РЕШЕНИЕ
№ 1738
Кюстендил, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
Членове: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА канд № 20247110600412 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София (РД София) към Главна дирекция „Контрол на пазара” (ГДКП) при Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез юрисконсулт А. Д., срещу Решение № 125/06.06.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 516/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № 001479/06.02.2023 г. С посоченото наказателно постановление на „Вили Лукс Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 127, ал. 2 от същия закон. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Директорът на РД София към ГДКП при КЗП не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
„Вили Лукс Инвест” ЕООД, чрез адвокат В. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Вили Лукс Инвест” ЕООД е ангажирана за това, че на 27.10.2022 г. в стопанисвания от същото офис за поръчка на дограма, находящ се на адрес: [населено място], [улица], в който се предлагат за продажба, доставка и монтаж щори, дограма, сенници и комарници, по размер на потребителя, няма регистър на предявените рекламации. Нарушението е установено при проверка, извършена на същата дата от служители на КЗП, във връзка с постъпила в КЗП жалба относно рекламация на стоки, закупени от дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2758307/27.10.2022 г. С констативния протокол е указано на 04.11.2022 г. в 13:30 ч. управителят на дружеството или упълномощено от него лице да представи на адреса на РД София в [населено място] регистър на предявените рекламации. На посочената дата, видно от Протокол за проверка на документи № К-093400/04.11.2022 г., е представено копие от регистър на предявените рекламации, започнат на 10.01.2022 г. На 06.01.2023 г. срещу дружеството е съставен Акт № 001479 за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП – за това, че на 27.10.2022 г. в проверения обект няма и не се поддържа регистър на предявените рекламации. Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, както и НП № 001480/06.02.2023 г. за нарушение от дружеството по чл. 47, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство е нарушен принципът ne bis in idem, както и че административното нарушение не е доказано, и е отменил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Неправилен е изводът на районния съд за нарушаване на принципа ne bis in idem. С приемането на ЗПЦСЦУПС (обн., ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) е изменен ЗЗП, като регламентацията на рекламациите в последния вече касае само услугите (рекламациите на стоките са уредени в ЗПЦСЦУПС). Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗЗП (изм., ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) потребителят има право да предяви рекламация на услуга, когато тя не съответства на договора, пред търговеца или упълномощено от него лице. В чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е посочено, че търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4 (съгласно същата приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца; рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата; правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя). Според § 13, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП „услуга” е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС продавачът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 (съгласно ал. 3 приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача; рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката; правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя).
В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно актът и наказателното постановление следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство. От описанието на нарушението в процесните АУАН и НП не става ясно дали дружеството е санкционирано за това, че не поддържа регистър на предявените рекламации на предоставяните от него услуги или за това, че не поддържа регистър на предявените рекламации на продаваните от него стоки. В акта и наказателното постановление е посочено, че проверката в процесния обект е извършена във връзка с постъпила в КЗП жалба относно рекламация на закупени стоки от „Вили Лукс Инвест” ЕООД, както и че дружеството предлага за продажба щори, дограма, сенници и комарници, по размер на потребителя, като извършва и доставка и монтаж на същите. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на санкционираното дружество, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, поради което представлява съществено нарушение на процедурата по издаването му и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на КЗП не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/06.06.2024 г., постановено по АНД № 516/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |