Решение по дело №567/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Б.С. 22.03.2021 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  III наказателен състав, в публичното си заседание на 22 февруари, Две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 567/2020г. по описа на РС-Б.Слатина

За да се произнесе взе предвид следното:

Д.И.Д. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000860/23.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.Враца, с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя, който прави искане за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски.

            Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 11.07.2020г. жалбоподателят управлявал трактор „ТК 80”, с рег.№ ВР 4415 ЕА, в с.А., обл.Враца, по ул.„Г. С.Р.”. В това време, около 10.00ч., в с.А., на същата улица, срещу дом № 15, служителите при РУ-Б.С. – свидетелите И.П.Ц. и Ц.Д.М., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка водача на трактора. Служителите на РУ – Б.С. извършили проверка на документите на водача и на трактора. Направили справка за редовността на документите и установили, че за трактора не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За извършено нарушение по чл.483 от КЗ му бил съставен АУАН № 758189/11.07.2020г. от св. И.П.Ц. – мл.полицейски инспектор при РУ – Б.С., в присъствието на свидетел-очевидец Ц.Д.М. и в присъствието на жалбоподателя.

След това проверяващите установили, при направена справка в ИИС, че тракторът бил със служебно прекратена регистрация  на 24.07.2019г. по чл. 143 ал.10 ЗДвП.

Била образувана преписка в  РУ-Б.С., преписка вх.№ 988/2020г. по описа на РП Б.С.. След кратко разследване с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 28.08.2020 г. решаващата прокуратура е отказала да образува наказателно производство и е прекратила преписката. Установено е, че собственик на трактора е Д.И. ***, който закупил преди около 15 години. Още с регистрацията е  разполагал  с всички други  необходими документи за движението на трактора. За този трактор Д. заплащал необходимите данъци. През 2019г. тракторът се повредил и Д. го ремонтирал известно време. В началото на юли месец 2020г. Д. приключил ремонтирането му и на 11.07.2020г. го изкарал и потеглил с него, за да го пробва дали работи добре. Тогава бил спрян от служителите на РУ Б.Слатина. При извършената проверка  се установило, че Д.И.Д. не е бил уведомяван, че регистрацията на лекия автомобил е прекратена служебно. Липсват  данни Д. да е получил уведомление. Видно от направена справка, на 13.07.2020г. автоматично е възстановена регистрацията на трактора, след като е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Решаващата прокуратура е приела, че престъпление не е налице, тъй като Д. не е знаел, че регистрацията на трактора е била прекратена, поради което липсва субективния елемент за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Като основание за прекратяване е посочена нормата на  чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.

Въз основа на постановлението на РП-Б.С. на 23.09.2020г. било издадено и атакуваното НП. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че: „на 11.07.2020г., около 10.00ч., в с.А., обл.Враца, по ул.„Г. С.Р.”, до дом № 15, управлява колесен трактор „ТК 80”, с рег.№ ВР 4415 ЕА, негова собственост, като МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ, без „ГО“, с което виновно е извършил:

1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 758189/11.07.2020г., НП № 20-0248-000860/23.09.2020г., копие от застрахователна полица „Гражданска отговорност”, представена  от жалбоподателя, на Застрахователно дружество „Евроинс” от 13.07.2020г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 28.08.2020 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, писмо с вх.№ 260664/02.02.2021г. от РУ Б.С., както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.П.Ц. и Ц.Д.М., двамата служители на РУ – Б.С..

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че тракторът е със служебно прекратена регистрация от 24.07.2020г. и от постановлението на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че Д.И.Д. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 11.07.2020г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 24.07.2020г.  

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на трактора, че е прекратена служебно регистрацията на МПС-то му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Към момента на проверката тракторът  е бил с поставени регистрационни номера, разполагал  с всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията, поради което няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице. Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

   На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващият орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар. „маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че само един ден след проверката е възстановена регистрацията на трактора. Освен това от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 Административнонаказващият орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.

 Административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление. 

 НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

 Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя – адв.М.М. да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300.00 лева. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000860/23.09.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.Враца, с което на Д.И.Д. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя Д.И.Д. ***, с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 300.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

         

             

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: