Присъда по дело №2070/2010 на Районен съд - Ловеч

         П Р И С Ъ Д А

                                           № .........                   

                                  Гр. Ловеч, 16.06.2011 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,  втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и единадесета година, в следния състав :

                                    

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

на секретаря В.К.

в присъствието на прокурора ХРИСТО Х.

разгледа докладваното от  п р е д с е д а т е л я                          

наказателен  общ характер  дело   N  2070  по  описа за 2010 година

         Въз основа на доказателствата по делото и закона

 

 

П Р И С Ъ Д И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.А.Д. родена  на *** ***., живуща ***,  българско гражданство, със средно образование, омъжена, работи, не осъждана, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНА в това че на 24.08.2009г., в гр. Ловеч, без съгласието на притежателя на изключителното право "Адидас Интернешанъл Б.В", "Адидас АГ", "Адидас Интернешанъл Маркетинг Б.В.", "Найки Интернешанъл Лтд." Представлявани от юридическия представител "Арсис Консултинг" – София  използва в търговската си дейност марки „Адидас” и „Найки” регистрирани в Патентно ведомство на Р България по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките,като предлага за продажба  в Спортен магазин на фирма "Данови" ЕООД - гр. Ловеч, намиращ се на ул. "Ал. Стамболийски" № 42, дрехи — 12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас"; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас";  7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас"; 1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк" на обща стойност 658.00 лв., обект на изключително право, без правно основание, поради което и на осн. чл.172б, ал.1 и чл.54 от НК, я ОСЪЖДА на 3 /три/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.

На осн.чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл.172б, ал.3 от НК, ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението — 12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас" /от които 7 бр. мъжки анцузи в сиво и черно и 5 бр. дамски анцузи в черно/; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас" / от които 2 бр. в черно и 6 бр. в синьо/;  7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас"/ от които 3 бр. в черно и 4 бр. в зелено/; 1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк"/ от които 4 бр. в червено и 1 бр. в бяло/- като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

ОСЪЖДА подсъдимата Ц.А.Д., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата от 120.00 лева разноски по делото и на ЛРС сумата от 268 лева, представляващи разноски по делото.

              Присъдата може да се обжалва и протестира пред Ловешки окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:Срещу подсъдимата Ц.А.Д. *** било предявено обвинение за престъпление по чл. 172б,ал.1 от НК, за това, че на 24.08.2009г., в гр. Ловеч, без съгласието на притежателя на изключителното право-"Арсис Консултинг"- юридическия представител на "Адидас Интернешанъл Б.В", "Адидас АГ", "Адидас Интернешанъл Маркетинг Б.В.", "Найки Интернешанъл Лтд." използва в търговската дейност марка -предлага за продажба  в Спортен магазин на фирма "Данови" ЕООД - гр. Ловеч, намиращ се на ул. "Ал. Стамболийски" № 42, дрехи — 12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас"; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас";7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас";1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк" на обща стойност 658.00 лв., обект на изключително право, без правно основание.

В с.з.на 11.03.2011 год. е поискано от прокурора и допуснато от съда изменение на обвинението,като наказателното производство срещу подс.Д. е продължило по обвинение по чл.172б,ал.1 от НК,за това,че на 24.08.2009г., в гр. Ловеч, без съгласието на притежателя на изключителното право "Адидас Интернешанъл Б.В", "Адидас АГ", "Адидас Интернешанъл Маркетинг Б.В.", "Найки Интернешанъл Лтд."представлявани от юридическия представител "Арсис Консултинг" – София, използва в търговската си дейност марки „Адидас” и „Найки” регистрирани в Патентно ведомство на Р България по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките,като предлага за продажба  в Спортен магазин на фирма "Данови" ЕООД - гр. Ловеч, намиращ се на ул. "Ал. Стамболийски" № 42, дрехи — 12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас"; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас";  7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас"; 1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк" на обща стойност 658.00 лв., обект на изключително право, без правно основание.

          Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинението срещу подсъдимата Д.,като излага,че от събраните писмени и гласни доказателства и от изготвените експертизи по безспорен начин се потвърждава фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.Безспорно е установено, че  подс. Д. е извършител на инкриминираното деяние, за което е предадена на съд.Сочи,че в ОД на МВР -Ловеч е подаден сигнал от притежателите на изключителното право на марките „Адидас” и „Найк” за Р България, за  извършване на  нерегламентирана продажба на стоки с тези марки, на територията на гр. Ловеч и в тази връзка  е извършена предварителна проверка от органите на полицията,като е установен търговският обект,фирмата и притежателя на фирмата,която извършва въпросната продажба.След това на 24.08.2009 г. е сформиран екип с участието на икономическа полиция, поемни лица и представители на притежателя на изключителното право на двете марки, като същите са започнали проверка в  спортен м-н на ул. „Ал. Стамболийски” № 42,по предвидения за това ред. Видно от свидетелските показания на свид. Пл. Любенов, същият е провел разговор в процеса на проверката с подс. Д., като същата ясно и категорично е заявила, че процесните стоки с марките  „Адидас” и „Найк” са нейни, намират се в нейната част на щанд на помещението,което ползва,като дори е оказала пълно съдействие на органите на МВР, като сама е извадила и предоставила и други  артикули със същите марки от складовото помещение на магазина. Взела е дейно участие при преброяването на процесните стоки, сгъването и прибирането им в торби, предназначени за нейното съхранение. Същата е подписала и приемо-предавателен протокол, без да направи никакви възражения относно направените констатации и резултати от проверката, както и за стоките, които са били предмет на същата.В подкрепа на това са и свидетелските показания на двете поемни лица, които са преки очевидци и участници в установяване на настоящото престъпление.От друга страна,от разпита на свид. Р. Г., която има щанд в същото помещение,но в друга част на магазина и същата извършва продажби единствено и само на дамско и мъжко бельо се установявя,че въпросните стоки с търговските марки са били изключителна собственост на подс. Д. и същата е осъществявала тяхната продажба. В хода на съд.следствие самата подсъдима заявява,че стоките са нейни, но смята, че няма нищо лошо в това да ги продава, тъй като и други продавали такива стоки, а същите ги закупувала от складове находящи се на Илиенци -гр. София. Престъплението по чл. 172б,  ал. 1 от НК е специфично престъпление, което до голяма степен е подценявано, с оглед общественоопасния му характер и последиците, които същото има върху интелектуалната собственост и търговската дейност на територията на страната. Излага,че след приемане на страната ни  за член на Европейския съюз, същата е поела задължението за синхронизиране на вътрешното законодателство с редица актове на Съвета на европейската общност, касаещи регулиране на отношенията, свързани с интелектуалната собственост.В наказателноправен аспект,сключеното споразумение в ТРИПС е от особено значение,тъй като в чл. 61 от същото е установено задължението на страните-членки да осигурят прилагане на наказателно производство и санкции за фалшифициране и извършване на нерегламентирана продажба, без необходимите разрешителни документи на търговски стоки и марки или пиратско производство на стоки с авторско право, в търговски мащаби. Във връзка с това е наложена съществена редакция на основни закони, свързани с интелектуалното право ЗАПСП, ЗМГО и  ЗПД, която е довела и до промяна на НК на РБългария в частта, касаеща престъпления против интелектуалната собственост,като в този си вид и досега действат в нормите на раздел 7 от глава 3 на НК и в частност чл. 172б от НК, който е предмет на настоящото дело. Като цяло нормата на чл. 172б от НК е бланкетна, поради което елементите от състава не са уточнени в чл. 93 от НК, тъй като законодателят е предвидил за по-голяма икономия това обстоятелство и е намерил за необходимост просто да препрати на специалните закони, които бяха посочени по-горе. За реализирането на престъпленията по чл. 172б от НК, е необходимо знака да бъде поставен на стоката, същата да бъде въведена в търговска употреба, като по този начин двата основни елемента са кумулативно осъществени.Счита,че като търговец на дрехи, подс. Д. е била запозната с конюнктурата на пазара, с цените на стоките,тъй като информираността за цените, предлагането и търсенето обуславят и целта на самата търговия, а именно получаване на печалба.Поради изложеното счита,че не са налице съмнения,че предлаганите от подсъдимата стоки с поставените на тях марки „Адидас” и „Найк” не  са оригинални,но с оглед стремежа й за печалба, ги е закупила и ги е предложила в търговската си дейност. Липсата на каквито и да било документи от подс. Д. за произхода на стоките или наличието на такива, но с неконкретизирани в тях параметри сочи, че е налице липса на съгласие от страна на носителя на изключителното право на марката за разпространението им. Обратното се доказва именно с притежаването на съответния документ, който дори разпространителя на стоките би следвало да  притежава и да предостави на своите съконтрахенти, а последните би следвало да изискват такива. Неспазването на закона от своя страна не е извинително, освен това не е нужно да се познава точния състав на самото престъпление, а е достатъчно просто да се съзнава противоправността на деянието. Изложеният аргумент от подс. Д., че и други като нея продавали такъв вид стоки с известни марки, без да притежават разрешение за тях, не е състоятелно само по себе си и не обосновава липса на умисъл, а точно обратното. Счита, че от така изложените факти и обстоятелства и събраните  доказателства, по безспорен начин е доказано извършеното деяние и виновността на подс. Д.. С оглед чистото й съдебно минало предлага да й бъде наложено наказание 8 месеца  лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Относно предвиденото кумулативно наказание за престъплението по чл. 172б от НК – глоба, счита,че същото следва да бъде в размер на 5000 лв., което е максимално. Относно веществените доказателства, подробно описани в приложението на обвинителния акт,сочи,че следва да бъдат отнети  в полза на държавата и да бъдат унищожени. Подсъдимата следва да заплати и направените разноски в хода на дос.производство по сметка на ОД на МВР- Ловеч.

          Подсъдимата в съдебно заседание се явява лично и с адв.К.,не се признава за виновна,дава обяснения по обвинението и моли да бъде оправдана.Защитникът й излага,че срещу подзащитната й са повдигнати две обвинения по чл.172б от НК и че описаната в обв.акт фактическа обстановка не се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства.Сочи,че отразеното в протокола за претърсване и изземване от 24.08.2009 год.не кореспондира със събраните доказателства,тъй като в него е отразено,че претърсване и изземване е извършено в магазин за спортни стоки на ул.”Ал.Стамболийски”№42.От събраните писмени доказателства и показанията на св.Ц. и В. се установява,че въпросния магазин се стопанисва и използва от две фирми-“Данови”ЕООД и “Никита 83”ЕООД,поради което счита,че не е доказано по безспорен начин,че иззетите дрехи,предмет на продажба са собственост на “Данови”ЕООД.От заключението по двете икономически експертизи се установява,че двете фактури,издадени на двете фирми произхождат и са издадени от една и съща фирма-продавач.Доказано е и че стоките,предлагани от двете фирми са идентични,което противоречи на показанията на св.Г.-управител на “Никита 83”ЕООД,че е продавала само дамско,мъжко и детско бельо.Видно от фактура №1362 същата е закупила и предлагала за продажба мъжки панталони и мъжки тениски.Счита,че показанията на тази свидетелка са противоречиви и не следва да се кредитират,тъй като са дадени единствено с цел свидетелката да се оневини. Видно от свидетелските показания, дрехите, които са били изложени на щендерите в централната част на магазина, са били без съответните обозначения, т.е. собственост на чия фирма са,което съвпада с дадените в досъдебното производство показания на св.Г.. Сочи,че не е доказано по безспорен начин, че иззетите дрехи, подробно описани като бройки и видове в диспозитива на обвинителния акт  и в обстоятелствената част на същия, са били предлагани  от  подс. Д., за да възникне наказателна отговорност   по чл. 172б, ал 1 от НК.  За да е осъществен състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, от обективна страна е необходимо дееца  да е използвал в търговската си дейност марка, обект на изключително право, без съгласието на правопритежателя им.Нормата на чл. 172б е бланкетна и съдържанието й се допълва  от   чл. 13, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. с ал.1 от ЗМГО, а именно използване в търговската дейност е първо- поставянето на знака на стоките или на техните опаковки, второ - предлагане  на тези стоки  за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели и трето – вносът или износът на стоките с този знак и/или използването на знака в търговски книжа или реклами. От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването експертиза за нарушение на търговска марка, възложена на експерт от списъка на патентното ведомство стана  ясно, че е налице само идентичност между знаците върху използваните с търговска цел стоки с търговска марка „Адидас” и „Найк”, макар че счита, че отговорност  по какъвто и да е начин за стоките с търг.марка „Найк” не може да се носи. Според експерта идентичността е до степен, в която може да доведе до заблуждение на потребителите. Счита, че това е възможно само в  случай, когато са използвани изброените върху вещ. доказателства знаци неправомерно. От обективна страна, престъплението по чл. 172 б от НК, има за предмет използване на търговска марка. Дефиниция на понятието е дадена в чл. 9 от ЗМГО, който визира, че марката представлява знак, който би могъл да бъде комбинация от цифри, думи, букви и др., което поражда и правото на притежателя й да се разпорежда с нея, като предоставя права на трети лица да я използват и да търси защита срещу неправомерно такова. В настоящия случай, с оглед на приетото  и в съд.заседание  заключение на вещото лице, е констатирана идентичност на изображенията върху вещ.доказателства и регистрираните  марки, като такова има и между вещ. доказателства  стоки /анцузи, дрехи, потници/ и тези, за които са регистрирани марките. Поради изложеното, следва да се приеме, че липсва основен елемент от обективната страна на престъплението по чл. 172б от НК, а именно неговия предмет независимо, че нормата на 172б от НК  е с бланкетен характер. В тази връзка законодателя говори за марка - обект на изключително право,а не за означение, макар и да е идентично с търговската марка.Освен това счита,че в НК безспорно липсва състав за използване в търговската дейност на идентична, сходна или близка търговска марка,поради което не е извършено престъпление от общ характер. В същото време по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, използването в търговската дейност на стоки, означени със знак идентичен на регистрираната марка, без съгласието на нейния притежател, съставлява административно нарушение по смисъла на чл.73 от ЗМГО и изтъква, че това е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Д. по реда на чл. 81 от ЗМГО. На следващо място счита, че не е доказано, че подс.Д. не е имала правото да ползва тази марка и въобще обвинението не е успяло да докаже, че в случая има незаконно използване на марка.Изалага,че в чл. 9 и чл. 13 от ЗМГО се уреждат правните последици от регистрирането на съответната марка и правата на притежателя на марката, но счита,че притежателят на марката може да забрани ползването на марката, без негово съгласие в търговската дейност от друго лице, на сходни или идентични знаци, включително и на предлагане на стоки на пазара.  Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМГО, който урежда т.нар. изчерпване на правото върху марка.Съгласно посочената разпоредба, притежателят на правото на марка, не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие, което означава,че  всяко лице закупило стока от пазара, спокойно може да я препродава и отговорност следва да се търси само от това лице,което е пуснало стоката на пазара. В случая, още когато е извършена проверката на 24.08.2009 г., Д. е заявила, че притежава документи за предлаганата от нея стока,които впоследствие са изследвани в хода на изготвянето на експертизата, като още тогава тя е посочила, че е закупила стоките от пазара в Илиенци и от Хасково, което безспорно доказва, че фирмата на подс. Д.  не е пуснала тези стоки на пазара, а е включила тези стоки в търговския оборот, след като е счела, че стоките са редовно предлагани на пазара от търговски фирми, които се намират на пазара и чиито стоки би следвало да се проверяват от данъчни, митница и др.Излага,че подзащитната и е смятала,че работи законно,със знанието на съответните държавни органи и не би следвало да носи наказателна отговорност.На следващо място обвинението твърди, че с извършеното от Д. деяние, тя е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, като Д. умишлено е извършила това деяние, т.е. тя е съзнавала всички факти от обективна действителност, които изпълват понятията „марка”, „знак”  по смисъла на чл. 13 от ЗМГО и използване в търговската дейност.Излага,че на първо място, подзащитната й е следвало да е наясно с идентичността на стоките и тези на марките.Обвинението е приело, че подсъдимата е знаела за разликата между оригиналния „Адидас” и този, който купува и предлага,но не е установено в досъдебното  или  в съдебното  производство,  подсъдимата да притежава такива знания и умения и да е знаела за особеностите на отделните знаци, да е имала представа за тях. Поради изложеното моли съда да постанови присъда,с която да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.По отношение на стоките предмет на изземването,за които подсъдимата не възразява при предявяването, че са нейна собственост, а именно 7 броя мъжки анцузи „Адидас” счита,че следва да й бъдат върнати.    

          От събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства,от показанията на разпитаните свидетели:М.М.,Р.Г.,И.Ц.,В.В.,Пл.Любенов,от заключението по стоково-икономическата експертиза с в.л.В.А.,от закрючението по съдебно-техническата експертиза с в.л.Р.Л.,от заключенията по допуснатите от съда съдебно-счетоводни експертизи с в.л.Н.Р. ***Ц.,както и от обясненията на подсъдимата,съдът приема за установена следната фактическа обстановка :  

Подсъдимата Ц.А.Д. ***,като след завършване на средно образование работила в РПК”Стратеш”-гр.Ловеч,после във фирма “Нора”-гр.Ловеч,а от 2007 год.като управител на фирма “Данови”ЕООД.

На 24.08.2009 год.в спортен магазин,намиращ се в гр.Ловеч на ул.”Ал.Стамболийски”№42,стопанисван от “Данови”ЕООД и “Никита 83”ЕООД по силата на договор за наем/л.12-13/ била извършена проверка.Лявата половина на магазина се ползвала от подс.Д.,а дясната от св.Г.,като половината на магазина се разделяла от две колони,които разделяли щандовете на двете фирми.Подс.Д. продавала спротни стоки-анцузи,тениски,уреди за спортуване и др.,а св.Г. продавала предимно бельо и дамски принадлежности.В магазина влезли проверяващите заедно с униформени служители на РУП-Ловеч и се наочили към щанда на подс.Д.,която продавала стоки с марките “Адидас” и “Найки”.Легитимирали се и обявили проверка.Сред проверяващите имало и представители на марките,чийто емблеми били по дрехите.Процесните дрехи били изброени,отделени и сложеин в черни чували.Бил издаден и документ на подс.Д. за стоката предмет на проверката,като същата нямала възражения,че именно тя била собственика им.Намерените и иззети вещи били:мъжки блузи с дълъг ръкав в черно с надпис “Адидас”-2 бр.;мъжки блузи с дълъг ръкав в синьо с надпис “Адидас”-6 бр.;мъжки анцузи в черно и сиво с надпис “Адидас”-7 бр.;дамски анцузи в черно с надпис “Адидас”-5 бр.;къси панталони в черно с надпис “Адидас”-3 бр.;къси панталони в зелено с надпис “Адидас”-4 бр.;дамски потник в синьо с надпис “Адидас”-1 бр.;мъжки блузи с дълъг ръкав в червено с надпис “Найк”-4 бр. и мъжка блуза с дълъг ръкав в бяло с надпис “Найк”-1 бр.

Видно от показанията на св.М.М.-адвокат,работещ за клиенти на фирма “Арсис Консултинг”-София,същата е юридическа кантора,работеща в областта на закрила правата върху интелектуалната собственост,в т.ч.защита на авторско право и сродни права,търговски марки и др.,като сред клиентите им били и фирмите “Адидас АГ”,”Адидас Интернешънъл-Маркетинг”Б.В.,притежатели на марки “Адидас” и “Найки Интернешънъл Лтд”,притежател на марка “Найки” и др.От неговите показания се установило,че няма данни подс.Д. или “Данови”ЕООД да е получавала необходимото по закон съгласие на носителите на права върху марките “Адидас” и “Найки”да използва същите в търговската си дейност,в.т.ч.да разпространява,продава,предлага с цел продажба и съхранява с тези цели стоки с тези запазани марки.

Видно от заключението по техническата експертиза в държавния регистър на марките,който съдържа данни за регистрирани марки №5271580,40719,10533,24739,12063,44419 и за всички последващи вписвания по отношение на тях,не се е установило наличие на лицензионен договор с лицензополучател “Данови”ЕООД.Относно стоките с надпис “Адидас”,поради идентичност на използваните знаци върху веществените доказателства,регистрирани с марки №5271580,40719,10533,както и поради сходство на означените стоки със стоките на тези марки съществува вероятност за объркване на потребителите,която включва възможност за свързване на знаците върху веществените доказателства с регистрираните марки  №5271580,40719,10533.Вероятността за объркване на потребителите била възможна поради погрешна представа,която посочените идентичност и сходство могли да създадат у него,относно действителния произход на означените стоки,а именно че те били произведени от или със съгласието,или под контрола на притежателя на регистрираните марки “Адидас АГ”-Германия,съответно “Адидас Интернешънъл маркетинг”Б.В.Холандия.

Отоносно стоките с надпис “Найки” поради идентичност на използваните знаци върху веществените доказателства и регистрираните с марки №24739,12063,44419,както и поради сходство на означените стоки със стоките на тези марки,съществувала вероятност от объркване на потребителите,която включвала възможност за свързване на знаците върху веществените доказателства с регистрираните марки №24739,12063,44419. Вероятността за объркване на потребителите била възможна поради погрешна представа,която посочените идентичност и сходство могли да създадат у него,относно действителния произход на означените стоки,а именно че те били произведени от или със съгласието,или под контрола на притежателя на регистрираните марки “Найки Интернационал”Лтд-САЩ.

Видно от заключението по сотоково-икономическата експертиза стойността на процесните стоки била в размер на 658,00 лева.

От заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза с в.л.Н.Р. се установява вида на стоките и артикулите,предлагани за продажба от фирма “Данови”ЕООД и обема на стокооборота за периода 01.01.2009 год.-31.08.2009 год.

От заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза с в.л.Ст.Ц. се установява вида на стоките и артикулите,предлагани за продажба от фирма “Никита 83”ЕООД и обема на стокооборота за периода 01.01.2009 год.-31.08.2009 год.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата Ц.А.Д. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.172б,ал.1 от НК,като 24.08.2009г., в гр. Ловеч, без съгласието на притежателя на изключителното право "Адидас Интернешанъл Б.В", "Адидас АГ", "Адидас Интернешанъл Маркетинг Б.В.", "Найки Интернешанъл Лтд."представлявани от юридическия представител "Арсис Консултинг" – София, използва в търговската си дейност марки „Адидас” и „Найки” регистрирани в Патентно ведомство на Р България по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките,като предлага за продажба  в Спортен магазин на фирма "Данови" ЕООД - гр. Ловеч, намиращ се на ул. "Ал. Стамболийски" № 42, дрехи — 12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас"; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас";  7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас"; 1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк" на обща стойност 658.00 лв., обект на изключително право, без правно основание.

Настоящата инстанция приема,че по безспорен начин е установено,че подс.Д. е автор на престъплението,за което е предадена на съд.От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние чрез използване в търговската си дейност на марката “Адидас” и “Найки”,без съгласието на притежателя на изключителното право “Адидас”АГ,”Адидас Интернешънъл Маркетинг”Б.В. и “Найки Интернешънъл”Лтд и без правно основание за това.В тази насока са показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото.От показанията на св.М.-адвокат в “Арсис Консултинг”,осъществяващ юридическо представителство на “Адидас”-Германия,”Адидас Интернешънъл Маркетинг” и “Найки Интернешънъл” на територията на България се установява,че официалните дистрибутори на оригиналните стоки с тези марки нямат търговски отношения с подс.Д. или представляваната от нея фирма,т.е.няма данни същите  да са сключили споразумение с подсъдимата или с фирмата й за разпространение на такива стоки,както и че няма сключен лицензионен договор,по силата на който подсъдимата да има право да използва в търговската си дейност тези стоки.В тази връзка е и заключението по  назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза,от което се установява,че във фонда на марките на патентно ведомство на РБългария има регистрирани фигуративни,словни и комбинирани марки “Адидас” и “Найк”/л.24-25/,както и че този вид марки са използвани върху представените за експертиза стоки/иззетите при извършеното претърсване и изземване/.Също така е отразено,че регистъра на патентното ведомство няма вписан лицензионен договор с лицензополучател “Данови”ЕООД ,чрез който да е отстъпено право на използване на марките  “Адидас” и “Найки”.Поради изложеното съдът не приема възражението на адв.К. за недоказаност на обвинението в тази му част,тъй като безспорно е установено по делото липсата на търговски отношения между официалните дистрибутори на марките в страната и подс.Д.,т.е.няма данни същата да е закупувала оригинални стоки с марка “Адидас” и “Найки”/в противен случай би притежавала фактури за покупката им/,както и че няма сключен лицензионен договор,по силата на който да има право да използва в търговската си дейност стоки с марката “Адидас” и “Найки”.Следователно се налага извода,че нито подс.Д.,нито управляваната от нея фирма е имала съгласието на притежателя на изключителното право да използва процесните стоки в търговската си дейност.Другият елемент от обективната страна на престъплението-използване в търговската дейност на стоки с марката “Адидас” и “Найки”,а именно предлага за продажба,е осъществен от подсъдимата чрез предлагане от нейна страна на описаните в обв.акт стоки на щанд, щендери и закачалки,находящи се в наето от фирмата й помещение-спортен магазин.Това обстоятелство се установява от показанията на св.