РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат Е. И. – особен представител
на Д. З. Х. против решение № 260006 от 10.01.2022 г., постановено по т. д. №
152 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което съдът:
- признава за установено на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК,
че В. Б. К. и Д. З. Х. дължат на „Ю.Б.“ АД солидарно, в качеството си на
солидарни длъжници заедно със „С.Б.Е.Т.“ ЕООД - кредитополучател,
плащане на следните суми по Договор за банков кредитен продукт „Бизнес
помещения“ № ....... и Анекс № 1 от 09.04.2009 г., Анекс № 2 от 16.03.2020 г.;
Анекс № 3 от 20.04.2011 г. Анекс № 4 от 20.12.2013 г., Анекс № 5 12.2014 г. и
Анекс № 6 от 20.07.2016 г., сключен между ищеца, „С.Б.Е.Т.“ ЕООД -
кредитополучател, и ответниците в качеството на солидарни длъжници, а
именно: 217863.55 евро главница за периода 21.08.2017 г. - 16.07.2019 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от 18.07.2019 г. до плащането й; 24
049.59 евро договорна лихва за периода 21.08.2017г. - 20.02.2019 г.; 16896,05
евро наказателна лихва за просрочие за периода 21.08.2017 г. - 16.07.2019 г.; -
513.03 евро застраховки за периода от 23.03.2016 г. до 16.07.2019 г.; 570.12
евро такси за периода от 11.09.2017 г. до 16.07.2019 г.; 396 лв. разноски за
периода 17.04.2019г. – 17.04.2019 г., за които ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение от 25.09.2019г. по гр.д. № 4109/2019 на СРС;
1
- осъжда В. Б. К. и Д. З. Х. да платят на „Ю.Б.“ АД сумата от 36 445.46
лв. разноски в заповедното и в исковото производство;
– осъжда Д. З. Х. да плати на ПОС сумата от 220 лв. изплатен от
бюджета на съда депозит за ССчЕ по поставени от неговия служебен
представител задачи, ведно с ДТ от 5 лв. за служебно издаване на ИЛ.
Във въззивна жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон и трайно установената практика на ВКС,
поради което се иска решението да се отмени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Ю.Б.“ АД, който
чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба, изразявайки
становище, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Постъпила е и въззивна частна жалба от ищеца „Ю.Б.“ АД против
определение № 260254 от 18.03.2022 г., постановено по същото т.д. № 152 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата по
чл. 248 ГПК на „Ю.Б.“ АД от 09.02.2022 г., подадена по пощата на 07.02.2022
г., с която е поискано да се измени Решение № 260006 от 10.01.2022 г. на
ПОС в частта за разноските като се допълни с разход от 2 480.84 лв.,
представляващ адвокатско възнаграждение пред ПОС. В жалбата се съдържат
оплаквания, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска същото да
се отмени и постановеното решение се допълни в частта за разноските, като в
полза на ищеца се присъдят сторените в производството разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявени от „Ю.Б.“ АД против В. Б. К. и Д. З. Х. в качеството им на
солидарни длъжници установителни искове, че ответниците дължат на „Ю.
Б.“ АД солидарно, в качеството си на солидарни длъжници заедно със
„С.Б.Е.Т.“ ЕООД - кредитополучател, плащане на следните суми по Договор
за банков кредитен продукт „Бизнес помещения“ № ....г. и Анекс № 1 от
09.04.2009 г., Анекс № 2 от 16.03.2020 г.; Анекс № 3 от 20.04.2011 г. Анекс №
4 от 20.12.2013 г., Анекс № 5 12.2014 г. и Анекс № 6 от 20.07.2016 г., сключен
между ищеца, „С.Б.Е.Т.“ ЕООД - кредитополучател, и ответниците в
качеството на солидарни длъжници, а именно: 217863.55 евро - главница за
периода 21.08.2017 г. - 16.07.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата от
17.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 24 049.59 евро -
договорна възнаградителна лихва за периода 21.08.2017 г. - 20.02.2019 г.;
16896,05 евро - наказателна лихва за просрочие за периода 21.08.2017 г. -
16.07.2019 г.; 513.03 евро застраховки за периода от 23.03.2016 г. до
16.07.2019 г.; 570.12 евро - такси за периода от 11.09.2017 г. до 16.07.2019 г.;
396 лв. - разноски за периода 17.04.2019 г. – 17.04.2019 г., за които ищецът е
снабден със Заповед за изпълнение от 25.09.2019г. по гр.д. № 4109/2019 на
СРС; за които суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение от
25.09.2019 г. по ч.гр.д. № 4109/2019 на СРС.
