Решение по дело №62118/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110162118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13053
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 321411/13.11.2023 г. на И. К. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20, чрез пълномощника си адвокат Д. М.
– САК, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, бл.112, вх. А, ет. 2, офис 11,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с електронен адрес: ********@*****.*** срещу
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев №52-
54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, чрез юрисконсулт Десислава Д. с адрес за
връчване чрез ЕПЕП: *******************@********.***, с която са предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от
ГПК във връзка с чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. и осъдителен по чл. 55, ал. 1 предл.
първо ЗЗД, за сума в размер на 21.02 лева, платена при изначална липса на основание сума
по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2022 г. ищецът сключил договор за паричен
заем № ********** с ответника с предишно наименование „4финанс“ за сума в размер на
120.00 лв., при погасяване в срок до 25.01.2022 г. Сочи, че в договора бил уговорен годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 40.15 %, сума на лихвата за срока на договора 0.66
лв. и такса за бързо разглеждане от 21.02 лв. Твърди, че е погасил сумата по договора като за
срока на последния е заплатил по сметка на дружеството цялата сумата по договора,
включително таксата за експресно разглеждане в сочения размер. Счита, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 връзка чл. 22 от ЗПК, поради липса на
съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е
посочен грешно в договора. Твърди, че действителният ГПР е над максимално установения
праг, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че още със сключването на договора е
включена допълнителна услуга, която е следвало да бъде включена в ГПР, което е в
противоречие с националното законодателство и това на ЕС. Счита, че грешно посоченият
ГПР се явява и „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС. Счита за нищожна клаузата, с която ищецът се е
задължил да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на
1
кредита, като се позовава и на чл. 10а от ЗПК. Счита, че ответникът е нарушил разпоредбата
на чл. 143, т. 19 от ЗПП, тъй като процесният договор съдържа неравноправни и
противоречащи на добрите нрави клаузи, които умишлено въвеждат потребителя в
заблуждение. Моли съда да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем
№ **********/20.01.2022 г., сключен между страните, както и да му бъде присъдена сумата
от 21.02 лв., представляваща недължимо платена сума по Договора, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че услугата за експресно разглеждане
на искането за кредит била допълнителна и незадължителна и ищецът се е възползвал от нея
доброволно. Твърди, че тази услуга не е задължително условие за разглеждане на искането
за кредит и за получаването на заявената сума и не повишава шансовете на кредитоискателя
да получи сумата. Сочи, че в общия случай, когато кредитоискателят не ползва услагата за
бързо разглеждане на искането за кредит, кредитодателят извършва проверка в 7-дневен
срок от подаване на искането, като проверява кредитопоспособността на кандидата,
извършва оценка, а при ползване на услугата Бързо кредитиране, кандидатът получавал
отговор до 15 минути. Това ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурси, което
обуславяло и определянето на допълнителна такса. Признава, че задълженията на ищеца са
изцяло погасени по процесния договор. Счита, че твърденията в исковата молба са
необосновани и лишени от аргументи. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, обстоятелствата, че страните са сключили договор за паричен заем
№ **********/20.01.2022 г. за сумата от 120 лв., задължението е погасено на 20.01.2022 г.,
веднага след отпускането на сумата, в това число лихва за срока на кредита от 0.66 лв. и
такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане от 21.02 лв., на основание чл. 146 от
ГПК.
Видно от Договора, сключен между страните, същият е за сумата от 120 лева, срок на
погасяване пет дни, лихвен процент за срока на кредита от 40.15 %, стандартен лихвен
процент – 40.97 %, лихва в размер на 0.66 лв. за срока на кредита, годишен процент на
разходите – 49.2 % и такса за бързо разглеждане от 21.02 лв. Общата дължима сума по
кредита възлиза на 141.68 лв. Датата на получаване на кредита е 20.01.2022 г., а датата на
падеж – 25.01.2022 г. В договора изрично е посочено, че годишният процент на р разходите
не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на задълженията си по договора и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че действителният размер на годишния
процент на разходите като се включи в него и предвидената такса за експресно разглеждане
възлиза на 18420045.47 %. Вещото лице е установило, че вземането за главница, лихви и
такса експресно разглеждане е погасена на 20.01.2022 г. в пълен размер. Установено е също,
че счетоводството на ответника е водено редовно относно процесния кредит и съгласно
приложимото законодателство и счетоводни стандарти.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон
за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
2
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е
включена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, доколкото тази такса е била
известна на кредитора към момента на сключване на договора и същата е следвало да бъде
включена при изчисляване на ГПР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно цитираната норма "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, заплатени
от ищеца като такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 21.02 лв.,
заплатена към първоначално сключения договор, което е установено от вещото лице. Тези
разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, се създава
заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се и до противоречие
с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
3
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото с исковата молба е направено искане за провъзгласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор
за паричен заем № **********/20.01.2022 г., а не на целия договор, то съдът счита, че
именно тази клауза следва да бъде прогласена за нищожна. При установяване нищожност на
клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в договора, съдът счита, че се
установява и неоснователно разместване на блага от патримониума на ищеца към този на
ответника за сума в размер на 18,98 лв., като ответникът не доказва основание за получаване
на тази сума и дължи нейното връщане, тъй като се установява от счетоводната експертиза,
че сумата е изплатена от ищеца.
Предвид това, че не е направено искане за прогласяване нищожност на други клаузи,
освен посочената, съдът не може да се произнася извън обхвата на петитума на исковата
молба, в противен случай би се произнесъл с недопустим акт. Установява се неоснователно
разместване на блага в размер на 21.02 лв., поради което искът по чл. 55 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е направил
такива, както следва: 100 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, а за
адвокатска защита същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. в размер на по 480 лв. за
всеки един от двата предявени иска, с включен ДДС. При липсата на реално направени
разходи за адвокатска услуга, предоставена на страна по делото, размерът на
възнаграждението на съответния адвокат се определя по преценка на съда. Наредбата на
Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите на лицата, упражняващи
адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени случаи други
нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените размери, но
същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг, какъвто се явява
Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се определя цената
на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя държавната такса,
дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за реално
извършени разходи, а за такива, които съдът определя при съблюдаване на минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП.
При присъждане на възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна
помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за
уговорено между страната възнаграждение, поради което не се прилага разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, Съдът определи размер на
4
възнаграждението за пълномощника на ищеца в общ размер на 480 лв., съобразявайки
цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на предмета на спора,
разглеждане на делото и обявяването му за решаване в едно открито съдебно заседание, без
лично явяване на процесуалния представител на ищеца и доказателствен материал в
минимален обем.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните и на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК
по предявения иск от И. К. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20, чрез
пълномощника си адвокат Д. М. – САК, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади,
бл.112, вх. А, ет. 2, офис 11, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с електронен адрес:
********@*****.*** срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Д. Хаджикоцев №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, чрез
юрисконсулт Десислава Д. с адрес за връчване чрез ЕПЕП:
*******************@********.***, клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в Договор за паричен заем № **********/20.01.2022 г., сключен
между страните.
ОСЪЖДА „." ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев да
заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20 сумата от 21.02
лв. (двадесет и един лева и две стотинки), платена при изначална липса на основание сума
по Договор за паричен заем № **********/20.01.2022 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.11.2023 г. до окончателното
плащане, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „." ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев да
заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20 сумата от 450
лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски по делото за държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „." ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев да
заплати на адвокат Д. М. М., с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А",
ет. 2, оф. 11, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за оказана безплатна правна
помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5