Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 52 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.27,
ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка
с чл.166, ал.3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.Г.К. с ЕГН ********** и
адрес: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4130
от 03.10.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Твърди се, че същият е неправилен и незаконосъобразен и се моли за
неговата отмяна.
В допълнителна молба с вх. № 844/06.03.2020 г. /л.70 и
сл./ К. оспорва правомощията на заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ да издаде обжалвания акт. Навежда доводи за недостатъчна
мотивираност, доколкото в него не е посочено въз основа на кое от заявленията
за подпомагане се издава, тъй като тя е кандидатствала за подпомагане по три
схеми и мерки, а именно: 1. Схема за единно плащане на площ; 2. Схема за
национални доплащания на хектар земеделска земя; 3. Плащания за природни
ограничения на земеделски стопани в планински райони. Оспорва да е получила плащане,
представляващо финансово подпомагане. Твърди, че представените от ответника
уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за
кампании са създадени за доказване на изгодни нему факти и обстоятелства, но не
отразяват истинското положение и не са й съобщени. Отново моли за постановяване
на решение, с което да бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания АУПДВ и
да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Прилага Договор за правна
защита и съдействие от 12.11.2019 г., от който е видно, че е упълномощила
адвокат, който безплатно да осъществява процесуално представителство по делото,
и списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, жалбоподателката – редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М. П., моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Моли за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката.
Административен съд – Перник, като направи анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателката Д.Г.К. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона
за подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 599125 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 14.05.2013 г. Д.К.
подала Заявление за подпомагане 2013 с УИН 1407061335839 /л.22 и сл./, с което
поискала финансово подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема
за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащане за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони /НР1/. По това заявление са извършени
административни проверки, приключили с липса на данни за несъответствия.
По мярка 211 „Плащане за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ /НР1/ на
жалбоподателката били изплатени следните суми по години:
- 2163,70 лв. – за първата
година от ангажимента, по подадено Заявлене с УИН 1407061335839 /л.22 и сл./ за Кампания 2013;
- 2761,20 лв. – за втората
година от ангажимента, по подадено Заявлене с УИН 1428051437687 за Кампания 2014.
Горното е видно от
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2013 с изх. № 02-140-6500/1201
от 12.08.2014 г. и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2013 с
изх. № 02-140-6500/2521 от 26.09.2015 г.,както и от извлеченията от
ел.разплащателна система СЕБРА. От последните се установява, че на 14.12.2013
г., с два броя платежни нареждания по банковата сметка на жалбоподателата е
преведена и получена сума в размер на 2163,70 лв., представляваща финансово
подпомагане по мярка 211 за Кампания 2013 г., а на 18.12.2014 г. отново с два
броя платежни нареждания по банковата й сметка е преведена и получена сумата от
2761,20 лв., представляваща финансово подпомагане по мярка 211 а Кампания 2014.
Общата изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ е 4924,90 лв.
Съгласно изискването на
чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
/Наредба № 11 от 03.04.2008 г./ жалбоподателката като кандидат за подпомагане,
следвало да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
На 15.06.2015 г. К. подала Заявление за подпомагане 2015 с УИН 1401071541337, в което не отбелязала по
кои схеми и мерки, желае да бъде подпомогната. Не потвърдила и желанието си да
получи финансиране по мярка 211 „Плащане за природни ограничения на земеделски
стопани в планински райони“ /НР1/. При въвеждане на данните в ИСАК, както и в
декларацията към заявлението за подпомагане от същата дата, подписвайки
документите вписала и отбелязване „отказвам се“.
След извършване на
административни проверки на осн. чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ било прието, че К. не е заявила участие по
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ за Кампания 2015 г.
С Писмо изх. № 01-6500/4130
от 09.07.2019 г. заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ уведомил Д.К.,
че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция открива производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване на
многогодишен ангажимент. В него административният орган изложил фактическите
обстоятелства, въз основа на които приел, че са налице основания за това -
незаявено участие по мярка 211 за Кампания 2015. Вписал, че К. дължи
възстановяване на сумата от 3693,68 лв., представляваща 75% от
получената субсидия по мярка 211, тъй като е прекратила участие в нея след
втората година от поетия ангажимент.
Писмото било получено от
адресата на 23.07.2019 г. На 31.07.2019 г. Д.К. подала Възражение вх. №
01-6500/4130 от същата дата, с което оспорила изложените в него аргументи и
фактически констатации и възразила срещу откриването на производството по
издаване на АУПДВ.
Административният орган
разгледал възражението на К. и издал процесния АУПДВ № 01-6500/4130≠2 от
03.10.2019 г. С него изключил от подпомагане Д.Г.К. и издал срещу нея акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на 3693,68 лв. /три хиляди
шестстотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляващ
75% от общата изплатена сума по Мярка 211 за Кампании 2013 и 2014 на основание
чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
От правна страна:
Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4130 от
03.10.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
е подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, с който се засягат
права и законни интереси на жалбоподателката Д.К.. Той й е съобщен на
08.11.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на 15.11.2019 г. – т.е. в
14-дневния срок, предвиден от разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК.
С оглед на горното, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
АУПДВ № 01-6500/4130 от 03.10.2019 г. е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, а именно: Петя
Димитрова Славчева – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по
делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена на основание на чл.20, т.2
и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11,
ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, и Решение на УС на ДФ
„Земеделие“ по т.6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. изпълният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на П. Д. С. – заместник-изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ правомощие да издава и подписва актове за прекратяване на
многогодишни ангажименти по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“, както и да издава и подписва АУПДВ
по същата мярка.
Установяването на публичните вземания, според чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл.27,
ал.3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз,
като по силата на ал.5 от чл.27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция
/РА/, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК.
Горните разпоредби налагат извод, че за да е
законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за
събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките,
или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. По
делото е установено, че на жалбоподателката са изплатени сумите 2163,70 лв. – финансово подпомагане по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“
за Кампания 2013 г. и 2761,20 лв. – финансово подпомагане по същата мярка за
Кампания 2014, или общо: 4924,90 лв. Подлежащите на връщане 75%, съгласно
чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., са на стойност 3693,68 лв.
/три хиляди шестстотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/.
За да има основание за връщане на посочената сума трябва да е отпаднало основанието
за плащане и тя да се явява недължимо платена. В случая, определеното в АУПДВ
публично задължение е обосновано с допуснато нарушение на изискванията на чл.4,
ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., изразяващо се в неподаване на
заявление за подпомагане от страна на жалбоподателката с декларирана мярка 211
за Кампания 2015. Процесният АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила
административен акт, какъвто би бил Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент. Напротив, от представените по делото писмени
доказателства се установи, че с него е извършена констатация за неизпълнение на
законоустановени изисквания, представляващо основание, по силата на чл.14, ал.1
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., да се изключи жалбоподателката от подпомагане
по същата наредба и да се задължи да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратила участието си.
С АУПДВ № 01-6500/4130 от 03.10.2019 г. е пристъпено
направо към удържане на публично държавно вземане без същото да е установено с
влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по
размер. Това налага извода, че в хода на производството по издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: административният орган
не е изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях,
съгласно чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган не е събрал
доказателства за издаването и влизане в сила на административен акт, въз основа
на който да е възникнало публично вземане на ДФ „Земеделие“ спрямо
жалбоподателката.
Съгласно чл.27, ал.5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа
на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Вземанията на РА, които възникват въз основа на договор, са частни
държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
Производството в случая е проведено по реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично
вземане на ДФ „Земеделие“ - РА спрямо жалбоподателката, произтичащо от неизпълнение
на задължения по чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Според
чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т.н. За бъде издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане от тази категория, РА следва
да установи по безспорен и категоричен начин, че е налице: недължимо платени
или надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно
усвоени средства по никоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които
са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. В случая това не е направено.
В процесния АУПДВ № 01-6500/4130 от 03.10.2019 г. заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ не се позовава на издаден административен акт
относно произхода на задължението на жалбоподателката, а на писмото, с което
последната е уведомена за откритото срещу нея производство по издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Въпреки указанията на съда
относно доказателствената тежест, по делото не са представени доказателства да
е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишния
ангажимент на Д.К. по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, с което би възникнало основание за връщане
на сумата, получена като финансово подпомагане.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. в
случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Тези актове, наред с актовете по
чл.26, ал.1, т.3 от същата Наредба са индивидуални административни актове и
полежат на съдбен контрол по реда на АПК /Тълкувателно решение № 8/11.12.2015
г. на ВАС по т.д. №1/2015 ОСС І-ва и ІІ
– ра колегия/.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспореният
АУПДВ е издаден без да са установени релевантните за упражненото правомощие
факти и обстоятелства, относно възникването на вземането. Не е установен влязъл
в сила административен акт, обуславящ вземането на ДФ „Земеделие“ – РА за
връщане на платено финансово подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на
негови нормативни или договорни задължения след изплащането й. При липса на
доказателства за прекратяване на многогодишния ангажимент, съответно липса на
влязъл в сила административен акт по чл.33, ал.1 от Наредба № 9 /03.04.2008 г.
издаването на оспорения акт за установяване на вземане за връщане на получено
по договора финансово подпомагане, като публично такова, се явява в нарушение
на материалния закон.
Мотивиран от горното, съдът намира оспорения АУПДВ №
01-6500/4130 от 03.10.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен.
Жалбоподателката е направила искане за присъждане на
направените по делото разноски. С оглед извода относно изхода на делото същото
следва да бъде уважено. От Разписка № 0200010322694537 се установява, че К. е
внесла държавна такса от 10,00 лв. /десет лева/. Видно от Договор за правна
защита и съдействие от 12.11.2019 г., във връзка с обжалването на процесния
АУПДВ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, й е била
оказана безплатна правна защита и съдействие. Съгласно чл.38, ал.2 от с.з, в случаите
по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Предвиденият от такъв, изчислен според
изискванията на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
488,56 лв. /четиристотин осемдесет и осем лева
петдесет и шест ст./.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4130 от
03.10.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски
в размер на 498,56 лв. /четиристотин деветдесет
и осем лева петдесет и шест ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ:/П/