П
Р О Т
О К О
Л № 547
гр.
Пловдив, 19.09.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ВИКТОР ЯНКОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ГАТОВ
ВЧНД № 476 по описа за 2019 година.
На именното повикване
в 10:32 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят
- обвиняем Р.Н.К. се явява лично и с адвокат
П. Ч., редовно упълномощен.
За
Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ВИКТОР ЯНКОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.
Ч.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства.
Адв.
Ч.: Нямам искания за отводи
и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
СЕ ДЕЛОТО
Адв.
Ч.: Поддържам жалбата.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени
искания.
С оглед изявленията на страните, че няма да
сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Ч.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам жалбата против определението на окръжния съд, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Считам, че същото е незаконосъобразно.
Считам, че от събраните до момента доказателства не може да се направи
обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил престъплението за което
е обвинен. Това е отразено и в решението, това е мнението и на
първоинстанционния съд. Подзащитният ми не е осъждан, има постоянен адрес в гр.
В, живее с жена на семейни начала. От доказателствата по делото е видно, че е
използвал газ сигнален пистолет с
халостен патрон, сигнален патрон, за да се предпази от голямо куче. Не е целял,
не е искал, не е мислил да извършва деянието за което е обвинен. Също така
мярката за неотклонение „задържане под стража“ би затруднила провеждането на
ДП, тъй като той изтърпява мярката в П
затвор, а разследването се води в РУ В. и превеждането му от затвора в
районното представлява пречка за разследването и разходи за държавата.
Догадките на обвинението и разследващите органи, че може би е използвал боен
патрон не се потвърждава от нито едно доказателство. У пострадалия няма огнестрелна рана, поради което считам, че не
може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението.
Считам, че каквато и да е по-лека мярка няма
да попречи на разследването, на хода на ДП, а по-скоро би го улеснила. Най-подходяща мярка би била домашен арест,
или друга по-лека, каквато друга прецени състава.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, аз ще
Ви предложа да потвърдите определението
като правилно и законосъобразно и оставите жалбата без уважение. Казусът е интересен, но бързам да отбележа,
че разследването е в начален етап. Не знаем една или две рани са в гърдите на
пострадалия, дали се касае за газов пистолет и дали е преправен за да използва
огнестрелни боеприпаси. Тези въпроси ще бъдат
решени с назначените по делото експертизи.
ПзОС, в мотивите си е приел, че няма
обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но съдът приема, че към
настоящия момент няма данни за престъпление по чл. 115, ал. 1 НК във връзка с
чл. 18 ал. 1 НК, но по делото има достатъчно данни за евентуално извършено
престъпление по чл. 129 НК, което е наказуемо с лишаване от свобода и това е
дало основание на съда за да наложи най-
тежка мярка.
Относно реална опасност от укриване, тя е налице.
Той работи във Ф., същият ден или на
следващия се е канил със своята приятелка да отидат във Ф., няма
трайна уседналост в нашата страна. Това е дало основание на съда да приеме
наличие на опасност от укриване и от извършване на друго престъпление .
Считам, че към момента мярката „задържане
под стража“ е най- адекватна.
Ако се съберат доказателства в подкрепа
тезата на обвиняемия, прокуратурата сама би могла да измените мярката за
неотклонение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството
е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на
Пазарджишкия окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо Р.Н. К. - обвиняем по ДП №
470/19г. по описа на РУ на МВР В..
Срещу
определението е постъпила жалба от защитата
на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност
и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно
заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да
бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с
поведението си е очертал опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на
обвиняемия К. изразява несъгласие с извода, че са налице достатъчно данни за
съпричастността му към деянието, в което е обвинен. Излага доводи за липса на
опасност да се укрие или извърши престъпление
и предлага вземане на по – лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
Обвиняемият
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
Правилно
първата инстанция е достигнала до извода, че данни обвиняемият да е осъществил
престъпния състав на чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК на този етап липсват.
Обоснован е
изводът обаче, че с поведението си К. е очертал друг състав на НК, а именно
такъв по чл.129 НК, за който е предвидено наказание лишаване от свобода и
обоснованото предположение, че обвиняемият е автор на това по – леко наказуемо
престъпление е налице. Този извод се налага от анализа на събраните
доказателства, в частност показанията на свидетелите Д. и Х., както и от
заключенията по назначените СМЕ, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат
изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Обоснован
е и изводът на Окръжния съд, че е налице
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, наложен от справката за
криминалните му регистрации, които го очертават като лице, склонно към
извършване на противообществени прояви.
Налична и
реална е и опасността К. да се укрие, обусловена от постоянното му пребиваване
в чужбина и липсата на постоянен адрес в Република България.
Макар и
процесуалното поведение на обвиняемия да не търпи укор, то само по себе си не
може да доведе до прилагане на по – лека мярка за процесуална принуда на този
етап от производството.
Горепосоченото
очертава наличие на всички предпоставки на чл. 63 НПК и пред първата инстанция
не е оставала друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемия, както и
правилно е сторила.
Това
диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага
потвърждаването му.
Ето защо Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 11.09.2019г., постановено по чнд №594/19 г. на Окръжен съд гр.
Пазарджик.
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,46 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: