РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Перник, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 88 / 2023 по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО),
образувано по жалба, подадена
ОТ: Р.Д.А.. ЕГН ********** и адрес: ***
със съдебен адрес:***, офис 12
ЧРЕЗ адв. Р.С.Б.,***, тел.
**********
ПРОТИВ: Решение № 631006**** 07.03.2023
г., изх. № 1012-13-9#3 на директора на ТП на НОИ - Перник
С ИСКАНЕ: Да се отмени Решение №
631006**** от 07.03.2023 г., изх. № 1012-13-9#3 на директора на ТП на НОИ -
Перник като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Р.Д.А., като осигурителният му стаж в
Автостопанство „***“ - Перник, положен в периода от 29.07.1985 г. до 06.10.1992
г., общо 7 години, 2 месеца и 7 дни, бъде зачетен за втора категория труд.
Претендира и присъждане на
направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че при постановяване на обжалваното решение
административният решаващ неправилно не зачел придобития от Р.А. трудов стаж
като шофьор на *** и шофьор на *** в Автостопанство „***“ - Перник, положен в
периода от 29.07.1985 г. до 06.10.1992 г., общо 7 години, 2 месеца и 7 дни,
като трудов стаж, положен при втора или по-висока категория труд. Този трудов
стаж бил отразен в трудовата книжка на жалбоподателя, заверено копие от която
той впоследствие представил пред ТП на
НОИ, отчетена и в служебно издаденото УП -13, изх. № 5526-13- 196 от 20.06.2022
от ТП на НОИ - Перник за удостоверяване на осигурителен стаж при прекратен
осигурител. Административният орган неправилно и незаконосъобразно приложил
разпоредбата на чл. 40 от НПОС, която въвеждала ограничение, което изключвала
гласните доказателства като възможност за доказване на осигурителен стаж, но не
ограничава ТП на НОИ - Перник да установи изпълняваните от жалбоподателя
функции, мястото на осъществяването им, вида и модела на МПС, с което е полаган
възложения труд и пр. Това били обстоятелства, които не се вписват в трудовата
книжка и в УП-3, но нямало пречка да бъдат установени с други писмени или
гласни доказателства - в тази посока била трайната съдебна практика. Неправилно
и в нарушение на материалния закон ТП на НОИ - Перник приел, че представените
документи - заповед за възлагане на работа и допълнително споразумение,
издадени от Автостопанство „***“ - Перник нямат доказателствена сила по
отношение категорията труд.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Б., поддържа жалбата и моли съда да постанови
съдебно решение, с което същата да бъде уважена, като бъде отменено решение на
директора на ТП на НОИ и бъдат признат осигурителния стаж на жалбоподателя за
втора категория труд. Излага подобрени съображения в писмени бележки.
Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по рида на чл.80 от ГПК. Подробни
доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ- Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт С., която пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след
като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна –
лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО
преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр.
чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност
на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТПНОИ, счита същата
за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.
Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото
писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички
основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
Със Заявление вх. № 2113-13-842
от 29.08.2022 г. жалбоподателят Р.А. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 696. ал. 2 от КСО - за 15 г. работа при
втора категория труд и навършена определена възраст. Със същото заявление е
декларирала, че не получава друга пенсия и че няма осигурителен стаж, придобит
в друга държава, както и че не може да представи трудова книжка, тъй като била
изгубена.
От приложеното към заявлението удостоверение
обр. УП-13 изх. № 5526-13-196 от 20.06.2022 г. изд. от ТП на НОИ-гр. Перник за
удостоверяване на осигурителен стаж при прекратения осигурител “Струма
автотранспорт“ АД- гр. Перник, се установява, че през периода:
- от м.01.1985 г. до м.05.1985 г. лицето
фигурира в разчетно платежните ведомости само с изплатени суми с
продължителност на трудовия стаж - 00
год. 02 мес. 14 дни;
- от м.08.1985 г. до м.12.1986 г. е заемал длъжността
“шофьор на ***”, с продължителност на трудовия стаж - 01 год. 03 мес. 21 дни
- от м.01.1987 г. до м. 07.1990 г. е заемал длъжността шофьор на ***”, с
продължителност на трудовия стаж - 03
год. 06 мес. 19 дни
- от м.08.1990 г. до м.09.1990 г.
- заемал длъжността “шофьор на ***” с продължителност на трудовия стаж 00 год.
02 мес. 00 дни,
- от м.10.1990 г. до м.10.1992 г.
- е заемал длъжността шофьор на ***”, с продължителност на трудовия стаж 02 год. 00 мес. 03 дни,
В забележка е записано, че “ в
разчетно – платежните ведомости няма данни за начална и крайна дата на
трудовото правоотношение; няма данни за тонажа на автомобила“.
От заповед № 216/09.02.1987г. се
установява че Р.Д.А. е преназначен в Автостопанство „***“ Перник от длъжност
„шофьор на ***“ на длъжност „шофьор на ***“.
От допълнително споразумение от
02.11.1989г. към трудов договор № 91/25.07.1985г. се установява, че Р.Д.А. е
заемал длъжността шофьор на ***”, с трудов стаж от 4 г., 3 м. и 00 д. с
основано трудово възнаграждение от 225 лв. при 3 % клас за прослужено време над
3 г. трудов стаж и условия на труд – категория I добавка 15.00 лв.
С констативен протокол №
КВ-5-13-01196645 от 16.09.2022 г., контролните органи при ТП на НОИ гр. Перник,
след извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване са посочили
периоди, които не зачитат за осигурителен стаж на лицето, поради навнесени
авансови осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице ЕТ „ Р.А.-***.
Видно от декларация с вх. №
2113-13-842#2 от 07.11.2022 г. - Р.Д.А. е декларирал, че в “Струма
автотранспорт” АД гр. Перник, кл. Б.** е работил като шофьор на “***-самосвал”
и освен представените заповеди не разполага с други документи за този период.
Декларира също, че не е внасял допълнително осигурителни вноски, като
самоосигуряващ се за незаверените от контролните органи периоди, описани в
констативния протокол и че в едномесечен срок ще представи уд. обр. УП-3 от “***”
ЕООД-гр. София и от БК “***” със заверка за категория труд. В този срок по
служебен път е постъпило само уд. обр. УП-3 с изх. № 2_741 от 17.11.2022 г.
изд. от БК „***“ ООД (вх.№2113-13-842#3 при ТП на НОИ-гр. Перник от 01.12.2022
г.) от което се установява, че Р.Д.А. има осигурителен стаж на длъжност „шофьор
на товарен автомобил 12 и повече тона“ за времето от 12.05.2010 г. до
17.11.2022 г.
След извършена преценка на
събраните по преписката документи, данните от информационната система и
регистрите на НОИ и допълнително събраните такива е постановено Разпореждане № 631006****/22.12.2022г.
година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което на основание чл.69в,
ал.1 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотив, че към датата на заявлението за пенсия 29.08.2022 г. лицето Р.Д.А.
има навършена възраст 58 год. 10 мес. и 23 дни и по представените документи и
данните от информационната система/регистрите на НОИ зачетен от 01.03.1981г. до
28.08.2022г (вкл.) следния осигурителен стаж: Осигурителен стаж от втора
категория труд - 13 год. 06 мес. 08 дни Осигурителен стаж от трета категория
труд - 22 год. 04 мес. и 19 дни. Общ осигурителен стаж превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд 39 год. 03 мес. и 14 дни. Административния орган
посочил, че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на втора категория труд на основание чл.69б, ад.2 от КСО, тъй като Р.Д.А.
нямал изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж от втора категория
труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж
и възраст, а има 13 год. 06 мес. и 08 дни. Приложените от Р.Д.А. - заповед и
допълнително споразумение издадени от Автостопанство „***” - гр.Перник не носели
доказателствен сила, за да може стажът
му за периодите от м.01.1985г. до
м.05.1985г. е продължителност - 00 год. 02 мес. 14 дни, без отразена длъжност,
от м.08.1985г. до м.12.1986г. с продължителност - 01 год. 03 мес. 21 дни и от
м.08.1990г. до м.09.1990г. - 00 год. 02 мес. 00 дни, на длъжност “шофьор на ***",
от м.01.1987г. до м. 07.1990г. с продължителност - 03 год. 06 мес. 19 дни и от
м.10.1990г. до м.10.1992г. - 02 год. 00 мес. 03 дни, да бъде зачетен от втора
категория труд. Поради тази причина осигурителния му стаж за тези периоди бил
зачетен от административния орган за трета категория труд.
С Жалба вх. № 1012-13-9 при ТП на
НОИ гр. Перник от 07.02.2023 г.,
допълнена с молба вх. № 1012-13-9# 1 при ТП на НОИ гp. Перник от 10.02.2023 г. подадена срещу Разпореждане
№ 631006**** от 22.12.2022 година на
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с която са оспорени фактическите и
правни изводи на административния орган досежно категорията труд за
прослужените 7 г., 2 м., и 7 дни на длъжността „шофьор“ включващ времето от
м.01.1985г. до м.10.1992г.
С Решение № 631006**** от 07.03.2023
година директорът на ТП на НОИ- Перник приел за неоснователна жалбата на Р.Д.А.
срещу Разпореждане № 631006**** от 22.12.2022 година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и
е отхвърлил същата, тъй като приложените към преписката документи относно
длъжността и категорията труд на жалбоподателя не представлявали годни
доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Представените от лицето заповед и
допълнително споразумение към трудов договор, както и приложените към жалбата
копие на трудова книжка и декларации с посочване на обстоятелства относно вида
и тонажа на управлявания товарен автомобил не можели да се приемат, като
доказателство за положен осигурителен стаж от съответната категория, в случая
втора. Липсвали каквито и да било документи и доказателства, че жалбоподателя е
бил шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече топа, за да се зачете трудът
му като такъв от втора категория по т.53а от ПКТП (отм.). Обстоятелството, че в
допълнителното споразумение фигурирал запис, че лицето е получавало
допълнително възнаграждение за условия на труд I-ва категория не било
равнозначно на издаден документ за осигурителен стаж от съответната категория,
още повече, че съгласно отменения ПКТП трудът на шофьори на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона бил от втора категория, а не от първа. Следва
да се отбележи също така, че „шофьор на *** самосвал“ не означавало автоматично
шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, тъй като съществували
различни модели и модификации, които били с товароносимост под 12 тона.
Срещу това решение е подадена Жалба с вх. 1012-13-9#5
от 23.03.2023 година по описа на Административен съд- Перник, във връзка с
която е образувано настоящото производство.
От показанията на св. Д.Г.К. се
установява, че се позна с жалбоподателя от много години. В периода от 1985г. до 1987г. бил
началник на Автобаза – Б.**. През този период работил с жалбоподателя Р. като
заемал длъжността шофьор на автомобил „*** Европа“ и „*** 5111“, които били с
товароносимост над 12 тона. Предназначението на тези автомобили бил превоз. ***ите
били използвани за строежа на язовира в гр. Б.** превозвали глина, с която се
правила язовирната стена и превоз на асфалт за асфалтиране на улици.
От показанията на св. Г.И.Г. се
установява, че били колеги шофьори в Автостопанство – Б.** от 1984-85г. до
закриването на автостпанството. Той управлявал *** с ремарке, а Р. ***. ***а ги
водели 13 тона, а ***та 9 тона плюс ремаркето 8 тона или общо 17 тона. По
документи така било на справките и пътните листи така отбелязвали. Всеки
управлявал определен автомобил на който бил зачислен. През това време те
назначаваха на един автомобили, после на друг.
От допуснатата и приета, като не
оспорена от страните по делото съдебно автотехническа експертиза се установява,
че през годините на производство от 1989
до 2012 за марката *** модел 55111 и от 1946 до 1994 за моделите от марката ***
търпят съвсем малки и незначителни корекции в частта товароподемност. Промените
се свеждат до промяна на двигател, разход на гориво и трансмисия посочените
товарни автомобили са с минимално общо тегло за: марка: ***, модел: 55111-17
400 кг модели от марка ***: 14 000 кг. Технически
е възможно да се променят техническите характеристики на процесиите товарни
автомобили в частта им товароносимост и собствено тегло, но в данните по делото
няма такава информация. Няма налични данни в проверената литература за
съществуването на товарен автомобил с марка: ***, модел: 1128 и вещото лице
приема, че такъв не съществува.
При така установените по делото
фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО
задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно
чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.117, ал.3 от КСО. В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен.
Предмет на съдебния контрол в
рамките на настоящото съдебно производство е Решение № 631006**** от 07.03.2023
година, което е издадено от директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Перник, който съобразно разпоредбата на 117 ал.3 в
едномесечен срок от получаване на жалбите или исканията следва да се произнесе
с мотивирано решение. Въз основа на това следва да се направи извод, че именно
ръководителят, в лицето на директора на териториалното поделение на Национален
осигурителен институт- Перник се явява териториално и материално компетентен да
издаде съответното решение, с което е отхвърлил жалбата на жалбоподателя,
респективно е потвърди оспореното разпореждане на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице
основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в
предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи,
посочени в чл.59, ал.2 от АПК и съставляващи съвкупността от изисквания за
външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на
волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така
и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът
счита, че не е налице хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.
При издаване на оспорения
административен акт изцяло са спазени и административнопроизводствените
правила, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Спорът в настоящият случай свързан
с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Р.А. за спорните
периоди: от м.01.1985 г. до м.05.1985 г. лицето фигурира в разчетно платежните
ведомости само с изплатени суми с продължителност на трудовия стаж - 00 год. 02 мес. 14 дни; от м.08.1985 г. до
м.12.1986 г. е заемал длъжността “шофьор на ***”, с продължителност на трудовия
стаж - 01 год. 03 мес. 21 дни; от м.01.1987 г. до м. 07.1990 г. е заемал длъжността шофьор на ***”, с
продължителност на трудовия стаж - 03
год. 06 мес. 19 дни; от м.08.1990г. до
м.09.1990 г. - заемал длъжността “шофьор на ***” с продължителност на трудовия
стаж 00 год. 02 мес. 00 дни; от
м.10.1990 г. до м.10.1992г. - е заемал длъжността шофьор на ***”, с продължителност
на трудовия стаж 02 год. 00 мес. 03 дни,
Не се спори по делото, а и видно
от представените по делото писмени доказателства Р.А. за периода от м.01.1985г.
до м.10.1992г. е работил на длъжността "шофьор" в „Струма
автотранспорт“ АД – Перник. Видно от представените по делото удостоверения изх.
№ 5526-13-196/20.06.2022г. и №
5526-13-195/20.06.2022г., издадени на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 (т.
1 и/или т. 3) от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник въз основа на ведомостите за заплати, съхраняващи се в Регионален
архивен център при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, за периода от м.01 до м.05 1985 г.
лицето фигурира в разчетно - платежните ведомости само с име и изплатени суми,
в разчетно - платежните ведомости няма данни за начална и крайна дати на
трудовото правоотношение, няма данни за тонажа на автомобила.
Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според
третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. При несъответствие между записванията в изплащателните
ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна
книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в
изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от
съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. В настоящия случай в трудовата
книжка и във ведомостите няма записване кандидатстващият за пенсия, за
посочения период да е работил като шофьор на автомобили с товароподемност над
12 тона, вид *** и/или *** Европа. Поради това не може да се направи
законосъобразен извод, че Р.Д.А. е упражнявал труд по т. 53а от ПКТП (отм.) и
т. 63б от ПКТП/отм. /.
В тежест на лицето, което иска да
установи че е работило при условията на втора категория труд, е да представи
екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат
доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 от НПОС. В случая А. не е доказа нещо
различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официалните документи,
а именно във ведомостите, трудовата книжка, удостоверения обр. УП-3, нито че
трудовите му функции са били идентични с тези на шофьор на товарни автомобили с
товароподемност над 12 и повече тона. Такива данни не се съдържат в посочените
писмени доказателства. Освен това данните посочени в приложените официални
документи изцяло се потвърждават и от изложението от длъжностното лице издало
удостоверение обр. УПИ-13, което в забележка е отбелязало, че за спорния период
за товарните автомобили марка "***" и „***“ не е записана
товароподемност – няма данни за тонаж на автомобила. Макар в съдебното производство да се събраха
гласни доказателства, съгласно трайната съдебна практика не следва да бъдат кредитирани
относно показанията на разпитаните свидетели за товароподемността на
управляваните „***“ и „***“, при липса на други писмени данни за тези
обстоятелства. Аналогично съдът не следва да кредитира и заключението на вещото
лице, тъй като липсват други писмени данни за товароподемността на
управляваните от Р.А., като шофьор автомобили. Ето защо осигурителният стаж за спорния период
правилно е зачетен от административния орган като такъв от трета категория по
т. 66 от ПКТП (отм.).. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, обективирана в множество решения - Решение № 6206 от 23.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2002/2022 г.; Решение № 4833 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1896/2021 г.; Решение № 15587 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2019 г.,
и др.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са
постановени съобразно материалноправните разпоредби, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски съгласно чл.143, ал.1 от АПК има ответникът. Същият своевременно е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На
основание чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от
изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
подадена от Р.Д.А. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Решение № 631006**** 07.03.2023 г., изх. №
1012-13-9#3/07.03.2023г. на директора на
ТП на НОИ – Перник.
ОСЪЖДА Р.Д.А.. ЕГН ********** и адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Перник на сумата от 100.00 лв. /сто лева/ представляваща
сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/