2
Исковете се основават на следните установени по делото факти:
Между „ю. И е .д.б.“ АД, и "С.Б.Е.Т.” ЕООД като кредитополучател,
действащ чрез двамата си законни представители В. К. и Д. Х. е сключен
Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № ....., с предмет -
предоставяне на кредит от 230 000 евро за покупка на недвижим имот, който
ще се използва за дейността на кредитополучателя - магазин № 1 със
застроена площ от 117.70 кв.м. с адрес гр. П., ул. „П. П.“ № 5, и магазин № 1
със застроена площ 43.17 кв.м. с адрес гр.П., ул. „П.ш.“ № 113, както и за
рефинансиране на текущ кредит на Д. Х. в Р.Б. ЕАД, срещу задължението за
връщане на кредита ведно с лихва, за срок от 240 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка.
Безспорно е, че кредитът е бил напълно усвоен от кредитополучателя в
пълен размер, през периода 29.01.2008 г. – 14.02.2008 г.
Било е уговорено, че за усвоените суми от кредита кредитополучателят
ще заплаща годишна лихва от 6.25 % за първата година от сключване на
договора, като за следващия период до крайния срок на договора е уговорено
годишната лихва да се определя от действащия базов лихвен процент – малки
фирми /БЛПМФ/ за евро, обявен от банката, намален с 0.55 пункта. Към
датата на сключване на договора този процент е бил 8.3 %.
Страните са уговорили също, че погасяването на кредита ще се
извършва на равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, като падеж на първата погасителна вноска е
уговорено 21-во число от месеца, следващ месеца на откриване на заемната
сметка.
Условията в първоначалния договор, включително и първоначалния
погасителен план са променяни от страните, през периода 09.04.2009 г. до
20.07.2016 г. с общо шест броя анекси. С Анекс № 3 от 20.04.2011 г. като
съдлъжници в договора за банков кредит встъпват ответниците В. К. и Д. Х..
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
както и от писмените доказателства, се установява, че първото просрочие на
плащанията по кредита е допуснато на 21.03.2009 г., а след тази дата
кредитополучателят е бил в почти непрекъснато просрочие. Това е налагало
периодично анексиране на договора, като с анексите са уговаряни облекчени
условия спрямо предхождащите уговорки, чрез въвеждане на гратисни
периоди за погасяване само на лихва или на част от лихва и главница, чрез
промяна на лихвения процент и пр. Независимо от периодично
предприеманите мерки за облекчаване на условията за погасяване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по погасяване на
кредита, поради което банката – кредитор е обявила остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, за което писмено е уведомила всеки от солидарните
длъжници и се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на паричните
задължения и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 4109 по описа за 2019 г. на
СРС.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 16.07.2019 г.,
размерът на дължимите по договора суми са възлизали както следва: 217
863.55 евро - главница; 24 049.59 евро - договорна лихва; 16 896.05 евро -
3
наказателна лихва; 570.12 евро - такси; 513.03 евро - застрахователни вноски.
Постъпило възражение от ответниците в законоустановения срок е
обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
С оглед на установените обстоятелства относно усвояване на кредита,
въз основа на валидно сключен договор; и тези - относно разпределението на
извършените от кредитополучателя плащания и на установения остатък на
дълга – главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и застраховки,
Окръжен съд Пловдив е признал по отношение на солидарно отговорните
длъжници съществуването на паричните вземания, предмет на издадените в
полза на банката - ищец в заповедното производство заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист.
Основното възражение, поддържано от особения представител на
ответника Х. във въззивната жалба, се свежда до твърдението, че кредиторът
не е установил наличието на условията за обявяване за кредита за предсрочно
изискуем. В тази връзка жалбоподателят се е позовал на липсата на
погасителни планове по Анекс № 216.03.2010 г. и по Анекс № 6 от 20.07.2016
г. към договора за банков кредит, неизпълнението на задълженията по които
от страна на кредитополучателя да обуслови обявяването на неизплатения
остатък от паричните задължения по договор за предсрочно изискуеми.
Освен че са направени за първи път след приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство /в представените от
писмени бележки/ т.е. след срока по чл. 367, ал.1 ГПК, възраженията в тази
насока са и неоснователни.
Преди всичко, от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, може да се изведе
наличието на конкретен погасителен план, както към основния договор, така
и към всеки последващ анекс, съобразно с установените от страните общ
размери на дълга към датата на подписването им и уговорения начин на
погасяване за всеки период. На база на тези погасителни планове са
съдържащите се в заключението констатации и отговори на вещото лице на
постановените от страните въпроси относно извършените от банката месечни
начисления на отделните паричните задължения по кредита /главница,
договорна лихва, такси и пр./, за съответните периоди на действие на
договора и на анексите, както и за извършваните от длъжника конкретни
плащания за същите периоди, съответно за размера на просрочените или
неизплатени задължения.
Във връзка с поддържаното възражение, следва да се отбележи също, че
неизпълнението на уговореното с последния Анекс № 6 плащане на остатъка
от кредита, вследствие на което банката е предприела обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, е започнало с нарушаване на уговорката по чл. 3.1 от
този анекс, предвиждаща 12-месечен период на облекчено погасяване на
кредита. Според тази уговорка, за същия период длъжникът е следвало да
изплаща фиксирана сума от 1500 евро месечно. От приетото заключение на
ССчЕ се установява, че за уговорения период /21.08.2016 г. – 20.07.2017 г./
длъжникът е внесъл общо 16 623.55 евро вместо дължимите общо 18 000
евро. Съгласно с уговорката в чл. 7 от Анекс № 6, неизпълнението на
задълженията по облекченото погасяване на кредита дават възможност на
4
банката да прекрати действието на т. 3, 4 и 5 от този анекс /отнасящи се до
условията по преструктуриране на кредита/ и да обяви същия за предсрочно
изискуем. Независимо от установеното неизпълнение, банката не се е
възползвала веднага от уговорката, давайки възможност на
кредитополучателя да погасява макар и нередовно остатъка от кредита,
съобразно с начисленията, сроковете и условията на последния анекс и
погасителния план. Наличието на такъв план се установява от подробното,
изчерпателно и компетентно изготвено заключение на вещото лице И.С.
/л.256/.
Неоснователно е и поддържано във въззивната жалба възражение, че
липсвала яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина
на формиране на лихвата и отделните компоненти на договорната лихва,
както и не били разписани ясно и разбираемо основанията за изменението й.
Основните компоненти, както и методиката за формиране на
договорната лихва са описани пределно ясно и изчерпателно в чл. 4 от
договора за кредит. Първоначално уговорената фиксирана лихва, както и
елементите за опреД.е на договорната лихва след изтичане на срока за
прилагане на фиксираната, са посочени с конкретни числа – 6.25 %
фиксирана лихва; базов лихвен процент – 8.3 % /при сключване на договора/
намален с 0.55 пункта. Методиката за опреД.е на договорната лихва е
елементарна – БЛП за малки фирми в евро /опреД. от банката/ и неподлежащ
на договаряне от страните, коригиран с минусова надбавка, уговаряна от
страните. Въз основа на конкретни уговорки в отделните анекси, договорната
лихва е променяна за съответните периоди както следва: 6.25 % от 29.01.2008
г.; 9.5 % от 21.01.2009 г.; 7 % от 21.03.2010 г.; 9.7 % от 21.03.2011 г.: 9.95 %
от 21.06.2011 г.; 9.7 % от 27.06.2011 г.; 9 % от 20.12.2013 г.; 7 % от 18.12.2014
г.; 9 % от 21.05.2016 г.; 7 % от 26.07.2016 г.; 7.5 % от 23.10.2017г.
Неоснователно е и последното поддържано във въззивната жалба
възражение за недоказаност на процесните вземания на банката по основание
и размер, тъй като заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
основавало само на извлечения от счетоводните книги на банката, съдържащи
изгодни за ищеца факти, без да изследва първичните счетоводни документи.
Приетите по делото извлечения от счетоводните книги на банката
досежно извършените счетоводни операции и движението на процесния
кредит представляват частни свидетелстващи документи, които не са били
оспорени от страните, съответно не са били представени други доказателства,
опровергаващи настъпването /съществуването/ на удостоверените с тези
документи релевантни за спорното правоотношение факти. В тази насока,
доколкото е безспорно, че кредитът е бил изцяло усвоен, в доказателствена
тежест на ответниците е установяване на фактите, свързани с неговото
редовно погасяване. Освен това, верността на съдържащите се в счетоводни
книги на банката данни на базата на извършени счетоводни операции по
начисляване и погасяване на отделните парични задължения по кредита е
несъмнено установено от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводната експертиза по поставените включително
и от ответниците въпроси, както и от сключените от страните анекси и
погасителните планове към тях, доколкото същите съдържат уговорки, с
5
които страните са постигнали съгласие относно размерите на непогасения
остатък от кредита, към датата на сключването им.
Въз основа на писмените доказателства, както и на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, е установен размера на остатъка от
непогасените задължения по обявения от кредитора за предсрочно изискуем
кредит, след преустановяване на плащанията през м. октомври 2017 г.: общо
дължима главница - 217 863.55 евро; договорна лихва - 24049.59 евро;
наказателна лихва - 16 896.05 евро; просрочени такси - 570.12 евро;
просрочени застраховки - 513.03 евро.
В тази смисъл изложените в подкрепа на решението изводи и съответно
обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд са правилни. Крайният
извод е, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и следва да се
потвърди в частта по отношение на обжалвалия ответник Д. Х..
В частта против решението по отношение на необжалвалия ответник В.
К., жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По въззивната частна жалба от „Ю.Б.“ АД против определение №
260254 от 18.03.2022 г.:
С това определение е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на „Ю.Б.“ АД,
с която е поискано изменението на постановеното решение в частта за
разноските и допълването им със сумата 2480.84 лв., представляваща
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния
съд.
Отказа за допълване на решението в частта за разноските Окръжен съд -
Пловдив е мотивирал с неустановяване от страна на ищеца на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2480.84 лева, към датата
на устните състезания, както и към датата на постановяване на решението.
Частният жалбоподател оспорва този извод, противопоставяйки довода,
че претендираните разходи са направени на 20.02.2020 г., а не на същата дата
през 2022 г., както е приел окръжният съд.
Макар твърдението относно годината на разхода да е вярно, това не
променя крайният извод за неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК,
поради следното:
Първо - доказателствата за конкретните разноски не са били представени
своевременно към датата на приключване на устните състезания и - второ –
разходите са неотносими към настоящото производство. Във фактурата и в
платежния документ, като основание за превеждането на сумата от банката на
Адвокатско дружество М. и Рътков е отбелязано, че предназначението на
сумата 2480.84 лева е представителство пред съд по установителен иск срещу
„С.Б.Е.Т.“, което обаче не е страна в настоящото производство. Това означава,
че като краен резултат обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, в полза на
въззиваемия по въззивната жалба „Ю.Б.“ АД следва да се присъдят сторените
разноски за предварително внесено адвокатско възнаграждение за особения
6
представител на жалбоподателя Х., в размер на 7617.01 лева. Жалбоподателят
следва да заплати по сметка на Апелативен съд Пловдив и дължимата за
въззивното производство държавна такса за въззивната жалба в размер на 10
166.10 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
Оставя без разглеждане въззивна жалба с вх. 260378/13.03.3022 г.,
подадена от адвокат Е. И. – особен представител на Д. З. Х. против решение
№ 260006 от 10.01.2022 г. постановено по т.д. № 152 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд Пловдив в частта по отношение на ответника В. Б. К. и
прекратява производството по в.т. д. № 392 по описа за 2022 г. на Апелативен
съд Пловдив в тази част.
В тази част решението може да се обжалва с частна касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страната.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 10.01.2022 г., постановено по
т.д. № 152 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта с която:
- е признато за установено на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК,
че Д. З. Х. дължи солидарно с В. Б. К. на „Ю.Б.“ АД, в качеството им на
солидарни длъжници и със „С.Б.Е.Т.“ ЕООД - кредитополучател, плащане на
следните суми по Договор за банков кредитен продукт „Бизнес помещения“
№ ....г. и Анекс № 1 от 09.04.2009 г., Анекс № 2 от 16.03.2020 г.; Анекс № 3
от 20.04.2011 г. Анекс № 4 от 20.12.2013 г., Анекс № 5 12.2014 г. и Анекс № 6
от 20.07.2016 г., сключен между ищеца, „С.Б.Е.Т.“ ЕООД - кредитополучател,
и ответниците в качеството на солидарни длъжници, а именно: 217863.55 евро
- главница за периода 21.08.2017 г. - 16.07.2019 г., ведно със законна лихва
върху сумата от 18.07.2019 г. до плащането й; 24 049.59 евро - договорна
лихва за периода 21.08.2017г. - 20.02.2019 г.; 16896,05 евро - наказателна
лихва за просрочие за периода 21.08.2017 г. - 16.07.2019 г.; 513.03 евро -
застраховки за периода от 23.03.2016 г. до 16.07.2019 г.; 570.12 евро - такси за
периода от 11.09.2017 г. до 16.07.2019 г.; 396 лв. - разноски за периода
17.04.2019г. – 17.04.2019 г., за които ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение от 25.09.2019г. по гр.д. № 4109/2019 на СРС;
- е осъден Д. З. Х. да плати заедно с В. Б. К. на „Ю.Б.“ АД сумата от 36
445.46 лв. разноски в заповедното и в исковото производство;
– е осъден Д. З. Х. да плати на ПОС сумата от 220 лв. изплатен от
бюджета на съда депозит за ССчЕ по поставени от неговия служебен
представител задачи, ведно с ДТ от 5 лв. за служебно издаване на ИЛ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260254 от 18.03.2022 г., постановено
по т.д. № 152 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д. З. Х., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
....сумата 7617.01 лева - деловодни разноски в производството по т. д. № 392
7
по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д. З. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен
съд Пловдив сумата 10 166.10 лева - държавна такса за въззивното
производство по т. д. № 392 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8