Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр.Бургас 09.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Светослава Костова
при секретаря Петя Евтимова, като разгледа докладваното от Р. Манкова в.т.д. № 141 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, гр. София против решение № 90 от 19.03.2019 г. по т.д № 545/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А. С. И. от гр. А. сумата над 30 000 лв. до присъдените 120 000 лв., в едно с лихви и разноски, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща ѝ С. И. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018г., причинено от Т. М. А. при управление на застрахован в дружеството по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ лек автомобил „БМВ-325“ с ДК № А**84КС.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според въззивника, присъденото обезщетение над размера от 30 000 лв. не съответства на събраните по делото доказателства, както и не е съобразено с ППВС 4/1968г., тъй като надвишава средните стойности. Възрастта на покойния е над активната житейска възраст, близка до средната продължителност на живота в страната за мъжете. Не е отчетено според постановлението и общественото му положение, а при съобразяване на отношенията между него и дъщеря му, обезщетението не следва да има особена тежест. Цитирана е практика на ВКС по прилагане на чл.52 ЗЗД, относно размера на дължимото обезщетение.
Отговор на въззивната жалба е подаден от А. С. И. Оспорва оплакванията в жалбата като неоснователни. Сочи съдебна практика в подкрепа на решението и моли да бъде потвърдено. Намира за правилни констатациите на решаващия съд, относно отношенията между ищцата и нейния покоен баща, близостта между тях и последиците, настъпили в живота на А. И. неговата смърт. По отношение на възрастта на покойния, счита заключенията в жалбата за житейски несъстоятелни, тъй като това не е критерий нито за размера на обезщетението, нито за съдържанието на връзката между починалия и претендиращия вреди. Оспорва се и остойностяването на общественото положение на покойния. От друга страна е изтъкнато, че С. е бил търсен в града строител, ползващ се с добро име и доверие в обществото.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.01.2018 г., причинено от Т. А. по пътя от гр. Айтос за гр. Провадия, при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № А* с несъобразена скорост и навлизане в насрещното платно и последвал сблъсък с лек автомобил „Фиат-Типо “, рег. № А* управляван от С. С., последният е починал на 19.01.2018 г. Въззиваемата ищца А. И. – негова дъщеря, е от кръга на законните наследници на починалия.
Съгласно застрахователна полица № BG02117001355075, управляваният от Т. А. лек автомобил е застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при въззивника ЗД „Бул Инс“ АД за периода от 09.05.2017г. до 08.05.2018 г.
При горните безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 КЗ се явява доказана по своето основание. В тази насока липсват оплаквания във въззивната жалба.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.
За установяване на горните обстоятелства, по делото е разпитан свидетелят С. Д., който познава въззиваемата ищца от малка, тъй като живее наблизо до къщата им в гр. А. А. била много притеснена и стресирана от смъртта на баща си. Бащата и дъщерята били привързани един към друг със силна емоционална връзка. А. кръстила голямата си дъщеря на баща си – С., за което той много се зарадвал. Когато се случило произшествието, А. била в майчинство за по-малката си дъщеря – Е. Баща ѝ се грижил за тях, купувал храна, дрехи, каквото е необходимо. Той имал бригада за строителство и бил търсен за работа. След смъртта му, А. изпаднала в стрес, започнала да пие и да пуши, което ѝ създало проблеми с мъжа ѝ С. Тя често ходела на гроба на баща си. Около три месеца след смъртта на баща ѝ, семейството на А. се преместили да живеят другаде.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. се явява справедливо, като съответстващо на търпените от въззиваемата вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от смъртта на 66 годишния ѝ баща. Загубата на родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до стрес и сериозно душевно страдание на дъщерята А. И., което несъмнено ще е трайно и продължително във времето. Те са живели в едно домакинство, били са привързани един към друг. Дъщерята често ходи на гроба на баща си. Макар и бащата да е бил в пенсионна възраст, той е работел и е подпомагал с грижи и средства семейството на дъщеря си. Последната не е работила и е отглеждала малкото си дете. По отношение на общественото положение на пострадалия се установява добро такова, тъй като той е имал строителна бригада и е бил търсен като строител. По делото липсват данни да е имал негативни обществени прояви и недобро име в обществото.
При горните съображения, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото от застрахователя обезщетение от 120 000 лв. Същото е съответно на икономическите условия в страната към момента на деликта, характеризиращо се с доходите на населението, отразено и в нивата на застрахователното покритие.
В предвид на изложеното, решението на Бургаския окръжен съд, с което е уважен искът на А. И., като ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., в едно със законната лихва и съдебни разноски, е правилно. Същото е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Поради това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната уважителна част за размера над 30 000 лв.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 19.03.2019 г., постановено по т. Д. № 545/2018 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част за размера на присъденото обезщетение над сумата от 30 000 лв. до присъдените 120 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София да заплати на адвокат П. В. от АК – Б. сумата от 3 230 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено в минимален размер, съобразно защитавания в това производство обжалваем интерес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/