Решение по дело №330/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2017 г. (в сила от 13 юни 2017 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20174430100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2017 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 22.05.2017 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

               ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 330  по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128 против П.П.П. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 1689,42лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 308,94 лв. за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 8603/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

           Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.**** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер *, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 1689,42лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „БРУНАТА“ ООД – гр. София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 308,94 лв. за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г.

             Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№8603/2016г. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за  следните суми: 1 689,42лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 308,94 лв. за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 8603/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата          

           Ответникът П.П.П. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание, в което заявява, че е заплатил претендираните от ищеца в исковото производство главница и лихви, съществуването на които признава.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№8603/2016г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

           Безспорно е между страните, че ответника П.П.П. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент №* в гр.***. Безспорно е също така, че за имота има открита партида при „Топлофикация Плевен” с аб.№* Страните не спорят, че през периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г.  е била начислена сума в общ размер на 1 689,42лв. за консумирана топлоенергия. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 308,94лв. за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г.

           От представената от ищеца справка за плащания, извършени по партидата на ответника, както и фискален бон от 17.03.2017г. се установява, че ответника е заплатил след образуване на делото суми в общ размер на 1 998,36лв., с които са били погасени търсените в настоящото производство главница и мораторна лихва.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предвид безспорния между страните факт, че ответника П.П. е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№9551, съдът приема, че ответника  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

           Ето защо, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 03.12.2013г. до 07.11.2016г., изчислявана в общ размер на 1 689,42лв.

           Потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД,  предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Безспорно е между страните, че тази лихва се изчислява в общ размер на 308,94лв. за процесния период от 03.12.2013г. до 07.11.2016г.

           Поради изложеното съдът приема за установено, че към момента на образуване на производството по делото ответника е дължал на ищеца претендираните в настоящото производство вземания за главница и лихва.

           Както се установи от представените писмени доказателства, ответника е заплатил в хода на делото изцяло търсените главница, мораторна лихва и лихва за забава след образуване на делото. Поради това исковата претенция следва да се отхвърли като погасена чрез плащане в хода на делото.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  Ответникът дължи разноски, т.к. с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а погасяването на задълженията му е станало в хода на производството по спора. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 265,92лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 315,92лв. Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото производство, ответника дължи част от тези разноски в размер на 47,39лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 77,61лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП  в размер на 100лв., или общо за исковото производство 177,61лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128 против П.П.П. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от 1 689,42лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г. и сумата от 308,94лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2013г. до 07.11.2016г., които представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед №5371 за изпълнение на парично задължение от 23.11.2016г. по ч.гр.д.№8603/2016г. по описа на ПлРС, като погасен чрез плащане в хода на делото.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.П.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 47,39лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 177,61лв., представляваща разноски в исковото производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: