Р Е Ш Е Н И
Е № .....
Гр. София, 07.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Райна
Мартинова
Мл. съдия : Калина
Станчева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
д. № 8987/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 96696 от
21.05.2020 г.
на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 59244/2018 г. е отхвърлен предявения от М.Я.В., ЕГН ********** и И.В.В., ЕГН **********, срещу С.А.К.,
ЕГН **** 246546 и А.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че са собственици на ГАРАЖ
№ 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №68134.403.247.2.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със
Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, в сграда № 2 с
идентификатор № 68134.403.247.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.403.247 предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, с площ
14.69 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.2.10,
под обекта - няма, над обекта - няма, заедно
със съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот на
основание давностно владение, както и за отмяна на нотариален акт № 62, том ІІ,
peг . № 9529,
дело №202/04.05.2018 г. на нотариус М. в частта, в която ответниците са
признати за собственици по давностно владение на имота, на основание чл. 537,
ал.2 ГПК. Ищците са осъдени за заплащане на разноски.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ищците
М.Я.В. и И.В.В., чрез процесуалния им представител. В
жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост на
решението. Поддържат, че неоснователно съдът е приел, че след обсъждане на
свидетелските показания по делото се установява фактическа власт върху имота
само за периода 2007 г. - 2011 г. Сочат, че съдът не е разгледал гласните
доказателства в съвкупност и неоснователно е кредитирал показанията на
свидетелите на ответника относно ползването и владението на процесния гараж.
Тези свидетели не са могли да индивидуализират имота. Според ищците съдът е
възприел неправилно показанията относно периода на владението и осъществяването
на фактическата власт върху имота. Поддържат, че съдът не е изложил мотиви защо
приема, че предприетите действия на ответниците по снабдяване с констативен
нотариален акт са явни и манифестират пред всички владението им върху имота. Твърдят,
че съдът е следвало да приложи нормата на чл. 83 ЗС - ако се доказва владение в
различни периоди от време, се предполага, че е налице такова и в промеждутъка
между тях, ако не са доказва противното. Липсват мотиви защо съдът приема, че
не е осъществено владение в периода 2011 г. - 2013 г. Сочат, че е правно и
житейски нелогично да се приеме, че ищците са владели имота през периода 2007
г. - 2011 г., после, че не са владели през 2013
г. - 2014 г. и след този период отново са го владели с „позволението“ на
ответниците. Поддържат, че не се установява ответниците да са станали
собственици на имота, а от друга страна се доказват владение на ищците върху
процесния имот през период от 10 години. Молят да се отмени решението и да се
уважи иска. Претендират разноски за въззивната инстанция, съгласно списък.
Въззиваемите страни – ответниците С.А.К. и А.Д.П., не са подали отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в
съдебно заседание оспорват жалбата чрез представителя си. Поддържат, че решението
е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства в тяхната
цялост и в съответствие с процесуалния и материален закон. Молят да се потвърди
решението. Не претендират разноски за въззивното производство. Правят възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съдът е
сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е
допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към
нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само
доказателствата, относими към спора на страните, пренесен във въззивното
производство.
Както е приел и СРС, тъй като искът е установителен,
допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес у ищците за
установяване на принадлежност на правото на собственост. Възникналият между
страните правен спор за собственост на имота на основание придобивна давност,
обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Следва да са
посочи, че по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, тъй
като ищците се позовават на оригинерно придобиване на процесни гараж по
давност, изцяло в тяхна доказателствена тежест е било да установят, пълно и
главно, че са владели процесния гараж, явно и необезпокоявано като свои, с
намерение да го придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на
иска (07.09.2018 г.).
Едва
при установяване на посочените предпоставки в полза на ищците, ответниците следва
да докажат правозащитните и изкючващите си възражения за придобиване на имота
по давност от тяхна страна. Поради това е неоснователно възражението в жалбата,
че не се установява ответниците да са станали
собственици на имота.
В случая основният
спор, пренесен и във въззивното производство, касае въпроса дали в полза на ищците
е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за придобиване
на процесния имот. По този въпрос, в допълнение към изложеното от СРС, при
съобразяване на доводите във въззивното производство, съдът намира следното :
Следва да се
има предвид, че фактическият
състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл.
79 от ЗС,
включва осъществяване на владение върху него,
както и изтичане на
определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г., при недобросъвестно и 5 г., при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва
да е постоянно - т.
е. владелецът да
изразява трайна
воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато
- т. е. владението да не е изгубено в продължение на 6
месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или
да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да
не е установено
или поддържано по насилствен или по скрит начин. Владението
следва да е демонстрирано спрямо всички.
Следователно,
при позоваване на оригинерното придобивно основание давност, на доказване
подлежи упражняване
в определен период от време, по - дълъг от 5 или
съответно 10 години, на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus).
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят
на вещта да реши да свои
имота, защото владението не може да бъде скрито
- то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква
промяната в
намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия,
които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички,
включително и държавни органи.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обективният елемент на владението
- упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. За това, „за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел
легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС е приема още, че до момента, в който предполагаемото
от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост.
Крайният
извод, който прави извод ВКС приема, че като елемент от придобивната давност владението трябва да се
демонстрира явно и
несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма
инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
При осъществяване на фактическа
власт върху недвижим имот, за който няма титул за собственост, както в случая, е необходимо да не се оспорва
владението за определен в закона срок, за да се приеме, че то е трайно и
необезпокоявано. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен
способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички намерението
да се свои вещта, включително и по отношение на тези собственици, които
притежават нотариален акт.
В заключение съдът намира, че съгласно общите
правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищците е
било да установят по делото, при условията на пълно и главно доказване, че са завладели
имота и са го владели явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го
придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска, което
намерение е противопоставено на всички, включително на ответниците, които са се
снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост по давност, № 62,
том II, peг. № 9529, дело № 202/04.05.2018
г. на нотариус М.. С него ответниците са признати за собственици по давностно
владение на 12 самостоятелни обекта - 10 гаража и 2 офиса, всички находящи се в
гр. София, Столична община, р - н Оборище, улица „******, идентификатор 68134.403.247, сред които и
гараж № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.2.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени
със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, в сграда № 2 с
идентификатор № 68134.403.247.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.403.247, предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, с площ 14. 69 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.2.10, под обекта - няма, над обекта - няма,
заедно със съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления
имот.
За установяване на факта на давностно владение по
делото са събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите на двете
страни : на ищците - Д.К.А., Л.М.Р.и Б.П.Б.и на ответниците - Б.П.Б., П.В.Е.и
З.Б.З., които СРС подробно е обсъдил, поради което въззивният състав не намира
за необходимо да ги обсъжда повторно изцяло.
От показанията на
свидетелката Р., съседка на ищците от същия адрес, се установява, че в двора на
кооперацията на ул. „****** е имало около 10 гаражи във вътрешния двор на
кооперацията, които са били на някакво ведомство, а през 2005 г. - 2006 г. са
завладени от съседи, които са започнали да ги ползват и са настанили коли там.
Според нея в апартамента в кооперацията е живял бащата на ищцата и са го давали
под наем. Свидетелката сочи, че в процесния гараж е имало кола на братовчед на
ищците (свидетелят А.). Според нея, колата била там може би от края на 2006 г.
до 2011 г., когато ищците са дошли да живеят в апартамента си в сградата. След
2011 г. ищците имали „Шкода Фелиция“, червена. После я сменили с „Шкода
Румстър“, също червена, като държали колите в гараж № 9. Свидетелката е виждала
гаража отвътре. Освен една кола, сем. Б.държали в гаража гуми и един стар
матрак. Тази свидетелка не знае А.К. или А.П. да са държали вещи в гаража. Съдът
преценява показанията на свидетелката заедно с всички останали свидетелски
показания в съвкупност и при съобразяване на факта, че тя също води дело срещу
ответниците за собственост на гараж на същия адрес и показанията й относно
началния период на владение не се подкрепят от показанията на останалите
свидетели.
Свидетелят А. също
дава показания, че е държал стара кола в гаража, но според него това е станало
в периода от 2007 г. нататък до към 2011 г., която кола не е карал. След като е
оставил колата е ходил на място само няколко пъти, да си взема някои неща от
колата. Катинарът на вратата му е отключвал ищеца И.. Съдът кредитира
показанията на този свидетел като обективни и непосредствени относно периода, в
който е ползвал процесния гараж със съгласието на ищеца И.В..
Свидетелят
Б., приятел на ищците, също е дал показания, че познава ищците от около 2000 г.
и е запознат с процесния имот. Твърди, че е ходил лично. Този свидетел също не
е бил пряк очевидец на факта, че ищците са ползвали имота (лично или чрез друго
лице) в периода 2006 г. - 2007 г., а само е чувал за това. Показанията му за
този период не са непосредствени. В разговори станало дума, че И. е разрешил колата
на негов приятел да се прибере в техния гараж на ул. „Искър“. Според него през
2011 г. И. и М. се преместили да живеят в апартамента в процесния имот, като част
от багажа си оставили в гаража. Колата била там, а като местили багажа, И. го
отключил.
Показанията на
свидетелите на ответниците Б.П.Б., П.В.Е.и З.Б.З.също сочат, че гаражът
действително е ползван от ищците и след 2011 г., но тези свидетели дават
показания, че това е станало с разрешението на г-н К., тъй като гаражът бил
склад на негова фирма. Свидетелката Еленкова знае, че ответниците са
собственици на гаража (склада), тъй като ползват и други имоти на адреса, но за
тях плащали наем. Същите показания дава и свидетеля Златков, които също поддържа,
че от 5-6 години (преди даване на показанията 2019 г.) гаражът действително се
ползва от ищците. Това е станало след като шефа му (ответника К.) е наредил да
освободят гаража от материалите, които са се съхранявали там. След като са
изнесени вещите им, не са държали други неща в помещението, в което е имало
влага.
Тези показания се
подкрепят и изясненото от свидетеля Б., чиито показания съдът намира за
обективни. Този свидетел поддържа, че за имотите на ул. „******, през 2012 г.
г-н П. (единият ответник) му поръчал да направи заснемане на този адрес, за
възстановяване на строителни книжа и той изпълнил задачата с екип, в това число
е направено архитектурно заснемане, конструктивно становище за годност на
конструкцията и становище по електро и ВиК, включително за процесния гараж. При
заснемането през 2012 г. лично бил на място и заснел обектите и разчертал
разпределенията, разрезите и фасадите. Свидетелят твърди, че при изпълнение на
задачата е контактувал само с ответника П.. Той му е отварял помещенията. При
отваряне на помещението от дясно на тоалетната (процесното) свидетелят няма
спомен да е имало кола.
От съвкупната преценка на показанията на
всички свидетели, въззивният съд приема, че в производството действително се
установява, че ищците са осъществявали фактическа власт върху гаража, но за
периода 2007 г. до към 2011 г. (около 4 години), когато са допуснали до имота
третото лице - свидетеля А., който го е ползвал
като е държал стар автомобил в гаража. За периода след 2011 г. от разпита на
свидетелите не се установяват обстоятелства относими към спора.
Поради изложеното,
въззивният съд приема, че след 2011 г. до към 2016 г. не може с категоричност
да се направи извод, че ищците са осъществявали фактическа власт върху имота с
намерение да го своят.
Действително,
повечето свидетели поддържат, че в гаража е имало автомобил на ищците, но
според свидетелите на ответника (изслушани в съдебно заседание на 09.12.2019
г.) ищците са допуснати да ползват гаража от ответниците 5 - 6 години преди
даване на показанията. Не следва нищо различно от обсъдените показания на
свидетелите на ищците, които не са категорични относно осъществяването на
фактическата власт върху имота след 2011 г. Според
свидетелката Р., ищците държали в гаража
собствения си автомобил, но тя не конкретизира продължителността на периода или крайния момент, в който е
станало това.
Относно позоваване на
презумцията на чл. 83 ЗС от ищците в жалбата, съдът намира следното :
Според чл. 83 ЗС,
който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в
промеждутъка, освен ако не се установи противното.
По въпроса какви действия следва да извърши владелеца, за се приеме, че
осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота, съдът споделя разрешенията дадени в пректиката на ВКС : Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на II г.о.,
Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на I г.о. и Решение № 17
от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. на II г. о., решение № 102 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 5053/2016 г., г. к., ІІ г. о.
на ВКС и др.
Според тези решения, преценката
дали е осъществен обективния елемент на владението се извършва конкретно при
отчитане установения начален момент на фактическата власт, предприети спрямо
имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата
на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83
ЗС. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за
свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Необходимо е владелецът
да си служи с вещта, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му, без да е необходимо те да се повтарят във всеки момент. Достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да
може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се
е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия
на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до
прекъсването му. Дори владелчески действия да са осъществявани през продължителни периоди от време, то по силата на
презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че владението е продължило през целия период.
В случай въззивният
съд възприема извода, че срокът от 2007 г. (когато свидетелят А. поддържа, че е
оставил автомобила си в гаража) до 2011 г. не е достатъчен, за придобиване на
гаража по давност от ищците, по смисъла на чл. 79 ЗС. От друга страна, периодът
след 2011 г. до 2016 г., когато ответниците вече са заявили собственически
права върху имота, снабдявайки се с посочения по - горе констативен акт, събран
с изтеклия от 2007 г. до 2011 г. период, също не е достатъчен за придобиване на
имота по давност. Отделно от това, както се посочи и по - горе, за този период
не може да се направи категоричен и обоснован извод, че ищците са осъществявали
владение върху имота, което са демонстрирали явно и несъмнително, с намерение да го своят, което е от такова естество, че да не позволява на други лица на
владеят вещта. В същото време се
установява, че спрямо имота са осъществявани
действия на трети лица (ответниците), създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването
му.
Подобен извод следва
и от факта, че към 2012 г. ответникът П. е демонстрирал осъществяване на
фактическа власт върху имота, като е възложил заснемане на процесния гараж за
възстановяване на строителни книжа, в това число архитектурно заснемане,
конструктивно становище за годност на конструкцията и становище по електро и
ВиК на свидетеля Б..
В
заключение въззивният състав намира за съобразен с материалния и процесуален
закон извода на СРС, че в производството не е доказано твърдяното от ищците владение на процесния имот
постоянно, явно, спокойно в продължение на 10 години преди предявяване на иска,
годно да ги направи собственици на оригинерно придобивно основание. Исковете
чл. 124 ГПК законосъобразно са отхвърлени.
Тъй като изводите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, оспореното
решение е законосъобразно постановено - в съответствие с материалния и
процесуален закон и следва да бъде потвърдено, включително в частта по
присъдените в полза на ответниците разноски.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемите страни -
ответниците. Те не претендират разноски за тази инстанция, и такива не се
присъждат в тяхна полза.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 96696 от 21.05.2020 г. на СРС, 169 с - в, по
гр. д. № 59244/2018 г., вкл. по присъдените разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.