Ц. и В.,които са категорични,че стоките с марки “Адидас” и “Найки”,иззети при извършеното претърсване са били разположени в лявата част на магазина,стопанисвана именно от подсъдимата,а част от тях-анцузи-на щендери в средата на магазина.В тази връзка са и показанията на св.Г..Съдът не приема възражението на адв.К.,че не е доказано чия собственост са иззетите стоки,тъй като магазина се стопанисва от две фирми,тъй като въпреки,че действително във въпросния магазин са извършвали търговска дейност две фирми-“Данови”ЕООД и “Никита 83 “ЕООД от разпита на всички свидетели се установява,че магазинът е разделен видимо на две части,като в лявата са се намирали стоките,предлагани от подсъдимата,а в дясно,тези предлагани от св.Г..Освен това от показанията на свидетелите се установява и обстоятелството,че подс.Д. е предлагала за продажба спортни стоки-дрехи и уреди,а св.Г. предимно бельо/мъжко и дамско/,дамски блузи, пижами.В тази връзка видът на предаганите от двете фирми стоки се установява и от назначените от съда съдебно-счетоводни експертизи.Видно от приложения протокол за претърсване и изземване/л.5-11/,описаните в същия спортни стоки са иззети от подс.Д.,като тя е записала,че иззетата стока е закупена от стоков базар Илиенци и Димитровград,без да направи въражения,което също подкрепя извода на съда,че именно подсъдимата е предлагала за продажба стоки с марката “адидас” и “Найки”,т.е.използвала е същите в търговската си  дейност.Безспорно е установено по делото,че Д. има регистрирана фирма,извършва търговска дейност,като предлага за продажба стоки.За извършването на такава дейност говори и мястото,на което подсъдимата е заварена при извършената проверката,в резултат на която са иззети предлаганите от Д. стоки,а именно  спортен магазин на ул.”Ал.Стамболийски”№42 в гр.Ловеч.Изцяло в подкрепа на фактическата обстановка по обв.акт са и показанията на св.Любенов-служител в сектор “Противодействие на икономическата престъпност” към ОД на МВР-Ловеч,който подробно обяснява,как по повод подадени сигнали за предлагане за продажба на стоки с търговски марки,без знанието и съгласието на притежателя на марките в търговски обекти на територията на гр.Ловеч,един от които този на фирма “Данови”ЕООД,той лично е извършил предварителни действия,като чрез проверка в информационните системи на МВР и “Дакси глобал” е установил търговеца,управляващите органи и данни за лицето което управлява дружеството и продава стоки.Освен това по данни за лицето управител е открил същото в системата на МВР със снимка и пълни данни,след което лично се е убедил дали лицето от снимката в системата съвпада с лицето,което продава.Същият излага,че служители на “Арсис Консултинг”в деня на проверката,но преди започването й са се убедили,че в търговските обекти,които предстои проверка,се предлагат стоки с марките “Адидас” и “Найки”,след което е била отпочната проверка на тези обекти.Конкренто за обекта,стопанисван от подсъдимата,твърди,че още преди проверката е знаел,че в магазина се помещава и друга фирма,но от цялостното наблюдение преди проверката е бил наясно,че стоките,за които има подадени сигнали се продават от фирма “Данови”,поради което проверката е насочена към тази фирма.От показанията на този свидетел се установява,че при пристигане в обекта проверяващите са се легитимирали и са обявили целта на проверката,като са поискали празен касов бон,за да се убедят,че това е фирмата,която ще проверят и да сравнят данните,които имат.От друга страна се установява и заявеното от останалите свидетели,че в лявата част на магазина са били разположени стоките предлагани от подсъдимата,като самата тя им ги е посочила,както и намиращите се в складовото помещение.Лично подсъдимата им е заявила,че са нейна собственост и дори впоследствие при описването и изземването им ги преброила,сгъвала и слагала в чувалите.Св.Любенов заявява,че иззетите стоки с марките “Адидас” и “Найки” са били пръснати по рафтове,закачалки и около колоната в средата на магазина,както и в складовото помещение,но сред тях не е установено да има такива на другата фирма,помещаваща се в обекта.От показанията му се установява и обстоятелството,че Д. е предлагала изцяло спортни стоки,като сред тях е имало и такива,които не са били от вида стоки-обект на проверката.

Поради изложеното съдът приема възражението на адв.К.,че стоките не са собственост и не са предлагани от подсъдимата за защитна теза,която се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От заключението по техническата експертиза се установява,че сравнителния анализ  между знаците върху предоставените за експертиза веществени доказателства и характерните елементи регистрирани на името на “Адидас” и “Найки” показва,че тези елементи са идентични на регистрираните на името на “Адидас” и “Найк”,а стоките обект на експертизата са сходни на стоките,за които са регистрирани марките.Налице са знаци,поставени върху стоките,обект на експертизата,които са сходни с фигуративните и комбинираните марки,регистрирани в Патентно ведомство на името на “Адидас” и “Найки”.От заключението и от разпита на в.л.в с.з.се установява,че стоките обект на експертизата имат два знака,сходни на две фигуративни марки и един знак,сходен на комбинирана марка,като при сравнение на знака върху стоката с регистрираната марка е установена идентичност на знаците.Именно поради иднетичността на знаците,поставени върху процесните стоки с графичните и комбинираните марки на “Адидас” и “Найки”и сходството на стоките,съдът приема,че е налице предлагане за продажба на артикули,носещи защитената търговска марка, без съгласието на притежателя на изключителното право. За състава на престъплението по чл.172 б,ал.1 от НК е без значение дали се касае за идентичност на всички или на някой от елементите,характеризиращи регистрираната марка “Адидас” и “Найки”.От заключението по експертизата,безспорно се установява,че словния елемент на марката “Адидас” и “Найки”,изобразен на иззетите дрехи е идентичен с този на регистрираните марки “Адидас” и “Найки” ,както и че потребителят може да бъде заблуден и да направи връзка с притежателя на марката,като си създаде погрешна представа за производител или търговец на стоките,т.е.да сметне се касае за оригинални стоки.

Съдът не приема възражението на адв.К.,че липсва основен елемент от състава на престъплението по чл.172б,ал.1 от НК,тъй като законодателят говори за марка-обект на изключително право,а не за знак.Следва да се има предвид,че марката се характеризира с три елемента-знак;стоки,за които е предназначен този знак и притежател на марката и когато знака и стоките,за които е предназначена марката  са идентични,потребителят остава с впечетление,че тази стока е произведена от притежателя на марката.Това обстоятелство е отразено както в заключението по техническата експертиза,така и в разпита на в.л.Л.. В тази връзка е и Решение №85/01.07.2011 год.по ВНОХД №258/2011 год.на Окръжен съд-Ловеч.

От заключението по стоково-икономическата експертиза е установен вида и броя на стоките,както и тяхната пазарна стойност-658,00 лева,към момента на деянието.

От субективна страна подсъдимата е действала виновно,при пряк умисъл,като е съзнавала,че използва в търговската дейност стоки-спортни дрехи с марката “Адидас” и “Найки”,без да има съгласието на притежателя на изключителното право за това използване,т.е.съзнавала е общественоопасния характер на деянието,предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.Този извод на съда се основава на отразеното от подсъдимата в протокола за претърсване и изземване относно произхода на стоката,която предлага за продажба.Именно поради обстоятелството,че стоките са закупени от подсъдимата не от специализиран магазин,а от стоков базар,както и цените на които ги е закупила говорят за съзнаване от нейна страна,че стоките,които закупува и продава с цел печалба,не са оригинални.От друга страна не е оневиняващо обстоятелство това,че подсъдимата няма специални познания относно приликите и разликите между оригиналните и предлаганите от същата стоки и по ЗМГО,тъй като незнанието на закона не оневинява незнаещият го.

Съдът не приема възражението на адв.К.,че извършеното от подсъдимата съставлява административно нарушение,тъй като стоково-икономическата експертиза дава отговор относно размера на сумарната стойност на предлаганите от подсъдимата стоки, който е определен от вещото лице в размер на 658 лева и общия брой на предлаганите за продажба вещи от подсъдимата,което от една страна определя случая като немаловажен,  и в този смисъл,не би могъл да се приеме с оглед обществената си опасност като административно нарушение.

Поради изложените съображения,съдът приема,че подс.Д. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на предстъплението по чл.172б,ал.1 от НК,за което е предадена на съд,квалифицира деянието,призна подсъдимата Д. за виновна и я осъди.

Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещите лица по начначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи.

Причини за извършване на престъплението, съдът намира в несъобразяване от страна на подсъдимата Д.  с установените в страната правила за използване на стоки,носещи защитена търговска марка,както и в желанието й за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

 При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата Д.,настоящата инстанция съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и невисоката обществена опасност на дееца,а от друга страна високата обществена опасност на деянието,свързано с неправомерното използване в търговската дейност на марка,защитена от закона и големият брой на престъпленията от този вид,поради което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 3 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева,която да заплати в полза на държавата,по сметка бюджета на съдебната власт.На основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.Съдът прие,че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи,които да обуславят приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответствува на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На осн. чл.172 б, ал.3 от НК,съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението -12 /дванадесет/ бр. анцузи с поставена марка "Адидас" /от които 7 бр. мъжки анцузи в сиво и черно и 5 бр. дамски анцузи в черно/; 8 /осем/ бр. блузи с дълъг ръкав марка"Адидас" / от които 2 бр. в черно и 6 бр. в синьо/;  7 /седем/ къси панталони с марка "Адидас"/ от които 3 бр. в черно и 4 бр. в зелено/; 1 /един/ бр. потник с марка "Адидас"; и 5 /пет/ бр. блузи с дълъг ръкав с марка "Найк"/ от които 4 бр. в червено и 1 бр. в бяло,които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимата Ц.А.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч сумата от 120,00 лева и по сметка на ЛРС сумата от 268 лева разноски по делото.

Водим от гореизложеното,съдът постанови присъдата си в този смисъл.                       

                 

                        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :