик. В разговора със свид. Д. подсъдимият говори
за съвсем друг проблем – приятелят му го боли окото и търси съвет, затваря
преди разговорът да е приключил. Подс. А. допълнително обясни “От страх
може да съм казал на сестрата, че му е подуто окото, когато съм се обадил на
„Бърза помощ“. Той тогава не беше жив. Сутринта става това нещо, не вечерта.
Вечерта не съм отишъл при нея да кажа, че окото му е подуто. Когато се обадих
на „Бърза помощ“ вечерта пострадалият риташе и казах, че кръв има. Не си
спомням дали съм казал, че му е подуто окото. Уплашен бях.”. В тази посока вещите лица по СППЕ
разясниха, че поведението му е било такова тъй като той е бил уплашен, имал
намерение да помогне, но не е искал да бъде разкрит.
На следващата
сутрин подсъдимият отново е посетил дома на пострадалия и е възпроизвел
“изненадата” си от видяното в разговорите със свид. Я. и Д.. Казал им, че е
паднал, целият е в кръв, да викат Бърза помощ. По-късно подхвърлил, че може сам
да е посегнал на живота си. Поредица от нелогични, дори абсурдни твърдения, при
изреждането на които отново се е опитал да остане встрани от случилото се и да
не бъде разкрит.
Изхождайки от
психологичните и психиатрични особености на личността на подсъдимия, вещите
лица по СППЕ пред съда посочиха, че подсъдимият е действал при моментна
ситуативна агресивност. Становището на вещите лица – “Всичко, което чухме ни
навежда на твърдението, че подсъдимият не е имал умисъл да убие.”, съдът приема
като оценка на отсъствието на предварително обмислено, съзнателно взето решение
у подсъдимия, отдалечено във времето назад преди събитието, да се справи с пострадалия
по този начин. В ситуацията на повлияване от алкохола подсъдимият е станал
по-раздразнителен и е реагирал ситуативно агресивно. Съдът счита за необходимо
да посочи, че степента на алкохолно опиване на подсъдимия според вещите лица не
е била повече от средна, при съобразяване на артикулацията му при актуалния към
момента звукозапис от разговора му с оператора на ЦСМП Варна и в съдебно
заседание.
От фактическа
страна съдът прие, че липсва късосъединителна реакция у подсъдимия в резултат
на поведение на пострадалия, за каквато говори защитата при анализа на
доказателствата. Не са налице обективни данни за състояние на физиологичен
афект, тъй като механизмите на действието са обусловени от въздействието на
алкохол.
Фактическата
обстановка по делото съдът формира категорично на основата на приетите
доказателствени материали, след като обсъди по пунктове противоречивите
доказателства и изключи от кръга на кредитираните неубедителните и
недостоверните.
След преценката на
релевантните по делото факти и обстоятелства съдът прие, че действайки по
описания начин подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115
от НК, и го призна за виновен в това че на 16.05.2011 г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна умишлено
умъртвил Д. Георгиев Кирязов, като убийството е извършено с особена жестокост и
по особено мъчителен за убития начин.
На приетия от съда извод за
осъществения състав на престъпление бе противопоставено виждането на защитника
за такова по чл. 118 от НК – при което убийството е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида.
На базата на приетата от съда
фактическа обстановка, след преценката на доказателствата и при отчитане на
компетентното мнение на вещите лица, съдът отхвърли това становище като
необосновано. При установеното у подсъдимия обикновено алкохолно опиване в
средна степен, механизмите на действието са обусловени от въздействието на
алкохола. В тези случаи не подлежи на обсъждане физиологичен афект.
Не са налице доказателства и
непосредствено противоправно нападение на пострадалия спрямо подсъдимия.
Споделя се становището на прокурора, че не следва да се обсъжда превишаване
пределите на неизбежна отбрана, тъй като такава не се е налагала. След първоначалните
действия на пострадалия, възприети от подсъдимия като “майтап”, ролите са били
разменени, подсъдимият е предприел продължително активно поведение на упражнено
спрямо пострадалия насилие, приключило с единадесетия удар с нож.
След като е нанесъл ритник в
краката на пострадалия и е предприел своето активно поведение подс. А. е
причинил множество телесни увреждания с нанасяне на минимум 5-10 удара с ръце
със значима сила в жизненоважен център – главата на пострадалия, последвани от
11 удара с нож в областта на шията и главата. От обективните му действия се
извличат доказателства, че в съзнанието му са се съдържали представи, че
причинява телесни увреждания, несъвместими с живота, това е пряко целеният от
него резултат. Представното съдържание не се е ограничило само с причиняване на
телесни повреди, а е обхванало желанието и готовността да причини смъртта на
Кирязов. На пострадалия са били причинени много тежки увреждания, водещи до
бърза и неминуема смърт. Всичко това подс. А. е сторил напълно съзнателно,
разбирайки, че в процеса на нанасяне на прободно-порезните рани жертвата му
загива.
При наличието на установени най-малко 5-10 отделни
удара с ръце в лицето и главата, последвани от 11 удара с нож, се очертава от
субективна страна прекия умисъл на подсъдимия да убие Д. Кирязов. Подсъдимият е
искал и целял настъпването на общественоопасните последици. С оглед силата на
ударите, многобройността им, местата, където са нанасяни, продължителността и
начина на нанасянето им, последващите действия на подсъдимия, се обосновава
изводът за формата на вината на подс. А.. В тази посока съдът счита, че
изразеното друго становище от страна на вещите лица по СППЕ има насока да
поясни, че у подс. А. липсва предумисъл. Такъв квалифициращ елемент не е и
включен в рамките на обвинението. Но от правна страна е напълно категорично, че
умисълът на подсъдимия упражнявайки двуетапното насилие над пострадалия е бил
пряк и насочен към отнемането на живота му. Не е налице никакво съмнение у
съда, тъй като самият брой удари, областта на причиняването им, средствата на
престъплението и от друга страна степента на интелектуална пълноценност на
подсъдимия разкриват обективно обема на волевото му решение.
Неоснователни са доводите на защитата за липса на квалифициращите
деянието обстоятелства, визирани в т. 6 на ал. 1 на чл. 116 НК – с особена
жестокост и по особено мъчителен за убития начин.
Особено мъчителният начин на причиняване на смъртта на
пострадалия и особената жестокост са установени по безспорен начин от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от свидетелските показания,
веществените доказателства и дори визуализирани от фотоалбумите, приложени на
досъдебното производство.
Особената жестокост е правна
квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на
осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата при проява
на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са
фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите,
оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези
относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е
външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните
качества на дееца. Този квалифициращ признак е налице, когато по интензитет
изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и
сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна
ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, при което хладнокръвно се
довежда престъпният замисъл докрай. Особената жестокост на при конкретното
деяние на подсъдимия А. се обективира от броя и силата на нанесените множество
удари, от различните форми на употребеното насилие, от притискането на главата
на пострадалия след падането му на земята в относително неподвижно положение,
от отношението към последиците от действията му и към страданието на близкия му
и неговия край. От обективна страна се разкрива подчертана жестокост - т. е.
особена жестокост. Изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.
Агонизиращият човек е бил прекрачен от подсъдимия, за да измие кръвта от себе
си. Напускайки стаята подсъдимият е бил сигурен, че пострадалият не е жив,
ножът е измит и прибран в чекмеджето, бутилката с ракия е изнесена и скрита в
тревата.
Убийство по особено мъчителен начин за убития е
налице, когато преди настъпването на смъртта пострадалият изживява тежки
физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. Особено
мъчителен начин се преценява отново с оглед броя и начина на нанесените удари,
причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време,
изживените предсмъртни мъки.
Продължителен период от време подс. А. е нанасял
множество удари на пострадалия в лицето, главата. Пострадалият е изпитвал
непрекъснато значителна болка, кръвта е попила при падането му на леглото.
Когато е станал агресията на подсъдимия се е разразила още повече и първата
рана с ножа е достигнала в голяма дълбочина, достигнала е до устната кухина и
корена на езика. Болката е била изключителна, кръвта е шуртяла от раната, при
което пострадалият се е свлякъл на пода, и е бил притиснат от подсъдимия в
положение на главата му надясно, като е възприел следващи удари с ножа, ужаса
от тях и е виждал как неминуемо се приближава до смъртта. Констатациите по
делото за насочеността на ударите към главата и шията, значителната
интензивност на насилието и тежестта на нараняванията разкриват мъчителността
на действията на подсъдимия спрямо пострадалия. Към физическите страдания
следва да се добавят и психическите усещания съпроводили Кирязов до изпадането
в безсъзнание – безнадеждност – с оглед невъзможността да се защити и серията
бързи удари с нож от подсъдимия – за когото години наред се е грижил като за
родственик. В хода на този процес действително пострадалият е загубил съзнание
и не е изпитвал болка, като това не опровергава квалифициращият елемент за
особено мъчителния начин, тъй като видно от доказателствата Кирязов е бил в
съзнание и е понесъл болката и страданието от най-малко два от ударите с нож.
Съдът прецени възможността на Кирязов да усеща и
осъзнава настъпването на смъртта предвид степента на алкохолното му повлияване.
Доказателствата по делото сочат за процес на адекватни защитни реакции от
страна на пострадалия - физическа защита и съпротива в хода на действията на
подсъдимия. Естеството на използваните насилнически актове – и по сила, и по
място на насоченост, последиците от тях – кървящия обилно нос, раните в
областта на лицето, окото, меките обвивки на главата, дълбочината на първата
причинена рана категорично обосновават силна физическа болка, духовно
съпреживяване от пострадалия и съзнание за неизбежното. Привикването на Кирязов
към употребата на алкохол намалява въздействието му и повлияването от него. Не
е налице медицинска обективна пречка съзнанието му да възприема в пълнота
действията на подсъдимия и да понася страдания от тях.
След като
призна подс. А. за виновен в престъплението съдът изпълни задължението си да изследва
степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства и другите
обстоятелства от значение за индивидуализация при определяне на наказанието му.
Извършеното престъпление се
характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Подс. А. е
отнел най-ценното благо – животът на приятеля си. Конкретните му действия
разкриват поредица от интензивни и целенасочени актове на насилие, причинили
разнородна болка и ескалирали до картината фиксирана по фотоматериалите по
делото. Положил усилия да укрие и заличи възможните следи, опитал да изгради
впечатление, че търси помощ от органите на полицията и бърза помощ, както и да
пресъздаде тревога от състоянието на пострадалия на следващата сутрин,
намекнал, че може и да се е самоубил. Деянието е излязло от кръга на бита и
трайно се е отразило в съселяните им – възприели състоянието на окървавения
труп в локва съсирена кръв. Пострадалият приживе бил добър и спокоен човек, възрастен
и с влошено здраве, имал доверие на подсъдимия, грижил се за него като за свой
син и неоправдано срещнал мъчителна смърт именно от неговите ръце –
обстоятелства завишаващи моралната укоримост на извършеното.
Личността на подсъдимият
разкрива висока степен на обществена опасност. С дългогодишна вредна употреба
на алкохол, с примитивна и посредствена личност, нуждаеща се от корекции,
реагираща при екстремни ситуации със ситуативна агресия. Проявил се е като
жесток, упорит в жестокостта си човек. Посегнал е на своя благодетел, като
продължително и мъчително му е причинявал болка. Думите на пострадалия не са
били инцидентно обръщение, а траен израз на вид чувство за хумор, така и са
били възприети от подсъдимия. Физическият повод за конфликт от пострадалия също
сам по себе си не е бил в степен да обоснове такава реакция от подсъдимия. В
хода на освидетелстването заявил, че няма грешки, че нищо лошо не е направил.
В.л. Г. посочи – “На въпроса как
оценява стореното – аз казах, че много са примитивни неговите
възможности. За него ценността на живота не е тази, която би могла да бъде за
човек със средно ниво на интелекта. От друга страна той разбира, че е направил
нещо много нередно, защото се страхува, но и тук се включва инстинкта за
самосъхранение. Той иска да се защити, да не пострада. Не може да си даде
цялостна представа за ценността човешкия живот. Интелекта, средата, в която
живее, неговите социални и практически умения, които е придобил до този момент
му пречат да прецени ситуацията.”. Деянието се осмисля в по-елементарен вид,
чувството за вина не е дълбоко. Изразеното съжаление в хода на пренията
е придружено с искане на по-лека присъда. Пред съда декларира, че признава
вината си, но не и че с особена жестокост и по особено мъчителен начин е убил
пострадалия. В обясненията си не съобщава за по-голямата част от действията си,
не интерпретира установените по делото категорични факти, дава коренно различни
и нелогични обяснения по един и същ факт. В последната си дума иска по-ниско
наказание. Безспорно не оценява извършеното и не съзнава обсега на засегнатите
от действията му интереси, а изразеното съжаление е свързано главно с
последиците, които пряко го касаят.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът цени продължителността на инкриминираните
действия, техния интензитет, обсег и характер, данните за вредната употреба на
алкохол, пренебрегването на моралната обвързаност спрямо пострадалия и опитите
да заличи следите от престъплението и да отклони вниманието от себе си.
Смекчава отговорността на
подсъдимия чистото съдебно минало.
Данните за формирането на
личността му в условия на депривация, установеното за граничния вариант на
памет и интелект на нормата при социална и трудова занемареност, съществуващата
у него ценностна система, формирана в малцинствената среда, в която живее
според съда нямат значение на смекчаващи отговорността обстоятелства. Личността
му има тези основи за изграждането си – основи, които не предполагат
аксиоматично извършването на престъпление или по-ниска степен на отговорност
при извършването на такова. На 32 години подсъдимият е имал необходимата
социална зрялост да преценява смисълът и значението на действията си без да са
налице обективни пречки или основания за обратното при изследване средата и
начина му на живот.
С оглед анализа на
доказателствата и стойността на обясненията на подсъдимият като източник на
такива - съдът счита, че не са налице такива самопризнания, които могат да
смекчат отговорността му.
Според защитата са налице
добри характеристични данни по местоживеене на подсъдимия. По делото е налице
справка от ПИ по местоживеене, в която се съдържат данни, че подсъдимият не
работи и системно употребява алкохол. Не се води като криминален контингент и
полицейската му регистрация е свързана с настоящото производство. Според свид. Д.
като се напие подс. А. започва да буйства, налице са данни и за предходни
дребни конфликти с пострадалия. От друга страна при извършване на деянието
подсъдимият е проявил черти от характера си – упражнил свръхжестокост спрямо
много близък човек, след деянието и в хода на процесуалните действия също се
проявява противоречиво. С оглед на изложеното съдът намира, че в данните за
подсъдимия не се съдържат такива, които се считат за смекчаващо обстоятелство и
да доведат до по-ниско наказание.
Способствал за извършване
на деянието е употребеният алкохол. Подсъдимият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване – в средна степен, като под влиянието му задръжките са били
освободени, ценностите – неадекватно променени.
По изложените
съображения съдът счете, че справедливото наказание на подсъдимия за деянието
по чл. 116 от НК е в размер на максималния на предвидената в закона най-лека
санкция. Съдът приложи специалната норма и определи и първоначалния режим на
изтърпяване. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното и е
средство за постигане на целите на общата и специална превенции. Подс. А.
следва да бъде изведен от обществото за този продължителен период от време, за
да може да преодолее неправилната си позиция по отношение на извършеното и да
промени както ценностната си система, така и потребностите си. Проявената
жестокост, безсърдечност, вредните навици следва да бъдат преосмислени от
подсъдимия. В хода на понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да
възпита в себе си уважение и зачитане на установения правов ред от значение за
различните обществени групи – в по-тесен и в по-широк кръг, като личността му
би получила необходимите корекции. Това наказание, съдът счита, че е
необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото – създадени
са възможните гаранции за предпазване на обществото от бъдещи престъпни
действия на подсъдимия, както и за предупреждаване и въздържане на другите
членове на обществото от такива прояви.
С оглед оценката
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, броя и значението
му, съдът не намери основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Не са налице нито множество, нито изключителни обстоятелства при отчитането
на които и най-лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко по
отношение на извършеното.
Съдът счете,
че предвид възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало наказанието
доживотен затвор би се оказало несправедливо тежко. Поради което и не определи
поисканото от частните обвинители наказание. Видно от мнението на вещите лица
по СППЕ подсъдимият в известна степен има чувство на вина, макар и не дълбоко,
осмисля на по-елементарно ниво извършеното. Постановяването на наказание
лишаване от свобода завинаги, доживот, би постигнало негативни промени в
личността и би нарушило баланса за постигане целите на наказанието.
С оглед вида
на наложеното наказание съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия по
ЗМВР и в рамките на наказателното производство.
Като призна подсъдимия за
виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за дъщерите на
пострадалия, съдът уважи предявените граждански искове. За да се произнесе в
гражданската част на присъдата съдът съобрази следното:
Граждански ищци по делото участват самостоятелно в
производството и предявяват искове в размер на по 50 000лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането. С отнемането на живота на баща
им – Д. Кирязов, подсъдимият им е причинил
неимуществени вреди.
За да прецени по справедливост претенцията на всяка от
правоимащите съдът отчете, пострадалият е обичал децата си, имал е непрекъснат
контакт с тях. Макар и в зряла възраст както Г. С. така и В. М. са имали
емоционална връзка със своя баща, която се е проявявала в отношенията им и е
била възприемана от околните. След преживяното пътно транспортно произшествие
ежедневните грижи по гледането се оказвали от подсъдимия, но ищците са
подпомагали баща си като са осигурявали необходимата храна, лекарства и
финансови средства. Към този момент ищцата С. била заета с работата си, а
ищцата М. – която живее в друго населено място, също боледувала. След
възстановяването на баща им срещите им били в нормална периодичност, той им
гостувал, те се грижели да има всичко необходимо, защото го обичали. С
деянието на подсъдимия – причинената насилствена и ненавременна смърт, на
дъщерите на пострадалия са били причинени дълбоки и непрекъснато осъзнавани и
изживявани болки и страдания. Травмата има емоционално и духовно измерения,
които са възприети от околните и в които съдът се убеди непосредствено. По
критериите на справедливостта и с оглед установяващата се съдебна практика
съдът постанови уважаването на исковете в пълен размер. Присъди се и следващата
законна лихва, считано от деня на увреждането.
Съдът приложи общата норма за
пазене на веществените доказателства до приключване на производството и
постанови приложените по делото дрехи, телефон, калъф и опаковки от сим карта
да бъдат върнати на подсъдимия, а останалите веществени доказателства – иззети
при следствените действия предвид естеството и стойността им след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени.
Съдът постанови подсъдимия да
заплати дължимата държавна такса по уважените граждански искове, както и
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.
Водим от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: