р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 25.01.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1968 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-006497 от 03.01.2018 година
на ***, с което на основание чл. 179 ал. ІІ предложение ІІ от ЗДвП на Д.П.А. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 23 ал. І от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично и с *** *** П. ***. Последният
счита, че липсват безспорни доказателства за виновно поведение от страна на
доверителя му както и за допуснати нарушения от страна на наказващият орган.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, както и да бъдат присъдени разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с изх. № 316000-35269 от 25.09.2020
година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено
като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокс копие Заповед № 8121з – 952 от
20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи е, че
началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 15.12.2017 година, на
жалбоподателя Д.А. бил съставен акт за административно нарушение за това, че на
същата дата в 17:35 часа, в град Плевен, като водач на лек автомобил „***“ с
регистрационен № ***, на кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в
посока магазин „***“, поради неспазване на необходимата дистанция от движения
се пред него лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, управляван от ***,
който внезапно намалил скоростта си, се ударил в него и така предизвикал
настъпването на ПТП с материални щети - нарушение по чл. 23 ал. І от ЗДвП.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатация и изготвеният на мястото на произшествието протокол за ПТП, на 03.01.2018 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
акт за установяване на административно нарушение № 6497 на ***; Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № В-6376 от 2017
година на Районна прокуратура - Плевен; наказателно постановление №
17-0938-006497 от 03.01.2018 година на ***; справка за нарушител на името на
жалбоподателя Д.П.А.; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра
на вътрешните работи и копие от протокол за ПТП № 1693701 от 15.12.2017 година.
В подкрепа на възприетата то съда фактическа обстановка
са и показанията на двамата полицейски служители С.С. и К.П., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
Показанията на горните свидетели
установяват и това, че на посочената в акта дата били сигнализирани от дежурния
при ОДП - Плевен за настъпило пътно транспортно произшествие в кв. „***“ по
време на дневната смяна. Когато пристигнали на мястото, след започване на тяхната смяна от 19:00 часа
до 06:00 на 16.12.2017 година, произшествието било отдавна приключило. На място
установили автомобилът, управляван от жалбоподателя, а другият автомобил бил
напуснал мястото на произшествието. След като провели разговор с жалбоподателя
и той им съобщил номера на другото МПС, *** издирили собственика му. Докато му
се обадят, той вече се върнал на мястото на произшествието. Тогава възникнал
спор относно това кой е управлявал автомобила на жалбоподателя, като
пострадалият водач твърдял, че автомобила „***“ бил управляван от един водач, а
жалбоподателят твърдял, че е управлявал неговия син. Тъй като същите заявили,
че преди произшествието са посетили бензиностанция „***“, *** се върнали и
прегледали записите от камерите. Установило се, че в действителност автомобила
е бил управляван от сина на жалбоподателя, който бил употребил алкохол. Същия
бил изпробван с техническо средство и му бил съставен акт, който подписал.
На жалбоподателя пък съставили акт
за това, че като водач на автомобил движещ се зад друг, не спазил необходимата
дистанция и предизвикал настъпването на ПТП, с което нарушил разпоредбата на
чл. 23 ал. 1 ЗДП.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се
налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на
произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да
ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект,
извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да
опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с
неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които
са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
Събраните по делото гласни
доказателства, обективирани в показанията на разпитаните свидетели установяват
по несъмнен начин, че пътно транспортното произшествие е настъпило около 17:35
часа, както и че същото било посетено от *** около час и половина след това, а
именно около 19:00 часа. Несъмнено установено е и обстоятелството, че при
пристигането на *** другият автомобил липсвал от произшествието, което
самоволно напуснал. Безспорен е и факта, че
именно този автомобил бил управляван от водач , употребил алкохол, което самите контролни
органи установили впоследствие чрез изпробването му с надлежно техническо
средство.
При горните факти остава неизяснено
обстоятелството чия е вината за настъпването на пътно транспортното
произшествие. Липсата на доказателства в тази насока / няма преки очевидци на
станалото/ внася основателно съмнение в изводите на наказващият орган за
виновно поведение от страна на санкционираният водач в лицето на жалбоподателя.
Този извод обаче остава недоказан за въззивната инстанция. При липсата на
доказателства в тази насока, тежестта за събирането на които е върху административнонаказващият
орган не може да се приеме, че е настъпило ПТП по смисъла на ЗДП по вина на
жалбоподателя в резултат на неизпълнение именно на нормата на чл. 23 ал. 1 ЗДП,
тъй като фактическата обстановка във връзка с това събитие остава неизяснена.
По тази причина не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 23 ал. 1от ЗДвП, респ. да се налага наказание на основание
чл. 179, ал. 2 предложение второ от
ЗДвП.
При така приетото за установено от
фактическа и правна страна съдът прие, че липсват доказателства за извършено
виновно деяние от страна на жалбоподателя. Наказателното постановление е
издадено в разрез с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият
орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт
само при наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на
конкретния субект на административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът
намери така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба от Д.П.А. ***, ЕГН **********
против Наказателно постановление № 17-0938-006497 от 03.01.2018 година на ***
за основателна. Наказателното постановление е издадено при липса на задълбочено
изследване от страна на наказващият орган на спорните обстоятелства по
преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН.
В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде отменено изцяло.
По така направеното искане за
присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително
следва да бъдат присъдени разноски за ***ско възнаграждение и направените други
разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК и разноски се дължат тогава когато са направени. В
случая е представено пълномощно / лист 19 от материалите по делото/, в който е
отразено, че предоставената помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38
ал. 1 от закона за ***урата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал.
2 от Закона за ***урата, в случаите на предоставена безплатна правна помощ
алинея първа на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, ***ът или ***ът от Европейския съюз има право на ***ско
възнаграждение. За уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна
помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Тези
предпоставки в случая са налице. В полза на *** Д.П. следва да бъде присъдено
възнаграждение към минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ***урата,
а именно 300 лв. В този смисъл ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен,
представлявана от *** *** следва да бъде осъдена да заплати на *** *** П. , ПлАК сумата от 300 лева,
представляваща направените по НАХД № 1968/2020 година по описа на РС Плевен за
процесуално представителство на Д.П.А. ***, ЕГН **********.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-006497 от 03.01.2018 година на ***,
с което на основание чл. 179 ал. ІІ предложение ІІ от ЗДвП на Д.П.А. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 23 ал. І от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38 АЛ. 2 ОТ Закон за ***урата във вр. чл. 36 от същия
закон ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от *** ***
ДА ЗАПЛАТИ на *** *** С.П., ПлАК, ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща направените по НАХД № 1968/2020 година по описа на РС Плевен за
процесуално представителство на Д.П.А. ***, ЕГН **********.
Решението може да се обжалва в 14
дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: