Решение по дело №133/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 266
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20222120200133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № К21_147-F620281 от 28.10.2021 г., издадено от директор дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС за извършено нарушение на 125, ал. 5 вр. ал. 2 ЗДДС е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 8016,40 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита,
че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че нарушението не е
доказано. Намира, че липсва състав на нарушение, тъй като фактурата е отразена. Излага, че
не са описани в пълнота обстоятелствата на нарушението. Счита, че неправилно е
определена санкционната норма. Сочи, че няма непогасени задължения. Акцентира върху
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган - директор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:

1
От фактическа страна:
Свидетелят Б.Г. участвал в извършването на проверка за установяване на факти и
обстоятелства по отношение на дружеството жалбоподател. В хода на проверката
проверяващите се запознали с фактура № **********/22.10.2020г. с данъчна основа от 40
082 лв., получател – контрагент от Италия (***), за извършена вътреобщностна доставка. На
проверяващите били предоставени CMR към фактурата и потвърждение от клиента за
получените стоки. При извършена проверка на подадената VIES-декларация за месец
октомври 2020г. се констатирало, че фактурата не е отразена. При тези обстоятелства св. Г.
съставл на дружеството жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 2 от
ЗДДС. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Г. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се
споделят доводите на жалбоподателя за непълно описание на нарушението. Съгласно чл.
182, ал. 1 от ЗДДС на наказание подлежи регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. В
случая са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно – неотчитане на
конкретна фактура в регистъра по чл. 125, ал. 2 вр. ал. 5 от ЗДДС. По този начин е посочен и
срокът, до който е следвало да се отрази фактурата – този по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а
именно 14-то число на месец ноември 2020г. Т.е. всички относими обстоятелства са описани
2
в пълнота, вкл. и изпълнителното деяние - бездействие, „неотразяване“.
В чл. 125, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че регистрираното лице, което е извършило за
данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна
операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на
друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация
за тези доставки за съответния данъчен период. Според чл. 125, ал. 5 от ЗЗД посочената
декларация се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася. Съгласно пар. 1, т. 44. от ДР на ЗДДС "VIES декларация (Value Added Tax
Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС)" е
обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между
държавите членки. От анализа на тези норми може да се направи извод, че става въпрос за
декларация, която е различна от справката-декларация по ЗДДС (тази по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС) и регистрите към нея (дневници за покупки и продажби), която е предвидена за
специфичен вид доставки – вътреобщностни (по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - доставката
на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице,
или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил
идентификационния си номер по ДДС на доставчика). По арг. от чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗДДС ставката на ДДС е 20 на сто и за вътреобщностните доставки на стоки. В случая
актосъставителят с показанията си установява, че в рамките на друга проверка са
констатирани всички елементи на вътреобщностна доставка на 22.10.2020г. за сумата от 40
082 лв., на регистрирано лице в Република Италия. Т.е. за жалбоподателя е възникнало
задължението по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, което не е изпълнено в срока по чл. 125, ал. 5
ЗДДС. Както се посочи – става въпрос за различно задължение от подаването на справки
декларации и отчетни регистри към тях, поради което не следва да се обсъждат доводите на
жалбоподателя, свързани с включването на доставката в дневника за продажбите.
След като издаденият данъчен документ – фактура от 22.10.2020г., не е отразен в
съответния регистър за месец октомври 2020г. – VIES декларация за периода, това е довело
до определяне на данъка в по-малък размер, поради което е извършено нарушение на чл.
182, ал. 1 от ЗДДС, като е определена и правилната санкция - със ставката от 20 % върху
сумата от 40 082 лв., а именно: 8016,40 лв. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че
става въпрос за доставка с нулева ставка, поради което тези негови възражения се приемат за
неоснователни.
Към настоящия случай не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушения на
ЗДДС касаят отчетността на търговците и пряко засягат фиска, поради което не могат да се
квалифицират (особено при избягване плащането на данък в размер от 8016,40 лв.) като
маловажни.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
3

Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и
присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К21_147-F620281 от 28.10.2021 г.,
издадено от директор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на „**“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на 125, ал. 5 вр.
ал. 2 ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 8016,40 лв.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4