№ 1592
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. С.
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501967 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52778 от 1.08.2022 г.,
депозирана от И. С. И., С. С. Б., М. С. Б., К. А. М. и М. А. М., чрез адв. Б. Б.
срещу решение № 2248 от 7.07.2022 г., постановено по гр. д. № 9695/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите иск срещу И. С. И., за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с
идентификатор № 10135.4501.1414, находящ се в гр. Варна, р-н „****“, с. о.
„***“ с площ от 2295 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори № №
10135.4033.8; 10135.4033.14; 10135.4021.54; 10135.4501.9569;
10135.4501.1413, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност
на първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Счита, че ответникът не е доказал упражняването на
давностно владение от 8.08.2008 г. по датата на предявяване на иска. За
неправилен намира извода на съда, че съседните имоти са оградени общо с
една ограда. Позовавайки се на заключението вещото лице намира, че между
двата имота е имало обективирана имотна граница. Счита, че е налице
1
противоречие между свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели относно датата на ограждане на имота и започване на
строителството в имота, респ. за момента на установяване на владение.
Намира, че от показанията на свидетелите В. и Б. не се установява кога е бил
ограден имотът. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че
към м. април 2012 г. имотът не е бил ограден нито с бодлива тел, нито с
масивна ограда със зелени колчета и мрежа. Посочва, че доколкото
разрешението за строеж е от 23.09.2010 г. е невъзможно преди тази дата
ответникът да е оградил имота. За неправилен намира извода на съда, че
видната от заключението ограда е временно поставена такава, която да
разграничи двата имота, съгласно изискванията на чл. 157, ал. 7 ЗУТ. За
неправилен намира извода на съда, че наличието на ограда през 2012 г. между
двата имота не разколебава достоверността на свидетелските показания на
свидетелите Б. и В., които посочват, че на място никога не е имало
обективирана граница между двата имота. Сочи, че не е доказано ответникът
да е упражнявал фактическа власт върху имота от датата за закупуването му
през 2008 г. до м. април 2012 г., когато е поставена масивната ограда с
бетонни колове. Твърди, че е налице противоречие между свидетелските
показания на свидетелите Б. и В. по повод на периода на извършване на
подобренията и оградите. Сочи, че в имота ответникът не е разположил
камиони и машини, не е ограден общо със съседния недвижим имот и не е
извършвано каквото и да е облагородяване в процесния имот. Излага доводи,
че към м. април 2012 г. не е доказано започването на садене на дървета,
трасиране на алеи, изграждане на ВиК и ел. мрежи, поставяне на камери и
изграждане на масивна сграда, откъдето извежда извод, че до датата на
исковата молба не е изтекъл десетгодишният срок на придобивната давност.
За необсъдени намира наведените от ответника доводи за деклариране и на
двата имота. Сочи, че са осъществени процесуални нарушения от страна на
съда във връзка с оценката на пълнотата на събрания доказателствен
материал. За преклудирани намира представените нови писмени
доказателства в о. с. з. след изслушване на заключението, доколкото не касаят
новоузнато или нововъзникнало обстоятелство. Моли за отмяна на
решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
И. С. И., чрез адв. Г., в който се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Намира, че между страните не е спорно, че към датата на
предявяването на иска между двата имота няма обща ограда, доколкото
между тях е построена масивна сграда със значителна площ. Сочи, че в
процесния недвижим имот са извършени действия по електрифициране,
водоснабдяване, засаждане на овощни дървета. Намира, че събраните по
делото свидетелски показания са последователни и взаимно
непротиворечиви, като установяват, че през 2008 г. ответникът е започнал с
явни и трайни действия да разчиства, облагородява и загражда и процесния
имот. Сочи, че от насрещната страна не са наведени доводи, а и не са
2
представени доказателства в насока за смущаване на владението му. Счита,
че е налице противоречие в оплакванията на въззивника, доколкото твърди,
че в имота нямало камиони и машини, като са се позовали и на заключението
на СТЕ, според което безспорно в имота има фургон и цистерна. Излага
доводи, че установената от вещото лице временна ограда между двата имота
през 2012 г. е била изпълнена единствено в изпълнение на нормативните
изисквания за ограждане на строителната площадка. Сочи, че временната
ограда не е налична към настоящия момент. Твърди, че едва във въззивната
жалба е наведено твърдение за изградена от ответника ограда между двата
имота. Излага доводи, че с оглед разкрИ.ето на обективната действително,
правилно съдът е събрал данни относно обективираната на терен граница
между двата имота по КК. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
Въззивниците М. А. М., М. С. Б., К. А. М., И. С. И. и С. С. Б., редовно
уведомени за о. с. з., не се явяват, представляват се от адв. Б.. Същият излага
доводи за основателността на жалбата. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
Въззиваемият – И. С. И., редовно уведомен, не се явява, не се
представлява. Процесуалният му представител в писмена молба изразява
становище по същество на спора. Претендира заплащането на разноски, като
в условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна е образувано по предявен иск от И. С. И., С. С. Б., М. С. Б., К. А. М. и
М. А. М. за приемане за установено в отношенията между страните, че И. С.
И. не е собственик на ПИ с идентификатор № 10135.4501.1414, находящ се в
гр. Варна, р-н „****“, с. о. „***“ с площ от 2295 кв. м., при съседи: ПИ с
идентификатори № № 10135.4033.8; 10135.4033.14; 10135.4021.54;
10135.4501.9569; 10135.4501.1413, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот въз основата на нотариален акт за недвижим имот,
придобит по наследство, възстановено по реда на ЗСПЗЗ № 16, том III, рег. №
3367, дело № 328 от 24.11.2005 г., с който е признато, че Р. С. Б.а, И. С. И. и
М. С. С., като наследници на К. Т. П. при равни квоти от по 1/3 ид. ч. са
придобили собствеността върху процесния имот. Сочи, че ид. ч. на Р. Б.а,
починала на 13.10.2008 г. се наследяват поравно между С. С. Б. и М. С. Б..
Излага доводи, че по силата на договор за продажба на наследство рег. №
*229 от 21.12.2006 г., М. С. С. продава наследството си, получено от К. П. на
дъщеря си К. С.. С.. Сочи, че наследници на К. С., починала на 8.03.2014 г. са
3
К. А. М. и М. А. М.. Твърди, че след въвеждането на наследодателите им във
владение с протокол № 80 М/5.10.2005 г., същите са били във владение,
продължено след смъртта им от ищците. Сочат, че след 2005 г. са заплащали
данък за имота, както и че владението им е спокойно и необезпокоявано.
Излагат доводи, че в края на 2020 г. узнали, че за имота е образувано гр. д. №
850/2019 г. по описа на ВОС, по предявен иск от И. С. И. срещу П. И. И., с
правно основание чл. 108 ЗС. Сочи, че в исковата молба по горепосочено дело
И. И. е изложил твърдения, че е придобил имота по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 3/2008 г. Сочи, че с
решение № 260014 от 8.09.2020 г. по в. гр. д. № 231/2020 г. по описа на ВАпС
е прието за установено, че И. И. е собственик въз основата на давностно
владение на ПИ с идентификатор № 10135.4501.1414. Излагат доводи, че не
са обвързани от силата на пресъдено нещо по горепосоченото производство.
Сочат, че с постановяване на съдебното решение се оспорва тяхното право на
собственост върху процесния недвижим имот, откъдето извежда доводи за
наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят за
уважаване на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от И. С. И., чрез адв. В. Г.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на иска. Не оспорва наличието на приключила
реституционна процедура. Оспорва присъствието на ищците при въвода през
2005 г. Сочи, че ищците не са извършили каквито и да е правни или
фактически действия, демонстриращи владението им. Твърди, че на 8.01.2008
г. закупува ПИ с пл. № 1413, сега с идентификатор № 10135.4501.1413 в с. о.
„***то“, гр. Варна с уговорка, че действителната му площ е 3.00 дка, като
част от него попада впоследствие в процесния поземлен имот. Твърди, че на
място никога не е имало граница между съседните имоти, както и че
облагородявал и използвал и двата имота. Сочи, че в процесния имот е
засадил дървета и го е трасирал с алеи, изградил е водопроводна мрежа,
електроснабдяване, поставил е СОД с камери и е изградил масивна сграда в
период от 10 години, считано от 2008 г. Твърди, че ищците не са упражнявали
фактическа власт върху имота. Излага доводи, че преди три години се е
появило трето лице, което заявило собствени права върху имота, за което е
било образувано и производството по гр. д. № 850/2019 г. по описа на ВОС.
Възразява за придобИ.е на имота по давност въз основата на упражнявано
явно трайно и необезпокоявано давностно владение от 8.08.2008 г. до датата
на исковата молба – 27.05.2021 г. Моли за отхвърляне на иска.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
4
В производството не се оспорва провеждането и завършването на
реституционна процедура, по силата, на която на Р. С. Б.а, М. С. С. и И. С. И.,
като наследници на К. Т. П., на които е възстановено правото на собственост
върху ПИ с пл. № 1414,с площ от 2295 кв. м. в м-ст „***то“, община Варна.
Въз основа с реституционната процедура в производството са представени
решение № 822 от 2.10.2001 г. на ПК – гр. Варна, както и заповед № 0674 от
7.09.2005 г., издадена от зам.кмета на община Варна, на основание § 4 к, ал. 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От съдържанието на представеното удостоверение за наследници №
001058 от 27.10.2008 г. на столична община се установява, че наследници на
Р. С. Б.а, починала на 13.10.2008 г. са съпругът й – С. М. Б. /починал на
28.08.2012 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 1110 от 5.09.2012
г. на столична община/ и синовете й – М. С. Б. и С. С. Б..
Видно от представения договор за покупко-продажба на наследство,
рег. № *299 от 21.12.2006 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 340, М. С. С. продава
на дъщеря си К. С.. С., цялото си наследство, както и наследството, получено
от майка й К. П..
От удостоверение за наследници изх. № РВР17-УГО01-10056 на
столична община се установява, че наследници на К. С.. С., починала на
8.03.2014 г. са синът й – К. А. М. и дъщеря й – М. А. М..
Видно от приложения препис на влязлото в сила решение, постановено
по в. гр. д. № 231/2020 г. по описа на ВАпС, е признато за установено в
отношенията между И. С. И. и П. И. И., че И. С. И. е собственик на ПИ с
идентификатор № 10135.4501.1414 с площ от 2295 кв. м., находящ се в с. о.
„***то“, въз основата на упражнявано давностно владение в период от 10
години, считано от 8.01.2008 г., като е потвърдено първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен иска за предаване на владението
доколкото не е установено, че П. И. владее имота.
В съдържанието на приложения инвестиционен проект за строителства
в ПИ № 10135.4501.1413 с вх. № 384 от м. юли 2008 г. в община Варна се
съдържа отбелязване за поставяне и на временна ограда покрай същия имот.
В производството към доказателствения материал по делото са
приобщени и удостоверение за декларирани данни от И. С. И. за процесния
имот с декларация вх. № ********** от 25.10.2017 г., от М. С. Б., от С. С. Б.,
от К. А. М. с декларация вх. № ********** от 25.10.2017 г., от М. А. М. с
декларация вх. № ********** от 25.10.2017 г., както и от И. С. И. с
декларация вх. № ********** от 23.02.2021 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира, като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните. Вещото лице, след преглед на всички
документи за собственост и кадастрални планове на територията е посочило,
че за процесния имот е действал само ПНИ на с. о. „***“, одобрен със заповед
5
№ РД-1-7706/432/15.12.2003 г. на Областния управител на област Варна.
Посочил е, че процесният ПИ е с идентификатор № 10135.4501.1414 с площ
от 2295 кв. м., като е КР като собственици са записани Р. С. Б.а, М. С. С. и И.
С. И.. Експертът е посочил, че процесният ПИ е част от ПИ № 210 по КП на
стари имотни граници към помощен кадастрален план на м-ст „***“, записан
на К. Т. П.. След оглед на място е установил, че имотът е ограден от
северната, източната и южната граници с ограда с бетонна основа със зид от
60 см. и метални пана, както и че няма ограда между процесния имот и ПИ с
идентификатор № 10135.4501.1413. Вещото лице е посочило, че в процесния
имот има изградена пристройка към сграда в съседния имот, както и бетонова
площадка около сградите. Установил е, че бетоновата площадка и сградите са
осветени от външни осветителни тела, монтирани на железни стълбове в
процесния поземлен имот. В изготвената скица, приложение № 1 е нанесъл
освен масивната сграда, частично разположена в процесния имот, както и
масивен гараж с площ от 39 кв. м.
В проведеното о. с. з. вещото лице е посочило, че сегашният ПИ № 1413
не е бил част от ПИ № 1414. Пояснило е, че има и втори вход в имота към ПИ
№ 1414. Сочи, че от сателитна снимка е установил, че през м. април 2012 г.
основната сграда в ПИ № 1413 е в строеж, като е налице ограда между двата
имота.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите: В. Й. В., В. Р. Б., Н. И. Н. и В. Т. В..
От свидетелските показания на свидетеля В. В. се установява, че често е
ходила съвместно с И. И. в имота му в с. о. „***то“, който закупил през 2008
г. Свидетелката посочва имота на скицата, като го описва детайлно по
местоположение. Споделя, че последно е ходила там преди месец, като
посочва местоположението на двете врати, гаража с размери около 20 м. на 20
м., барбекюто зад същия, както и по-малкия гараж с размери около 6 м. на 6
м. Сочи, че в по-тясната част на имота, респ. в процесния имот, имало райграс
и дървета, а в останалата част голяма бетонова настилка. Споделя, че И.
прибирал крановете си в големия гараж. Сочи, че след закупуването е оградил
имота с ограда с масивна бетонова основа, с колчета боядисани в зелено и
мрежа. Мисли, че след като го е заградил през 2010 г. е започнал да строи в
имота, както посочва, че от 2008 г. не е виждала други хора в имота. Сочи, че
в имота има видеонаблюдение от всички страни.
Свидетелят В. Б. при разпита си посочва, че познава И. И., повече от 15-
16 г., доколкото работят заедно. Описва детайлно местоположението на
процесния имот, като в о. с. з. го е разпознал и на представената скица, като
започващ от ПИ № 1413 и продължаващ до края на ПИ № 1414. Сочи, че в
имота има две портални врати, както и гаражи. Споделя, че в големия гараж
влизат камионите на И. И., а в малкия се събират две коли. Споделя, че в
източната част на имота има овошки, като са брали круши и сливи за ракия.
Сочи, че И. е закупил имота през 2008 г., като през 2010 г. е започнал да
6
строи, като държи ключовете и за двата портала на имота. Споделя, че
последно е посетил имота преди година, както и че в същия има ток, вода и
външни чешми. Свидетелят при повторния си разпит посочва, че при
закупуването на имота е направил бетонова площадка, но във връзка с
проектираното строителство от кметството му казали да огради имота.
Споделя, че И. И. забил бетонови колове и опънал мрежа между двата
портала /вътрешна ограда/. Сочи, че е започнал да строи през 2010 г., като
тази ограда е стояла там около 2-3 години, след което е била премахната, като
поетапно е изградена масивната ограда. Излага, че И. е заравнил целия имот,
разположил е фургони, камиони и скелета и в другата част на вътрешната
ограда.
От свидетелските показания на свидетеля Н., братовчед на С. и М. Б.и
се установява, че ги е завел през 2003 г. – 2004 г. в имота. Споделя, че не знае
какво има в имота в момента, както и кой го стопанисва. Сочи, че последно е
ходил там с К. през 2008 г.
Свидетелят В., посочва, че познава наследниците на К. П.. Знае, че имат
имот в с. о. „***то“, гр. Варна, като са ходили там преди три-четири, а може
би и повече години, като не знае дали касае процесният имот. Сочи, че
първоначално е посетил имота преди 25 години, като последно е бил там
преди някъде около седем години. Излага, че имотът първоначално не е бил
ограден, като е нямало насаждения в същия. Не знае какво е съС.ието на
имота от последните години, като при последното му посещение преди шест-
седем години е имало започнало строителство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 ГПК. Според указанията, дадени в ТР № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството не се оспорва придобИ.ето на права от страна на
ищците, въз основата на наследяване от Р. С. Б.а, М. С. С. и И. С. И., на които
като наследници на К. Т. П. им е възстановено правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
7
По повод на наведеното възражение от страна на ответника И. И. за
придобИ.е на имота по давност, съдът формира следните изводи:
Придобивната давност е един от способите по чл. 77 ЗС за придобИ.е на
право на собственост върху недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл.
79 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение,
продължило повече от десет години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение, продължило повече от пет години. Легална
дефиниция за владението е дадена в разпоредбата на чл. 68 ЗС- а именно
упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
В разглеждания случай, в производството не са релевирани доводи и
твърдения, а и не са представени доказателства в насока за осъществявано
добросъвестно владение от страна на И. И.. Не е спорно, че последният е
закупил съседния недвижим имот през 2008 г., като не следва да бъдат
кредитирани доводите за постигната устна договорка за придобИ.е на по-
голяма площ от тази на ПИ № 1413. Именно във връзка с установяването на
права и върху процесния недвижим имот, И. И. е релевирал и възражението
си за придобИ.е на собствеността въз основата на давностно владение.
Необходимо е да се установи поС.но, спокойно, явно и непрекъснато,
упражнявано владение най-малко пет години, а в случая – десет години. Като
бъде по такъв начин упражнявана фактическа власт, че всяко заинтересовано
лице да може да научи за владението. Манифестирането обаче от своя страна
следва да се свърза с намерението за своене, т. е. с animus-a на владението.
При преценка за наличието на осъществявана фактическа власт /corpus/
следва да бъдат ценени съвкупността от събраните по делото доказателства.
Във връзка с твърдяното осъществявано владение в периода от
8.01.2008 г. до датата на исковата молба – 27.05.2021 г. са ангажирани гласни
доказателствени средства. Последните ценени в съвкупността на събрания
доказателствен материал биха могли да доведат до извод за осъществявана
фактическа власт в сочения период, респ. манифестиране на намерение за
своене от страна на И. И..
От свидетелските показания на свидетелите В. В. и В. Б. се установява,
че периода от 2008 г. и към настоящия момент И. И. е осъществявал
фактическа власт върху имота, като не са виждали други лица да
осъществяват каквито и да е действия в имота, като не познават И. С. И., С. С.
Б., М. С. Б., К. А. М. и М. А. М.. Свидетелите еднопосочно са изложили
доводи във връзка със започналото строителство на основната сграда през
2010 г. Същите данни кореспондират на входирането на инвестиционния
проект в община Варна още през м. юли 2008 г., издаването на разрешение за
строеж от 5.11.2010 г., както и на изложеното от вещото лице в насока за
започнато изграждане на масивната сграда към м. април 2012 г. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че първоначално е била изградена
временна телена ограда с бетонни колове, която поетапно е премахвана в хода
на строителството на сградите, доколкото е била изграждана масивната
8
ограда с бетонова основа и метални елементи, която вещото лице е установил
за налична, ограждаща ПИ № 1413 и процесния имот. Отликата в момента на
изграждане на оградата не би могло да обуслови извод за започване на
осъществяване на фактическата власт спрямо имота в по-късен етап след 2008
г. Този извод следва от обстоятелството, че от свидетелските показания на
горепосочените свидетели се установява, че след закупуването през 2008 г. И.
И. загражда ПИ № 1413, като заравнява и процесния недвижим имот, в който
докато тече строителството разполага още през 2008 г. и камиони, скелета и
други материали. Именно тези действия сочат на манифестирано намерение
за своене и на спорния имот. В насока за продължаваното, необезпокоявано
владение се установява и облагородяването на процесния имот, посредством
построяването на гараж в същия, поставянето на входна врата на изградената
масивна ограда, засаждането на овощни дръвчета, разполагането на част от
масивната сграда в него, поставянето на камери, водоснабдяването и
електрифицирането на имота. Горепосочените свидетели при разпита си за
изложили данни за факти, въз основа на пряко добити впечатления, като
показанията им са логични, последователни, непротиворечащи и
съответстващи на останалия събран доказателствен материал, поради което
следва да бъдат кредитирани. Затова и не следва да бъдат съобразявани
оплакванията на въззивниците за наличие на противоречие между
свидетелските показания на свидетелите Б., В. и заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. Същите са достатъчни за доказване
на осъществявано поС.но, спокойно, явно и непрекъснато владение от страна
на И. И. върху процесния недвижим имот в периода от 2008 г. до настоящия
момент.
В производството не са наведени твърдения или представени
доказателства за извършени действия по повод на смущаване на владението
на И. И. от страна на ищците.
На следващо място, следва да бъдат обсъдени и свидетелските
показания на свидетелите Н. и В.. Показанията на свидетеля Н. следва да
бъдат ценени съобразно вероятната заинтересованост на същия от изхода на
спора. Добитите от последните впечатления касаят доста отдалечен период,
доколкото свидетелят Н. е посетил два пъти имота, веднъж през 2003 г. и
после през 2008 г., а свидетелят В. последно 6-7 години и повече преди
разпита си от 30.03.2022 г. Изложеното от свидетеля В., че до 2008 г. имотът
не е бил ограден и в него е нямало насаждения съответства на останалия
събран доказателствен материал, в частност на показанията на свидетелите В.
и Б., че след 2008 г. И. И. е засадил и облагородил процесния имот.
Свидетелските показания на свидетеля В. следва да бъдат ценени с известна
критичност, доколкото последният изрично е посочил, че не знае дали е
посетеният имот е конкретния за спора. Отделно от това и двамата свидетели
са посочили, че не знаят кой стопанисва имота, както и нямат впечатления за
същия в периода след 2008 г., в който именно е започнало осъществяването
на фактическата власт от страна на И. И..
9
С оглед съвкупността на доказателствения материал по делото, следва
да се приеме, че от страна на И. И. е доказано по категоричен начин, че
владението му е поС.но, респ. изразява воля за трайно установяване на
фактическа власт върху имота, явно e, доколкото фактическата власт е
упражнявана по начин, че всеки заинтересован да може да научи за нея.
Дори и да се възприеме, че упражняването на фактическата власт е
започнало в по-късен момент, а именно: 2010 г. съобразно показанията на
свидетелите за започване на строителството на сградите, то считано и
оттогава до датата на исковата молба – 27.05.2021 г., също е изтекла
приложимата десетгодишна придобивна давност.
Не следва да бъдат кредитирани доводите на въззивниците за
манифестирането на намерение за своене едва след м. април 2012 г.,
доколкото процесният имот не е бил ограден. Същите обосновават
твърденията си единствено на базата на използваните от вещото лице снимки
от Google Earth. Посочената от вещото лице дата за евентуалната направата
на снимките не би могла да бъде безкритично съобразявана, доколкото
достоверността й не би могла да бъде проверена от страна на съда. Въпреки
горното, в производството изрично свидетелските показания установяват, че
след 2008 г. И. И. е заравнил и процесния недвижим имот. Видно от
приложените извадки от вещото лице към м. април 2012 г. същото
разчистване се установява на място. Отделно от това, ако се ценят същите
снимки, представляващи приложение № 4 към заключението, то от тях е
видимо и поставянето на цистерна, фургони, траверси, други строителни
материали, както и отъпкването на парцела. Същите действия напълно
съответстват на изложеното от свидетелите В. и Б.. Затова и следва да се
приеме, че независимо дали временната ограда е била налична в някой
момент от време, то по делото са събрани достатъчно доказателства,
доказващи упражняването на фактическа власт от страна на И. И. с намерение
за своене.
Вън от горното, следва да бъде посочено, че не следва да бъдат
кредитирани доводите на въззивниците за недоказаност на твърденията на И.
И. за деклариране и двата имота. Макар и доказателства за такова да са
представени с декларацията от 2021 г., осъществяването или не на това
действие следва да бъде ценено с оглед на съвкупността на събрания
доказателствен материал, който е обсъден от настоящата инстанция при
формиране на изводите по същество на спора. Не следва да бъдат
съобразявани и оплакванията за открИ.е на строителната площадка през 2020
г., доколкото в съдържанието на приложения по делото и неоспорен протокол
за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа е посочена датата 5.11.2010 г. /л. 105 от делото на ВРС/. Не могат
да доведат до различен извод и доводите, че оградата от сателитните снимки
на вещото лице от м. април 2012 г. касаят масивна ограда, която не
съответства на разпоредбата на чл. 157, ал. 7 ЗУТ, в която е предвидено
ограждане на строителните площадки с временна ограда по указания на
10
общинската администрация, доколкото подобно оплакване от една страна не е
релевирано в първоинстанционното производство, а от друга – изборът на
начин за ограждане на строителната площадка на съседния имот не
рефлектира върху извода за осъществяваното владение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и
твърдяното съществено процесуално нарушение във връзка с повторния
разпит на свидетеля Б.. Същото доказателствено искане е сторено във връзка
с изложеното от вещото лице по повод на поставената ограда между
съседните имоти към м. април 2012 г. и е било необходимо с оглед
проверката на направеното предположение от страна на експерта базирано на
сателитните снимки.
С оглед на горното, предявеният иск от И. С. И., С. С. Б., М. С. Б., К. А.
М. и М. А. М. за приемане за установено, че И. С. И. не е собственик на
процесния недвижим имот, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, съдебно-деловодни разноски са дължими в
полза на въззиваемия И. И.. Същият претендира заплащането на 4600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представени списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Съдът, съобрази разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза 4519,37 лева. Размерът на договореното
и заплатено възнаграждение не надвишава значително горепосочения
минимален размер, а и съобразно фактическата и правна сложност на спора,
намира, че възражението за прекомерност се явява неоснователно. С оглед на
горното, в полза на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в общ размер на 4600 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2248 от 7.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. „С.о“, ул.
“***“ № *, С. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. “**“ № *, М. С. Б.,
ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж. к. “****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, К. А.
11
М., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. “****“ № 8, ет. *,ап. * и М. А. М.,
ЕГН: **********, адрес гр. София, ул. “***8“ № *, ет. 8, ап. * да заплатят на
И. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ж. к. “****“ бл. *, вх. *, ет. *, ап.
32 сумата от 4600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12